Президентът назначи Янаки Стоилов за конституционен съдия
Новият служебен министър на правосъдието е Иван Демерджиев
Президентът Румен Радев издаде указ, с който назначи проф. Янаки Стоилов за конституционен съдия. Стоилов ще встъпи в новата си длъжност на 15 ноември, когато изтича мандатът на четирима от членовете на КС. Същевременно от днес за министър на правосъдието е назначен досегашният зам.-министър Иван Демерджиев.
"Авторитетът на Янаки Стоилов като юрист е безспорен и вярвам, че това ще бъде венецът на една достойна кариера на ценностен човек и професионалист", коментира президентът Радев пред журналисти днес. За новия правосъден министър Иван Демерджиев, който преди това беше председател на Съвета на Пловдивската адвокатска колегия, президентът заяви, че е юрист с авторитет и позиции, принципен и успешен заместник-министър.
Янаки Стоилов има дълга и успешна кариера в политиката, а паралелно с това и успешна академична кариера като конституционалист и преподавател по теория на държавата и правото, така че неговото назначение за конституционен съдия от президентската квота съвсем закономерно беше предричано от доста време. Той е може би най-дългогодишният парламентарист в историята на прехода: първоначално депутат от Великото народно събрание и един от авторите на конституцията, а след това и последователно народен представител в седем парламента, включително и зам.-председател на Народното събрание, председател на правната комисия и на комисията по външна политика. Бил е също така член е на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в периода 2009 - 2017г. Като политик Стоилов винаги е успявал да съчетае ясната си партийна принадлежност към БСП (и то към ортодоксалното крайноляво крило) с консенсусно политическо поведение, което го поставя в уникалната позиция да е търсен партньор и да инкасира похвали дори от политически опоненти. В това отношение той беше изключение дори и като служебен министър в рамките и на двата служебни кабинета.
Съставът на Конституционния съд се обновява с една трета на всеки три години (за особеностите на тазгодишната ротация вижте тук). КС има общо 12 членове, като четири от тях се сменят на три години в различно съотношение на отделните квоти - президентска, парламентарна и излъчени от общото събрание на двете върховни съдилища. Тази година президентът вкарва един член в КС на мястото на председателя Борис Велчев, чийто мандат изтича. Общото събрание на върховните съдилища, на което също ще бъде избран един нов член от квотата на съда на мястото на Георги Ангелов, ще се състои на 4 ноември. По негласно "джентълменско" споразумение между двете съдилища тази година е ред на Върховния административен съд (ВАС) да излъчи кандидатура. Към момента се спрягат имената на четири съдийки във ВАС - Ваня Анчева, Йовка Дражева, Соня Янкулова и Севдалина Червенкова.
При тазгодишната ротация на парламента се пада да избере двама нови членове, като вторият трябва да бъде определен до февруари догодина. Отсега е ясно, че до 15 ноември, за когато е насрочена клетвата на новите съдии, за да могат те да встъпят в длъжност и да започне да тече мандатът им, няма да има парламентарен избор. Това означава, че на 15 ноември клетва ще положат само двама нови съдии вместо четирима, а след това КС ще продължи да заседава с 11 членове. Същевременно се очертава сложен избор за новите членове на КС в следващия парламент (както и за инспекторите в Инспектората към ВСС, които пък се избират с квалифицирано мнозинство). Особено ако партиите на промяната държат на позицията си, че изборите на членовете на регулаторните и контролните органи трябва да се извършват прозрачно, а не със задкулисни договорки. Междувременно и адвокатурата предяви логични претенции за свое представителство в КС, организирано през парламентарната квота.
