"Македонският въпрос" изглежда пак ще остане без отговор
Отмяната на ветото пред евроинтеграцията на Скопие ще бъде сред "болните" теми при сформирането на новото правителство
Президентът Радев се опитва да пренасочи спора върху правата на македонските българи
Четирите преговарящи партии едва ли ще променят драстично българската позиция
Болезненият за страната ни т.нар. македонски въпрос наново надига грозната си глава. Този път вечната външнополитическа тема ще заеме важно място в преговорите за сформиране на правителство, тъй като България е под все по-силен натиск от партньорите си в ЕС, а с писмо тази седмица и от долната камара на американския Конгрес. Настойчивото искане е страната ни да намери решение на спора с Република Северна Македония до края на годината и да престане да блокира евроинтеграцията й. Това обаче е трудно постижимо без компромиси от страна на съседката ни, заявки за каквито засега няма.
За тяхно съжаление подобен компромис от страна на партиите, преговарящи в момента за правителство, особено в рамките на 2021 г., е също малко вероятен да се случи. БСП и ИТН са твърдо срещу смяна в българската позиция, а президентът Радев активно поставя свои условия, които я фокусират, но не я смекчават. В тази ситуация Кирил Петков и Асен Василев от "Продължаваме промяната" имат ограничено пространство за маневриране, дори и при желание за по-прагматичен и икономически фокус на преговорите.
Ветото, наложено от България, остава последната пречка за насрочване на междуправителствена конференция, с която реално да започнат преговорите за еврочленство не само със Скопие, но и със съседна Албания, тъй като процесът за двете държави е обвързан. Така в очите на ЕС и на САЩ страната ни умишлено бави интеграцията, а чрез нея и политическата стабилизация, на Западните Балкани в евросъюза. "Продължаващото забавяне на напредъка на Северна Македония и Албания към членство в Европейския съюз постави под съмнение ангажимента, поет от западни лидери, като отвори вратата за антизападни политически влияния в региона, особено от Китай и Русия. Вярваме, че членството в ЕС на Северна Македония и Албания като краен резултат е от огромна важност за дългосрочния мир и стабилността в региона на Балканите и за цялата трансатлантическа общност", се казва още в американското писмо, подписано от членовете на комисията за външна политика Клаудия Тени и Уилям Кийтинг, които представляват и двете партии в Конгреса.
Каква е българската позиция по темата?
На среща в Бърдо, организирана от словенското председателство на ЕС през октомври, между премиера на Република Северна Македония Зоран Заев, президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, Румен Радев обвърза напредък в преговорите с правата на българите на територията на югозападната ни съседка. Той призова да се обяви броят на българите в страната след проведеното през септември в Република Северна Македония преброяване и за равнопоставеност на самоопределящите се като наши сънародници чрез вписване на македонските българи в Конституцията на страната, където те в момента отсъстват, като "съставна част от народа".
Президентът изтъква, че 120 000 души в съседката ни имат български паспорт, като очаква това да се отрази в резултатите от преброяването. "Те трябва да признаят миналото - че българи има и е имало, а не че няма и е нямало. Те трябва да бъдат равноправни, като бъдат включени в конституцията и като от отсрещната страна признаят, че бройката не е 5 или 10, ами десетки хиляди", коментира за "Капитал" дипломатът и бивш министър на отбраната в кабинета "Костов" Бойко Ноев. Според него именно настоящата стратегия на Радев може да пожъне успех и да направи така, че българският национален интерес да бъде изпълнен въпреки досегашните грешки.
Въпреки че 120 000 македонци имат българско гражданство, което Радев приема за волеизлияние на българска самоидентификация, най-вероятно сериозна част от тях са придобили тези документи най-вече като мост към ЕС в периода, в който българският паспорт се даваше изключително лесно. В същото време гласувалите на балотажа на 21 ноември българи в Република Северна Македония са само 328, така че въобще не е ясно колко биха се самоидентифицирали като българи в преброяването. Също така политическата цена на признаването на български етнос в Северна Македония би била огромна за онези, които решат да го признаят. Едва ли ни кой от управляващите в момента в Скопие е готов да я приеме. Промяната в македонската конституция изисква и голямо мнозинство от две трети, което също в момента изглежда невъзможно.
Нестихващ натиск
Последната среща на върха на Съвета на ЕС за годината ще се проведе на 14 декември, докогато и ЕК натиска за разрешение на спора. Целият натиск от европейските лидери вероятно ще се излее на тази дата. "Няма чуждестранен лидер, който да е говорил с български политик на отговорна позиция и да не е повдигнал въпроса за Македония. В момента не можем да имаме никаква друга външна политика", смята източник на "Капитал", запознат с преговорите. На практика спорът и ветото над началото на преговорите с Република Северна Македония за ЕС се оказаха единствената външна политика на България за последните две години, като страната ни е в силна международна изолация по темата и обект на нестихващ натиск.
Датата, която се поставя като цел, също е силно нереалистична. За да може евентуално отпадане на българското вето да се разгледа на срещата на върха на Съвета на ЕС на 14 декември, подобна позиция трябва да бъде внесена в COREPER - комитета на постоянните представители към ЕС - седмица по-рано. Едва ли има големи шансове до 7 декември в България да има правителство и работещ парламент, който да одобри подобна смяна на българската позиция навреме.
Навярно скоро няма да има реално раздвижване на процеса, без да се направят някои от исканите жестове от РСМ, които според източници на "Капитал" не са променили с нищо действията или бездействията си от март насам, вероятно изчаквайки резултатите от изборите с надеждата в България да има ново мнозинство, готово на компромиси или външният натиск да свърши работата си.
Къде стоят партиите?
Най-склонни към компромис звучат "Продължаваме промяната", които в последните два месеца се оказаха лъч надежда за управляващите в Скопие. На 13 ноември в интервю пред македонската телевизия "Сител" Кирил Петков и Асен Василев обясниха, че фокусът им в преговорите би бил по-скоро икономически, отколкото исторически. Те дават за пример факта, че между София и Скопие няма въздушна връзка, като така демонстрират по-прагматичен подход.
Петков обаче избягва да отговори дали от "Продължаваме промяната" са готови да премахнат ветото, при това в такива кратки срокове. "Компромисът е България да признае, че има следвоенни реалности и че те са такива, каквито са - включват народност и език, а елитите в Република Северна Македония да признаят, че преди 9 септември и преди войната историческите реалности са били други. Това е единствено възможният компромис, който за България би бил от моя гледна точка допустим", смята пък Бойко Ноев.
През септември също така и Петков обяви, че "българското малцинство трябва да има защитени права" - ясно повторение на позицията на Румен Радев за равноправие на македонските българи като предпоставка за вдигане на ветото. Малко вероятно е също Петков и Василев да тръгнат срещу преобладаващите обществени настроения по темата, срещу вижданията на президента, когото подкрепят, и срещу последователните позиции на МВнР. Бързи компромиси по ветото за Република Северна Македония ще са още по-трудни, след като също в нощта след балотажа лидерът на БСП в оставка Корнелия Нинова определи, че "присъединяването на Република Северна Македония в ЕС не може да стане за сметка на българската история и историческите факти".
Трудно е да се очаква бърз компромис и от "Има такъв народ", доколкото се предполага, че партийните им позиции съвпадат с тези на лидера им Слави Трифонов. В интервюто си с Бойко Василев в края на август той заяви, че не смята, че "българската позиция по темата е правилна и не трябва да се сменя". И допълни: "Топката е в тях и те трябва да направят нещо, за да я променим". "Демократична България" от своя страна се обявява за еврочленство на съседката ни и за нов подход, но звучи много по-балансирано от "Продължаваме промяната". Така че едва ли може да се очаква четирите партии да се обединят около идеите на Петков и Василев, особено при по-скоро неотстъпчивите позиции на БСП и "Има такъв народ".
