Тибо Музерг: Интересно е кой ще привлече милениалите на тези избори

В България и други страни от ЦИЕ към комунистическото наследство се прибавиха и демографските процеси като политически фактор, казва политическият анализатор пред "Капитал"

Тибо Музерг
Тибо Музерг    ©  Личен архив
Тибо Музерг
Тибо Музерг    ©  Личен архив
Тибо Музерг е политически съветник и анализатор с 20-годишен опит с партии и лидери в Европа (работил е с британските консерватори, както и в кампании на Никола Саркози, Емануел Макрон и др.). Базиран е в Рим, откъдето наблюдава развиващите се процеси на континента и пише редовно (най-често в Le Monde, Le Figaro, Libération, Marianne) за политическите събития в ЕС и трансатлантическото пространство. Автор е на две книги - "Голямата промяна на класите: Как четири социални племена определят западната политика" (Routledge, 2020) и "Европа на бойното поле: Възможна ли е нова война на Стария континент?"(Le Bord de l'Eau, 2021).

След 2008 г. западните общества вече не са същите и старата класова структура не може да обясни електоралното поведение. Затова анализаторите все по-често се провалят в прогнозите си. Категориите бедни и богати, ляво и дясно са объркани и не отразяват адекватно новите социално-икономически групи, техните характеристики и нужди, смята Музерг. Ето защо в първата си книга, The Great Class Shift, той очертава профила на четири основни модерни класи, които да ни помогнат да разберем политическия пейзаж днес. Това са креативната класа (образованите градски и либерални хора, чието ехо у нас спонтанно беше наречено "умните и красивите" - бел.ред.), средната класа от предградията, [бялата] работническа класа и милениалите.

Музерг определя тези четири класи като силно променящи се, формиращи нови коалиции помежду си. Той обръща внимание, че ако партиите не познават и не разбират представителите на тези класи и не са готови да се адаптират към техните очаквания, те не биха могли да оцелеят.

Разговаряме с Тибо Музерг и в българския контекст в навечерието на поредните парламентарни избори у нас.

Как изглеждат четирите социални класи, които описвате в първата си книга, в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и по какво се различават те от западните?

Централна и Източна Европа имат своите особености в сравнение със западните европейски държави. По-конкретно, в Западна Европа (вкл. Северозападна Европа) се наблюдава почти пълно равновесие между четирите социални племена - креативната класа, средната класа, работническата класа и милениалите. Поглеждайки към Франция, Обединеното кралство, Холандия, Германия, виждаме че всяка представлява около 20% населението, понякога малко повече.

В Централна и Източна Европа парадигмата е малко по-различна. Креативната класа (творците) е малка част от населението, съсредоточена основно в големите градове и клъстерно около университетските центрове като София или Букурещ. На изборите досега те бяха ориентирани предимно към нови десни проекти (като "Демократична България"). От друга страна, имате силна средна класа, която е малко по-консервативна спрямо западноевропейските стандарти. Тя често е таргетирана от социалистическите партии, които обаче не са готови да се адаптират към променените изисквания на средната класа и това е причина да губят процент от гласовете (какъвто е случаят в Румъния, но и в България). Процентът на работническата класа е различен в ЦИЕ - към нея често се ориентират силно националистически и крайнолеви движения. Интересно ще бъде кой ще успее да привлече доверието на милениалите в този вот (те представляват между 10-15 % от избирателите във вашата част на Европа).

Кои фактори предопределят разликите в социалните класи в региона?

Фактът, че комунистическият период разчиташе на работническата класа като основа на обществото, както и това, че бившите комунистически страни не са преминали през културната революция от 1968 г. - заради по-консервативното мислене, формирано от този строй, всичко това оказва влияние.

Вече над 30 години се изграждат демократични общества, но в сериозен проблем се превърна обезлюдяването. Има ясно обяснение за слабото представяне на милениалите в Централна Европа, и в България в частност, и то е свързано с емиграцията. Подобна е ситуацията и с креативната класа. Така че обяснение може да се търси в комунистическото наследство, но в значителна степен и в демографските процеси през последните няколко години. Обикновено тези, които напускат страната, са най-образованите, а те трябва да са част от дебата.

Има ли специфична социална класа, характерна само за ЦИЕ?

Мисля, че всяка държава е различна. Всяка държава изгражда демокрацията си, върви по собствен път, има различни проблеми, дори начините на гласуване се различават. Следователно и социалните класи се изразяват по специфични начини. Например в България от години има партия, свързана с турското малцинство. Случаят е по-специален, той е свързан с демографията в региона и не се вписва в нито една от моите класификации. Все пак гледам на книгата си не като на универсална истина, а по-скоро като насока за обяснение как се развива политическият дебат в Европа.

Как новите класи промениха политическото търсене в България? Отговарят ли на негополитическите проекти, които участват в предстоящите избори?

Трудно е да се отговори, защото периодът е по-скоро преходен. На предишни избори ГЕРБ беше толкова мощен, че взимаше гласове отвсякъде. Това му позволи да се превърне в "разнокласова" (cross-class) партия, ако мога така да се изразя. Но сега, когато ГЕРБ вече няма тази доминираща позиция, новите класи имат повече поле за изява, включително креативната класа - чрез "Демократична България". Те имат душа, лидер, послание. Мисля, че "Продължаваме промяната" се прицелва в същия електорат. Тези нови партии са различни по начини на създаване и стратегиите си. В един момент някой ще бъде доминиращ. Въпросът е, че досега никой не е оспорил ГЕРБ като представител на средната класа, което означава, че те все още имат тази солидна електорална база от може би 15 до 20%. И ще видим на изборите как това ще им помогне да изиграят картите си.

Сега, когато ГЕРБ вече няма тази доминираща позиция, новите класи имат повече поле за изява, включително креативната класа.

Политиката в България често е критикувана за липса на конструктивен дебат и нови идеи, наблюдава ли се този проблем и в други страни?

Да, за съжаление. Израел дълго време имаше подобен казус, там въпросът беше референдум "за" и "против" Нетаняху. Това беше основната теза на опонентите му, вместо стабилна програма. Струва ми се, че ситуацията е сходна. Борисов все още стои в центъра на играта. Ще бъде трудно да се намерят начини да се заобиколи, когато липсва политическият опит.

Кратка препратка към втората ви книга - подготвена ли е Европа за заплахите, пред които е изправена?

Първата книга беше политически маркетинг и разглеждаше изборната политика и обществото. Втората е повече геополитическа и се фокусира върху отношенията между Европа и войната. Много добър вариант за характеризиране на текущата ситуация е състояние на "безмирие" (unpeace). Например проблем с Персийския залив има, но все още не е война. Не изглежда обаче и да е мир. Около границите на ЕС има размирици - в източната част на Украйна, в Сирия, която не е много далеч, в Либия. В същото време виждаме, че страните около нас прибягват до нови "оръжия", за да защитят интересите си - Русия предизвиква икономическа война, за да се опита да промени поведението на своите опоненти, Турция използва миграцията като метод да въздейства на европейците, получаваме организирани кибератаки отвън и т.н.

По същество Европа днес се намира в среда на нестабилност, защото е повярвала в идеята за вечен мир, превърнала се в основополагаща за ЕС. В същото време тя ни прави слабо подготвени за заплахите, които се появяват на хоризонта. Кризите, които преживяхме през последните години - финансова, миграционна, сега и здравна, се отразиха на състоянието на ЕС. Опитах да напиша тази книга с послание за обединение. Вярвам във важността на федералния модел в Европейския съюз, в засилването на трансатлантическата връзка.

Необходимо е Европа да засили собствената си геополитика, преди да се превърне в основен геополитически играч на международната сцена.

Как виждате състоянието на ЕС днес - с новата реалност на Брекзит, нарастващия евроскептицизъм, злоупотребата с европейските фондове от някои правителства?

Европа постига много, основно в моменти на криза. COVID-19 беше добър пример за това със създаването на NextGenEU и историческата сума, която беше отделена за подкрепа на държавите за справяне с последиците от пандемията. Европа трябва да излезе от трудностите по-силна, ако иска да се изправи пред предизвикателствата на утрешния ден. Идеята за обща армия на ЕС, каквато европейците всъщност искат, и други потенциални обединяващи проекти са движение в тази посока. Възстановяването на региона, изграждането му отново в по-сплотен съюз, ще ни отвори важни врати в променената действителност.

В тази ситуация каква стратегия препоръчвате да следва България?

Зависи от вас дали искате да бъдете малък център в периферията на света (на Балканите) или периферията на голям и могъщ символ, какъвто е Европейският съюз. За съжаление малки периферни региони често трябва да бъдат много силни дипломатически, ако искат да прокарват интересите си. Навсякъде в Европа има тласък към национализъм, в същото време историята показва, че най-добрият начин България да защити интересите си е, да бъде активен член в ЕС. Необходими са значителни дипломатически усилия и умения, за да прокара България интересите си. Така че, ако бих си позволил да дам съвет, макар да има много по-запознати с региона, които по-скоро да го направят е да инвестирате в дипломацията си. Формулирайте ясни цели и стратегия и се борете за възможно най-доброто - с инструментите, с които разполагате.

Интервюто взе Моника Върбанова

Още от Капитал