Партията на Кирил Петков и Асен Василев

Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено

Асен Василев

Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено

Съоснователят на "Продължаваме промяната" разказва подробности за неговите и на Кирил Петков политически планове

Веселин Нанова, Алексей Лазаров
12367 прочитания

Асен Василев

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА



  • При липса на контрол всяка система започва да се изражда.
  • Успех за нас би било да има едно консенсусно мнозинство за промяна.
  • Ако преди един месец ме бяхте питали "Ще влезете ли в политиката?", щях да ви отговоря: "Твърдо не"


За кого сте гласували досега?

За различни политически партии през годините съм гласувал, като основно съм гледал кой е човекът в листата. Където видя, че има смислен човек, гласувам за тази листа.

Колко време планирате да изкарате в политиката?

Ние сега тепърва влизаме в политиката. Досега реално бяхме в една експертна роля, дори и политическа. Експертна роля с много ясен мандат и задачи, които трябва да се свършат. Влизайки в политиката, задачите вече са по-различни. Как да се изгради достатъчно широко разбирателство, което да излъчи управление? Какви да са принципите на това управление? Кои са основните жалони, върху които то да стъпи, които са приемливи за всички страни. Това е нов тип проблематика, с която се срещаме. Нови задачи, които трябва да се решават. Имаме доста ясно разбиране от наша страна на какви принципи трябва да стъпи едно управление. Започнахме да говорим за част от тях при представянето на "Продължаваме промяната". Някои от принципите са прости. Искаме да не се пипат данъците, но да се събират. Искаме това, което е събрано от фирмите и работниците, да бъде разходвано честно, прозрачно, с търгове, ефективно, така че всъщност то да подобрява общата среда в България. Няколко основни неща има, които не са били управлявани по най-добрия начин. Едното е образованието и това го виждаме всеки ден. В момента почти всички деца ходят и на частни уроци, ако могат да си ги позволят. Това не е ок и това не беше така. Другото нещо, което според мен е силно занемарено, е здравеопазването. Няма как да е нормално всички да знаят термина "лечение в чужбина".

Защо се получава така, че солидарните системи в България дават толкова много дефекти?

Има две основни причини. Едната е липсата на контрол, която е и липса на видимост. Даже не си събираме данните и не упражняваме правилния контрол. Има договори към здравната каса с много от болниците, но къде е контролът за спазване на тези договори. Тук не става въпрос за вмешателство колко лекари трябва да има и колко легла. Става въпрос да има контрол, че системата работи за пациента, без да фалира дружеството и без да ощетява лекарите и специалистите в нея. Това е един баланс, който досега никой не следи. При липса на контрол всяка система започва да се изражда. Започва да работи в интерес на лобисти, в интерес на определени групи, които упражняват този контрол вместо държавата. Постепенно цялата система започва да пропада. Другият проблем е, че различните групи от хора в тези системи не си говорят, със сигурност не си говорят публично и открито, както например ние правехме публични съвети по финанси. Трябва по тези въпроси да се седне и да се говори, разговорите да се споделят онлайн. Хората трябва да могат да кажат: искаме качествено образование, искаме качествено здравеопазване. Дайте да видим как тази система може да работи по друг начин. Когато се направи конструкцията, обикновено това означава да се изчистят някакви дребни проблеми и после някои по-големи проблеми, като примерно това, че нямаме достатъчно доболнична помощ, нямаме профилактика, което оскъпява всичко по-нататък и е по-зле за хората, защото късно разбират и е по-трудно да се излекуват. Когато това се сложи на масата със специалистите, направи се обсъждане, изведнъж проблемите светват. Те не са сложни за решаване, но изискват систематичност. И когато бъдат решени, трябва да се сложат и контролните системи, които да подсигурят, че системата няма в един момент пак да тръгне в грешната посока. Това, което виждаме в почти всички публични системи, е, че те не са недофинансирани. Те са лошо управлявани. Няма достатъчна информация за вземане на решения и няма правилните контролни механизми вътре в системите, които да не допускат такива изкривявания и извращения.

Нарочно ли бягате от това да говорите за борба с корупцията и реформа на съдебната система?

Те са фундаментални. Това също трябва да се случи. Там бихме подкрепили всички смислени предложения. Аз лично не се чувствам подготвен да говоря в тази област. Има хора, които са много по-подготвени. При условие че има хора в "Демократична България", които са посветили последните пет години да обмислят този проблем, според мен би било наивно ние да кажем, че ще дадем по-добри решения. Точно това е моят призив. Всеки да даде това, което знае по най-добрия начин. Нямаме амбицията, желанието, самоилюзията ние да сме носители на истината.

"Партиите на промяната" казват, че има значение дали ще са първа или втора политическа сила или пета, шеста, седма или осма. Техният аргумент е, че ако вие по някакъв начин се обедините с тях преди изборите, това обединение има шанс да бъде първа или втора политическа сила и съответно да получи мандат за съставяне на правителство, докато иначе рискът тези партии да влязат в парламента, но да останат на последните места е прекалено голям. Какъв е вашият аргумент срещу това?

В момента шансът "Демократична България" да изпадне от парламента е нулев. Съответно гласове няма да бъдат загубени. Ако ние или "Демократична България" или други партии, които вярват, че така трябва да се работи, не са първа, втора или трета политическа сила, няма да се състави таков правителство. Ако синтетично се обединим и станем втора политическа сила, но няма достатъчно чуване и разбиране в парламента, пак няма да се състави такова правителство. Този мач го гледахме в 46-ото НС. И това да се търси някакво изкуствено обединение в името на някакво политическо инженерство за мен означава да подменим истинските предпочитания на избирателите. Всеки си носи неговите гласоподаватели, всеки си върви с неговите разбирания. Ние най-вероятно имаме различия например по отношение на президента. Аз смятам, че Румен Радев е един страхотен президент на България и че него наистина го е грижа за България преди всичко. Преди Щатите, преди Русия, преди всички други интереси. Освен това той се доказа като един много почтен човек и ни даде свобода да действаме и наистина, като си стиснахме ръцете, това се случи. Сигурен съм, че има хора в "Демократична България", които не мислят така. Може да има хора в други партии, които също не мислят така. Защо трябва това да им го налагаме на тях. Въпросът е в 47-ото НС да има мнозинство от 121 депутати, които са съгласни да работят по този начин и могат да излъчат управление на страната, което може да работи по този начин. Ако това мнозинство го няма, сме се провалили независимо кой колко процента е взел. Ако това мнозинство го има, сме успели. Пак независимо кой колко процента е взел.

Защо въпреки голямото недоволство от страна на гражданите, въпреки че толкова хора са разочаровани от политическата система, ние от 30 години не можем да издигнем власт, която да разреши тези проблеми?

Виждам два основни проблема в това, което се е случвало до момента. Първият е, че почти всичко в България е било направено "анти". Имаше едно постоянно делене, роене и плюене във всички посоки. Ако си наплюл един човек, после много трудно можете да работите заедно. Това е дълбок проблем. Ако се върнем още 91-92 г., цялото нещо така е тръгнало и в голямата си степен така и продължава. Това, което видях, докато течеше бюджетната процедура, е, че конструктивни хора имаше навсякъде. Въпросът е тези конструктивни хора да станат мнозинство в групите си или по някакъв начин да успеят да изразяват тази конструктивност и политически в зала. Тоест да се смени начинът на мислене в партиите и в парламента, което е много важен момент. Освен това като общество приехме много закони, на хартия направихме много контролни системи и механизми, но позабравихме, че колкото и да е идеална една система на хартия, в крайна сметка хората ще свършат работата. Важно е на ключовите позиции да има хора, които са готови да свършат работата, хора, които са готови да поемат риск за непопулярни решения и са диалогични. Да говорят със системата, а не да се опитват да й се налагат. Да чуват мнения, а не да се опитват да кажат: "Аз така мисля", "Така трябва да стане, точка". До голяма степен те трябва да могат да организират и да извлекат най-доброто от всичко, което е в системата, за да могат нещата да тръгнат напред. Това е един по-нов начин на мислене и работа в обществото. Не е: "Аз имам идея, развявам знамената и казвам: "Това е идеята, така ще победим!". По скоро нека да започнем разговор за това какво е важно и как може то да бъде изпълнено. В този разговор трябва да участват всички. Даже и хора, които никога не бихте поканили у дома си. Но те трябва да са на масата при този разговор, защото ако не са част от него, след това ще саботират всички промени. Силно вярвам, че един такъв по-широк обществен дебат може да се води, като разбира се, има червени линии, свързани с поведение. Ако кажете: "Искаме да крадем" или "Правим инхауса абсолютно неконтролируем", това е разходване на публичен ресурс, което не е правилно. Не е ефективно и не е законно, а дори и да е законно, със сигурност не е най-добрия начин да се харчат парите на данъкоплатците.

Но няма как да имаш пълен консенсус между всички заинтересовани, нали?

Разбира се, но ако приемем, че хората в този разговор са разумни и не са предубедени. Истината е, че когато няма камери, хората са наистина разумни и в голяма степен добронамерени. Давам ви пример пак с бюджета. Той беше подкрепен и от синдикатите, и от работодателите. В зала видяхме много и различни мнения. Надгради се това, което ние бяхме дали като бюджет, заделиха се пари за браншове и министерства, които не бяха заявили. В крайна сметка се постигна един добър компромис, който е изпълним и за който накрая, когато се гласуваше, всички гласуваха "за". Не беше лесно въобще. Процесът беше не най-добрият, но с търпение, с разговори между всички, които искаха да се включат в тази дискусия, се постигна един добър резултат.

Решаването на тези фундаментални проблеми е свързано с решаването на проблема с липсата на диалог в парламента, фактът, че депутатите до голяма степен все още гласуват по партийна линия, а не винаги спрямо собствените си убеждения. В най-общ план политическите сили, които са управлявали държавата през последните 30 години, са обвързани с едни икономически интереси, които са получили дивиденти именно поради факта, че политическата система не работи.

Ние приемаме политическата система за даденост. Нямаме и амбицията да сменим системата като такава. По скоро е важно хората, които влизат в парламента, начинът, по който се водят разговорите да се смени.

Как се сменя това?

Като в парламента влязат едни смислени хора, които не работят под инструкция. Давам ви пример. ИТН искаха да направят мажоритарна система, което означава да няма листи. Ако е така, тогава всеки депутат, който дава клетва, трябва да решава индивидуално. Ако идеята е да се гласува монолитно, тогава защо да харчим пари за 240 депутати. Дайте да сложим 6 депутати - единият да вдига 65 картончета, другият - 60 картончета, третият - 30 и да си спестим всичко това. Причината да има 240 души е, че всеки от тях може с нещо да допринесе, носи глава на раменете си и може да я използва.

Как обаче да стигнем от това, което е сега, до това, което трябва да бъде?

Като тръгнем с обществени обсъждания по наболелите теми, като тръгнем с отвореност към това да чуеш чуждото мнение и то не да го чуеш про форма, а когато е конструктивно да взаимстваш от него. Да, БСП бяха много монолитни, но в групата на "Изправи се..." имаше много ключови за тях решения, в които те глаусваха разнопосочно. Това е въпрос и на културата, която се налага вътрешно в тези партии, и на хората, които са в тях, които си имат собствено мнение и не се страхуват да го изразяват даже и да са в несъгласие с групите. И в ИТН имаше моменти, когато г-жа Ива Митева беше в несъгласие с групата. Това е нормално. Не може всички винаги да сме в съгласие с всички други, колкото и близки да са ни вижданията.

Кое би било успех за вас, какъв процент?

Успех за нас би било да има едно консенсусно мнозинство за промяна. Честно да ви кажа, ако има мнозинство, което да се обедини около това да има правителство, което няма да вдига данъците, ще се спрат всички течове в държавата, ще се подсилят социалните системи, като първо се оздравят, и по този начин ще изправим държавата на крака, за мен това е успехът. Колко от тези депутати ще са от "Демократична България", колко от "Продължаваме промяната", колко ще бъдат при г-жа Манолова, колко ще бъдат в ИТН или БСП или в каквито и да било други партии е вторичен въпрос. Това е въпрос, на който гражданите трябва да отговорят: Искам да дръпна по-наляво, по-надясно или да остана в центъра. Не можем да им кажем: "Това е партияТА. Гласувайте за нея. Това е коалицияТА. Гласувайте за нея". Както депутатите трябва да имат глави на раменете си, така аз вярвам, че и българските граждани имат глави на раменете си и предпочитания. За мен въпросът е това да са формации, които са отворени на такъв тип вземане на решения, на такъв тип търсене на консенсус и да излъчат управление, което ще управлява по този начин.

Ако не успеете на тези избори, ще продължите ли?

Това е един въпрос с повишена трудност от гледна точка на това, че ако преди един месец ме бяхте питали: "Ще правите ли партия? Ще влезете ли в политиката?", щях да ви отговоря: "Твърдо не". Много е скоротечен животът, много е бързопроменяща се обстановката, така че нека да видим какво ще се случи в 47-ото НС. Силно се надявам то да може да излъчи правителство, защото на България наистина й трябва постоянно правителство.

Каква е идеята ви за една успешна предизборна кампания? Как бихте търсили средства?

Пускаме уебсайта, започваме да получаваме постъпления там. Има доста хора, които са ни се обадили и са предложили да помагат било със средства, било с работа, било с каквото могат да помогнат на местна почва. За мен една успешна предизборна кампания е да започнем разговора по проблемите. Първо с хората, които са в съответните системи, и второ - с всеки друг, който иска да се присъедини от политическите партии, които ще трябва да ги решават в един момент. Една добра предизборна кампания е да започнем да чуваме, защото има прекалено много еднопосочно говорене. Трябва да започнем да провеждаме дебати и дискусии, защото хората, които са най-близо до проблемите обикновено знаят и решенията. Въпросът е това да се организира, да се направи по правилния начин и мъдростта да изплува.

Каква е позицията ви спрямо ваксинационния процес? При какви резултати за икономиката бихте подкрепили по-строги ваксинационни мерки?

При никакви. Избор на хората е дали да се ваксинират. Това, което едно отговорно правителство може и трябва да направи, е да каже: "Ако хората във вашия бизнес са ваксинирани, има по-малък риск, можете да работите на пълен капацитет вместо на половин капацитет". Тук виждам роля на правителството. Но да отиде правителството и да каже: "Вие задължително трябва да се ваксинирате", при условие че не става въпрос за високолетална епидемия като шарка (за която има задължителна ваксинация). Видя се, че този вирус предизвиква много тежки последствия за хората, особено за възрастните, които боледуват. Да, скъпо е за здравната система да го посреща, но той не е на нивото на една супертежка епидемия, при която се поражда заплаха за националната сигурност. Ако се стигне до някакъв щам, който е силно заразен и води до особено висока смъртност до степен, при която наистина е засегната националната сигурност, тогава се предприема задължителна ваксинация и подобни мерки.


  • При липса на контрол всяка система започва да се изражда.
  • Успех за нас би било да има едно консенсусно мнозинство за промяна.
  • Ако преди един месец ме бяхте питали "Ще влезете ли в политиката?", щях да ви отговоря: "Твърдо не"



Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    vmware18 avatar :-?
    vmware18

    Добро интервю.

  • 2
    voda avatar :-|
    The investor

    Човекът видя, че другите уж нови не стават и реши да влезе в политиката…

  • 3
    ufm26649506 avatar :-|
    ufm26649506

    Доста наивно е да се надяваш на мнозинство от депутати, които щели да тръгнат срещу партиите си само за да уйдисат на акъла на Петков и Василев. Това, че депутатите от ИБГНИ гласували различно е поради простия факт, че става дума за коалиция от десетки партийки и сдружения - едва ли некой знае точната им бройка. Те са заедно само за да минат 4%-та бариера. Но пък благодарение на вас нема да ги има в следващия парламент. Абсурдно е да се случи с депутати от другите партии, не и по важните гласувания.

  • Гражданин

    Осребряване на думата "промяна" ... да видим колко балъци ще лапнат въдицата.

    Промяна, ама каква точно?! Най-важният и най-спешният проблем на България е правораздаването. За последните 30 години се откраднаха стотици милиарди от българския народ. НИТО ЕДИН ОСЪДЕН ДОСЕГА! НИТО ЕДИН!!!

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Втора статия по темата без локуми на н.в. Доктора.

    Явно от Позитано са му начукали канчето, че тази партия се гласи за мандатоносител.

    Успех на новото движение, аз продължавам да държа най-вече на съдебна реформа и затова изборът ми е очеваден.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход