Кога може да има правителство и как
Президентът най-вероятно ще свика парламента следващата седмица, в ДБ обмислят подкрепа, без да участват в кабинета
Въпреки заявката на новия стар държавен глава Румен Радев, че ще свика първото заседание на Народното събрание веднага след втория тур на президентските избори, откриването на парламента най-вероятно ще закъснее поне с една седмица, като очакванията са първото заседание да бъде свикано на 1 декември (сряда). Това прогнозираха пред "Капитал" от две от централите на формациите, които водят преговорите за съставяне на кабинет.
Повече време за разговори
Причината е, че сериозните експертни преговори по изготвянето на споразумението за съвместно управление между четирите политически сили, които ще преговарят за сформиране на правителство и мнозинство в парламента - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", започват във вторник и ще продължат до петък. Тяхната цел е да се постигне съгласие по приоритетите в 18 сектора на бъдещото правителство, което ще се излъчи с мандата на първата политическа сила след парламентарните избори - "Продължаваме промяната".
Намерението е всички предложения и различия по политиките в тези области да бъдат изчистени по време на разговорите в експертните работни групи до събота, а след това да започнат преговорите между лидерите на четирите формации по текста на споразумението и по структурата и персоналния състав на бъдещия Министерски съвет.
Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено
До голяма степен от тези разговори ще зависи и кога ще започне работа новото Народно събрание. (Президентът Радев има срок един месец след парламентарните избори, в който да свика парламента.) Това е така, защото преговорите за кабинет са обвързани и с председателските места в парламентарните комисии. По неофициална информация това е договорено по време на срещите между съоснователите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев с лидерите на останалите три формации миналата седмица. По принцип комисиите в Народното събрание преповтарят структурата на Министерския съвет, а идеята е, ако даден министър е излъчен от една партия, съответната комисия в парламента да се оглавява от представител на друга партия от управляващото мнозинство. Така ще се гарантира взаимен контрол между управляващите формации.
С преговорите за правителство е обвързан и постът на председателя на Народното събрание, който се избира на първото заседание на парламента и по тази причина той трябва да бъде договорен преди свикването на парламента. Пак по неофициална информация при първите срещи на Петков и Василев с останалите лидери от бъдещото мнозинство интерес към поста проявяват както от "Има такъв народ", които в последните два кратки парламента имаха председател на Народното събрание - Ива Митева, така и от БСП. Всички обаче са категорични, че официални разговори за бъдещия председател на парламента все още не са водени.
Ако парламентът се свика следващата седмица, той може да започне работа и без окончателно да е ясно разпределението на министерските постове. След конституирането на Народното събрание президентът Радев не е обвързан със срок за връчването на първия мандат и той може да забави процедурата, докато не се финализират преговорите между четирите формации. "Продължаваме промяната", БСП, ИТН и ДБ имат общо 134 депутати, които са достатъчни за формиране на парламентарно мнозинство.
Червените линии
Ако се съди по изявленията на лидерите на трите формации след срещите им с Петков и Василев миналата седмица, не би трябвало да има непреодолими пречки за съставянето на кабинет с мандата на спечелилата изборите "Продължаваме промяната". Слави Трифонов обяви пълната си подкрепа за него, а в интервю за БНР дори заяви, че партията му е готова на компромиси и за министерските постове в името на това да има редовно правителство.
Подкрепа за правителство с мандата на "Продължаваме промяната" декларира и лидерът в оставка на БСП Корнелия Нинова. Все пак тя очерта и две линии, отвъд които социалистите няма да правят компромиси - да няма промяна на българската позиция за Северна Македония и за Истанбулската конвенция.
"Хубавото е, че има нагласа да се състави правителство, което да бъде амбициозно - точно това очаквахме. Ние сме обнадеждени и гледаме с оптимизъм на това, което започва. Нямаме никакви съществени различния във вижданията с "Продължаваме промяната", заяви след срещата и съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.
ДБ обсъжда вариант за подкрепа без участие във властта
В последните дни обаче в средите на две от партиите от обединението - "Да, България" и ДСБ, упорито се лансира вариантът депутатите от ДБ да подкрепят бъдещия кабинет, но формациите да не участват в изпълнителната власт. Пръв официално за този вариант съобщи съпредседателят на третата партия - "Зелено движение", Борислав Сандов. Пред "Капитал" той уточни, че такова решение все още не е обсъждано в обединението, но е било лансирано в тесен партиен формат сред коалиционните им партньори.
Неофициално като причина се сочи притеснението на ДСБ, че в бъдещото правителство биха могли да влязат знакови фигури от социалистическата партия - нещо, което би било неприемливо за активистите на формацията. В предишния парламент едно от условията на ДБ беше да не се излъчва правителство с мандат на БСП. В "Да, България" пък се притеснявали, че, ако се наложи да предложат кандидати за министри, които са и депутати, това ще наруши баланса в парламентарната група на трипартийното обединение.
"Единственият начин да реализираме реформите, за които настояваме, е да участваме в правителството и нашата партия е склонна да участва, защото сега е ключов момент за България. Имаме експертиза в сферите на екологията, земеделието и туризма и неучастието ни в изпълнителната власт може да скъса връзката ни между парламента и правителството", каза за "Капитал" Борислав Сандов.
