Промяната продължава с трудни преговори за мнозинство

Четворна коалиция ще е нужна за избиране на правителство. От "Има такъв народ" и БСП ще зависи дали кабинетът ще е около ПП и ДБ, или ГЕРБ и ДПС

Партията на Кирил Петков и Асен Василев (в ляво) "Продължаваме промяната" е първа политическа сила и ще трябва да води преговорите за ново мнозинство.
Партията на Кирил Петков и Асен Василев (в ляво) "Продължаваме промяната" е първа политическа сила и ще трябва да води преговорите за ново мнозинство.    ©  Георги Кожухаров
Партията на Кирил Петков и Асен Василев (в ляво) "Продължаваме промяната" е първа политическа сила и ще трябва да води преговорите за ново мнозинство.
Партията на Кирил Петков и Асен Василев (в ляво) "Продължаваме промяната" е първа политическа сила и ще трябва да води преговорите за ново мнозинство.    ©  Георги Кожухаров

"Продължаваме промяната" (ПП), новата формация на Кирил Петков и Асен Василев бележи впечатляващ успех на третите за тази година парламентарни избори и по всичко личи, че ще е първа сила. С това шансовете лагерът "на промяната" да има превес в новото народно събрание стават по-големи, но все пак недостатъчни. Според последните резултати от паралелните преброявания на социологическите агенции за мнозинство в следващия парламент ще трябва четворна коалиция. Победителите ще имат нужда не само от гласовете на Демократична България (ДБ), но и на "Има такъв народ" и БСП. Ако ПП не успее да направи толкова широка коалиция пред същата задача ще е изправен и Бойко Борисов. ГЕРБ ще има нужда не само от гласовете на ДПС, но и пак от тези на Слави Трифонов и социалистите.

Това означава сложни преговори, които едва ли ще приключат бързо. Инициативата в тази ситуация обаче, поне към неделя вечерта, е на "Продължаваме промяната". Те не само ще получат първи мандат за съставяне на правителство, но и според първите изказвания на представители на ДБ, "Има такъв народ" и БСП, вратата за преговори с тях изглежда широко отворена.

"Аз ще съм кандидатът за премиер на ПП, но следващият премиер ще бъде избран при дискусии с останалите партии. Ще търсим подкрепа от ДБ, БСП и ИТН. С партиите, с които няма да влезем в преговори са ГЕРБ и ДПС", заяви Кирил Петков и даде заявка, че ще има пълен 4-годишен мандат.

Двата центъра на противопоставяне - този на ГЕРБ и ДПС, които се борят да запазят политическите и икономическите си позиции след 10-годишна доминация във властта, и този на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) от друга, са с коренно различни заявки за това как трябва да се управлява страната.

"Имаме толкова много национални проблеми, че независимо дали си ляв, център или десен тези първи стъпки трябва да бъдат извървени. Другите ни основни приоритети са нова КПКОНПИ, антикорупционна агенция, която да спре средствата от корупция и те да стигнат обратно при данъкоплатците. Другата ни цел е да сменим главния прокурор. Няма как да искаме промяна без смяната на главния прокурор", каза още Петков и даде пример с първото служебно правителство, в което хора с различни политически възгледи са работили заедно.

Балансът на силите

Нито един от двата центъра - ПП и ДБ от една страна и ГЕРБ-ДПС от друга, няма достатъчно депутати за да направи мнозинство и да излъчи правителство. Данните към момента показват около 85 депутатски места за първата група и малко над 90 за втората. Така ролите и на БСП, и на ИТН стават решаващи.

Към който и полюс да отиде БСП, това изглежда няма да е достатъчно за формиране на мнозинство. В последните си публични изяви обаче представителите на партията, включително лидерът Корнелия Нинова изключиха възможността за подкрепа на ГЕРБ-ДПС.

Същото се отнася и за ИТН - подкрепата ѝ няма да е достатъчна за която и да е от двете групи. В онлайн интервюто си с негови избиратели преди два дни Слави Трифонов беше по-категоричен: ще направи "всичко възможно, за да бъде съставено правителство" с "естествените съюзници", които по думите му са ПП и ДБ. Но в нощта на изборите лидерът на ИТН заяви, че ще продължи с досегашната си политика и няма да прави "договорки" с никого. Това първо беше изтълкувано като отказ да се влиза в коалиции, но по-късно един от сценаристите на Слави Трифонов (и член на ръководството на партията му) Ивайло Вълчев заяви, че в тяхно лице партиите на промяната ще имат партньор. "Няма как да разговаряме с ГЕРБ и ДПС. Естествените ни партньори са "Продължаваме промяната" и "Демократична България", каза той в нощта на изборите.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви готовност партията му да подкрепи кабинет на партиите на промяната. Това обаче веднага беше отхвърлено от Кирил Петков, който напомни за санкциите на Делян Пеевски по закона "Магнитски" и че позициите на ПП за борба с корупцията и реформа в съдебната система за драматично различни от тези на ДПС.

Това са само първите заявки за началото на преговорите между партиите. Те ще се развиват през следващите дни тъй като натискът за съставяне на редовно правителство този път е голям. Преди да започнат с пълна сила обаче трябва да се изчакат окончателните резултати, тъй като с тях могат да настъпят още размествания.

Данните от чужбина

Паралелното преброяване не отразява изборите в чужбина, така че е твърде вероятно да има още промени не само в процентите, но и в подреждането като цяло. Не е ясно каква подкрепа ще получи ПП от българите зад граница. На предишните два вота лидерът в това отношение беше ИТН и ако сега партията пак получи голяма подкрепа може да стигне до четвъртото място и да изпревари БСП. И без гласовете от чужбина изглежда ДПС ще е на трето място, но когато пристигнат резултатите от Турция и Западна Европа разликата с левицата вероятно ще се увеличи. На предишните избори Демократична България беше втора политическа сила в "регион чужбина" и не е ясно каква подкрепа ще получи сега. Със сигурност данните от чужбина ще окажат ефект и върху резултата на "Възраждане", като най-вероятно ще го повишат.

Какво да гледаме в резултатите

Съотношението между лагерите на промяната и статуквото

Психологически е важно дали ГЕРБ и ДПС имат повече места в парламента от ПП и ДБ. Според данните на 85% паралелно преброяване това е така, но разликата е минимална и може да има обрати при крайните резултати. Факт е, че след три пъти ходене до урните избирателите, които подкрепиха масовите протести срещу управлението на Борисов (в неофициален съюз с ДПС) са успели да намалят парламентарната позиция на ГЕРБ и ДПС, които в 44-ия парламент имаха заедно мнозинство от 121 гласа, а сега - около 90.

Силите на промяната пък от 0 депутати преди година и под 50 в междинните парламенти сега са с почти 90, макар успехът на ПП да е за сметка на другите протестни партии - формацията на Мая Манолова въобще не влиза в парламента, а Демократична България се свива до под 10%.

Представянето в тази група има и негативен прочит. В миналия парламент ИТН, "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" имаха 112 места. В бъдещия (според предварителните резултати) "Продължаваме промяната", ДБ и ИТН имат 110.

От друга страна ГЕРБ запазват резултата си от изборите през юли, докато ДПС бележат лек ръст.

Седмият елемент

Партията на Костадин Костадинов - "Възраждане" прави пробив и след два неуспешни опита на предишните избори, сега почти сигурно минава 4%-ната бариера.

Това промени разпределението на силите и най-вече за сформирането на мнозинство. Националистическата формация на Костадин Костадинов участва активно в протестите срещу правителството на Борисов миналата година, но е далеч от ценностите, зад които застават останалите партии на протеста. Лидерът ѝ Костадин Костадинов не веднъж се е обявявал срещу приемането на еврото например и дори организира протести срещу влизането на България в банковия съюз, а привържениците й са настроени антиевропейски и антиамерикански. Формацията активно протестира и срещу ваксините и зелените сертификати, което всъщност може да стои и зад по-високия и резултат на този вот.

Избирателната активност

Повечето социологически агенции прогнозираха над 50% активност, но тя трудно ще бъде около 40% - поне такива прогнози направи по-рано говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Броят на гласувалите спада на всеки следващи избори тази година. През април до урните са отишли над 3.3 млн. души, през юли с половин милион по-малко, след гласуването днес, активните избиратели може да се окажат допълнително свити. Дали обаче това се дължи на апатия у хората или е резултат от ограничения купен вот, машинното гласуване и комбинацията от два избора - тепърва ще става ясно.