Как беше спрян "превратът" през лятото на 2020 г.

МВР и прокуратурата изграждат най-масовата мрежа за следене и подслушване след 1989 г.

Протестиращите срещу правителството и главния прокурор са били подслушвани и следени от правителството и главния прокурор по подозрение за държавен преврат
Протестиращите срещу правителството и главния прокурор са били подслушвани и следени от правителството и главния прокурор по подозрение за държавен преврат    ©  Надежда Чипева
Протестиращите срещу правителството и главния прокурор са били подслушвани и следени от правителството и главния прокурор по подозрение за държавен преврат
Протестиращите срещу правителството и главния прокурор са били подслушвани и следени от правителството и главния прокурор по подозрение за държавен преврат    ©  Надежда Чипева

"От месец февруари 2020 г. до настоящия момент с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Републиката, е участвано в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или бунт - престъпление по чл. 95 от НК". Така започва прокурорско-полицейският разказ на вероятно най-мащабния опит на службите, от края на комунистическата Държавна сигурност насам да следят и подслушват "противниците на властта".

Според него "физически лица подготвят извършването на провокативни действия по време на провеждането на граждански протести с цел възникването на масови безредици", а "същите тези групи се финансират от лица и фирми от обкръжението на Васил Божков".

В края на предходния парламент комисията, ръководена от съпредседателя на коалицията "Изправи се! Ние идваме" Николай Хаджигенов, излезе с доклад, в който се констатира, че по образуваното от прокуратурата разследване за престъпление срещу Републиката 130 граждани са били обект на подслушване и следене, разрешено от съда.

През седмицата сайтът bird.bg на съоснователя на "Биволъ" Атанас Чобанов цитира документи от въпросното разследване, според които "само отделът за контратероризъм в ГДБОП работи по около 3000 лица".

"Капитал" също се запозна с въпросната база данни, която най-вероятно е извлечена от файлове от компютрите на служители, които са работили по делото за престъпление срещу Републиката. Тяхната достоверност беше проверена чрез сравнение с публични източници и общодостъпни информационни системи, както и с разговори с източници на "Капитал" в правоохранителните органи.

Картината, която се разкрива, показва паническите опити на властта да контролира протестите, които избухнаха след акцията на прокуратурата в президентството на 9 юли 2020 г. В разследването е впрегнат почти целият ресурс от т.нар. Терор в ГДБОП и службата за подслушване и следене ДАТО, които са действали зад паравана на досъдебното производство за преврат, образувано в Специализираната прокуратура по материали, отделени от главното дело срещу бившия хазартен бос Васил Божков.

Масово подслушване без съдебен контрол

Именно по въпросното разследване прокуратурата прави десетки искания до Специализирания наказателен съд за разрешение за прилагане на Специални разузнавателни средства (СРС) спрямо протестиращи - основно подслушване на мобилните телефони и проследяване (т.нар. външно наблюдение).

"Капитал" съпостави номерата на разрешения за СРС, които се цитират в документите с публични източници. Цитираните номера действително отговарят на дела, образувани по искания за подслушване в Специализирания наказателен съд. Те са били разпределяни ръчно на зам.-председателя на съда Виржиния Петрова, която гледа делото "КТБ".

Въпреки че на хартия има санкция на съда, с която се разрешава подслушването, тя на практика е била проформа.

Исканията на прокуратурата са идентични - в тях се сменят единствено имената на хората, но не и сюжетът, който прокуратурата разказва. Ключовият детайл обаче е, че описаното няма как да бъде определено като преврат или каквото и да е било друго престъпление срещу Републиката: "Организирането на някакви хора за протестни действия срещу властта, а и дори за нарушаване на обществения ред по време на тях, изначално не може да бъде опит за преврат", коментира за "Капитал" бившият прокурор Андрей Янкулов. Той отбелязва още, че това, че "толкова мащабна експлоатация на СРС по такъв казус е разрешена от съда, показва сериозен проблем с издаването на съдебните разрешения".

Според закона, за да бъде позволено подслушване, службата трябва да докаже, че са изчерпани всички други начини за събиране на информация и това е единственият начин да бъде разкрито престъплението. Ето защо, като под индиго, прокуратурата пише в исканията си, че ГДБОП е направил всичко възможно, за да събере доказателства (следва дълго изброяване на извършени справки в информационни масиви, публични регистри и прочее) и няма какво повече да се направи, освен обектът да бъде подслушван и следен.

"Участниците в групата са крайно конспиративни, трудно допускат непознати хора до себе си. Контактуват посредством мобилни телефони и лични срещи. Обикновено срещите се правят в тесен кръг от хора при предварително осигурена конспиративна среда, което допълнително затруднява събирането на информация чрез стандартните оперативни способи", пише в исканията. Или иначе казано, тъй като обектът е твърде конспиративен, единственият начин да разберем повече е, като му подслушваме телефона.

От информацията, с която "Капитал" се запозна, се вижда, че е правено искане външното наблюдение да се провежда и в почивни дни, а на служителите на ГДБОП са били предоставени т.нар. акаунти - изнесени точки за подслушване, в които полицаите могат да слушат директно, а не чрез служители на ДАТО. Това дава някаква идея за ресурса, който е бил ангажиран в масовото следене - само за външното наблюдение на един обект за 24 часа са необходими минимум девет души.

По принцип службата, която подслушва, би трябвало да се интересува само от тези данни, които имат отношение към престъплението, което се разследва. Документите обаче показват, че от подслушваните разговори е била извличан и обобщаван много по-голям обем от информация.

Под наблюдение са били действията и плановете на различни групи протестиращи в София и провинцията, комуникация с журналисти, критични коментари към властта и главния прокурор Иван Гешев, но също така и разговори от съвсем лично естество.

Всеки може да бъде "закачен"

Сред подслушваните от Специализираната прокуратура има бивш служител на Държавна сигурност (известен като Генерала), тарторите на агитките в ЦСКА Дучето и Животното, близки и съдружници на Васил Божков, активистът от движение БОЕЦ Георги Георгиев и съмишленици на движението от различни градове, но също така и съвсем случайни хора.

Така например "Капитал" откри, че към разработката е бил "закачен" известен бизнесмен. Съдът дава разрешение той да бъде следен и подслушван, доверявайки се на искането, в което пише, че в прехванат разговор някой е споделил, че е чул от някого, че някой си Х (споменат по малко име) дава пари на протестиращите.

От "придобитата оперативна информация" ГДБОП установила, че зад това малко име стои именно въпросният бизнесмен, тъй като той бил забелязан на протеста всеки ден. "Капитал" обаче установи, че въпросният бизнесмен никога не е стъпвал на протестите. Това не пречи той да бъде подслушан и следен поне два месеца. Освен това ГДБОП започва да събира всевъзможна информация за него и бизнеса му.

Ти плати ли си парното?

Действията на прокуратурата и ГДБОП срещу протестиращите далеч не се изчерпват с подслушване и следене. От документите разбираме, че служителите от ГДБОП са документирали информация за запор от "Топлофикация" за неплатени сметки за парно. От Центъра за градска мобилност е искана информация от кои телефонни номера са пускани SMS-и за платено паркиране за определени автомобили.

Десетки, а най-вероятно стотици, справки са били правени във вероятно най-ревниво пазената информационна система на МВР - "Симба". Това е базата от данни с т.нар. оперативен анализ на ГДБОП, в която се качва всевъзможна информация, която полицията е събирала. Става дума за стотици заявки за регистрационни номера на автомобили, телефонни номера, фирми и хора.

Явно с цел намиране на "сподвижници" на Божков са били проверявани всички пътници в конкретен полет от Дубай.

До всички гранични пунктове е спусната задача да уведомяват незабавно, 24 часа в денонощието, конкретен инспектор от ГДБОП, ако конкретен човек влезе в страната. Уведомяването трябва стане така, че да "се избегне разконспириране на интереса на правоприлагащите структури".

От документите може да се предположи, че служителите на контратерористичното звено на ГДБОП са били навсякъде по време на протестите. Така например има две докладни, от които става ясно, че мобилните телефони на задържани по време на протестите са били "източвани" от инспектори на елитната служба в полицейските управления. В крайна сметка прокуратурата и службите са събрали толкова много информация, че явно накрая не са могли да се ориентират в нея. Справките по разследването по същество са накъсан разказ в лош ДС език, лишен от формална логика, но съдържащ тонове надлежно събрана, но тотално ненужна информация.

В документите се виждат имената на двама прокурори - Николай Попов и Иван Първанов, които вероятно са наблюдавали преписката. И двамата не са титуляри в Специализираната прокуратура, а работят в Районна прокуратура - София, но са командировани със заповед на главния прокурор Иван Гешев. Последното до известна степен може да даде отговор на въпроса дали ръководителят на държавното обвинение е знаел и контролирал какво се случва.

От прокуратурата не отговориха на въпросите на "Капитал" какво се случва с разследването за преврат, колко хора са подслушвани и т.н.

Твърде е вероятно обаче то да последва съдбата на друго емблематично разследване по глава първа - за пръскачките пред парламента, когато Специализираната прокуратура видя тероризъм в "хакването" на несъществуващия софтуер на системата за поливане пред парламента.