Е-правителството: Ново министерство и ударна цифровизация на държавата

Преговарящите за новото правителство си поставят за цел да наваксат две десетилетия за една година

Предложението за ново министерство дойде от Любомир Каримански от ИТН. То бе прието от всички партии
Предложението за ново министерство дойде от Любомир Каримански от ИТН. То бе прието от всички партии    ©  Юлия Лазарова
Предложението за ново министерство дойде от Любомир Каримански от ИТН. То бе прието от всички партии
Предложението за ново министерство дойде от Любомир Каримански от ИТН. То бе прието от всички партии    ©  Юлия Лазарова

Ново министерство, което да поеме изцяло изграждането на електронно правителство, дигитализация и смяна на личните карти с такива с чип и вграден електронен подпис, цялостна ударна цифровизация на държавата, която за година да навакса несвършеното в последните две десетилетия, както и проджект мениджъри, които да следят за всичко това.

Така накратко звучи програмата, около която се съгласиха преговарящите за правителство "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Въпреки че срещата продължи пет часа, далеч над планираните три, несъгласията бяха малко и по-скоро около формулировките, отколкото по същество.

Добрата новина е, че това е най-амбициозният план за дигитализация на административните услуги до този момент. Голямата въпросителна е дали изпълнението на записаното в програмата е реалистично, особено предвид, че докато става самата дигитализация, очевидно ще се случват и административни промени, премествания на звена и др.

"Ако се работи, може да стане"

Сроковете бяха единственият спор по същество по време на преговорите. Любомир Благоев от БСП например влезе в пререкание с "Продължаваме промяната" по отношение на това дали най-използваните удостоверителни административни услуги могат да бъдат дигитализирани в рамките на шест месеца. Асен Василев му отговори с думи, които важат и за всичко останало, записано в плана: "Ако се работи, може да стане".

Ако досега България е била, меко казано, неамбициозна и дори пасивна по отношение на електронното правителство, сега новото правителство ще е точно обратното: свръхамбициозно. Дотолкова, че сроковете на някои отделни задачи изглеждат доста оптимистични, а взети заедно - по-скоро нереалистични, отколкото постижими. И все пак би било цинично да има оплаквания от амбициозни планове, особено в сфера, в която основната движеща сила бе коронавирусът в последните две години, а не концентрирани усилия в последните 20.

Като аргумент и в двете посоки може да се сметне, че досега проблемите при дигитализацията не бяха толкова в крайните изпълнители като Държавна агенция "Електронно управление", колкото в политическата класа на по-високо ниво, която използваше администрацията и като електорално оръжие. Държавната "Информационно обслужване", която бе направена монополист в изграждането на системи за министерствата по време на третото правителство на ГЕРБ, изглежда ще запази тази си роля. Предвид създаването на ново министерство обаче може да се предположи, че тя ще смени принципала си. Под шапката на новото министерство със сигурност ще бъде и ДАЕУ.

Божанов, Каримански, Пенчев и публика

"Стотици хиляди спестени човекочасове на граждани и бизнеса, подобряване на бизнес средата, намаляване или елиминиране на корупционния риск, ефективна работа на държавните органи при провеждане на политики и не на последно място - оптимизация на разходите в администрацията." Така накратко Божидар Божанов, избран за народен представител от "Демократична България", очерта защо е нужно електронно управление в началото на коалиционните преговори по тази тема.

Божанов зае и позицията на водещ на дискусията в нейното начало. Макар и представител на най-малката формация в евентуалната бъдеща коалиция, той е най-шумният глас по отношение на електронното управление в последните години. Именно от ДБ дойдоха най-много предложения за мерки, като другите партии в някои случаи предлагаха по-скоро цели, за които така или иначе има отдавнашен консенсус, отколкото мерки. Божанов бе подпомаган активно от Иван Станев, също член на "Демократична България", който посочи, че е нужно да се намалят разходите за поддръжка на IT системи, лицензи и хардуер. В момента те са високи, защото планирането е оставено на отделните ведомства.

Друг особено активен представител по време на преговорите бе Любомир Каримански от "Има такъв народ", от когото дойде подкрепената в преговорите идея за създаване на отделно министерство. Каримански добави още, че "министър-председателят трябва лично да се ангажира с електронното управление". Той предложи и единна система за кредитна информация, която да се ползва от бизнеса. ИТН поставя акцент и върху нуждата от повече инвестиции (и срещу по-добри резултати) в киберсигурността на държавата - аспект, в който България има сериозни пробойни, както и личи от редица случаи през последните пет години.

Третият най-често чуван глас по време на дискусията бе този на Жоро Пенчев от "Продължаваме промяната". Той представи предложения в сферата на електронно управление от страна на коалицията, в това число да стартира проект по издаване на лични карти с чип, позволяващ електронна идентификация, в рамките на шест месеца, а заедно с това и личен електронен профил, чрез който самите граждани да могат да следят коя институция има техните данни.

Кой участва в преговорите

ПП:

- Асен Василев

- Калина Константинова

- Жоро Пенчев

БСП:

- Димитър Данчев

- Любомир Благоев

- Пламен Вачков

- Иван Петков

ИТН:

- Любомир Каримански

- Йордан Генчев

- Александър Николов

ДБ:

- Божидар Божанов

- Иван Лалев

- Иван Станев

- Христо Алмаджиев

По-бързо, по-бързо, по-бързо

Съгласие бе постигнато и по отношение на ускореното изграждане на централизирани системи и регистри до края на 2022 г., надграждане на държавния облак (който е към ДАЕУ) и централизация на системата за обществени поръчки. Един от малкото драматични моменти бе по отношение на отпадането на мокрия печат, след като Любомир Благоев от БСП заяви, че без него не може, защото "удостоверява кой какво трябва да подписва". След като бе репликиран от на практика всички в залата "защо навсякъде другаде може, а в България не може", Асен Василев сложи край на спора, като каза, че е "крайно време да излезем от времето на Наполеон".

В крайна сметка и това предложение бе прието, а Благоев влезе в още няколко спора до края на срещата. Повечето от тях бяха по-скоро семантични, но забавиха значително срещата. Единствената по-сериозна тема в края бе за електронното гласуване, където бе решено до края на 2023 г. да има изградена инфраструктура. Така според плана първите избори с дистанционно гласуване в България могат да бъдат тези за Европейски парламент през 2024 г. или дори местните през 2023 г. - но тук отново трябва да се вземе предвид оптимистичният тон на срещата и приетите срокове.

В ролята на ефективен модератор влезе Калина Константинова от ПП, която прекъсваше дребните спорове, които бяха основно пререкания на Любомир Благоев с други членове, като така съкрати значително финалната фаза на срещата, която приключи в 21 ч. - точно пет часа след началото си.

По темата работи и Снежина Пашинова

Какво предложиха отделните партии

ДБ:

- Електронна идентификация и изграждане на национална схема за нея

- Отпадане на най-често използваните удостоверения

- Изграждане на ключови централизирани системи и регистри - системи за гражданска регистрация, адресен регистър, национално здравно-информационна система и др., единна система за подаване на финансови отчети

- "Прозрачен и отчетен системен интегратор с ясни отговорности." (В момента ролята на интегратор играе "Информационно обслужване", като това изглежда няма да се промени - бел. авт.)

- Централизирано закупуване на софтуерни лицензи и хардуер чрез системния интегратор, съответно и намаляване на разходите за тях

- Икономии от мащаба чрез държавния облак и осъвременяването му

- Електронизиране на регистри чрез централизирана система за управлението им

- Създаване на звена за управление на проекти и аналитични звена

- Създаване на длъжности секретар по ИТ и секретар по информационна сигурност

- Интегриране на всички системи към държавния облак

- Изграждане на библиотеки със софтуер, който всички да могат да ползват

- Приемане на общи правила и стандарти за работа в държавния облак

- Изграждане на 2 центъра за данни и 2 центъра за защита от аварии и бедствия на централната администрация и местната такава

ИТН:

- Създаване на министерство на дигитализацията, в което да влиза и ДАЕУ

- Въвеждане на облекчен режим за гражданите за услуги, които не изискват лично присъствие

- Въвеждане на дистанционно гласуване

- Интегриране на изкуствен интелект в държавните системи с цел намаляване на разходите и грешките в процеса на работа

БСП:

- Преместване на киберсигурността изцяло към МВР

- Опростяване на организационната структура на администрацията

- Създаване на още шест регистъра: поземлен регистър, система за пазарите и селскостопанската продукция, единен данъчен регистър, електронна здравна карта и досие, единна електронна образователна система и национална система по заетостта

ПП:

- Трансформиране на услугите чрез еднократно събиране на информация от всички администрации

- Намаляване на броя на лицензионните разрешителни с цел ограничаване на корупцията

- Преглеждане на всички такси за услугите, така че те да са разходно ориентирани

- Централизиран подбор на персонал със стандартизирани тестове

- Изнасяне на регистрите - "85% от регистрите са несъвместими, 5% са изцяло хартиени. 85% не са свързани със системата, с която си комуникират помежду си"

- Да се повиши събирането на данни чрез сензори на общинско и национално ниво

- Личен електронен профил за гражданите и възможност да виждат кога, къде, коя институция е имала достъп до личните им данни

- Обновяване и внедряване на системи за проследяване на обществените поръчки