Цацаров преди Гешев

"Продължаваме промяната" направи ясна заявка за отстраняване на Иван Гешев и Сотир Цацаров. Засега реформата на КПКОНПИ изглежда много по-достижима

Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на "Продължаваме промяната".
Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на "Продължаваме промяната".    ©  Надежда Чипева
Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на "Продължаваме промяната".
Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на "Продължаваме промяната".    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Смяната на Гешев и Цацаров са две червени линии, от които няма отстъпване, а реформата на КПКОНПИ е една от първите в новия парламент
  • Тази реформа ще е лакмус за желанието и способността на евентуалната бъдеща управленска коалиция наистина да разгради модела ГЕРБ - ДПС

Смяна на Гешев и Цацаров. Това са безусловни приоритети, две червени линии, от които "Продължаваме промяната" няма да се откаже при преговорите за правителство, заяви миналата седмица един от лидерите на партията, Кирил Петков. В първия ден от преговорите за правителство той изрази надежда, че главният прокурор сам ще си подаде оставката, за да им се махне като проблем. "КПКОНПИ трябва да заработи като една много силна антикорупционна комисия, ще говорим и за лидерска промяна. Сотир Цацаров не трябва да я оглавява, това е ясно за нас", каза Петков седмица по-рано в интервю за "Нова телевизия".

Разликата между проблема "Гешев" и проблема "Цацаров" е, че докато съдебната реформа, и в частност тази на прокуратурата, до голяма степен зависи от възможността да се постигне конституционно мнозинство, то реформата на антикорупционната комисия, чийто председател е Цацаров, е изцяло възможна със законови промени. КПКОНПИ като институция не е уредена в конституцията, затова решенията за нея могат да минат с обикновено мнозинство в парламента. А стигне ли се до нов закон, той няма да засегне само Цацаров, а и цялата комисия. Тя ще бъде прекратена и основана наново, доколкото всички лансирани проекти досега предвиждат разделянето й на две или повече части, т.е. нов избор в нови органи.

Но идеята далеч не е самоцелна смяна на Цацаров (или на Гешев), който е не само лицето на тази институция, събрала толкова обществени негативи. Цацаров от дълго време пое ролята на идеолог и организатор на системата от институции, които действат синхронизирано за целенасочена репресия на политически конкуренти и бизнес опоненти. Цацаров беше основен фронтмен на идеята за създаване на спецправосъдието, това го изстреля на поста главен прокурор, където за един мандат превърна прокуратурата в политически играч, от който всички партии и всички останали институции треперят. След този подвиг той трябваше да отиде на заслужена почивка в Конституционния съд (според слуховете от това време), но след издънката на предишния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, прецакал кариерата си за мезонет с тераса, Цацаров бе пратен начело на антикорупционната комисия да държи юздите.

Проблемът обаче не бива да се персонализира, той е системен и накратко може да се обобщи така: в България има антикорупционна комисия, но няма борба с корупцията. А няма борба с корупцията, защото тези, които владеят корупцията, назначават и органите, които трябва да я борят и определят политиките за това. Инхаус поръчките са законни, защото ги пише в закона, обяснява например бившият регионален министър Николай Нанков. Но никой не проверява дали няма корупционна нишка в договорите, сключени от бившия шеф на "Автомагистрали" Стоян Беличев, с огромните аванси. Никой от КПКОНПИ не проверява дали, като са получили парите, за да купят предварително строителните материали, могат да покажат, че са ги купили и кога.

Дълги години от Брюксел ни питат защо няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта, а нашите власти отговарят, че няма синхрон между отделните институции и трябва да се създаде единен антикорупционен орган. Точно десет са докладите по МСП, които апелират за създаването на такъв единен орган чрез обединяване на различните звена в тази област, именно защото българските власти са им казали, че така ще се стигне до осъдителни присъди, коментира пред "Капитал" експерт по темата. Но присъди отново няма, защото този орган - КПКОНПИ, не се занимава с корупцията във властта, а стана институция-бухалка, както сега се налага да обясняваме пак на Брюксел.

А причината е, че дълги години властите се опитват да укриват същинския проблем - корупцията по висшите етажи на властта се преследва и наказва с водещата роля на прокуратурата, която в България е овладяна от същите, които владеят корупцията.

"Дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура. Корупцията е престъпление, сложно за разследване. Така че превенцията, разбира се, е важна, но корупцията по висшите етажи се бори с методите на наказателното право", коментира Крум Зарков във вторник при преговорите за сектор правосъдие.

Тези, които практикуват корупция, няма да тръгнат да я борят, но ще се опитат да създадат привидност. А Цацаров е специалист по създаването на "потьомкински селища". Зад декорите се крие институционализиран механизъм за тормоз, в който действат съгласувано прокуратурата, КПКОНПИ, НАП, ДАНС, спецправосъдието, БАБХ, ако се налага, и т.н.

Дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура.

Крум Зарков
Крум Зарков

народен представител от БСП

Началото бе сложено през 2012 г., но лежи на славни традиции

По наказателното дело за източването на КТБ прокуратурата няма искане за конфискация на средствата и облагите от престъпления, както те са квалифицирани в обвинителния акт, изготвен от Гешев. Искането за конфискация е направено от КПКОНПИ пред гражданския съд. Възниква въпросът защо българските власти подмениха наказателната конфискация с гражданска? Краткият (и непълен) отговор гласи - защото в наказателния процес трябва да се докаже с влязла в сила присъда:

  • извършено престъпление, което е в състояние да генерира облаги;
  • връзка между конкретното имущество, чиято конфискация се иска, с това конкретно престъпление;
  • прецизна оценка на цените на имуществата, приходи и разходи по ясна методика, която подсъдимият може да оспорва, а съдът е длъжен да провери, без да е обвързан със заключенията на прокуратурата;
  • цялата доказателствена тежест лежи на прокуратурата.

При гражданската конфискация в нейния български модел:

  • Не се иска доказване на престъпление/нарушение, достатъчно е някой да бъде обвинен в престъпление, ако и после да е оправдан. Достатъчно е държавният служител да закъснее с подаването на данъчната си декларация, за да започне проверка. Достатъчно е КПКОНПИ да постанови наличие на конфликт на интереси, т.е. сама да си създаде основание за проверка.
  • Не се доказва връзка между престъпление/нарушение и имуществото, чието конфискуване се иска. Няма как да се докаже такава връзка, когато няма яснота по повод на какво нарушение се иска конфискация, след като тя е възможна и при оправдателна присъда. Затова се стига до абсурда да се иска отнемане на наследени имущества или придобити много години преди извършването на деянието, по повод на което е стартирала проверката, както и имущества на трети лица, които обаче нямат никаква възможност за защита в процеса.
  • Единственото основание на КПКОНПИ да иска конфискация е констатираното от самата нея несъответствие между доходи и разходи над определен размер (150 хил. лв. в момента) по оценка, която самата КПКОНПИ прави на базата на измислена от нея методика, която не е публична. Най-любопитното е, че тази методика е неизвестна и на съда, а оценката на КПКОНПИ е обвързваща за съда, т.е. той не може да прави свои сметки за имуществото на заинтересования.
  • Разместена е доказателствената тежест и гражданинът, който е обект на проверка, трябва да докаже законен източник на имуществото си за 10 години назад, без да е имал такова задължение, когато е придобивал това имущество.
  • Съдът е обвързан с необоримата презумпция, че всичко, за което не е доказан ясен източник на придобиването, е незаконно придобито, без да има ясна нормативна дефиниция що е законен/незаконен източник.
  • Обезпеченията се налагат напълно автоматично, когато дойдат исканията от КПКОНПИ, без да се преценяват нито нужда, нито основателност. Нашите съдилища твърдят, че законът не им позволява при наложена обезпечителна мярка те да се произнасят по нея отново. Включително и когато наложената мярка е незаконна, защото например е възбранено имущество на трети лица, върху чието имущество не може да се налагат такива мерки.

В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество, коментира Атанас Славов от ДБ при дискусиите във вторник.

Гражданска конфискация има в различни държави в Европа, нейната цел е да се бори тежката организирана престъпност с международен елемент и да се отнемат облаги от престъпления там, където това не може да стане в рамките на наказателен процес. Гражданската конфискация в България беше въведена за първи път през 2012 г., за да не се налага прокуратурата да търси доказателства при отнемането на средствата и облагите от престъпления. Проектът на закон, изготвен от екипа на бившия правосъден министър Маргарита Попова, бивш прокурор, много пъти бе пращан за експертиза във Венецианската комисия, която всеки път изрично подчертава, че ключовият елемент при едно такова законодателство за гражданската конфискация е доказването на престъпния произход на имуществото, макар и това да не става по наказателноправния стандарт на безспорно доказване, а при занижения стандарт на доказване в гражданското производство. При всяко от тези становища българските власти обясняваха, че ще се съобразят с тези критерии, накрая пак го внесоха по своя модел. (Година по-рано в една стенограма от заседание на МС Бойко Борисов обяснява на Маргарита Попова, че нея прокурорите са я излъчили като министър, за да могат да се направят съответните законови промени, макар и в конкретния случай да не става въпрос точно за гражданската конфискация. "Не искам да ми се цитират европейски конвенции", заявява Борисов.)

В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество

Атанас Славов
Атанас Славов

народен представител от "Демократична България"

Промените

Реформа на КПКОНПИ, и специално на гражданската конфискация, като основна нейна дейност е крайно необходима. Показват го вече няколко тълкувателни дела пред ВКС, две дела в Съда на ЕС в Люксембург и прясно осъдително решение на Съда по правата на човека в Страсбург, постановено по седем български жалби. И това е само началото, в Страсбург има още много такива жалби.

Това на свой ред дава насоки за предлаганите промени, които най-общо включват, на първо място, разделяне на комисията на две - комисия за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси и комисия за възстановяване на активи на държавата (отнемане на незаконно имущество). Като гаранция, че членовете на двете комисии са независими те да се конструират от три квоти - членове, избрани от парламента, членове, назначавани от президента, и представители на съдебната власт. От ИТН предлагат също така и връщане обратно в ДАНС на звеното, което разследва корупцията.

На второ място, гражданската конфискация трябва да се приведе в пълно съответствие с европейската правна рамка, да са защитени правата на гражданите, които да могат да упражняват правото си на защита в този процес. Юристката на "Продължаваме промяната" Лена Бориславова заяви, че трябва да се спрат висящите производства и да се извърши преценка на заведените до момента дела с наложени по тях обезпечения за около 3.6 млрд. лева, по повод на които самите работещи в КПКОНПИ признават, че държавата в скоро време ще бъде обект на много дела за обезщетения.

Политическият контекст

Необходимостта от спешна реформа на КПКОНПИ е всъщност може би най-обединяващата тема на бъдещата управленска коалиция във формàта, в който тя се задава - на практика всички политически сили, които участват в дискусиите за бъдещо коалиционно управление, заявяват категорично този приоритет. Нещо повече - ако спазят ангажиментите си, това ще е една от първите реформи, с които новото коалиционно управление ще трябва да се захване, защото при дискусията във вторник беше определен тримесечен срок за създаване на проект на съвсем нов антикорупционен закон.

Същевременно успешното лансиране на една такава реформа ще е лакмус за желанието и способността на евентуалната бъдеща управленска коалиция наистина да разгради това, което условно наричаме "модела ГЕРБ - ДПС". Част от този модел на управление е последователното изграждане през годините на система от органи за целенасочен институционален рекет.

Много симптоматично ще е как тази реформа ще започне предвид доста сдържаната презентация по тази тема от БСП и ИТН във вторник, на фона на ясните параметри, изложени от ПП и ДБ. Наблюдателите имат едно наум, че в БСП има страх от Цацаров, като припомнят как през декември 2019 г. половината парламентарна група на левицата гласува за избора му начело на КПКОНПИ, въперки официалното решение на групата да не го подкрепят. Дали има зависимости в ИТН също е без яснота.

"Всичко е въпрос на политическа конюнктура - ако коалицията се сглоби и е стабилна, тя ще получи самочувствие за такива неща. Ако е паянтова - този въпрос има потенциала да я разпадне", коментира за "Капитал" депутат със стаж. Един от първите знаци в тази насока ще е дали реформата ще бъде заявена с общ законопроект от името на цялата коалиция или всяка партия ще се маркира поотделно. Това ще покаже и накъде върви управлението.