Радев, Герджиков и Панов: Шансовете и рисковете пред всеки

Президентската кампания дава заявка да е по-интересна от тази за парламент

   ©  Юлия Лазарова
   ©  Юлия Лазарова

До миналата седмица президентът Румен Радев изглеждаше като самотен бегач на политическата писта за предстоящите избори. Компания му правеха само няколко "екзотични" кандидати и второстепенни политически играчи с националистически и русофилски профил.

В разстояние само на няколко дни обаче ситуацията се преобърна на 180 градуса. Очакванията, че бившата управляваща партия ГЕРБ трудно ще излъчи кандидат срещу Радев, който към момента се ползва с най-високото обществено доверие според социологическите проучвания, и поради тази причина ще заложи на тяснопартиен кандидат, не се оправдаха. Формацията на Борисов застана зад кандидатурата на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков, която беше издигната от инициативен комитет.

От страна на четвъртата политическа сила "Демократична България" също първоначално идваха сигнали, че обединението няма да участва в президентските избори със свой кандидат, но в крайна сметка застана зад кандидатурата на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, също издигната от инициативен комитет.

Влизането на Герджиков и Панов в кандидат-президентската надпревара, които подобно на Радев не са партийно обвързани кандидатури и идват от деполитизирани институции, произведе няколко ефекта. Първо, превърна ги в реални конкуренти на смятаната до този момент за "безалтернативна" кандидатура на сегашния държавен глава. Той получи подкрепата на широк кръг формации от предишния парламент - БСП, "Има такъв народ", платформата на Мая Манолова "Изправи се!", както и на новия политически проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, който се очертава като един от основните фактори в новото Народно събрание.

Така се върна и интригата в президентските избори. Защото до голяма степен изходът от вота ще се реши от предизборната стратегия на кандидатите и от способността им да получат по-широка подкрепа извън активистите и симпатизантите на партиите, които ги подкрепят. По тази причина очакванията са кандидатпрезидентската кампания да се превърне в сблъсък на виждания за основните проблеми на държавата и обществото и как те да бъдат решени. Не е изключено тя да се окаже доминираща над кампанията за парламентарния вот.

Без съмнение ГЕРБ направи стратегически ход с подкрепата за непартийна фигура, която на оголеното към онзи момент откъм съперници на Румен Радев поле имаше потенциал да привлече повече избиратели от демократичната общност - тези, които не симпатизират на сегашния президент и не биха гласували на обвързан с БСП кандидат. За това говорят и част от лицата в инициативния комитет на Герджиков, които са знакови за периода на ранното СДС.

Влизането на Лозан Панов в изборната битка обаче до голяма степен парира подобно развитие. Така се запази и основното политическо разделение през тази извънредна изборна година - по оста статукво - антистатукво.

На този етап е трудно да се прогнозира до каква степен двете кандидатури застрашават втория мандат на Радев. Засега е ясно, че с влизането на Лозан Панов в надпреварата нито настоящият президент, нито Герджиков ще могат да разчитат на гласовете на по-голямата част от десните избиратели. В минус за ректора на Софийския университет е и фактът, че върху кандидатурата му ще тегне подкрепата на ГЕРБ. Опасности има и пред настоящия президент. Големият въпрос пред него е дали формациите, които застанаха зад кандидатурата му, ще работят реално за него в кампанията, или заявката им ще остане повече на думи.

Така или иначе, отиването на Радев на балотаж се смята за сигурно, затова още отсега започнаха залозите и за изхода от вота на 21 ноември. От ДПС например заявиха, че ще подкрепят Герджиков, ако стигне до втория тур. Което може да се отрази негативно на резултата му от първия. От ГЕРБ вероятно и с цел предизборна интрига сред формациите на протеста казаха, че ако на балотаж се окажат Радев и Панов - и двамата силни критици на управлението на Борисов, ще подкрепят опонента на сегашния президент.

За подреждането на пъзела за "Дондуков" 2 неизбежно ще повлияят и кампаниите на партиите за парламентарните избори. Ето някои от предимствата и опасностите пред тримата основни претенденти на старта на надпреварата за президентския пост.

Румен Радев

Силни страни

- През първия си мандат се позиционира като опозиция на управляващата партия ГЕРБ и на бившия премиер Бойко Борисов и се превърна в техен коректив, което му изгради имидж да борец срещу корупцията и му спечели широка обществена подкрепа.

- По време на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Иван Гешев миналото лято зае категорично страната на протестиращите и се превърна в обединяваща фигура, както за хората, които искаха оставките на двамата, така и за на т.нар. формации на протеста

- Зад кандидатурата му застанаха широк кръг от парламентарно представени формации - първата и третата в предишния парламент - "Има такъв народ", БСП и платформата на Мая Манолова "Изправи се!", както и набиращият скорост нов политически проект "Продължаваме промяната" на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Рискове

- Считаният за основен негов съперник за президентския вот Анастас Герджиков не е партийно свързан с ГЕРБ, което ще отнеме възможността на Радев да насочва директно към него критиките си към управлението на Борисов, което беше най-силното му оръжие през първия му мандат. За Радев по-добрият вариант беше ГЕРБ да издигне партиен кандидат, каквато беше опонентката му на предишните президентски избори Цецка Цачева, която освен слабата си кандидатура понесе и щетите от управлението на ГЕРБ.

- Има опасност Радев да понесе негативите от ковид-кризата и драстичното увеличение на цените на електроенергията, доколкото това се случва по времето на назначеното от него служебно правителство. Борисов вече показа, че няма задръжки да прехвърля на него собствената си отговорност за проблемите в държавата, натрупани през 12-годишното управление на ГЕРБ.

- Широката партийна подкрепа не му гарантира привличането на всички избиратели от тези формации. В последната седмица се видя, че напрежението между него и ръководството на БСП все още не е туширано, а това може да рефлектира върху някои кръгове в социалистическата партия. Останалите политически сили, които застанаха зад него, пък нямат добре изградени партийни структури, което не е без значение в една предизборна кампания. Не е съвсем ясно и доколко двете нови формации "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" имат такова влияние върху избирателите си, каквото имат по-старите партии.

Анастас Герджиков

Силни страни

- Ректор е на най-стария университет в България и се ползва с уважение в академичните среди.

- Предимство за него е, че към момента не е партийно ангажиран и не е участвал в политическия живот и скандалите в него от последните години

- Това че ГЕРБ застава зад кандидатурата му, включително чрез висши партийни фигури в издигналия го инициативен комитет, му гарантира значителен брой гласове и евентуално отиване на балотаж на президентските избори

Рискове

- Поради липсата на политически опит може да не се представи добре в предизборната кампания. Бягството от "горещи" теми като корупцията и превземането на съдебната власт с абстрактни послания за "обединение" би означавало да разчита само на гласовете от ГЕРБ.

- Около името му като ръководител на Фонда за научни изследвания (2008-2009 г.) и после като ректор имаше скандали, свързани с изразходване на публични средства, които могат да бъдат припомнени в кампанията. Същото се отнася и за партийното му минало, свързано с формацията "Новото време". До 2019 г. Герджиков е бил в ръководството и на едноименната фондация заедно с Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и др.

- В негов минус е фактът, че не е особено разпознаваем извън академичните среди. Има и риск да не бъде припознат от всички членове и симпатизанти на ГЕРБ.

Лозан Панов

Силни страни

- Изборът му за председател на ВКС през 2015 г. предизвика съмнения заради мнозинството във Висшия съдебен съвет, контролирано от близки до ДПС и ГЕРБ юристи, но в последвалите години той опроверга тези опасения. Като председател на ключовия върховен съд Панов участваше в знакови инициативи на съдиите срещу различни опити за политическо влияние върху съдебната система. Той се обяви срещу подмяната на конституционната реформа по време на второто правителство на Бойко Борисов и влезе в остра конфронтация с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а впоследствие и с наследника му Иван Гешев. Беше и опозиция на мнозинството във Висшия съдебен съвет, през което минаваха политическите поръчки в системата. Това го прави естествен избор както за демократичната общност, така и за обединението "Демократична България", които са най-последователни в отстояването на необходимостта от радикална съдебна реформа в България.

- Заради позициите му срещу задкулисните схеми в съдебната система кандидатурата му има възможност да привлече и гласове от симпатизантите на другите от т.нар. протестни партии

-Като съдия от кариерата той не е обвързан с политически партии, името му не е замесвано в скандали, свързани с корупция и задкулисни поръчки, а обратното - беше обект на наказателни акции от различни институции, подчинени на властта.

Рискове

- Панов няма опит в политически предизборни кампании и евентуалното му затваряне само в темата за съдебната реформа може да му попречи да разшири подкрепата за кандидатурата му

- Той е добре познат в юридическите среди и сред привържениците на "Демократична България", които са концентрирани основно в столицата, но кандидатурата му вероятно не е силно разпознаваема в провинцията

- Влизайки в надпреварата за президентския пост, трябва да положи повече усилия да привлече и онези симпатизанти на ДБ, както и избирателите от по-широката антистатукво настроена общност, които в социологическите проучвания досега заявяват одобрението си за Румен Радев.

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата