Тибо Музерг: Интересно е кой ще привлече милениалите на тези избори
В България и други страни от ЦИЕ към комунистическото наследство се прибавиха и демографските процеси като политически фактор, казва политическият анализатор пред "Капитал"
След 2008 г. западните общества вече не са същите и старата класова структура не може да обясни електоралното поведение. Затова анализаторите все по-често се провалят в прогнозите си. Категориите бедни и богати, ляво и дясно са объркани и не отразяват адекватно новите социално-икономически групи, техните характеристики и нужди, смята Музерг. Ето защо в първата си книга, The Great Class Shift, той очертава профила на четири основни модерни класи, които да ни помогнат да разберем политическия пейзаж днес. Това са креативната класа (образованите градски и либерални хора, чието ехо у нас спонтанно беше наречено "умните и красивите" - бел.ред.), средната класа от предградията, [бялата] работническа класа и милениалите.
Музерг определя тези четири класи като силно променящи се, формиращи нови коалиции помежду си. Той обръща внимание, че ако партиите не познават и не разбират представителите на тези класи и не са готови да се адаптират към техните очаквания, те не биха могли да оцелеят.
Разговаряме с Тибо Музерг и в българския контекст в навечерието на поредните парламентарни избори у нас.
Как изглеждат четирите социални класи, които описвате в първата си книга, в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и по какво се различават те от западните?
Централна и Източна Европа имат своите особености в сравнение със западните европейски държави. По-конкретно, в Западна Европа (вкл. Северозападна Европа) се наблюдава почти пълно равновесие между четирите социални племена - креативната класа, средната класа, работническата класа и милениалите. Поглеждайки към Франция, Обединеното кралство, Холандия, Германия, виждаме че всяка представлява около 20% населението, понякога малко повече.В Централна и Източна Европа парадигмата е малко по-различна. Креативната класа (творците) е малка част от населението, съсредоточена основно в големите градове и клъстерно около университетските центрове като София или Букурещ. На изборите досега те бяха ориентирани предимно към нови десни проекти (като "Демократична България"). От друга страна, имате силна средна класа, която е малко по-консервативна спрямо западноевропейските стандарти. Тя често е таргетирана от социалистическите партии, които обаче не са готови да се адаптират към променените изисквания на средната класа и това е причина да губят процент от гласовете (какъвто е случаят в Румъния, но и в България). Процентът на работническата класа е различен в ЦИЕ - към нея често се ориентират силно националистически и крайнолеви движения. Интересно ще бъде кой ще успее да привлече доверието на милениалите в този вот (те представляват между 10-15 % от избирателите във вашата част на Европа).
Кои фактори предопределят разликите в социалните класи в региона?
Фактът, че комунистическият период разчиташе на работническата класа като основа на обществото, както и това, че бившите комунистически страни не са преминали през културната революция от 1968 г. - заради по-консервативното мислене, формирано от този строй, всичко това оказва влияние.Вече над 30 години се изграждат демократични общества, но в сериозен проблем се превърна обезлюдяването. Има ясно обяснение за слабото представяне на милениалите в Централна Европа, и в България в частност, и то е свързано с емиграцията. Подобна е ситуацията и с креативната класа. Така че обяснение може да се търси в комунистическото наследство, но в значителна степен и в демографските процеси през последните няколко години. Обикновено тези, които напускат страната, са най-образованите, а те трябва да са част от дебата.
Има ли специфична социална класа, характерна само за ЦИЕ?
Мисля, че всяка държава е различна. Всяка държава изгражда демокрацията си, върви по собствен път, има различни проблеми, дори начините на гласуване се различават. Следователно и социалните класи се изразяват по специфични начини. Например в България от години има партия, свързана с турското малцинство. Случаят е по-специален, той е свързан с демографията в региона и не се вписва в нито една от моите класификации. Все пак гледам на книгата си не като на универсална истина, а по-скоро като насока за обяснение как се развива политическият дебат в Европа.Как новите класи промениха политическото търсене в България? Отговарят ли на негополитическите проекти, които участват в предстоящите избори?
Трудно е да се отговори, защото периодът е по-скоро преходен. На предишни избори ГЕРБ беше толкова мощен, че взимаше гласове отвсякъде. Това му позволи да се превърне в "разнокласова" (cross-class) партия, ако мога така да се изразя. Но сега, когато ГЕРБ вече няма тази доминираща позиция, новите класи имат повече поле за изява, включително креативната класа - чрез "Демократична България". Те имат душа, лидер, послание. Мисля, че "Продължаваме промяната" се прицелва в същия електорат. Тези нови партии са различни по начини на създаване и стратегиите си. В един момент някой ще бъде доминиращ. Въпросът е, че досега никой не е оспорил ГЕРБ като представител на средната класа, което означава, че те все още имат тази солидна електорална база от може би 15 до 20%. И ще видим на изборите как това ще им помогне да изиграят картите си.Сега, когато ГЕРБ вече няма тази доминираща позиция, новите класи имат повече поле за изява, включително креативната класа.
Политиката в България често е критикувана за липса на конструктивен дебат и нови идеи, наблюдава ли се този проблем и в други страни?
Да, за съжаление. Израел дълго време имаше подобен казус, там въпросът беше референдум "за" и "против" Нетаняху. Това беше основната теза на опонентите му, вместо стабилна програма. Струва ми се, че ситуацията е сходна. Борисов все още стои в центъра на играта. Ще бъде трудно да се намерят начини да се заобиколи, когато липсва политическият опит.Кратка препратка към втората ви книга - подготвена ли е Европа за заплахите, пред които е изправена?
Първата книга беше политически маркетинг и разглеждаше изборната политика и обществото. Втората е повече геополитическа и се фокусира върху отношенията между Европа и войната. Много добър вариант за характеризиране на текущата ситуация е състояние на "безмирие" (unpeace). Например проблем с Персийския залив има, но все още не е война. Не изглежда обаче и да е мир. Около границите на ЕС има размирици - в източната част на Украйна, в Сирия, която не е много далеч, в Либия. В същото време виждаме, че страните около нас прибягват до нови "оръжия", за да защитят интересите си - Русия предизвиква икономическа война, за да се опита да промени поведението на своите опоненти, Турция използва миграцията като метод да въздейства на европейците, получаваме организирани кибератаки отвън и т.н.По същество Европа днес се намира в среда на нестабилност, защото е повярвала в идеята за вечен мир, превърнала се в основополагаща за ЕС. В същото време тя ни прави слабо подготвени за заплахите, които се появяват на хоризонта. Кризите, които преживяхме през последните години - финансова, миграционна, сега и здравна, се отразиха на състоянието на ЕС. Опитах да напиша тази книга с послание за обединение. Вярвам във важността на федералния модел в Европейския съюз, в засилването на трансатлантическата връзка.
Необходимо е Европа да засили собствената си геополитика, преди да се превърне в основен геополитически играч на международната сцена.
Как виждате състоянието на ЕС днес - с новата реалност на Брекзит, нарастващия евроскептицизъм, злоупотребата с европейските фондове от някои правителства?
Европа постига много, основно в моменти на криза. COVID-19 беше добър пример за това със създаването на NextGenEU и историческата сума, която беше отделена за подкрепа на държавите за справяне с последиците от пандемията. Европа трябва да излезе от трудностите по-силна, ако иска да се изправи пред предизвикателствата на утрешния ден. Идеята за обща армия на ЕС, каквато европейците всъщност искат, и други потенциални обединяващи проекти са движение в тази посока. Възстановяването на региона, изграждането му отново в по-сплотен съюз, ще ни отвори важни врати в променената действителност.В тази ситуация каква стратегия препоръчвате да следва България?
Зависи от вас дали искате да бъдете малък център в периферията на света (на Балканите) или периферията на голям и могъщ символ, какъвто е Европейският съюз. За съжаление малки периферни региони често трябва да бъдат много силни дипломатически, ако искат да прокарват интересите си. Навсякъде в Европа има тласък към национализъм, в същото време историята показва, че най-добрият начин България да защити интересите си е, да бъде активен член в ЕС. Необходими са значителни дипломатически усилия и умения, за да прокара България интересите си. Така че, ако бих си позволил да дам съвет, макар да има много по-запознати с региона, които по-скоро да го направят е да инвестирате в дипломацията си. Формулирайте ясни цели и стратегия и се борете за възможно най-доброто - с инструментите, с които разполагате.Интервюто взе Моника Върбанова
