Е-правителството: Ново министерство и ударна цифровизация на държавата

Ако досега България е била, меко казано, неамбициозна и дори пасивна по отношение на електронното правителство, сега новото правителство ще е точно обратното: свръхамбициозно. Дотолкова, че сроковете на някои отделни задачи изглеждат доста оптимистични, а взети заедно - по-скоро нереалистични, отколкото постижими. И все пак би било цинично да има оплаквания от амбициозни планове, особено в сфера, в която основната движеща сила бе коронавирусът в последните две години, а не концентрирани усилия в последните 20.

Като аргумент и в двете посоки може да се сметне, че досега проблемите при дигитализацията не бяха толкова в крайните изпълнители като Държавна агенция "Електронно управление", колкото в политическата класа на по-високо ниво, която използваше администрацията и като електорално оръжие. Държавната "Информационно обслужване", която бе направена монополист в изграждането на системи за министерствата по време на третото правителство на ГЕРБ, изглежда ще запази тази си роля. Предвид създаването на ново министерство обаче може да се предположи, че тя ще смени принципала си. Под шапката на новото министерство със сигурност ще бъде и ДАЕУ.

Божанов, Каримански, Пенчев и публика

"Стотици хиляди спестени човекочасове на граждани и бизнеса, подобряване на бизнес средата, намаляване или елиминиране на корупционния риск, ефективна работа на държавните органи при провеждане на политики и не на последно място - оптимизация на разходите в администрацията." Така накратко Божидар Божанов, избран за народен представител от "Демократична България", очерта защо е нужно електронно управление в началото на коалиционните преговори по тази тема.

Божанов зае и позицията на водещ на дискусията в нейното начало. Макар и представител на най-малката формация в евентуалната бъдеща коалиция, той е най-шумният глас по отношение на електронното управление в последните години. Именно от ДБ дойдоха най-много предложения за мерки, като другите партии в някои случаи предлагаха по-скоро цели, за които така или иначе има отдавнашен консенсус, отколкото мерки. Божанов бе подпомаган активно от Иван Станев, също член на "Демократична България", който посочи, че е нужно да се намалят разходите за поддръжка на IT системи, лицензи и хардуер. В момента те са високи, защото планирането е оставено на отделните ведомства.

Най-активният представител по време на преговорите бе Божидар Божанов от "Демократична България", който се занимава с електронно управление от години

Фотограф: Велко Ангелов

Друг особено активен представител по време на преговорите бе Любомир Каримански от "Има такъв народ", от когото дойде подкрепената в преговорите идея за създаване на отделно министерство. Каримански добави още, че "министър-председателят трябва лично да се ангажира с електронното управление". Той предложи и единна система за кредитна информация, която да се ползва от бизнеса. ИТН поставя акцент и върху нуждата от повече инвестиции (и срещу по-добри резултати) в киберсигурността на държавата - аспект, в който България има сериозни пробойни, както и личи от редица случаи през последните пет години.

Третият най-често чуван глас по време на дискусията бе този на Жоро Пенчев от "Продължаваме промяната". Той представи предложения в сферата на електронно управление от страна на коалицията, в това число да стартира проект по издаване на лични карти с чип, позволяващ електронна идентификация, в рамките на шест месеца, а заедно с това и личен електронен профил, чрез който самите граждани да могат да следят коя институция има техните данни.

По-бързо, по-бързо, по-бързо

Съгласие бе постигнато и по отношение на ускореното изграждане на централизирани системи и регистри до края на 2022 г., надграждане на държавния облак (който е към ДАЕУ) и централизация на системата за обществени поръчки. Един от малкото драматични моменти бе по отношение на отпадането на мокрия печат, след като Любомир Благоев от БСП заяви, че без него не може, защото "удостоверява кой какво трябва да подписва". След като бе репликиран от на практика всички в залата "защо навсякъде другаде може, а в България не може", Асен Василев сложи край на спора, като каза, че е "крайно време да излезем от времето на Наполеон".

В крайна сметка и това предложение бе прието, а Благоев влезе в още няколко спора до края на срещата. Повечето от тях бяха по-скоро семантични, но забавиха значително срещата. Единствената по-сериозна тема в края бе за електронното гласуване, където бе решено до края на 2023 г. да има изградена инфраструктура. Така според плана първите избори с дистанционно гласуване в България могат да бъдат тези за Европейски парламент през 2024 г. или дори местните през 2023 г. - но тук отново трябва да се вземе предвид оптимистичният тон на срещата и приетите срокове.

В ролята на ефективен модератор влезе Калина Константинова от ПП, която прекъсваше дребните спорове, които бяха основно пререкания на Любомир Благоев с други членове, като така съкрати значително финалната фаза на срещата, която приключи в 21 ч. - точно пет часа след началото си.

По темата работи и Снежина Пашинова