Леви, десни, роми, националисти и дори избиратели на ДПС и ГЕРБ: Вотът за Радев обедини необединимото

Настощият президент успя да повиши резултата си от първия тур, но бе преизбран с рекордно нисък брой гласове

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
*По темата работи и Велина Господинова

Румен Радев спечели убедително президентските избори с две трети от гласовете (виж графиката), а опасенията, че ниска активност на поддръжниците му и висока мобилизация на избирателите на ГЕРБ и ДПС може да обърне битката в полза на проф. Герджиков, не се сбъднаха. На пръв поглед тези резултати са повече от ясни и категорични. По-внимателното вглеждане в числата зад втория тур обаче разкриват интересни детайли за процесите около президентските избори и обществените нагласи.

Какво спечели и какво загуби Радев

Победата на настоящия президент изглежда разгромяваща на фона на резултата на опонента му. Обективно обаче Радев получи малко над 1.5 млн. вота, което го прави президента, избран с най-малко гласове през последните три десетилетия. Изборна умора, политическа апатия, ковид, усещане за предрешеност на изборите или просто хубавото време - причините за рекордно ниската активност са много.

Факт е обаче, че никога досега тя не е била под 40% на президентски избори. Единственият друг държавен глава на България, избиран на балотаж с под 2 млн. гласа, бе Росен Плевнелиев през 2011 г. Но тогава във вота участваха над 3 млн. избиратели, а резултатът между него и Ивайло Калфин бе много близък - и двамата имаха над 1.5 млн. гласа.

От друга страна, Радев успя да завиши резултата си спрямо първия тур с близо 200 хил. гласа. Това е добро постижение, при положение че вотът за преразпределяне не бе голям - гласовете за Мустафа Карадайъ бяха "предназначени" да подкрепят Герджиков, а останалите кандидати получиха слаба подкрепа.

Гласуването за Радев обаче се превърна в гласуване срещу бившите управляващи и президентът успя да консолидира анти-ГЕРБ вота. Структурата на подкрепилите го показва ясно това. Радев е може би единственият президент досега, който успява да обедини ляв и десен електорат - за него гласуваха както огромна част от симпатизантите на БСП (93% от гласувалите за левицата миналата неделя), така и повечето от поддръжниците на "Демократична България" (70% от подкрепилите в неделя ДБ). Над половината вот за Лозан Панов също отиде на балотажа при Румен Радев, а една пета - при Герджиков. Останалите десни избиратели гласуваха с "Не подкрепям никого".

Очаквано подкрепа за Радев дойде от огромна част от симпатизантите на "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", но и от две трети от излезлите да гласуват поддръжници на "Възраждане", въпреки че лидерът й Костадин Костадинов не подкрепи нито един от кандидатите. За Радев гласуваха дори 10% от избирателите на ГЕРБ.

Мощната подкрепа от ДПС за Герджиков не се случи

Парадоксално настоящият президент получи подкрепа и от близо една трета от участвалите във втория тур избиратели на ДПС - партията, от която се очакваше да осигури стабилно рамо за подкрепения от ГЕРБ кандидат проф. Герджиков и да му прелее около 300 хил. гласа, завоювани от лидера й на първия тур на президентските избори.

Въпреки очакванията, че движението ще впрегне всички организационни сили и ресурси за мобилизацията на своя електорат и за втория тур - включително и този в Турция, масирана подкрепа за Анастас Герджиков от избирателите на ДПС всъщност нямаше.

Нещо повече - една трета от излезлите да гласуват на балотажа симпатизанти на ДПС са подкрепили всъщност Радев (35%), както и 28% от гласувалите за Карадайъ на първия тур. Кърджали e единствената област, в която печели Герджиков. Настоящият президент е първи в четирите други области, където ДПС бе първа сила миналата неделя - Търговище, Разград, Шумен и Силистра.

Между другото интересен детайл от първия тур на президентския вот беше, че в България Карадайъ получи близо 30 хил. гласа по-малко, отколкото самото ДПС на парламентарния вот. Голяма част от тази разлика дойде от регионите, където движението разчита най-вече на ромския вот - София-област, Велико Търново, Враца и Монтана.

В Софийска област разликата между Карадайъ и ДПС е 2780 гласа, а близо 2400 е тя във Велико Търново, където водач на листата беше Делян Пеевски. Във Враца Карадайъ има близо 2700 по-малко гласове от ДПС, а в Монтана - с над 3 хиляди гласа по-малко. За част от неподкрепилите лидера си избиратели на движението има обяснение. В четирите ромски секции в Самоков например, където влияние има бившият депутат от ДПС Александър Методиев (Бат Сали), ромите масово са гласували за партията, но за президент по-голямата част са подкрепили Румен Радев. В тези секции ДПС има общо 1035 гласа, а Карадайъ - само 185, докато Радев е спечелил 1371 гласа, от които само 658 са от подкрепилата го БСП.

Около 28% от подкрепилите миналата неделя Мустафа Карадайъ сега са гласували за Радев. Показателен е вотът в монтанското село Долни Цибър, което е известно с това, че масово гласува за ДПС на избори. В двете секции там, където населението е ромско, на първия тур движението е получило 631 гласа от 703 гласували, а Карадайъ е получил подкрепата на 590 от тях срещу 87 за Румен Радев. На втория тур обаче Радев има 367 гласа, а за Герджиков гласовете са 76.

В Турция вотът е много по-категоричен в полза на Герджиков, но гласовете от съседната ни страна са над три пъти по-малко в сравнение с първия тур - сега са общо малко над 24 хил. при над 85 хил. миналата неделя.

Причините за това са комплексни, а роля вероятно има МВР. Служебният вътрешен министър Рашков пръв предупреди за свръхактивността на турската държава за активизацията на вота на територията на съседната страна. Той обвини Турция в намеса във вътрешните работи на България, а от Министерството на външните работи привикаха на разговор извънредния и пълномощен посланик на Турция в София Айлин Секизкьок. След това и българският посланик в Турция бе привикан пък в турското външно министерство. А ден преди вота МВР започна масови проверки на граничния пункт Капитан Андреево на пристигащите от Турция автобуси.

Това доведе и до напрежение и обществени реакции в България - пред турското посолство в София имаше протести, а граждански акции срещу "изборния туризъм" блокираха магистрала "Марица" в деня на вота.

Дипломатическото напрежение се отрази и на изселническите общности в Турция. По информация на БНР например една от причините за ниската избирателна активност в Бурса, където живеят компактни маси от български изселници, е бойкотът на изселническите дружества заради напрежението между София и Анкара и протестите пред турското посолство. Именно изселническите дружества участват в организацията на изборите в югоизточната ни съседка.

Профилът на избирателите на Радев и Герджиков според социолозите

Данните от екзитполовете на агенциите за профила на избирателите този път като цяло не са особено "интересни". Както отбеляза изпълнителният директор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, съотношението от две към едно в полза на Радев се повтаря в почти всички демографски разрези и в тях няма дисбаланси. Малки разлики например има при вота по населено място - така например Радев получава малко по-висока подкрепа в областните (68%) и малките градове (66%), а малко по-ниска - в София (65%) и селата (63%), докато при Герджиков е обратно. Но разликите от 3-4% в подкрепата са твърде малки за сериозни изводи.

Най-интересен може би е разрезът на вота по етнос, който потвърждава наблюдението, че ромите са предпочели Радев. На първия тур подкрепата за него е 45% според данните на "Алфа рисърч", докато 30% са гласували за Карадайъ и 9% за проф. Герджиков. На втория тур обаче само 28% от ромите подкрепят Герджиков, т.е не целият вот за Карадайъ е прелял към Герджиков, докато Радев получава останалите почти три четвърти от гласовете.