Президентът и правителството търсят развръзка на македонския въпрос

Държавният глава свиква партиите на КСНС, за да формулират обща позиция по темата, рискът е да започне непрекъсната ескалация на исканията

Румен Радев най-вероятно за пореден път ще повтори тезата си, че Северна Македония трябва да включи българите в конституцията си, за да падне българското вето по пътя на съседката ни към ЕС
Румен Радев най-вероятно за пореден път ще повтори тезата си, че Северна Македония трябва да включи българите в конституцията си, за да падне българското вето по пътя на съседката ни към ЕС
Румен Радев най-вероятно за пореден път ще повтори тезата си, че Северна Македония трябва да включи българите в конституцията си, за да падне българското вето по пътя на съседката ни към ЕС    ©  NA
Румен Радев най-вероятно за пореден път ще повтори тезата си, че Северна Македония трябва да включи българите в конституцията си, за да падне българското вето по пътя на съседката ни към ЕС    ©  NA

В понеделник президентът Румен Радев свиква Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) на тема интегрирането на Западните Балкани в ЕС и спора на България с Република Северна Македония. Свикването на КСНС от президента Румен Радев последва новината, че на 18 януари премиерът Кирил Петков ще бъде на официална визита в Скопие с цел "решаване на отворените двустранни въпроси" между двете страни. Малко по-рано с позиция по темата се включи и лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов, който призова членството на Северна Македония в ЕС да бъде обвързано с членство на България в шенгенското пространство и с отпадане на визовия режим със САЩ. От своя страна Кирил Петков приветства КСНС по темата, защото "всички мнения трябва да бъдат чути" по този важен национален въпрос.

Защо е важно?

От ноември 2020 г. насам България единствена възпира началото на преговорите за присъединяване към Европейския съюз на Република Северна Македония, заради което търпи усилен натиск от европейските си партньори, а и от САЩ, за които политическата стабилизация на Западните Балкани е важен фактор в контрирането на руските интереси в региона.

От 2019 г. насам двустранният спор между двете държави на практика стана основна тема в българската външна политика. През това време България неколкократно смени позициите си. Първо докато политиката спрямо Северна Македония се използваше и за предизборни цели от страна на ВМРО като коалиционен партньор на ГЕРБ, а после и от служебното правителство и от президента Радев, а сега наново и от четворната коалиция. Въпросът за Северна Македония се задава на българските политици при всяко посещение в ЕС, споделят с "Капитал" източници, запознати с преговорите. На моменти твърдата позиция на България заплашва да я постави в изолация. В същото време привържениците на тази политика виждат сериозни рискове за България, ако Македония влезе със сегашната си държавна идеология в ЕС. Според тях проблемът е, че в основата на младата държава още от средата на миналия век е залегнал антибългаризъм и ако това не се промени, може да доведе до сериозни негативи, ако тя я пълноправен член на съюза и може да блокира всяко негово ключово решение. Това прави отношенията с Република Северна Македония и най-важната външнополитическа задача на новите управляващи.

Каква е позицията на правителството на Петков?

Премиерът Кирил Петков ще посети Скопие на 18 януари по случай 30-годишнината от признаването на независимата македонска държава от България. Коалиционното правителство, водено от Петков, обещава да подобри икономическите и инфраструктурните връзки между двете държави, докато същевременно с това защитава българския национален интерес в спора между двете държави.

Това, видимо, е сериозна част от желанието на правителството да демонстрира ефективност.

Според съобщение от правителствената пресслужба посещението на Петков в Скопие ще "очертае следващите стъпки, които двете правителства ще предприемат за решаване на отворените двустранни въпроси". В коалиционното споразумение четирите управляващи партии залагат създаването 5 отделни комисии, предвидени още в договора - за добросъседство, инфраструктура, култура, евроинтеграция и история. Отделно от това следва:

  • Да бъдат създадени двустранни бизнес комисии.
  • Да се засили сътрудничеството в сферите на транспорта (чрез жп връзка между София и Скопие и потенциална самолетна връзка), културата и науката.
  • Да продължи работата на засега блокираната съвместна историческа комисия.
  • Властите на РСМ да гарантират трайната защита от дискриминация и равните права на македонските граждани с българско самосъзнание като неотменна част от европейските ценности.
  • Обмен на архиви от периода 1944 - 1991 г. с цел реабилитиране на пострадалите от репресиите.

Към този списък със задачи в началото на седмицата лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов в качеството си на "гражданин" добави като условия и членство на България в шенгенското пространство и отпадане на визите за българи, пътуващи към САЩ, поради усиления европейски и американски натиск за отпадане на българското вето. В петък по време на парламентарен контрол Кирил Петков наблегна, че правителството се придържа към точките на коалиционното споразумение и на създаването на петте двустранни комисии.

Според източници на "Капитал", запознати с протичащите преговори, членството в Шенген на България е реална възможност, макар и официално да няма никаква връзка с Македония. Възможно е Трифонов да се е опитал да изпревари събитията с поста си в социалните мрежи, за да изглежда повече като победител. В пространно интервю за Bloomberg в четвъртък Кирил Петков обяви, че България може да се присъедини към Шенген в близките шест месеца, но не обвърза темата с преговорите с Република Северна Македония.

Какво иска Радев?

Условията, които президентът Румен Радев най-вероятно ще постави на КСНС, са обвързани с добавянето на българите в македонската конституция. Докато беше на власт, служебното правителство се опита да отдалечи българските искания от македонския език и идентичност, поставяни от "Борисов 3", към по-разбираеми въпроси за името на Северна Македония, отказ от претенциите ѝ за малцинство в България, правата на българите в Македония и за осветляване на антибългарските репресии в Македония по времето на Югославия.

Към тези изисквания пред европейските ни партньори неколкократно президентът Радев добави и едно собствено - да се впишат българите в македонската конституция като защитен народ, така както в нея са вписани турци, албанци, сърби, бошняци и роми. Това на теория би гарантирало институционална защита на българите в съседката ни, както би им осигурило и квоти в македонските институции. В интервю за EurActiv от 16 декември Радев дава за пример, че около 120 000 македонци имат български паспорти, а получаването им включва и волеизлияние за българска идентичност. Въпреки че много от тях са го направили само за да могат да пътуват и работят свободно в ЕС, това оправдава включването на българите в конституцията.

Това засега е неразрешен въпрос. Македонската конституция се променя с две трети парламентарно мнозинство, каквото управляващите в Скопие нямат, а България никога не би се съгласила и на реципрочното искане от опозицията в Скопие македонците да бъдат включени в българската конституция. "Всяка страна кандидат трябва да покаже, че е посветена на интеграционния процес", обясни Радев през декември на въпрос от EurActiv дали подобно мнозинство не е невъзможно.

Тук се крие и един от проблемите при преговорите в момента, смятат източници на "Капитал" - страхът, че България може да наложи допълнителни условия на Скопие, след като са се разбрали вече за едно, както и че в България по темата има множество различни гласове, които правят страната ни непредвидима.

Ако КСНС демонстрира единна позиция по темата, това ще направи българската позиция изключително силна. Обратното - непрекъснатата ескалация на исканията може да доведе до това България да понесе само негативите от своята най-сериозна дипломатическа офанзива през последното десетилетие.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby
    • - 2
    • + 7

    Новият Георги Димитров в новата ни история ще бъде Румен ви Радев. Последният заради пустия втори мандат и пустата власт е поел ангажимент. Сега събира партиите да се убеди ще има ли120 депутата тъй като премахването на ветото минава само и единствено през НС.
    ПП бяха инстралирани у нас за 2 месеца с подкрепа на американското посолство, медиите им и изборни манипулации. За тях е ясно, че ще подкрепят отпадането на ветото - ето 67 депутата.
    Учиндолският селски тарикат е на къса каишка при Президенството макар и вече веднъж се опари като назначи ДС агените на Радев в Външно министерство. Сега се оптива да се прави на по-голям тарикат отколкото е и да търгува историческата ни памет с отпадане на визите за САЩ. Явно вече има информация какво е договорено. Той ще подкрепи отпадането на ветото и ще оправдава решението си с "добрата сделка". Още 25 депутата.
    ДПС също ще подкрепи. Те знаят как да се пазарят със силните на деня чужди сили у нас и да извличат най-големи облаги. Така направиха и с подкрепата за бойните самолети Ф-16. Още 34 депутата.
    Хубаво за Радев беше и БСП да подкрепи премахването на ветото тъй като споделената отговорност е половин отговорност, но Нинова е голяма пречка, а няма време да се отсрани. Вече имат 126 депутата без БСП, Възраждане и ГЕРБ. При всички случаи ще е интересно да се наблюдава какво ще се договорят и какво ще се случи!

    Нередност?
Нов коментар