Вторият щурм на президентството

Кой как гласува на първия тур за президент

Радев може да разчита на широка надпартийна подкрепа, стига избирателите му да не си останат вкъщи в неделя

Машинното гласуване и двата избора не успяха да създадат проблеми
Машинното гласуване и двата избора не успяха да създадат проблеми    ©  Надежда Чипева
Машинното гласуване и двата избора не успяха да създадат проблеми
Машинното гласуване и двата избора не успяха да създадат проблеми    ©  Надежда Чипева

Данните от екзит пола на социологическата агенция "Алфа Рисърч" за първия тур на изборите показват широка надпартийна подкрепа за Румен Радев. Трийсет и осем процента от гласоподавателите на "Демократична България" са дали гласа си за действащия президент спрямо само 36% за подкрепения от обединението Лозан Панов. Тази подкрепа може би е дори по-висока от данните в екзит пола, тъй като вътрешни проучвания на дясното обединение сочат, че поне 50% от избирателите им са подкрепяли Радев. Гласуване за издигнатия през 2016 г. от БСП президент обаче може да се приеме за "непрестижно" за десните среди и част от гласувалите по този начин да не са го отбелязали в екзит пола. Друг интересен факт от демографските данни е, че около 8% от ГЕРБ и 10% от гласоподавателите на ДПС също са подкрепили Радев.

Как гласуваха за президент партийните привърженици

За сметка на това по около 80% от избирателите на "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" са дали гласа си за Радев, а 93% от избирателите на БСП очаквано са направили същото. Силната подкрепа от редовите избиратели на БСП и заявките за пълна мобилизация за Радев както от опоненти на Корнелия Нинова в партията, така и от нейни съюзници като Кристиан Вигенин и Явор Божанков, след като Нинова започна атаките си срещу Радев, означават, че изказванията й след оставката вероятно ще имат минимален ефект върху подкрепата за действащия президент. "Радев има подкрепата на социалистите. Каквато и позиция да заеме Нинова, това няма да доведе до допълнителен отлив на леви избиратели, още повече че от данните в екзит пола видяхме, че при Радев има огромен надпартиен вот. Той получава гласове дори от двете партии, които го обявяват за своя основен враг", обяснява пред "Капитал" политологът от СУ доц. Милен Любенов.

Зад Герджиков закономерно застават 85% от избирателите на ГЕРБ, както и неголям брой избиратели на ИТН, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които очевидно не симпатизират нито на Радев, нито на Лозан Панов. От избирателите на "Демократична България" около 14% са подкрепили Герджиков на първия тур, което означава, че негласният кандидат на ГЕРБ може да разчита на някаква, но не и тотална подкрепа от страна на "градската десница", която никога не би гласувала за военен, заподозрян в русофилски възгледи, особено след като от "Демократична България" отказаха да излязат в подкрепа на Радев преди балотажа. Заявката на Герджиков е да привлече възможно най-голям "анти-Радев" вот - той твърди, че е логично избирателите на другите 21 президентски двойки от първия тур да отидат при него, като не са гласували за Радев.

Колко мобилизирани са ГЕРБ и ДПС?

Най-силният коз на Герджиков в неделя ще е подкрепата от ДПС, която в сряда Карадайь дискретно обеща, като призова да се гласува за "обединител на нацията" - най-често използваното клише от самия Герджиков. По този начин ДПС се опитва да избегне антирекламата за Герджиков, която подкрепата от партията на Карадайь, Доган и Пеевски представлява за редовите избиратели. Дали обаче партията ще може и ще е склонна да наложи същата мобилизация и в България, и в чужбина заради Герджиков?

Милен Любенов не смята, че българските граждани, живеещи в Турция, ще излязат да гласуват така масово в неделя. "Не виждам допълнителен ресурс откъде могат да дойдат гласове за Герджиков, така че много да повиши своя резултат. ДПС очаквано не дадоха директна подкрепа за Герджиков, защото това щеше да е контрапродуктивно и да мобилизира допълнителен вот за Радев от страна на по-националистически ориентирани избиратели, които на първи тур не са го ориентирали", смята политологът от СУ. Според него Радев би спечелил дори при избирателна активност от 35%, а мобилизацията на ДПС и турския вот се надценява. "ДПС са такава партия, че никога не застава на страната на губещите. Те или се прикачват на страната на победителите, или, ако нямат други опции, пасуват. Дори и да подкрепят Герджиков, то ще е половинчато и няма да е със същата мобилизация като миналата неделя", добавя Любенов.

И Любенов, и Първан Симеонов поставят и мобилизацията на ГЕРБ под въпрос. "На базата на социологическите картини броени дни преди изборите в партията на Борисов бяха убедени, че ще имат най-висок резултат на изборите, и електоратът им е малко посърнал. Нито се реализира и другия план на партията - да дискредитира машинното гласуване", смята Симеонов. Според Любенов пък, дори да има още по-ниска избирателна активност поради идеята на гласоподавателите на Радев, че резултатът вече е предрешен, същото ще важи и за част от избирателите на ГЕРБ. "Даже избирателите на ГЕРБ са много по-демобилизирани. Те претърпяха много тежка изборна загуба. Да си представим средностатистическия избирател на ГЕРБ, който седмица преди изборите вярва, че ще бият с 10% загуба, а губят с 3%", смята политологът.

Въпреки това нито ГЕРБ, нито ДПС трябва да бъдат подценявани. Именно подобна увереност на подкрепящите Радев и може да доведе до изненади в неделя. Също така преговорите в парламента и сформирането на ясно мнозинство там ще бъдат трудни и въобще не е сигурно, че България скоро ще излезе от политическата криза. Последната година и половина доказва колко важна и влиятелна е президентската институция в моменти на политическа криза, особено чрез правомощието да назначава служебни правителства. Последното я прави важна и за силите на статуквото, които ще се опитат да я овладеят, докато се намират в отстъпление и се опитват да прегрупират своите редици.