Преди края на съдебната сага "Дунарит"

Подготвяната спогодба с ДКК и вече заличеният залог на оръжейния завод вероятно окончателно ще го оставят под контрола на Емилиян Гебрев

Въпреки напредъка по търговските спорове повдигнатите преди четири години обвинения, че Емилиян Гебрев е организирал престъпна група, продължават да висят над него.
Въпреки напредъка по търговските спорове повдигнатите преди четири години обвинения, че Емилиян Гебрев е организирал престъпна група, продължават да висят над него.
Въпреки напредъка по търговските спорове повдигнатите преди четири години обвинения, че Емилиян Гебрев е организирал престъпна група, продължават да висят над него.    ©  Николай Дойчинов
Въпреки напредъка по търговските спорове повдигнатите преди четири години обвинения, че Емилиян Гебрев е организирал престъпна група, продължават да висят над него.    ©  Николай Дойчинов
Темата накратко
  • Продължаващата вече над пет години битка за русенския оръжеен завод е към своя финал.
  • "Дунарит" спечели поредно ключово дело, чрез което беше заличен залогът, който беше в основата на опитите на Делян Пеевски да го овладее.
  • Решението и подготвяното споразумение с ДКК вероятно окончателно ще оставят компанията в ръцете на Емилиян Гебрев.

Едва ли някой може лесно да се ориентира във вече петгодишната война за овладяването на русенския военен завод "Дунарит". Сагата започна през 2016 г., когато конкурентната "Емко" на Емилиян Гебрев придоби апетитната останка от някогашната империя КТБ и се опита да бетонира контрола си с увеличение на капитала. Всичко това обаче потъна в безкрайни съдебни спорове, където ключова роля имаше един вписан залог още през 2014 г. в полза на компания на Едоардо Миролио. Неговото вземане в последствие беше придобито от свързана с Делян Пеевски офшорка, а накрая след още няколко прехвърляния и от Държавната консолидационна компания (ДКК), която през 2017 г. под контрола на икономическия министър Емил Караниколов поведе координирана акция да национализира завода.

Сега тази сага е на финала си. Покрай скандалите в ДКК стана ясно, че вече на финалната права е извънсъдебно споразумение с "Дунарит", което веднъж завинаги да изчисти казуса със спорното задължение. Но може би по-същественото e, че на 26 ноември Агенцията по вписванията заличи особения залог върху предприятието. Това се случва след доста продължителни във времето откази на длъжностните лица да впишат заличаването, включително и напук на окончателни съдебни решения. Този път обаче агенцията се съобразява с решение, постановено от Окръжен съд - Русе, през юли, потвърдено от Великотърновския апелативен съд през октомври. А оттук нататък е трудно да се предположи кой би могъл да оспори контрола на "Емко" над "Дунарит", след като вече офшорката Viafot и едноименното й българско дружество, които блокираха вписванията, дори не съществуват в правния мир.

Цената на Пеевски

"Капитал" е описвал неколкократно как депутатът от ДПС Делян Пеевски (понастоящем санкциониран от САЩ за корупция) се стремеше на всяка цена да вземе контрола върху оръжейното предприятие. В офанзивата на различни етапи бяха впрегнати всички налични лостове на изпълнителната и съдебната власт - регулатори (КЗК), съд, Агенция по вписванията, Министерството на икономиката и прокуратурата, която обвини Гебрев като водач на организирана престъпна група.

Всички те действаха в подозрителен синхрон с регистрираната в Британските Вирджински острови Viafot, която през януари 2019 "Биволъ" на база документи от Panama Papers освети като собственост на Александър Ангелов, доверения адвокат на Пеевски. Именно това дружество фантом участва неизменно във всички фази от войната за овладяването на "Дунарит", като не изпраща представител в съдебна зала, а вместо това само пуска писмени бележки. Въпреки това фантомът се радва на изключително благосклонното отношение, особено от конкретни петчленни състави на Върховния административен съд (комплектовани с командирован от Варна съдия-докладчик).

Сега с изменената политическа обстановка и проблемите "Магнитски" на Пеевски тази атака няма как да бъде завършена и кълбото започва да се разплита, а с него и щетите от схватката. Например въпросното споразумение с ДКК е по повод на това, че на 30 август 2017 г. "Дунарит" плати 50 млн. лв. към държавната компания именно с цел да изчисти спорното задължение, но тя така и не осчетоводи погасяване на дълга. Сега идеята е това да се случи, а от обясненията на "Емко" става ясно, че в противен случай ДКК може да трябва плати лихва върху сумата.

В СГС все още има висящото търговско дело с ищец "Дунарит" и ответник ДКК, по което се претендират над 10 млн. лв., в случай че държавната компания не признае погасителния ефект на плащането, което е лихва, натрупана за над четири години, откакто парите са преведени.

Окончателно отменен залог

Решението на съда в Русе се базира по-скоро на технически аргументи - вече са изминали 5 години от първоначалното вписване на залога, което е било на 12.12.2014. Доколкото преди изтичането на петгодишния срок (на 12.12.2019) залогът не е подновен, то той по закон подлежи на заличаване. Освен това е налично и нотариално заверено съгласие от заложния кредитор за заличаване на залога - както от изпълнителния директор на "Миролио" ЕАД, така и от самия Миролио в лично качество. Съдът критикува и отхвърля "колебанието" на длъжностното лице към АВ, което обосновава отказа си с обстоятелството, че ДКК е опитвала да се впише като заложен кредитор вместо "Миролио". Такъв опит действително има, базиран на сложна верига от цесии, чрез които ДКК придобива вземането. Тя беше ударно реализирана през август 2017 от министър Караниколов, впоследствие сред уволнените от Бойко Борисов заради връзки с Пеевски през юли 2020 (в разгара на миналогодишните протести).

Този опит на ДКК обаче е предотвратен от заведено от "Дунарит" дело - което е вече окончателно спечелено. Нещо повече - в постановеното в края на септември определение за недопускане на касационно обжалване Върховният касационен съд (в съзвучие със САС) в прав текст критикува ДКК, твърдейки, че "се касае за злоупотреба с право, като касаторът упражнява правото си да получи плащане в конкретната валута, в която вземането му е уговорено, единствено с цел да увреди ищеца длъжник". В общи линии ДКК отказва да осчетоводи направеното плащане, отказва да приеме дълга за погасен, само и само да може да претендира право на вписване като заложен кредитор. Определението на ВКС обаче, както и произнасянето на съда в Русе, окончателно слагат кръст на тези процесуални трикове на ДКК.

По следите на липсващите 50 млн. лв.

"Дунарит" неколкократно поставя въпроса какво става с платените от него на ДКК 50 млн. лв. Отговори от ДКК така и не дойдоха, а доскорошният служебен икономически министър Даниела Везиева също заяви, че за съжаление като принципал на дружеството така и не е получила ясно обяснение от предишното ръководство на компанията.

Междувременно Дунарит подаде и сигнал до прокуратурата относно липсващата сума, обосновавайки и подозрения за пране на пари. На 20.11.2020 обаче прокурор Ивайло Петров от СГП (най-известен с отказа си да разследва кюлчетата и пачките от шкафчето на Борисов) отказва да образува досъдебно производство. Най-общо, Петров предоставя изобилна фактология и твърде постни мотиви - които по същество са, че се касае за обикновени търговски взаимоотношения, в които прокуратурата няма място.

Отказът на СГП е потвърден по пътя на инстанционния контрол от САП, лично от ръководителя на структурата Радослав Димов, както и в крайна сметка от неизвестен прокурор от ВКП - постановлението не е връчено на "Емко", а оттам са получили само справка за изхода от жалбата им.

През юли тогавашният министър на икономиката и понастоящем премиер Кирил Петков даде интервю пред "Свободна Европа", в което определи поведението на ДКК по казуса "Дунарит" като изключително странно. Петков каза още, че ДКК е действала като класически корпоративен рейдър, което далеч не е нейната функция, както и че се търсят въпросните 50 млн. лв. - и не могат да бъдат намерени.

Прокуратура при поискване

В контраст с незаинтересоваността на прокуратурата по схемата "ДКК - "Дунарит" тя вече четири години е свръхактивна по отношение на собствениците и директорите както на "Дунарит", така и на "Емко". Включването на държавното обвинение в играта става броени дни след като фантомът Viafot губи ключово дело в СГС - през юни 2017 съдебният състав отхвърля иска на офшорката срещу увеличаването капитала на "Дунарит" от 8 на 68 млн. лева през 2016. То беше ключово за това "Емко" да си гарантира контрола над придобития от нея "Дунарит" предвид правната несигурност около множеството водещи се дела за активите на фалиралата КТБ.

Броени дни по-късно пеевската медийна машина е мобилизирана да громи "подкупния" СГС и да подтиква прокуратурата да разследва дружествата. А видимо синхронно и координирано прокуратурата през август повдига обвинения на директорите на "Дунарит", като съдбата на това разследване не е ясна и до днес. Паралелно специализираната прокуратура същия месец решава, че Емилиян Гебрев, синът му и други лица са всъщност организирана престъпна група - любима конструкция, когато някой на всяка цена трябва да бъде хвърлен на спецорганите на правосъдието. С какво точно се е занимавала групата не става ясно, но не е и важно - доколкото целта на обвиненията е не да стигнат до съд, а да бъде активирана КПКОНПИ, която светкавично завежда конфискационни дела срещу Емилиян Гебрев и сина му Христо (и не само).

Съпротивата срещу увеличението на капитала с 60 млн. лева е другата основна пречка, която "Емко" и "Дунарит" отдавна се опитват да преодолеят. Макар Viafot да губи горепосоченото дело на всички инстанции и дори вече да е заличена, срещу това увеличение през времето се борят КТБ, НАП и най-вече КПКОНПИ. Комисията, ръководена от Сотир Цацаров, твърди, че така ще бъде заобиколен и разводнен запорът, наложен от нея върху акциите на "Дунарит" - запор, от който комисията възнамерява да се удовлетвори при спечелване на "мегаделото за 3 млрд. лв.", заведено от нея срещу плеяда фирми от бившата орбита на КТБ.

Досега няма особен напредък по това дело, а по други случаи като БТК действията на КПКОНПИ бяха в обратна посока и тя сама вдигна запора си. Така или иначе, с определение на ВКС от юни 2018 претенциите на КПКОНПИ за блокиране увеличението капитала на "Дунарит" са окончателно отхвърлени. Въпреки това вече три години и половина по-късно Агенцията по вписванията отказва да впише увеличението на капитала на дружеството.

Нищо лично, просто бизнесът ти

И ако при съдебните неволи на "Дунарит" може би се върви към някакъв закономерен край, то вече четири години и половина разследването за ОПГ срещу Гебреви се влачи, като няма изгледи скоро да стигне до съд. "Капитал" отправи въпроси до "Емко", като отговорите на дружеството хвърлиха повече светлина върху досъдебното производство. С определение от преди над година съдия Христина Михайлова от СНС дава указания на прокуратурата за приключване на досъдебното производство в двумесечен срок. Но специализираната прокуратура отказва да го изпълни. Разследването продължава да е висящо. В отговор от "Емко" сезират Инспектората към Висшия съдебен съвет (който е с изтекъл мандат от вече близо 2 години). Не след дълго обаче инспектор Стефка Мулячка излиза със становище, че "продължителността на разследването не надвишава необходимото за осъществяване на правосъдието". Така, изглежда, инспекторатът е на мнение, че може да обезсилва съдебни решения, а също така и че специализираната прокуратура може да разследва и да държи когото си иска обвиняем до безкрайност.