Планът за възстановяване: втората задача на новия кабинет

Планът за възстановяване беше върнат с редица коментари от ЕК, на които сега ще трябва да отговори новото правителство и специално новият отговорник - Асен Василев

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Всички вече разбраха, че новото правителство има една спешна задача - какво да прави с цената на тока и парното. Но след като се справи с нея, ги чака и друга, не по-малко важна.

След като беше внесен през октомври и стана ясно, че пари по него няма да дойдат тази година, около митичния вече План за възстановяване и устойчивост настана тишина. До миналата седмица.

Тогава в "24 часа" изтече коментарът на еврокомисията по внесения план, а бившият депутат от ИТН Мика Зайкова даде начало на медийния залп с думите "енергетиката е направена на кайма". В отговор служебният вицепремиер по европейските средства Атанас Пеканов се появи в парламента, даде телевизионно интервю и написа няколко фейсбук поста, в които заяви, че това е нормален преговорен процес, който се движи напред, а страната има червени линии. "Планът на предишното правителство щеше да бъде върнат веднага, а ние сега сме на финалната права", обясни Пеканов в "Панорама".

Истината е някъде по средата.

Енергетиката, която е най-проблемната част от плана (и по стечение на обстоятелствата - от българската икономика), наистина е върната с разрушителни критики и коментари. Там има още много работа и съществени въпроси, които обаче трябва да бъдат решени от редовно правителство. Друга област, която буквално е върната за пренаписване, е транспортът.

Има и много пропуски, които Пеканов нарича "технически", но говорят зле за подготвеността на администрацията, както и такива, които изглеждат технически, но нямат лесно решение.

Но бившият вече вицепремиер е прав, че процесът се движи, а България е направила значителни стъпки напред, които просто нямаше как да се случат при ГЕРБ - в правосъдната сфера например голямо препятствие като недосегаемостта на главния прокурор е почти решено. Другото, за което Пеканов беше прав, е, че няма как едно служебно правителство да разреши неща, затлачвани с години - например реформата в енергетиката или липсата на каквото и да е движение по транспортните проблеми в общините.

Сега всичко е в ръцете на новия кабинет и новия отговорник - Асен Василев. Ако иска над 12.5 млрд. лв. по плана да тръгнат поне във втората половина на следващата година, той трябва да работи бързо и до края на януари да се постарае коментарите да са изчистени, а планът - пуснат за разглеждане. Това е важно и защото без него няма да тръгнат и парите по другите европейски програми, а те са не по-малко.

И все пак какво правим с въглищата. И с БЕХ

Една от основните цели на плановете за възстановяване, които ЕК беше поставила, е да спомогнат едновременно за икономически ръст и постигане на целите на Зелената сделка. Точно затова като условие за отпускане на парите има изискване да се постигнат конкретни климатични ангажименти, най-често свързани с трансформация на енергетиката и по-точно на въглищните мощности. Тъй като тази тема е чувствителна за България обаче, подобни мерки са включени в нашия план доста витиевато.

"В предложените мерки за декарбонизация липсват твърди ангажименти, тъй като са включени в плана като необвързващи съображения за бъдещата работа. Планът трябва да включва по-ясни ангажименти по отношение на декарбонизацията на енергийния сектор, транспонирани в ясни етапи и цели", казва в критиките си еврокомисията. И продължава: "Срокът за премахване на въглищата не е достатъчно амбициозен."

Формално България е казала, че ще се раздели с въглищата през 2038 г., но от Брюксел елегантно ни казват, че всички съседни държави ще направят това много по-рано. И посочват, че включеният проект за нова газова ТЕЦ не е съвсем изпипан.

От една страна, за да бъде одобрено изграждането на такава мощност (1 гВт), е нужно да се гарантира закриването на много по-голям въглищен капацитет. Според българския план е предвидено спирането на 1.4 гВт въглищни инсталации, но ЕК смята, че те трябва да са поне 1.6 гВт. И не кои да е, а най-замърсяващите - които в случая освен държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" са свързаните с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград.

Накратко, условието е затворените централи да са отговорни за поне 40% от парниковите газове в българския енергиен сектор. И не на последно място се казва, че предвиденото финансиране за бъдещата газова ТЕЦ не изглежда съвсем реалистично - България е заложила 1.66 млрд. лв. (498.7 млн. лв. от плана, още толкова от Модернизационния фонд под формата на финансов инструмент и 663 млн. лв. частно съфинансиране), а пазарните оценки за такива проекти са за не повече от 980 млн. лв.

Всичко това може сериозно да обърка сметките на българските власти и да наложи нови промени в плана.

Още повече че сериозни критики има и към идеята да се изгражда газова инфраструктура в комплекса "Марица-изток" (което е свързано с въпросната нова газова мощност), която в бъдеще да се използва за водород. За да бъде приет от ЕК този проект, трябва да има ангажимент, че след определен срок той ще се използва само за зелен водород, поради което е нужно да има яснота откъде ще се осигури въпросното гориво. Към момента не се предвиждат инсталации и ВЕИ мощности, които да го произвеждат.

Куп въпроси има и по останалите проекти, включително този за насърчаване на нови инвестиции в соларни централи с батерии за съхранение на ток.

Но най-важното е заявено в началото: ЕК ясно посочва, че не може средства от плана да се използват за кросфинансиране на дружества в групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) - в момента именно холдингът поддържа финансово ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Топлофикация София".

Недосегаемият и други съдебни проблеми

Другата част от плана, където беше фокусирано много внимание, беше съдебната реформа. ЕК поиска България най-накрая да разреши въпроса с недосегаемостта на главния прокурор и факта, че в държавата има де факто фигура, която се намира над закона.

Служебният кабинет предложи решение - разследването на главния и неговите заместници да се извършва от прокурори и следователи на висока длъжност във Върховната касационна прокуратура или в Националната следствена служба, които да се определят ad hoc на принципа на случайния подбор за всеки конкретен случай. Бяха заложени и разнообразни гаранции за независимост на разследващия, сред които възможността за свободно кариерно развитие след края на процеса, включително възможността той да бъде назначен за съдия, забрана за образуване на дисциплинарно производство срещу разследващ главния прокурор, докато трае процесът, както и след това - по отношение на това конкретно разследване.

Тук ЕК има няколко забележки, сред които основната е, че този процес и механизъм не е детайлно разписан. Настоява се за допълнителни процедурни гаранции за "независим подбор и назначаване", като максимално се намали ролята на ВСС само до преценка на ограничени обективни критерии, да се предвиди независим одит на софтуера, а имунитетът на разследващия да бъде изрично разширен до края на мандата на главния прокурор и неговите заместници, които са разследвани, а не само до края на процеса.

Изрично се отбелязва, че подборът на разследващите не трябва да се ограничава до действащите прокурори, а да е сред магистратите, което означава възможност това да е съдия. Отново се настоява да се обмисли възможността за съдия-следовател, каквато фигура в момента не съществува в нашата система и за която се изисква промяна в конституцията.

Но въпреки критиките е очевидно, че разговорът е стигнал до ниво, на което може да бъде продължен конструктивно с новия кабинет. Основна претенция на ЕК ще бъде времето, в което трябва да се случи това. Планът предвижда да е до средата на 2023 г., но ЕК настоява "предвид важността на тази реформа тя да се придвижи в по-ранния график, ако трябва да се обмисли дали да не се раздели на два етапа с оглед, че част от реформите може да се осъществят и по-бързо".

Още на 10 декември от Министерството на правосъдието обявиха, че коментарите на ЕК имат технически и редакционен характер. От министерството заявяват съгласието си с коментарите на ЕК и информират, че основната част от тях са приети, отразени са в съответните документи и още в петък са изпратени в МС.

Транспортният хаос

Извън енергетиката може би най-съществените критики са запазени за транспортната част от плана. ЕК, изглежда, най-накрая е захвърлила розовите очила, с които се опитваше да наблюдава случващото се в транспорта в България в последните години, и настоява за "ясни реформи за намаляване на вредните емисии и замърсяването от пътния транспорт, както частен, така и обществен".

Това включва според комисията инвестиции в зарядна инфраструктура (с препоръчителен обем от 13 хил. станции до 2026 г.), мерки за подпомагане на превозните средства с нулеви емисии, по-високо облагане на по-старите и замърсяващи автомобили, увеличение на закупените чисти превозни средства за градски транспорт, както и по обществени поръчки и "цялостен план за инфраструктурата за алтернативни горива". Тези мерки, казва ЕК, трябва да имат ясни измерители.

Това е плесник в лицето на местните, както и на националните власти, които години наред се опитват да си затварят очите за мащабното замърсяване на въздуха и унищожаването на влаковия и електротранспорта. България се намира години, ако не и десетилетие назад в транспортно отношение спрямо дори средното европейско ниво и ЕК знае това, както е видно от коментарите, но не изглежда готова да се примири този път.

Няколко бележки ще направят живота на кметовете труден - например изискването вече да се купуват предимно електроавтобуси. Софийското метро пък според ЕК трябва да подсигури в проекта си за разширяване (който Йорданка Фандъкова така гордо включи в плана), че всички влакове ще бъдат с "нулеви емисии" - което не е невъзможно, но е голямо предизвикателство, защото означава токът за тях да не бъде добиван от източници с вредни емисии.

100 млн. лв.

за 67 автобуса и 27 зарядни станции предвижда един от проектите за градска мобилност. В изненадващо директен коментар за стойността комисията констатира, че "схемата изглежда с твърде висока цена". За подобни търгове в редица български общини наскоро влезе комисията за противодействие на корупцията.

Всичко под шапката на Василев

Коментари има по почти всички проекти и глави, като доста от тях наистина са технически и могат да бъдат разрешени в рамките на месец - ако България иска да завърши процеса до края на януари. Една такава е например бележката, че трябва да се направи одит на натовареността на Централното координационно звено, което минава към министъра на финансите и от което се очаква да координира всички неща по плана (освен всички останали европейски програми). Неписаното послание тук е, че най-вероятно ще трябва структура, която да следи отделно за изпълнението на сроковете и ангажиментите по плана.

Поставена е и темата за санирането на блокове, като основното притеснение на европейските експерти е, че няма ясна цена за ремонтите на кв.м.

Всъщност ЕК изразява недоумение от методологията, използвана за определяне на общите разходи в плана, която невинаги е налична или ясно разбираема. Има няколко несъответствия между основния текст на плана, фишовете на проектите и файловете за изчисляване на разходите. Някои разходни позиции пък са направо недопустими. "Капитал", който отдавна следи темата, няколко пъти посочва, че в нито една версия на плана досега няма ясна таблица с разходната част на всеки проект, което прави трудно сравнението и е необяснимо.

Това обаче ще е най-малката задача пред новия отговорник за документа - Асен Василев. След седмици на коалиционни преговори сега пред Василев ще стои задачата да проведе още по-тежки такива - с Брюксел.

ИПИ: Липсва връзка между проектите

В ново изследване на Института за пазарна икономика върху Плана за възстановяване се казва, че "няма връзка между отделните проекти (може би с изключение на проектите в областта на енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и преди да е ясна цялата концепция за реформите и развитието на секторите".

Експертите отбелязват още, че ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране. "Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание. Последните бележки на Европейската комисия показват, че изготвянето на една своеобразна капиталова програма, аргументирана с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, както и оценка на общото въздействие върху икономиката не е лесна и безпроблемна задача. Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат", пише още в анализа.