Тъмни облаци закриват хоризонта пред медиите в Централна и Източна Европа

Тъмни облаци закриват хоризонта пред медиите в Централна и Източна Европа

Натискът над свободната журналистика в България и региона се засилва

Деян Димитров
4162 прочитания

© Юлия Лазарова


Какви са потенциалните модели на финансиране на медиите, уязвени от пандемията и бягството на рекламодатели? Как могат да се интегрират нови технологии и начини за достигане до публиката? С какъв натиск се сблъскват журналистите в България и в останалата част от ЕС? Тези и много други въпроси бяха обсъдени в петък и събота на проведената в София международна конференция "Нови хоризонти в журналистиката", организирана от Асоциацията на европейските журналисти и World Press Institute в партньорство с фондация "Америка за България". В нея участваха разследващи журналисти, редактори и основатели от водещи световни медии като Politico, ProPublica, BBC, както и представители на българската журналистика.

Панелите от първия ден на конференцията бяха фокусирани върху модели на финансиране на медиите, нови журналистически платформи и как подкастите променят журналистиката и върху натиска на журналистите в Европа.

Съдържание, което прави читателите по-добри в работата им

Конференцията в петък беше открита с реч на съоснователя и главен редактор на Politico до 2019 г. Джон Харис. Той разказа за създаването на медиата през 2006 от трима-четирима съмишленици - днес в Politico работят около 1000 журналисти в Щатите, без да се брои и европейското издание на вестника. Харис, който е прекарал първите 20 години от кариерата си във Washington Post, разказа как през 2006 г. вече се забелязвали остри проблеми с бизнес модела на традиционните печатни медии.

Смятам, че журналистите трябва да приветстваме пазарния тест на съдържанието си, тъй като е знак, че някой цени това, което правим.

Джон Харис
Джон Харис

съосновател на Politico

Така той и екипът му стигат до идеята за Politico - вестник с тесен политически фокус, насочен към определена публика - политици и бюрократи - която е готова да плаща за съдържанието. "Ние предлагаме на професионалистите в политиката новини, данни и анализи, които вярваме, че ги правят по-добри в работата им. Новините на платформата ни са безплатни, но за останалите продукти те трябва да плащат премиум", обясни Харис. Това според него прави съдържанието на Politico достатъчно силно, че рекламодателите да искат брандовете им да са до него, и е работещ модел за медиите в модерната ера - тесен фокус с висока добавена стойност за определена група потребители, които са готови да плащат за тази стойност.

Харис коментира и променящия се медиен пейзаж и факта, че в модерния свят всеки може да е журналист със собствена платформа в социалните медии, което позволява и да се разказват много повече истории по нови и интересни начини - модерната журналистика според него е все по индивидуалистично упражнение. Това обаче не означава, че платформите са отживелица. Напротив. "Аз вярвам в институциите. Смятам, че те са средството, чрез което поколенията си предават ценностите на професията. Институциите по-добре могат да се опълчат на правителствен натиск в сегашната ера, в която журналистите срещат тормоз и трудности в работата си. Ако всеки си работи сам в twitter или substack, обществото губи тази институционална сила на медиите", смята Харис.

Модели на финансиране

Успешният бизнес модел на Politico обаче не е единственият начин за финансиране на медиите. Веднага след речта на Харис последва панел с участници от САЩ, България и Южна Африка. Основателят и бивш главен редактор на нон профит платформата за разследваща журналистика ProPublica Пол Стайгър разказа как през 2007 г., когато основава сайта, печатната журналистика е в криза и големи влиятелни издания като Washington Post съкращават персонал. Стайгър получава доверието нa вече покойните филантропи Хърбърт и Марион Сандлър, които са готови да дават по 10 млн. долара за разследваща журналистика годишно.

Така той успява да наеме много звездни разследващи журналисти, останали в този момент без работа, както и немалко експерти по данни. ProPublica си сътрудничи с местни медии, като има практиката за някакво време да дава ексклузивни права за публикация на разследванията си на дадена медиа, преди материалът да излезе достъпен за всички и на сайта на платформата. Докато Стайгър е главен редактор, сайтът получава две награди "Пулицър" за свои разследвания и въпреки че е с нестопанска цел, интересът към него се увеличава както от страна на големи дарители, така и от страна на малки дарения от читатели, които позволяват издръжката и финансирането на 21 разследвания на местна основа на година. ProPublica е въвела система, в която местни медии от САЩ могат да кандидатстват за финансиране и помощ от разследващите журналисти на платформата, като всяка година има стотици кандидати. По този начин сайтът с нестопанска цел успява успешно да практикува и да разраства по принцип най-трудната за финансиране журналистическа дейност - журналистиката в обществен интерес.

В панела участва и изпълнителният директор на "Икономедиа" Галя Прокопиева, която разказа за моделите на финансиране на компанията - рекламата, организация на бизнес събития и конференции, абонаменти и специални проекти, както и трудностите, с които "Икономедиа" се е сблъскала през годините - както от държавен натиск във всичките му форми, така и от променящия се медиен пазар и дигитализацията. Според нея мястото за съдействие между различните медии е в "споделянето на знания и демократизацията на дигиталните инструменти. Въпрос е редакциите да ги получат и да оставят журналистите да се фокусират", коментира Прокопиева.

В разговора участва и южноафриканския журналист, редактор и медиен обучител Камила Бат. Опитът ѝ от Южна Африка, където 60% от населението все още няма интернет, е, че медиите се борят за оцеляване. Тя вижда огромен потенциал в подкастите и други видове иновативни начини за предаване на съдържание, които да носят допълнителни приходи на медийните бизнеси. Проблем е намирането на финансиране от частни бизнеси за по-остри теми като политика или разследвания. Бат обаче дава пример с подкаст, който е управлявала, спонсориран от голяма автомобилна компания, който ѝ е позволил да превърне в дискусия променящата се мобилност в модерния свят. "Подкастът може да е брандиран, но все пак ни позволява да практикуваме смислена журналистика за тема, важна за слушателите ни - как четвъртата индустриална революция засяга как се движим и как работим", коментира Бат. В същото време средствата от спонсорирания подкаст в крайна сметка подпомагат и други дейности на медиата.

Журналисти на прицел

"Ситуацията в Беларус, където критични журналисти са пращани в затвор, Гърция, Малта и Словакия - където журналистите стават жертва и на убийства. В Унгария и Полша независимите медии са подложени на много сериозен натиск. Това е болест, която се разпространява из целия регион", разказа Йоанна Кравчик, ръководител на отдел "Партньорства" в полския Gazeta Wyborcza. Тя описа овладяването на над 500 местни медии в Полша, конгломерирани в Polska Press от държавната енергийна компания PKN Orlen, която след придобивката сменя главните редактори на регионалните медии, а с тях редакционната политика на изданията става проправителствена, което води и до напускането на множество журналисти.

България акумулира всички проблеми със свободата на медиите на другите европейски държави.

Павол Шалай
Павол Шалай

ръководител на бюрото за Европейския съюз/Балканите на „Репортери без граници“

Павол Шалай от "Репортери без граници" коментира, че е подобаващо тази дискусия да се случва именно в България, която е на 112 място в индекса за свобода на медиите на организацията му. Според него Европа си остава най-безопасния континент за журналисти, но има големи изключения и вариация от държава до държава. Големите проблеми, с които се сблъскват журналистите, са ненадеждността на информацията и възпрепятстването на получаване информация. В България достъпът до обществена информация е в особено тежка криза. Свободата на медиите в страната е и активно възпрепятствана от държавата чрез разпределението на публични средства за медии по непрозрачен и дискриминативен начин, добави Шалай. "В страна като България, опустошена и от коронавирус, и от корупция, достъпът до достоверна информация е в интерес не само на българите, но и на цяла Европа, тъй като ковид и корупцията не познават границите", обясни представителят на "Репортери без граници". Според Шалай има светлина в края на тунела с предстоящия медиен закон на ЕС, ако комисията осигури инструменти, с които да се осигури прилагането му. Шалай приветства и новината, че докладите за върховенството на закона в ЕС от догодина ще включват и препоръки по държави.

В дискусията участваше и адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма за достъп до информация". Той посочи огромния проблем, който стратегическите дела срещу публично участие (SLAPP) представляват за свободната журналистика. "В гражданските и търговските съдилища се гледат въпроси за пари - за тях 100 000 евро не са голяма сума пари. Но за една местна редакция е наистина смразяващо да бъде съдена за 10 000 евро по граждански иск за клевета. Дори самият факт, че има висящ съдебен процес за клевета, може да попречи на журналистите да си вършат работата", обясни Кашъмов по време на дебата. Той посочи като огромен проблем за качествената журналистика и замразяването на активите на медии, които пишат за корупция в държавата, по време на досъдебното производство. Подобни запрещения остават в сила с години, докато трае делото, и действат като допълнителен метод за финансово задушаване на медиите.

Бъдещето на независимата журналистика в България

Въпреки че проблемите на българската журналистика бяха повтаряща се тема в почти всички панели на конференцията, последният беше изцяло посветен на българския контекст. На преден план за пореден път излязоха проблемите с институционалния и местен натиск над медиите, силно намалените редакционни екипи, лошото заплащане на журналистите, трудното финансиране и липсата на достатъчно експертни кадри, които да могат да пишат качествено в жизненоважни за читателите сфери като енергетиката. Дискусията за българския контекст беше проведена на втория ден от конференцията и можете да я гледате тук:

Според изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов огромна част от проблемите на българската журналистика се крият в това, че обществото в България е бедно, застаряващо и разкъсвано от огромни неравенства. В този контекст независимите медии са една от последните грижи на обществото. "В интерес на истината няма и какво много да се направи, ако е вярно това, което казвам. Ние имаме структурен проблем и той е материален", коментира Симеонов. Втората предпоставка за проблемите на медийния сектор според него е актуална не само за България, ами и за целия свят, и това е, че днес всеки може да е медиа и няма универсални авторитети, коментира Симеонов, което води до живот в "пост-истина", изпълнена с полуистини, в която лайковете и разказът са по-важни от фактите. "За да са независими медиите, те трябва да могат да живеят и да се издържат сами. Тук се пита готово ли е обществото да плаща за качество", добави Симеонов и разказа за изследване на "Галъп", в което 66% от запитаните българи отговарят, че информацията по-скоро трябва да е винаги безплатна, а само 22% смятат, че това е нещо, за което си струва да се отделят пари. "След като българското общество не е готово да плаща за информацията, държавата ще плаща, задкулисието ще плаща и какво ли още не, защото медиите иначе просто няма как да се издържат", смята Симеонов.

Когато изчезне гърба, разбирайте независимия собственик, следва свободно падане на всички, които са разчитали на този гръб, за да могат да си вършат работата.

Венелин Петков
Венелин Петков

бивш директор на "Новини и актуални предавания" в bTV

В дискусията участва и бившият директор на "Новини и актуални предавания" в bTV Венелин Петков. Той обясни, че ефирните телевизии остават основен източник на информация за българската аудитория. Петков, който беше освободен от bTV при смяната на собствеността на телевизията, коментира технологията на натиска над медиите в България, включително и над медии с чуждестранни собственици. "Познаването на ясен и прозрачен собственик не е достатъчна гаранция за независимостта на медиите, защото властимащите, особено в последните 10-12 години, много добре се научиха как да се опитват да оказват натиск на напълно независими частни чуждестранни компании, заплашвайки ги със съсипване на техния бизнес. Това е процес, който сме виждали в продължение на много години, който даде резултат", обясни Петков. Той посочи, че предишните собственици на bTV са отстоявали до последно независимостта си, но при смяната на собствениците е започнало свободно падане.

Журналистът Спас Спасов, кореспондент на"Капитал" и "Дневник" във Варна и основател на сайта "За истината", продължи дискусията, като я насочи и към състоянието на регионалните медии в България. "Журналистиката и особено регионалната журналистика в България е вече на командно дишане свръхестествено дълго време", смята Спасов. Той сравни регионалната журналистика с darknet - никой не знае какво се случва в нея, освен ако не се гмурне, а е пълно с трафиканти на всякакви фалшиви новини, с платени текстове, които не са обозначени като такива, захаросани новини за селски кметове и техните приятели. "Там е пълно с търговци на аудитории, които не са предупредени, че с тях се търгува", обобщи Спасов. По правило и собствениците на регионалните медии, и техните екипи са неназовани и прикрити, защото вършат неща, които не би трябвало да вършат. В регионалната журналистика има и чудесни професионалисти, които обаче са подлагани на натиск, какъвто журналистите в големите градове не познават, смята Спасов.

Какви са потенциалните модели на финансиране на медиите, уязвени от пандемията и бягството на рекламодатели? Как могат да се интегрират нови технологии и начини за достигане до публиката? С какъв натиск се сблъскват журналистите в България и в останалата част от ЕС? Тези и много други въпроси бяха обсъдени в петък и събота на проведената в София международна конференция "Нови хоризонти в журналистиката", организирана от Асоциацията на европейските журналисти и World Press Institute в партньорство с фондация "Америка за България". В нея участваха разследващи журналисти, редактори и основатели от водещи световни медии като Politico, ProPublica, BBC, както и представители на българската журналистика.

Панелите от първия ден на конференцията бяха фокусирани върху модели на финансиране на медиите, нови журналистически платформи и как подкастите променят журналистиката и върху натиска на журналистите в Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход