Какво очаква Брюксел от българския план за възстановяване

Какво очаква Брюксел от българския план за възстановяване

Много от реформите в последната му версия изискват законодателни промени, за които все още няма гаранции в следващия парламент

Деян Димитров
2799 прочитания

© Юлия Лазарова


Министерският съвет официално одобри Плана за възстановяване и устойчивост, който ще бъде изпратен на Брюксел в петък, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов. С изпълнението му би следвало през следващите няколко години в българската икономика да се инвестират почти 13 млрд. лв. След заседанието на правителството в четвъртък Пеканов коментира и забавеното внасяне на документа в Европейската комисия, което според някои оценки може са струва неполучени авансови плащания за тази година. "Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и, както чуваме от различни партньори - до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства", каза служебният вицепремиер.

Пеканов добави, че тези 12.9 млрд. лв. може да активират инвестиции за още 8.1 млрд. лв., което през следващите няколко години даде общ ефект 21 млрд. лв. за българската икономика. В плана са включени 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Съществен дял - 38%, от предвидените средства по него са насочени към подготовка за затваряне на въглищните централи в България, за което сроковете в намеренията на правителството варираха от 2036 до 2040 г.

Съдебната система на преден план

По-сложната задача за получаване на одобрение на българския план са изискваните от Брюксел реформи, свързани с работата на институциите в страната, гарантиране на върховенството на закона и ефективна борба с корупцията. Като пречки в това отношение Пеканов коментира бездействието на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. "Спрямо юлската версия имаше засилване на изискванията за реформи в сферата на върховенството на закона. Бяхме индикирали към представители на Висшия съдебен съвет и прокуратурата, но от тях не чухме предложения как могат да се подобрят тези параметри. Министерството на правосъдието предложи реформи, които да отговарят на критиките, които получаваме от години", заяви Пеканов и добави, че освен в правосъдието има много предвидени реформи и в здравеопазването, бизнес средата, енергетиката.

Според източници на "Капитал", запознати с неформалните разговори между ЕК и българското правителство за финалния вариант на плана, от Брюксел са поискали по-ясни реформи в борбата с корупцията, предвидимостта на законодателния процес и подобряване на бизнес средата с цел защита на финансовите интереси на ЕС. В това число попадат и очакванията за по-голям контрол върху актовете на главния прокурор и гаранции, че и спрямо него може да има независимо разследване. Специално внимание от ЕК обръщат и на противодействието на корупцията не само по високите етажи на властта, но и в самата съдебна система - включително с мерки за повишаване на прозрачността в работата на органите за борба с корупцията.

Независимо какви реформи е включило Министерството на правосъдието под ръководството на служебния министър Янаки Стоилов, те ще изискват законодателни промени на последващи народни събрания, посочиха министър Пеканов и премиерът Стефан Янев. "Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред", каза Пеканов, давайки за пример Висшия съдебен съвет.

Така внушителните средства от дела за България във фонда на ЕС за възстановяване и устойчивост ще зависят от приемането на реални и ключови институционални реформи, за които все още няма гаранция за постигане на мнозинство в предвиждания състав на новия парламент след изборите на 14 ноември

Корупцията в обществените поръчки

Според източниците на "Капитал" българският планът за възстановяване трябва да включва ясни правила за обществените поръчки, гарантиращи равен достъп и конкуренция, засилена дигитализация и въвеждане на автоматизирани системи, които да следят за свързани лица и други корупционни рискове. Поискана е и реалистична оценка за капацитета на ключови институции в да се справят с увеличения брой на обществените поръчки при изпълнение на плана. Това се отнася и за способността на Сметната палата да налага ефективни корекции при установени нередности.

От Брюксел очакват и по-ясни мерки за борбата с прането на пари в България и правилата за прилагането им от финансовите институции, както срещу схемите за придобиване на българско (и следователно европейско) гражданство, създаващи рискове пред сигурността на ЕС.

Министерският съвет официално одобри Плана за възстановяване и устойчивост, който ще бъде изпратен на Брюксел в петък, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов. С изпълнението му би следвало през следващите няколко години в българската икономика да се инвестират почти 13 млрд. лв. След заседанието на правителството в четвъртък Пеканов коментира и забавеното внасяне на документа в Европейската комисия, което според някои оценки може са струва неполучени авансови плащания за тази година. "Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и, както чуваме от различни партньори - до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства", каза служебният вицепремиер.

Пеканов добави, че тези 12.9 млрд. лв. може да активират инвестиции за още 8.1 млрд. лв., което през следващите няколко години даде общ ефект 21 млрд. лв. за българската икономика. В плана са включени 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Съществен дял - 38%, от предвидените средства по него са насочени към подготовка за затваряне на въглищните централи в България, за което сроковете в намеренията на правителството варираха от 2036 до 2040 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    При много лоши условия, Министерският съвет на Република България прие Национален план за възстановяване и устойчивост.
    В Република България, държавната власт неправилно предоставя левове за ползване със срок за връщане. Всички сме жертви на паричната грешка.
    Основните ситуации са две:
    Първа: Сегашната неправилна държавна употреба на левове създава щети. За да отложи началото на стопанска криза, правителството взима заеми за да плаща щети от държавната грешка.
    При запазване на злокобната парична процедура, колкото по-пълно се изпълнява Националният план на Република България за възстановяване и устойчивост, толкова повече са щетите.
    Правителството на Република България е с подсигуряван политически провал.
    Защо държавната власт запазва паричната сгрешеност?
    Жизнено необходимо е прекратяването на държавната парична грешка.
    Втора: Подобрението необходима защита срещу щети от предоставени левове за ползване със срок за връщане подсигурява държавно устойчиво развитие. Създадена е обстановка за трайно успешно изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход