Влизането на Малинов в президентската надпревара пък ще му позволи да се възползва от имунитета по време на предизборната кампания предвид делото за шпионаж в Специализирания наказателен съд, което трябва да тръгне срещу него в края на октомври.

Радев е сам на терена засега

От сериозните претенденти на терена е единствено настоящият държавен глава Румен Радев. Той обяви кандидатурата си за втори мандат още през февруари, а в понеделник беше учреден и инициативният комитет от 188 души от различни сфери на обществения и политическия живот, които официално ще внесат кандидатурата му за предстоящите президентски избори.

Засега ГЕРБ, която води в социологическите проучвания, упорито мълчи кого ще издигне срещу него. Въпреки заканите, че за пръв път ще издигне свой кандидат за поста, за да "не допуснат Радев да е президент още един мандат", от ДПС също не обявяват номинация. Окончателно решение няма и още една от основните сили в парламента - "Демократична България".

Така в навечерието на предизборната кампания, която официално трябва да започне в средата на октомври, Радев все още не знае кои ще са преките му конкуренти във вота. И дори на два пъти отправи предизвикателство към Бойко Борисов да се кандидатира - в отговор на постоянните нападки към него от лидера на ГЕРБ при всяка своя медийна изява.

Защо все още няма конкуренти

"Това и друг път се е случвало с президентските избори. Имало е политически сили, които изчакват последния момент, било защото нямат убедителна кандидатура, било защото има разнобой и колебание в дадената партия дали изобщо да участва във вота. Сега драмата се усилва от това, че имаме избори 2 в 1. И защото безспорно за всяка партия по-важни са парламентарните избори. Още повече че ситуацията сега е силно турбулентна. Едни партии имат трудната задача да спрат низходящата си тенденция, други - да докажат себе си, трети - да реализират потенциала си", обяснява ситуацията социологът Живко Георгиев.

Към това изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов прибавя и още една причина. "Трудно се намират кандидати, защото в крайна сметка едва ли са много хората, които ще участват в президентските избори само заради участието", смята Симеонов. Все пак той допуска и вероятността номинирането на кандидат в последния момент да е тактически ход особено от страна на ГЕРБ, от които се очаква да излъчат основния конкурент на Радев. "Възможно е това да е някаква тактика, за да успят малко противника, защото големият въпрос е може ли Радев да спечели още на първия тур.", смята той.

Драмата на ГЕРБ: не могат да не издигнат кандидат

Борисов оправда липсата на президентска номинация от ГЕРБ с това, че ако името на претендента стане ясно по-рано, той ще бъде "атакуван". Но едва ли точно това е истинската причина за отлагането. По-вероятни изглеждат няколко други обяснения.

Първо, зад Румен Радев застана кръг от няколко формации, които ще имат силни позиции и в новия парламент - освен подкрепилата го и за първия мандат БСП подкрепата си за него заявиха и бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, чиято нова формация "Продължаваме промяната" набира скорост за парламентарните избори. "Има такъв народ" и коалицията около Мая Манолова "Изправи се БГ! Ние идваме!" отдавна обявиха, че няма да издигат кандидати за президент и ще застанат зад сегашния. Тази широка партийна про-Радев коалиция заедно с високата обществена подкрепа, с която държавният глава приключва първия си мандат и влиза в надпреварата за втори, му дава трудно преодолима преднина пред другите претенденти за поста. И поне засега прави изхода от изборите предизвестен.

Тази обреченост на вота поставя ГЕРБ в сложна ситуация. От една страна, бившата управляваща партия, контролирала всичко в държавата в продължение на 12 години, не може да си позволи да не издигне свой кандидат за президент. В същото време изглежда, че не може да намери кандидатура, която да има реални шансове срещу Радев. Ситуацията за партията на Борисов допълнително се усложнява и от изпадането й в тежка изолация, което изключва евентуалният й кандидат да получи подкрепа и от други политически сили.

Именно това изтъкна като причина за отказа си да приеме номинация бившият държавен глава от ОДС Петър Стоянов. "Моята евентуална кандидатура би имала смисъл само ако обедини всички дясномислещи и проевропейски настроени избиратели в България. Но за съжаление те са фатално разделени. Този факт обезсмисля всякакви разговори за моето участие в президентските избори", посочи той в изявление, когато името му започна усилено да се спряга като евентуален кандидат на ГЕРБ. Сред другите лансирани в медиите имена беше и това на бившия директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов, който също отрече, че може да се кандидатира, както и на кардиолога проф. Иво Петров, общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ в София, който тази седмица също отрече.

"ГЕРБ трябва да намери кандидат, който да добави нещо към парламентарния вот, а не да отнеме, какъвто риск има при някои кандидатури, ако бъдат издигнати. При ГЕРБ има ерозия и трудно може да се разчита на някаква подкрепа отстрани. Затова обикновено се разчита на кандидатура в последния момент, защото няма да има време да изиграе някаква ерозираща роля в собствения им електорат", смята Живко Георгиев. Според Първан Симеонов в ситуацията, в която се намира, ГЕРБ има два подхода. "Единият е да издигнат кандидат, който да стегне партийните редици, а другият - такъв кандидат, че, ако загуби, това да не се отрази на резултата на партията", казва той.

По модела на Радев

Очевидно от ГЕРБ са на път да изберат втория подход, защото в четвъртък в медиите изтече името на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков като евентуален кандидат за президент. Според информацията на БНТ и в."24 часа", където първо името му се появи, кандидатурата му ще бъде издигната от инициативен комитет, а ГЕРБ ще я подкрепи. Засега от бившата управляваща партия официално не потвърждават това, но източници от ГЕРБ заявиха пред "Капитал", че официалното учредяване на инициативния комитет ще бъде в неделя (3 октомври), ден преди крайния срок за регистрацията на инициативните комитети в ЦИК.

Пак по неофициална информация, от бившата управляваща партия твърдят, че най-вероятно като кандидат за вицепрезидент на Герджиков ще бъде номинирана Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи в третото правителство на Борисов. Ако тези твърдения са верни, това ще означава, че ГЕРБ на практика копира модела на Радев за явяване на президентските избори. Преди четири години сегашният държавен глава се яви като независим кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, а като кандидат за вицепрезидент беше номинирана Илияна Йотова, която беше партийна фигура от социалистическата партия. Този модел Радев запази и при явяването си на предстоящите парламентарни избори.

С подкрепата на кандидатурата на Герджиков пък очевидно от ГЕРБ ще разчитат на по-широка подкрепа, извън избирателите на формацията. Проф. Анастас Герджиков е втори мандат ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам.-министър на образованието в правителството на Симеон Сакскобургготски, а след това и управител на фонд "Научни изследвания".

Дилемата на "Демократична България"

Пред трудна дилема е изправена и още една формация - "Демократична България", която остави окончателното решение дали и как да участва в президентските избори също за последния момент. За разлика от ГЕРБ обаче пред обединението не стои проблемът за участие във вота за държавен глава на всяка цена, но във формацията има различни мнения как да постъпят. Причината е, че част от избирателите на ДБ подкрепят сегашния президент и биха гласували за него. Друга част обаче се не одобрява Радев, главно заради факта, че той спечели първия си мандат с подкрепата на БСП.

Засега трите партии от "Демократична България" държат отворени всички опции - да издигнат собствен кандидат, да подкрепят някой, издигнат от инициативен комитет, или изобщо да не участват във вота за държавен глава, а да призоват избирателите си да гласуват по съвест. "Логично е една сериозна формация да има кандидат. Още повече че "Демократична България" не е голяма, но е сред важните формации в парламента и освен това имат и някакво идеологическо направление - представляват прозападната либерална общност в България. В коалицията е и ДСБ, която е по-специфичен случай. Това е една от традиционните партии и предполагам, че нейните симпатизанти очакват тя да има кандидат. В същото време в това пространство има гласоподаватели, които по сърце са в "Демократична България", а по разум са с Румен Радев, и в интерес на истината по-голямата част от тях трудно биха припознали друг кандидат за президент", обяснява трудността за обединението Първан Симеонов.

Колегата му Живко Георгиев обаче предупреждава, че при разделение сред избирателите му има сериозен риск това да окаже негативен ефект върху парламентарния вот. "Така че в "Демократична България" трябва да решат кое им е по-важното и по-консолидиращото и да се съсредоточат върху парламентарния вот, където няма също да им е лесно. От една страна, за тях се разкриват нови шансове, но, от друга, има и рискове. Във всеки случай не би имало никаква драма, ако не издигнат свой кандидат за президент. Участие на олимпийския принцип не носи големи позитиви, докато несполучливо решение води до по-големи рискове", смята Георгиев. Той припомни, че когато на предишни избори кандидатурата на Красимир Каракачанов получи доста гласове, това допринесе за консолидирането на националистическите формации. Докато номинацията на Цецка Цачева доведе до оставката на правителството на Борисов.

Има ли рискове и за Радев

И Симеонов, и Георгиев засега не виждат сериозни рискове пред Радев за преизбирането му въпреки неизвестността около конкурентите му. "За разлика от други президенти, които са се явявали за втори мандат, в края на мандата си Радев успя да докаже ползата от лишената от реални правомощия президентска институция, да стане изразител на мощни, и то разнородни социални очаквания и надежди. Единственият риск пред него е да не спечели на първи тур само заради ниската избирателна активност", казва Живко Георгиев. (За победа на първи тур трябва да са гласували повече от половината от всички избиратели по списък и повече от половината от тях да са го подкрепили.)

Симеонов посочва риска от подценяване на ситуацията. "Избори се печелят с партийни структури, а от формациите, които подкрепят Радев, такива има само БСП. "Продължаваме промяната" все още нямат изградени структури, а за "Има такъв народ" е вече спорно дали тяхната подкрепа помага на Радев, или му пречи. Затова беше важно, че отношенията между президента и БСП вече се регулираха", обобщава политологът.