Обратно в регионалната война за инвестиции

Даниел Лорер: България вече ще търси, а няма да чака инвестиции

Министърът на иновациите и растежа пред "Капитал"

"Досега ние ги чакахме – ако дойде Volkswagen, ако дойде Skoda, ако дойде някой, ще намерим една нива и ще направим нещо."
"Досега ние ги чакахме – ако дойде Volkswagen, ако дойде Skoda, ако дойде някой, ще намерим една нива и ще направим нещо."    ©  Надежда Чипева
"Досега ние ги чакахме – ако дойде Volkswagen, ако дойде Skoda, ако дойде някой, ще намерим една нива и ще направим нещо."
"Досега ние ги чакахме – ако дойде Volkswagen, ако дойде Skoda, ако дойде някой, ще намерим една нива и ще направим нещо."    ©  Надежда Чипева

Визитка

Даниел Лорер е министър на иновациите и растежа в кабинета на Кирил Петков. Министерството е новосъздадено и ще отговаря за дейности, които досега бяха в ресора на Министерството на икономиката и Министерството на финансите - като например привличането на инвестиции чрез Българската агенция за инвестиции и управлението на Фонда на фондовете и Българската банка за развитие. Преди да стане министър, Лорер работи като партньор във фонда за рисков капитал BrightCap. Завършил е компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив.

Съвсем доскоро, преди да станете министър, бяхте инвеститор. От гледната точка на такъв, каква е причината големите инвестиции да не стигат до България, а да отиват в Гърция, Сърбия и Румъния?

- Аз трябва да призная, че като инвеститор бях привилегирован да инвестирам в този отрасъл на икономиката, който най-малко се влияе от географията и ситуацията с корупцията и правовата държава. В областта на високите технологии, понеже няма физически активи и дейностите са интелектуални и мобилни, възможностите за корупция са толкова малко, че България нямаше казус с тази тема. В този ред на мисли не мога да кажа, че съм изпитал на гърба си тази страна на нашата действителност, но пък познавам достатъчно такива случаи, когато това се е случило. Няма тайни, ние го казахме и по време на кампанията - основната пречка е несигурната правна среда: дали ще ти поискат подкуп, кой ще ти поиска, кога ще ти поискат.

Един от основните проблеми на средата дори не е самата корупция, а видът на корупцията. Ако си представим една съвършена диктатура, в която единственият корумпиращ е на върха на пирамидата, корупцията може да води дори до известна ефикасност. Плащаш каквото е необходимо, за да се случи, и то стига до върха на пирамидата.

Тогава корупцията би била просто вид данък...

- Някакъв вид данък, да. Когато обаче корупцията е децентрализирана и за да изградиш един индустриален парк, ти трябват 200 разрешения и всяко от тях се издава от различна институция, която няма стимул да го направи без да е подплатена, тогава инвеститорите се сблъскват с истински проблем. Те не могат да предвидят колко трябва да бъде този подкуп, не могат да предвидят, ако го дадат с огромен риск за тяхната корпоративна дисциплина, дали ще има положителен резултат, или следващият по веригата няма да им каже "аха, ти даде на първата спирка, ако обичаш и при мен". Това е разковничето защо средата у нас е толкова токсична за инвестиции във физически активи. Това е и основното, което ние искаме да променим: създаването на правова предвидимост и наказуемост, когато такива неща се случват.

Как би могла да се пребори една такава децентрализирана корупция?

- Ние сме си свършили много добре работата през последните 30 години да създадем правораздавателна система, която не раздава право, а раздава права на избрани хора. У нас не се търси наказателна отговорност, напротив, тя се потиска и се помага на наши хора да свършат тяхната част от сделките. Както обичат да казват в Русия: "За приятелите имаме договори, за враговете имаме закони." Докато системата работи избирателно по този начин, няма как някой да си търси правата. Когато правото на собственост не е гарантирано, нищо не може да се случи.

Рецептата е сравнително лесна, но тя изисква парламентарно мнозинство, в някои случаи и конституционно мнозинство. Антикорупционна комисия, която да преследва и излага случаите на фрапираща корупция и наказателна система, прокуратура, която да подготви случая за съд така, че той да мине и да бъде осъден виновният. Звучи просто, но ще ни отнеме известно време.

Това е основополагащият проблем на България, заради който много инвеститори идват, харесват това, което виждат - чудесна природа, умни хора, вкусна храна, четири сезона, планини, морета, IT инженери, механични инженери, туризъм - но винаги го има въпроса: ако си инвестирам парите, какво ще ми се случи. По-малко привлекателни места като Гърция, Сърбия и Румъния с лекота печелят състезанието, защото имат по-предвидим инвестиционен климат.

Има аргумент от някои инвеститори, че нивото на корупция на Балканския регион е горе-долу едно и също. И въпреки това в Сърбия тази година (интервюто е взето на 23 декември 2021 г. - бел. ред.) виждаме милиардни инвестиции, а ние в последните години и деветцифрени не сме имали...

- Само тази първа седмица сме си говорили със следните потенциални инвеститори: производител на електромобили от Азия, който се чуди дали да построи завод в Европа, производители на соларни панели, производители на индустриален водород в експериментални количества, стартъп, който е събрал 100 млн. долара инвестиции от САЩ и Европа, както и академичен център, който иска да създаде програма за докторанти по изкуствен интелект, афилирана с топ университети в Европа. Всичко това стана в една седмица. Някои от тях са потенциални, други реални.

До голяма степен посланието беше това, което вече ви разказах, плюс още едно нещо, което звучи просто, но всъщност е фрапиращо: няма с кого да се говори. На ниво министри, заместник-министри, на ниво министър-председател, у нас в продължение на години няма с кого да се говори. Дори да говориш, нищо не следва, нищо не се случва, администрацията не помага и бизнесът си казва: хем ще ме рекетират, хем, ако нещо се случи, тази администрация явно не се интересува. В Сърбия веригата е ясна.

Има обаче и друго. Основната причина България да загуби инвестицията на Volkswagen например беше, че турците просто дадоха повече директни пари за покриване на част от инвестицията. Има ли намерение вашата администрация да дава повече пари за директни помощи на бизнесите, които искат да дойдат тук?

- Администрацията има и аз имам, но трябва да си ги защитя пред Министерството на финансите, Министерския съвет и Народното събрание защо го правим. За нас е важно не само да привличаме инвестиции, но да привличаме по-умни инвестиции. Те означават не само заводи, но и R&D центрове, и финансови центрове, и разработка на интелектуална собственост, така че това, което се случва тук, да остане в страната по-дълго време. Ако съумеем да направим това, мисля, че с лекота ще можем да защитим едни по-сериозни суми. Мога да ви дам някои цифри.

Ние наистина даваме сравнително малки суми за стимулиране на инвеститори по настоящия закон. Като фиксирани суми те са в рамките на 10-15 милиона годишно, което не е нищо съществено, но въпреки това, дори без да променим закона, имаме възможност за допълнителни сделки по меморандум, подобно на тази с Next.e.GO. Тоест, когато България се активизира, имаме механизмите да отделим много по-съществени средства за насърчаване. Това ще бъде и една от мисиите на новото министерство. Ние ще бъдем активни в търсенето на инвестиции. Досега ние ги чакахме - ако дойде Volkswagen, ако дойде Skoda, ако дойде някой, ще намерим една нива и ще направим нещо.

Предвид разделението на министерствата, ако дойдат Volkswagen или Skoda, при вашето министерство ли ще се озоват?

- Първо ми се иска не те да дойдат, а ние да ги намерим. За да ги намерим, значи Българската агенция за инвестиции (БАИ) трябва проактивно да е профилирала видовете инвеститори и бизнеси, които искаме да привлечем, да е създала връзка с тях и да ги е привлякла. Тъй като БАИ е при нас, ние ще бъдем първата стъпка по пътя им. След това те ще решат къде да се позиционират. Ако се позиционират в държавните индустриални зони, които са към Министерството на икономиката (ведомството с министър Корнелия Нинова - бел. ред.), ги въвличаме в процеса. Така че на ниво Министерски съвет, колкото и да е учудващо, работим като един много добре сплотен екип.

Една от критиките, или по-точно коментарите, които чухме при наши разговори с източници, бе, че самата БАИ няма достатъчно финансиране и персонал. Достатъчен ли е сегашният ресурс според вас, за да може тя да бъде проактивна?

- На мен ми се ще първо да покажем максимума с това, което имаме в момента - в агенцията има достатъчно хора, в министерството има достатъчно хора. Нека вдигнем нивото на инвестиции чувствително спрямо миналата година, за да можем да си поискаме повече средства. Това е моята стратегия във всяко нещо.

Същото важи и за друг интересен аспект на нашата национална политика - инвестициите в наука. Имаме малък инструмент, наречен Национален иновационен фонд (НИФ), който е предназначен за корпоративни научни иновации. Какво означава това? Когато една компания има идея за научна разработка, която би ѝ свършила работа за бизнеса, тази научна разработка е свързана с известен риск. Тя може да сработи, може да не сработи. Компаниите нямат капацитет да го направят сами и търсят сътрудничество с академично звено. По света това е доста популярно: Израел е инвестирала стотици милиони в продължение на десетилетия именно за да изгради тази дисциплина и навик в местните компании, т.е. когато имат проблем, да търсят колаборация с университет, да си го изобретят и да имат интелектуална собственост. Това нещо там се прави от десетилетия с много пари.

Във Финландия бюджетът за това е около 500 млн. евро всяка година. Нашият бюджет по въпросната програма НИФ е 5 млн. евро. Вън от това имаме и различни европейски програми, но националният ангажимент е нереално малък и на мен много ми се иска този джоб да бъде увеличен, за да може българските компании да свикнат, че има как тук да измислят неща не само със собствени сили, но и с академията. Представете си Финландия, която за една година инвестира 500 млн., после още 500 на следващата - тя вече е с един милиард пред нас, докато ние имаме пет и после още пет, и още пет. Имаме да догонваме страшно много, а Финландия като БВП е може би пет пъти по-голяма от България. Тоест там разликата не е между 5 и 500. Въпросът е на национален фокус. За да не сме голословни, ние искаме да покажем резултати какво е станало с тези пари от български компании и постепенно този джоб да се увеличава.

Заедно с това аз много искам това министерство да работи близко с Министерството на образованието и науката. Още една причина защо компании не идват у нас е липсата на висококачествен човешки капитал. Ние създаваме инженери, програмисти, механици, но у нас липсват академични центрове за върхови постижения. Ако ти трябва изключителен капацитет - докторант по AI, нанотехнологии, биохимия, ДНК анализ, ние нямаме такива. Може да имаме единици, които са учили навън и са се върнали у нас с ентусиазъм да създадат катедра, но нямаме количества. За да дойде една компания тук и да прави високоинтензивен R&D, на нея ѝ трябват много докторанти, много магистри, които да влязат и да работят там. Докато ние не си ги произвеждаме тук, при нас ще идват компаниите, на които не им трябват такива.

Така че много ми се ще с МОН да си нагласим и политиките, и бюджетите, специално по европейските програми за такива центрове, след което да започнем да произвеждаме висококачествени кадри и наука. Тогава компаниите ще си кажат: аха, тук в България нещо се случва. Изведнъж има изследвания, има научни трудове, има докторанти. Защо да не си направим една лаборатория, до нея още една, от там ще излезе един спиноф, Държавният фонд за иновации ще го финансира, той ще стане компания, после Фондът на фондовете ще го поеме, ще стане стартъп, после ББР ще му даде заем и ще излезе в чужбина. И така нагоре по хранителната верига.

Задължително е да имате връзка с МОН, защото от компаниите не чуваме да им идват готови кадри от нашите университети...

- Следващата ми мечта, отново вдъхновена от Израел, е идеята за водещ учен, който следи за иновации в областта на дадено министерство, след което, ако се харесат, те се финансират през държавни програми. Иска ми се ние, към Министерството на иновациите и растежа, да си имаме експерти по различните теми, така че когато някой от енергетиката дойде с интересна идея, да разберем дали е добра и ако да - къде може да се намести в икономическия цикъл. Същото и със земеделието, туризма...

Като споменавате наука и лаборатории, има ли място в тази схема "София тех парк"? Той трябваше да се превърне в това, което обяснявате, но не се получи по този начин.

- "София тех парк" трябваше да бъде физическото превъплъщение на всички тези неща на едно място и все още му предстои да намери мисията си. Убедихме се в продължение на тези години, че държавата има проблем да форсира къде се случват нещата. "София тех парк" е сравнително пълен със стартъпи в момента, но на цялото това пространство можеше да се случват още интересни неща. Нямам още отговор на въпроса дали държавата е правилният стопанин на това пространство, или то трябва по някакъв начин да бъде стопанисвано съвместно с частни оператори. Предстои да го мислим.

Споменахте вече, че смятате да сте проактивен в търсенето на компании. Това поражда въпроса как ще се случи, какви компании, от кой сектор и дори къде - например, дали им казваме "елате в България" или "ние знаем, че в София проблеми нямаме, така че елате във Видин"? Как бихте се обърнали към компании и какво бихте им предложили?

- Тук имаме много интересни идеи. Първото е какво виждаме на пазара. От тази седмица, която ви разказах какво ми се е случило, тя много добре илюстрира какво идва при нас в момента. Грубо казано - зелено и дигитално. Това са и основните посоки на Европа за финансиране по новата оперативна програма и въобще като идеология на Европейския съюз. Тези две ще търсим, защото са очевидни.

Следващото като приоритет са доставчици на съществуващи компании у нас. Това също е сравнително ясен път, по който можем да се движим. Самите те идват при нас, така че ние просто можем да им помогнем. Имате завод за автомобилни части, защо и вашите доставчици да не са наблизо? Особено в днешната геополитическа обстановка, когато да носиш неща от Далечния изток, е скъпо и с неясна перспектива.

Следващият аспект, който ще търсим, са съществуващи компании, които искат да надградят производството си с нови линии или R&D върху тях.

Последното са изцяло нови инвеститори, които ще се появяват около секторите, които вече са тук. Когато имаш един производител на коли, иска да дойде още един. Когато имаш една софтуерна компания в "Младост", иска да дойде още една. Когато имаш един туристически център във Варна, иска да дойде още един. Те се привличат взаимно.

Споменахте IT - сектор, с който сте доста добре запознат. Смятате ли да търсите инвестиция от някой от петте гиганта - Apple, Facebook, Google, Amazon, Microsoft? Apple може да е малко висока топка, но чисто софтуерните компании имат присъствие около нас. Те са в Румъния, Полша, Гърция, но не и в България...

- В интерес на истината титаните от близкото минало като HP имат сериозно присъствие у нас. Google всъщност имат нелош център за данни тук, макар и не много известен. Предстои да си говорим с много от тях, защото голяма инвестиция от която и да било от тях е знакова за всяка държава. Очевидно сме в конкуренция с всички останали държави в региона и трябва да решим къде е нашето предимство. На мен ми се струва, че много от тях искат да работят с държавата и искат да работят на регионално ниво, защото всеки от нашите пазари е сравнително малък. За Google България е малка, за Amazon Гърция е малка, за Microsoft Сърбия е малка. Всеки от тези пазари сам по себе си не е особено интересен. Въпросът е кой ще успее да привлече регионален център на някой от тези големи играчи.

От наши неофициални разговори с тези гиганти те казват следното: първо, България има огромен имиджов проблем като корумпирана държава и, второ, ако България има шанс за нещо, то това са центрове за данни. Уточнението е, че когато имаш център в Румъния, не ти е нужен такъв в България. Как можем ние да им кажем: не ходете в Румъния или Гърция, а елате при нас?

- Не можем да им кажем не ходете в Румъния или Гърция, но можем да им кажем: първо, това е географията на България. Специално за центровете за данни земетръсните зони и климатът са нещо, което те взимат предвид. Второто, което можем да им кажем: това е данъчната обстановка у нас. Третото, което можем да им кажем: това е човешкият капитал у нас. Четвъртото: България днес не е това, което беше миналата година. Това ние ще го покажем с промяна в индексите, които мерят корупция у нас, но ще отнеме време, за да се натрупат метрики. Междувременно цялото послание от администрацията ще бъде точно в тази посока. Аз съм много щастлив, отчитайки го след срещи с посланици и представители на компании, които могат да си говорят с хората от другата страна на масата. Това е изключително освежаващо за тях и предполагам, че ще даде резултат в средносрочен план.

Но сега и другата гледна точка: искаме ли всъщност Google или Amazon да отворят офис в България, при положение че това може да изсмуче много кадри, предимно от по-малки компании?

- Не само това. Искаме ли Google или Amazon да отвори голям център за данни, ако това ще струва на държавния бюджет помощи, които не можем да си позволим? Очевидно проект с гигант от този мащаб трябва да бъде калибриран така, че да помогне на България да израсне, а не да смуче от нея. Нито човешки, нито финансови ресурси. Това е част от нашата мисия тук. Просто да направим център за 1 млрд. долара, който ще изяде електричество и хора, за да обслужва местния пазар, не представлява особен интерес. Ние търсим тези неща, които добавят стойност - R&D, услуги, продукти. Това трябва да бъде пакетът, който всяка от тях предлага.

Казахте, че за една седмица, откакто сте на този пост, са се появили компании, които да питат за България. Звучи сякаш са чакали на стартовата линия. Споделяли ли са с вас преди това да са се колебали?

- Нещо такова. Дори не бих казал, че са били на стартовата линия, по-скоро са кръжали около нас. Още лятото виждахме част от тях. Те кръжат около България, защото имат интереси и бизнеси, които изискват такъв тип инвестиции. Понеже това не са решения от днес за утре, те кръжат около териториите, които ги интересуват и следят какво се случва. В България започнаха да се чуват интересни новини и още тогава получавахме запитвания - чуваме, че нещо се случва при вас, че нещата се променят, но можем ли да го видим този министър (Кирил Петков - бел. ред.)? Тогава нямахме отговор, защото не знаехме самите ние какво ще правим. Сега имаме. В България нещата се случват и ако останете, ще ги видите. Така че да, това са инвеститори, които от много време се оглеждат у нас и сега най-после биха искали да предприемат крачка напред, включително завода за електрически велосипеди, чиято площадка открихме в Пловдив.

Смятате ли да правите промени по сертификатите по насърчаване на инвестиции и въобще промени на законово ниво?

- Уговорили сме се с екипа да обсъдим Закона за насърчаване на инвестициите в началото на следващата година, за да почерпим от техния опит какво да се подобри в него. Не просто като числа, но и като законови формулировки.

Относно Плана за възстановяване: как ще се приложи към тези ваши планове и за какво ще отидат най-много пари?

- Там битката, която вървеше лятото, беше как да се разпределят парите - грантове или финансови инструменти. Като човек в икономиката за мен няма съмнение, че финансовите инструменти са тези, които създават финансова дисциплина и отговорност в бизнеса. Заедно с това нашата икономика си има история, така че грантовете трябва да продължат. Нашата амбиция е да оптимизираме отношението грантове и финансови инструменти в посока финансови инструменти, така че да създадем условия както за гаранции, така и за дялово финансиране по различни етапи на развитие на бизнеса - малък и в растеж.

Интервюто взеха Йоан Запрянов и Иглика Филипова

Още от Капитал

Подкаст: Война на хоризонта

Подкаст: Война на хоризонта