Управлението на Столичния общински съвет: преди и сега

Георги Георгиев: "Топлофикация София" е в регулаторен капан

Как председателят на общинския съвет комуникира с граждани, позицията му за "Топлофикация София", къпалнята "Мария Луиза" и още

Георги Георгиев е общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ-СДС от 2019 г.
Георги Георгиев е общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ-СДС от 2019 г.    ©  Надежда Чипева
Георги Георгиев е общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ-СДС от 2019 г.
Георги Георгиев е общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ-СДС от 2019 г.    ©  Надежда Чипева

Визитка

Георги Георгиев е от новите общински съветници на ГЕРБ в София, но първо зае поста на знаковия за ГЕРБ председател на бюджетната комисия Орлин Алексиев, а след това и на Елен Герджиков като председател на Столичния общински съвет. Както той често споменава, идва от "частния сектор" - юрист е, работи и като управляващ съдружник в адвокатското дружество "Георги и Колев", преподава търговско право в Софийския университет.

Според Вас каква трябва да бъде ролята на един председател на общински съвет? Какво може той и какво не?

Преди всичко ролята му е на балансьор. Неговото място е в средата, за да може да претегли интересите и да осигури качествен дебат. Надявам се да не се проваля в тази задача, разделителните линии днес са твърде много. От нас зависи, като излезете от работа, по какъв маршрут минавате, какъв транспорт ползвате, каква е цената и достъпността на услугата.

А каква според Вас трябва да е връзката му с гражданите и различните политически групи в съвета?

Определяща. Той е лицето на съвета. Затова започнах от миналата седмица срещи с граждани в различни райони, при спазване на мерките. Според мен съветът трябва да се върне при хората. Друго, което смятам, че трябва да се направи, е промяна в модела на обществените обсъждания. Те не бива да са само експертни, а по-човешки и разбираеми. Освен това имам приемно време за среща с граждани.

Важно е и създаването на повече порядък в работата с районните кметове. Всяка първа седмица от месеца ще провеждаме оперативка тук, в общината, и ще обсъждаме структурни проблеми. Вече проведохме първата такава. Необходим е личен контакт помежду ни, в крайна сметка сме колеги.

От много време се говори и за децентрализация, но такава няма. Сега например в южните квартали се строи много, общината събира приходи от разрешителни и сделки с имоти, но после не ги инвестира там, а отиват за други квартали. Има ли нужда от промяна в този модел?

Кметът Фандъкова направи една много решителна крачка за тази децентрализация - предоставяне на средства за ремонти по силата на една формула (дължина на улична мрежа и брой население) пряко на районните кметове за управление. На второ място, детските градини и яслите също са предоставени на районите кметове. Те имаха за задача да покажат могат ли да управляват тези пари.

В крайна сметка не управляваме 24 населени места, а един единен град. Не мисля, че е здравословно да се разделяме така. Един град, ако иска да прокарва политика, той трябва да може да определи своите приоритети, които обаче минават през големите инфраструктурни обекти, градски рингове и прочие проекти, които в крайна сметка носят свързаност и оттам дават възможности за кварталите. Но къде иска да живее един човек на първо място е личен и свещен избор.

Децентрализацията идва и с голяма отговорност. Да не забравяме да гледаме изпълнението. Например в един район имаше 500 хил. лв. дадени за ремонти, но не беше проведена обществена поръчка и нула лева бяха усвоени.

"Работим по възстановяването на къпалнята "Мария Луиза".

Ще запазите ли позициите си в общинските комисии?

Да, и това май е прецедент от много години насам. Все пак аз съм юрист, преподавател съм и в Софийския университет. До момента бях зам.-председател на правната комисия, през която минават всички наредби - реално, нашите закони. Това ни е най-важната комисия, затова там ще остана да подпомагам с работата на колегите си. Ще остана във всички работни групи, защото искам да завърша започнатото. Примерно за реда с преместваемите обекти, на която съм и председател, защото това засяга нормативната уредба. Ще изляза от бюджетната комисия и от комисията за икономика и собственост и вече съм предложил кои колеги да ме заместят.

"Ще засилим контрола върху общинските дружества".

Как се справят общинските дружества, нужни ли са промени на ръководно ниво?

Аз и моят екип писахме правилата за Наредбата за търговските дружества, в която въведохме изискванията от закона за публичните предприятия. На нейна база има механизми с въведени правила за типовете сделки - те да минават през общинския съвет, а бордовете да вземат колективни решения. Първо се учудвах защо трябва да се увеличат членовете в бордовете на общинските транспортни дружества. Законът обаче казва, че ако ги определяме за съществени, те трябва да са петима вместо трима. Планирам по-активно да упражняваме контрол върху случващото се в общинските дружества, ние сме като техни собственици.

На какъв етап са конкурсите за директори на общинските дружества?

Вече минаха конкурсите за бордовете на Центъра за градска мобилност, Столичния авто- и електротранспорт. След тези конкурси в бордовете влязоха хора с експертен профил, външни за системата и критични, и могат да въздействат. Сега са в процес конкурсите за "Софийски имоти", "ВиК" и ГИС София. Изтекоха сроковете за всички общински пазари. Предстоят да се пуснат и конкурси за лечебните заведения, след изменения в наредбата.

Предлагате "Топлофикация София" да получи компенсации от държавата заради поскъпването на природния газ. Но, в крайна сметка, общинският съвет не може да задължи държавата за такова нещо, защото по тази логика тя ще трябва да помогне на всички...

Точно такава е логиката. Държавата сама каза, че ще помогне на всички, а именно на частния сектор, ние не искаме "Топлофикация" да е дискриминирана само защото е общинска и хората я свързват със сметки, повреди, аварии и това да бъде използвано като смокинов лист, зад който да се скрие дефицит за десетки милиони. Частният сектор се обедини и заедно постави своите искания и им бяха обещани над 600 млн. за компенсации. Държавата каза, че това е основна суровина за тях и те не могат да работят без ток, затова ще предложи компенсации. И тук идва "Топлофикация" - 95% от разходите на дружеството се формират на база цена на природен газ и въглеродни емисии (екологична такса за немодернизирани производства). След като природният газ има толкова голям принос във формирането, няма логика на "Топлофикация", която е в същото положение като частния сектор, и поскъпва нейното гориво, което не е ток а природен газ, да не бъде предложена същата помощ.

Имаме превозвачи като "Метрополитен" и "Столичен електротранспорт", които са на ток. Те не попадат в тази категория. Е, ама каква е разликата? Нима една частна фирма има по-голям интерес от столичното метро?

Трябва ли "Топлофикация" да бъде общинска? Може например да мине към БЕХ?

"Топлофикация" изпълнява изключително важни обществени социални функции. БЕХ има такъв размер на дълга, че би могъл да предприеме действия в тази посока, ако пожелае. Истината обаче според мен е, че "Топлофикация" е най-трудното за управление дружество в държавата поради регулаторния капан, в който е попаднало, а именно определяне на цената за вход и изход. Това е все едно да имате пекарна - държавата ви казва на колко ви продава брашното, обаче ви казва на колко може да продавате продуктите. Когато и хлябът, и тестените изделия в крайна сметка са два пъти по-евтини от себестойността, какво точно може да направите вие?

А какво е дългосрочното решение за "Топлофикация"?

Много е направено и много предстои да се прави. Оценявам споразумението с Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). Сумата от 1 млн. долара, която тя отпусна на София, ще отиде за проучване и анализ на дружеството и план за модернизация, които ще се правят от избрани от тях компании.

За да печели "Топлофикация" пари, трябва да има модерни мощности. Идеята е да има повече произведена електроенергия, комбинирано с топлинната. За това обаче се изискват огромни инвестиции, които минават или през заем, или през форма на финансиране с международен инвеститор, който да поеме риска от това, както се прави навсякъде по света.

Кои проекти са приоритетни в общинския съвет и какви са предизвикателствата в работата му?

Предизвикателствата се оказаха по-различни от дългосрочните проекти, които бяхме планирали. На първо място, имаме огромен спад на приходите за градски транспорт. Това значи орязване на разходи извън присъщите, без да влошаваме качеството на услугата, както и търсене на всякакви форми на компенсации като 60/40.

На второ място, друг проблем, който не ни беше приоритет, идва заради повишаването на цената на тока. Разходите скачат два пъти и половина и в градския транспорт имаме веднъж намаляване на приходите, на второ място, цената на тока поскъпва за Столичния транспорт и метрото. Това са пак неподлежащи на договаряне дейности.

Третият проблем, който не ни беше приоритет, но ни стана, уви, се дължи на извънредното поскъпване на природния газ. Ние трябва спешно да намерим, не просто да търсим, финансиране, с което "Топлофикация София" да не бъде обременено повече отколкото останалите субекти на пазара.

После, преместваемите обекти. След проведени много срещи на работната група, в които сме включили и бизнеса, имаме първа чернова на наредбата и сме я изпратили на бизнеса. Тези, които са регулирани, обаче не са доволни от новите правила и това е нормално. Много е важно да не оставяме администрацията и съветниците да се развихрят, а и да търсим обратна връзка от тях. В момента обработваме техните предложения.

Какво включва част от тези нови правила за преместваемите обекти?

Целта е "по-малко държава" в този тип регулации за бизнеса откъм услуга, защото значи чакане, обикаляне за бележки. Не искаме това да се случва. Предстои да говорим и с ЧЕЗ, предвиждаме съкращаване на срокове, повече правомощия на районните кметове и Столичен инспекторат, така че по-бързо да става всичко това.

А другите приоритети?

Следващото са нискоемисионните зони. Напредваме с наредбата. Законът предвижда от януари да имаме възможност да ограничаваме замърсяващите автомобили в центъра. Нашата цел е по-рано да въведем критерия за ограничаването им. Той трябва да е ясен и да го обсъдим с хората.

От юли догодина ще имаме стикери, които се предполага да се слагат според това дали колите имат махнат катализатор по време на Годишен технически преглед. В крайна сметка обаче, ако едни органи не си вършат работата, ще пречат на останалите. Пунктовете за ГТП носят голяма отговорност какво правят, така че това е въпрос за Държавна агенция "Автомобилна администрация".

Тече и процедурата за проектирането на паркинга в "Надежда", а тази за проектирането на другия, в "Ситняково", до дни трябва да се обяви. Работим по ЗОП и често има жалене и после в края на годината трябва да обясняваме защо нямаме договори.

Каква е позицията Ви за знакови пространства в града като къпалнята "Мария Луиза", Летния театър? Може ли София да си ги "върне", както е обещавано дълги години, и как по-конкретно?

Работим по механизмите да бъде възстановена къпалнята по предназначение. Първа стъпка в тази посока е възстановяването на строителните книжа. Като се възстановят те, може да се издава виза за проектиране, за да започне възстановяването. Очаква се да бъдат предадени в най-скоро време.

Значи има инициатива от страна на мажоритарния собственик (бел. авт. - свързан с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка)?

Разчитаме много на инициативата на собственика. В рамките на закона и може би понякога извън добрия тон доста настойчиво преговаряме с представителите на дружеството. Включил съм се лично аз много активно в темата със скромния си юридически капацитет търговско правно за това как да въздействаме върху ускоряването на процесите. Това е първата стъпка.

За съжаление е факт, че къпалнята стои затворена вече двадесетина години. И когато има един частен собственик и ние имаме миноритарно участие вътре, важат същите права по закон, каквито ние бихме имали с вас в едно акционерно дружество.

Интервюто взе Анина Сантова.