Президентската институция: Книжният тигър, който може да захапе властта

Скоро четох проучване сред футболните фенове в Германия и се оказва, че най-мразения клуб в Германия е най-успешния и най-титулувания Байерн Мюнхен, който е и с най-много фенове в сравнение с другите клубове. Не мога да си представя, но нека кажем, че президентът на германския футбол размаха юмрук и обвини лидера (президента) на Байерн, че е корумпиран, че е мафия, шайка и купува мачове. Разбира се доказателства за това няма. Всички фенове на другите отбори ще се зарадват, ще си кажат най-накрая - ще премахнем тези от Байерн и ние може да станем шампиони и да вземем купата и подкрепят президента на техния футболен съюз за втори мандат. Разправят се набързо с Байерн Мюнхен, изкарват ги от футбола ама следващите години германския футбол запада, няма представители в Шампионска лига, не се класира за Европейско, Световно първенство и гермацните усещат по-трудния начин какво са направили. Разбирате до какво води един вдигнат юмрук от президент представяш държава, футболни клубове или друг съюз. Не знам дали си давате сметка какво направи Радев ви от позиция в която е призван да обединява! Вие мислите, че милионите фенове на Байерн Мюнхен ще оставят така нещата и всичко след това ще е наред в държавта им? Че няма да има конфликти межди феновете на отборите и омраза? Всички ще си патим много!

Сега е удобно Радев да говори срещу най-голямата политическа партия в държавата, да наклепат лидера и да насроят избирателите срещу него. Това му гарантира нов мандат много лесно като по-малките партии ще го подкрепят. Но до какво ще доведе това?? Те първа ще видим!

Давате примери с Радев, че се опълчил на абсолютната власт на ГЕРБ, което било аргумент за важната роля на президентската институция, един вид опозиция на изпълнителната и законодателната власт. А какво правим, когато и президентът е от мнозинството? Получаваме още по-абсолютна власт на същото. Така че, тука е на късмет, следователно не може да се говори за некаква особена конституционна роля.
Най-добре да се мине към президентска република и президентът да бъде едновременно и премиер. Същевременно да се увеличат и правомощията на парламента, след като му се отнеме възможността да избира и сваля правителство.

До коментар [#2] от "fcd54650897":

Къса ви е паметта.
Преди Радев имаше един, дето се правеше на президент, дето баце го чукаше по челото и който му вървеше 5 г по релсите. Защо тогава не се заговори за президентска република, за втори център на властта и т.н.?
Защото онзи не ставаше и за чеп за зеле. Въпросният Полишинел от предишния мандат онзи ден поздравил Илхан Алиев за победата в Карбахската война. Ама тя беше преди една година...

Много съществен е въпросът за личността в историята. Преди Радев на този пост просто нямаше самостоятелна личност и следователно нямаше история.

С всичкият ми скепсис към Радев за проамериканската му зависимост, за мен той е най-нормалният БГ президент откакто съществува институцията.

Та в този смисъл институцията я прави човекът. Ако той е личност - тя заживява свой живот. Когато той е обикновена мутра - изпълнителната власт става мафиотска групировка.
Съперниците на Радев са доста жалки на фона на бая високо вдигнатата от него летва.

До коментар [#3] от "D-r D":

Не виждам логическа връзка между написаното от мен и личността на предишните президенти. Използвах написаното за Радев просто като пример.
И което е по-важно, когато се говори за президентска република, личността на президентите в парламентарната такава е без значение. И магаре да е, все тая. Повечето от тях нито биха били издигани, нито избирани, ако президентът е и глава на изпълнителната власт.

До коментар [#4] от "fcd54650897":

"А какво правим, когато и президентът е от мнозинството?", питате.
Отговарям ви с примери.

Изпускате, според мен, съществения момент, че на поста президент може да стои и човек с качества, които да изпълнят със смисъл институцията. Която при Плевнята си беше просто плевня.

Президентът, например, има право на обръщения към нацията. Не си спомням преди Радев някой да го е правил освен на Нова година. Тези обръщения при Радев бяха сериозни политически речи по сериозни въпроси пред нацията.

Та - важна е личността. Както и навсякъде другаде.

Шо се отнася до президентската република, мисля, че това би било отстъпление от класическата парламентарна демокрация.

До коментар [#5] от "D-r D":

Имах предвид, че говорех принципно и нещата се подразбират и без да задълбаваме в примери, защото след като имаме Радев, то логично ще имаме и обратното на Радев.
Точно за това става въпрос, институцията президент сама по себе си е нищо и както може да е опозиция на абсолютната власт (най-вече с речи), така и инструмент на същата. И по-често ще е второто. Затова не бива да се надценява само заради настоящата полит. обстановка.

Колкото до президентската република, това може да е отстъпление от парламентарната демокрация, но не и от демокрацията по принцип. Защото предоставя пряк избор на изпълнителната власт от народа, без посредници-депутати. Без безпринципни коалиции и пазарлъци за министерства. Предразполага и към носене на лична отговорност, за сметка на криенето по диванчета и сараи, и издигането на сламени човечета в последния момент. И т.н.
Има достатъчно предимства и по-малко недостатъци. Не мисля, че води до авторитаризъм, както някои се опасяват.

Истината е, че с този президент ще си останем в тъч линията на европейското партньорство и в международната политика.