България 2026: Планът за възстановяване

Съдебната реформа няма да стане чрез Плана за възстановяване

Мерките в раздел "Бизнес среда" са познати и вече обсъждани, има и интересни идеи

Промените за правомощията на главния прокурор са без конкретни параметри
Промените за правомощията на главния прокурор са без конкретни параметри    ©  Цветелина Белутова
Промените за правомощията на главния прокурор са без конкретни параметри
Промените за правомощията на главния прокурор са без конкретни параметри    ©  Цветелина Белутова

"Конституционната реформа не може да се реши с Плана за възстановяване и устойчивост. Ясно е, че той не може да даде решение как да се структурира прокуратурата, как да се осъществява контролът и отчетността в нея и как да се осчетоводят тези дейности, така че да искаме пари за това. Целта на плана е да предвиди инвестиции, парични средства, които да дадат възможност за решение на свързани дейности." Това коментира съдия, когото потърсихме за коментар по заложените в плана мерки във връзка със съдебната реформа и информацията, че те не отговарят на очакванията в Брюксел за промени по отношение на статута на главния прокурор и дейността на прокуратурата.

За темата в цялостния контекст на съдебната реформа четете прегледа ни "Най-важните въпроси и отговори за съдебната реформа".

Европейската комисия (ЕК) е добре запозната с българската правосъдна система и липсата на реформи в нея, но планът има друга цел, а реформата на прокуратурата не може да се реши с него, коментира съдията, който следи отблизо работата по плана в институциите. Според него същественото е, че в плана е акцентирано на дейности, които са измерими и приоритетни, като електронното правосъдие, защото именно електронното правосъдие е нещо, с което и съдиите, и гражданите ще се сблъскват всекидневно. За тази цел до момента са изхарчени милиони безхаберно - според цитирани данни в публикация на Електронната национална адвокатска платформа за сътрудничество за периода 2008-2020 г. малко повече от 10 млн. лева публични средства са изтекли през ВСС за електронно правосъдие, каквото и в момента няма.

Иначе мерките по отношение на правосъдието, които са поставени в глава "Справедлива България", раздел "Бизнес среда", по същество са правилни като теми, те са познати и обсъждани и по никакъв начин не са изненада. Действително в много отношения нямат конкретност, но е факт, че първите позиции са свързани именно с електронното правосъдие. Те предвиждат създаване на нормативна уредба за цялостно въвеждане на електронно правосъдие и мониторинг върху нея, електронно административно правораздаване, разширяване на правната помощ и медиацията. Предвиждат също така укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и доразвитие на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), които трябваше да обобщят на едно място всички сайтове на звена в правосъдието, трябваше да създадат възможност за подаване на документи по електронен път - от съда към адвокатите и от адвокатите към съда. Към момента тези системи практически не функционират, макар че по закон са в ход и сега се разчита на Плана за възстановяване.

Предвижда се създаване на нормативна уредба за цялостно въвеждане на електронно правосъдие и мониторинг върху нея.

Болната тема за прокуратурата

Всичко, което се отнася за главния прокурор, прокуратурата и наказателното производство, е обособено в няколко подтеми, решени изцяло тезисно за разлика от другите теми в плана. За хората, които са следили дебата в България през последните години, няма нищо ново. Нещо повече - някои стари идеи, които уж бяха отхвърлени, сега отново се появяват. Сред тях например е концепцията, че ВСС може да избира прокурори ад хок и на случаен принцип, които да разследват главния прокурор, а те ще са независими, защото след края на разследването могат да станат и съдии. Работата е там, че избраният случайно прокурор може и да не иска да става съдия, а пък и е напълно наясно, че в България дългата ръка на главния прокурор може да те достигне (нерегламентирано) и в съда, и на много по-високо място.

  • Ефективно наказателно производство. Предвижда се въвеждането на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство, намаляване на формализма в съдебната фаза, включително намаляване на възможностите за връщане на делото в досъдебна фаза; въвеждане на право на пострадалия (евентуално на подателя на сигнала) да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигането на обвинение (това някак странно кореспондира с повторно въведената и повторно отменена разпоредба срещу вечния обвиняем в НПК, която предвиждаше правото на обвиняемия да иска внасяне на делото му в съда след определен период - също насочена срещу протакането на делата). Въвеждане на детайлна уредба на възобновяването на наказателните производства, включително чрез засилен съдебен контрол.
  • Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници. Главният прокурор да е длъжен да отговаря на всички въпроси, постъпили в хода на обсъждане на годишния му доклад в парламента. Любопитното е, че в момента пред Конституционния съд (КС) виси дело, в което Иван Гешев оспорва правото на парламентарната правна комисия да го вика на изслушване на три месеца. Предвиждат се и промени в съдебния закон относно обхвата на правомощията на главния прокурор, но без конкретни параметри.
  • Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници, като на първо място се създадат гаранции за независимост на това разследване, се казва в плана. Разследването на главния прокурор да се извършва от прокурори и следователи, назначени от ВСС, при това подбрани случайно измежду всички прокурори в страната с ранг на прокурор от Върховната касационна прокуратура или следовател в Националната следствена служба. От тези назначени за конкретно разследване хора ще се очаква да са независими, защото ще имат гаранции за кариерно развитие в системата и след края на процеса, включително, ако искат, и като съдии, няма да бъдат извънредно атестирани до края на мандата си, а докато трае разследването на главния прокурор/заместниците му, срещу разследващият не може да се образува дисциплинарно производство. Прокурорските актове по разследване на главен прокурор или неговите заместници да не подлежат на инстанционен контрол, нито на надзор за законност и методическо ръководство, а при започване на разследване срещу тях те да бъдат временно отстранени от длъжност. Не става ясно кой ще образува производството, кой ще отстранява главния прокурор и по каква процедура. По същество тази част е някаква версия на законопроектите на Данаил Кирилов и Красимир Ципов за прокурора, разследващ главния, който в крайна сметка падна в Конституционния съд.
  • Въвеждане на ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните присъди по дела за корупция, предоставяща ключови стойности и показатели, включващи изчисляването на броя на образуваните дела за корупция, броя на приключилите дела, подробно описание на основанията за приключване както на фаза разследване, така и в съдебна фаза, и брой на осъдителни и оправдателни присъди.
  • Консултиране на изпълнението на мярката с Венецианската комисия, Групата на държавите срещу корупцията (ГРЕКО), Съвета на Европа и други европейски признати организации

Върната е концепцията, че ВСС може да избира прокурори ад хок и на случаен принцип, които да разследват главния прокурор.

Интересни и изпълними идеи

В рамките на раздела за достъпно правосъдие се предлага МС да приеме пътна карта за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в която да се включат следните мерки:

  • механизъм за пряко институционално ангажиране за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, в т.ч. чрез изплащане на сумите за обезщетения от бюджетите на отговорните за нарушението институции
  • реализиране на юридическа отговорност за колективно приети незаконосъобразни правни актове
  • всеки държавен или общински орган, причинил вреди, да изплаща компенсациите за тях от собствения си бюджет.

Планът предвижда също така най-после да се приеме закон за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения, каквото задължение България има по силата на европейска директива. Междувременно правосъдният министър Янаки Стоилов обяви, че ведомството му готви такъв закон именно за да се съобрази с правото на ЕС. В този контекст отново се предвиждат и промени в текстовете за обида и клевета в Наказателния кодекс, с които да се ограничи възможността за търсене на наказателна отговорност по частен ред от журналисти и от лица, подавали сигнали за нередности.

Според съдии, с които "Капитал" разговаря, основният въпрос на съдебната реформа, чието решаване трябва да предхожда всички останали, е надграждане на системата за отчитане и анализ на натовареността, защото без нея нищо не може да бъде планирано. Това обаче няма как да бъде решено през плана, затова ще се търси помощ по други механизми.