Преброяването и следващите 10 години

Ефектът от изгубените българи

След първото десетилетие на отворени пазари в ЕС България се оказа с между 300 и 400 хил. емигрирали. Спадът ще продължи, но миграционните потоци може и да се обърнат

Темата накратко
  • След първото десетилетие на отворени пазари и Брекзит България се оказа с между 300 и 400 хил. емигрирали.
  • Демографският спад ще продължи, но надали вече ще бъде толкова рязък, а миграцията може и да се обърне.
  • По-малко не значи по-лошо: България има какво да се направи, за да се обърне тенденцията.

Кая и Людмил са двама българи, за които в последното десетилетие се е случило нещо важно: сменили са държавата, в която живеят. Тя е от Перник, но преди 10-ина години е отишла във Франция, за да работи - в круизната индустрия. Той е от София, но преди три години е отишъл в Дания, за да учи.

Животите на двамата, както и на хиляди други са белязани от един уникален и вероятно неповторим период от съвременната българска история - първото десетилетие на пълноправно членство в най-големия икономически съюз.

Той беше различен от всички останали - 90-те години видяха падането на Берлинската стена и отварянето на границите, но огромна част от българите бяха неподготвени за света и това, което ги връхлетя. Следващото десетилетие беше белязано от икономически бум, но все още затворени трудови пазари. След 2009-2010 г. рестрикциите в ЕС паднаха и българите за първи път се озоваха с възможността да работят или учат където поискат на цял един континент.

И бяха готови да се възползват.

Затова драматичният спад на населението, който НСИ оповести този месец в първите експресни данни на преброяването, е лесно обясним. Според числата България се е стопила с 844 хил. души.

Половината от това - около 440 хил. души, са разликата между починали и родени в този период. Другата част обаче са онези, които са напуснали, за да търсят възможности другаде. Тях статистиката ги улови едва в края на тези десет години - когато откри, че те липсват.

Това наистина е огромен спад - по-голям от всички досегашни. В числата обаче има добри и лоши новини.

Лошите са известни отдавна и това трябва да е сигнал, че е време да се направи нещо - пенсионната система и регионалният модел на страната са счупени. Ако продължим да подминаваме това, нищо добро не ни чака.

Но има и добра страна - тези половин милион (и може би повече) не са изчезнали, те са някъде. И част от тях могат да бъдат върнати: Кая и Людмил например са отново в България - заради ковид. Това преброяване ще бъде най-полезно, ако послужи като събуждане за много системи, които прекараха в застой последните 10 години.

Какво казват числата

НСИ казва, че не е стигнало до всички и има няколко хиляди участъка, в които не са преброили всички сгради и хора (повече в текста тук), но преценката се отнася до над 90% от населението и грешката варира в рамките на 150 хил. души. С други думи, може да сме повече, но може и да сме намалели с цял милион.

Трудно е да се подцени мащабът на този срив. Това е най-големият спад в историята, откакто броим населението си - цели 11.5%. Един от всеки девет души, които са били тук през 2011 г., вече го няма. На някои места ситуацията е много по-драматична - във Видин и Добрич например един от всеки четири вече го няма. Но всички области в страната, без София, спадат, като всички без Пловдив спадат с двуцифрени числа (виж графиката).

Изчезва най-активното население - стопили са се тези под 18 и тези до 65, а са се увеличили пенсионерите. И което е по-лошо - това не е тенденция, която ще се обърне скоро. Данните от последните десет години, на които можем да разчитаме - раждаемост и смъртност, показват, че новородените намаляват устойчиво - от над 70 до под 60 хил. годишно, а смъртността остава устойчиво висока - между 105 и 110 хил. Последните две години, в които пандемията помете градове и села, вдигнаха смъртността на невиждано високи нива и естественият прираст влезе в още по-негативни територии.

Дори да приемем, че излизането от пандемията и по-добра икономическа ситуация предизвикат бейби бум - какъвто имаше за кратко през 2007-2008 г. и какъвто например последните години изживява съседна Румъния - той ще тръгне от по-ниска база, защото жените в детеродна възраст намаляват, а огромен процент хора са се запътили към по-високите възрастови групи. Тоест естественият прираст ще продължи да е отрицателен по тази инерция още дълго време.

По-малко значи ли по-лошо?

Тези проценти навяват естествено тъга. Има нещо безкрайно човешко в това да съжаляваш, когато групата хора, които считаш за "свои", намалява, и да изпитваш носталгия по миналото на дадени места.

Но отвъд тъжните заглавия прагматизмът подсказва, че има много, което може и трябва да се направи, и краските далеч не са толкова тъмни. Първо, по-малкото не означава задължително по-лошо. Второ, по-добре управлявани, тези процеси могат да бъдат стабилизирани.

Да започнем с две от най-важните неща, които зависят от преброяването - пенсионната система и изборите.

Намаляващия брой работещи не е новина - България се смалява от десетилетия, както и цяла Централна и Източна Европа. НОИ го е предвидил в своите прогнози още преди години, като в момента дори надхвърляме прогнозния брой младежи. С две думи, близка и съществена опасност за пенсионната система няма. Има натрупване на инерционни фактори, които могат да бъдат обърнати и пренастроени с правилни политики.

Що се отнася до изборите, ситуацията там всъщност изглежда по-добре след новите числа. Защото това, което се говореше непрекъснато в последните години - прочистване и актуализиране на изборните списъци, най-накрая е на дневен ред.

"Изчезналите" 400 хиляди

Това ни води до може би най-важното число - разликата между очакваното и реалното население. Тъй като НСИ годишно смята хората на територията, като прибавя родените, вади починалите и регистрира външна и вътрешна миграция, няма съмнение откъде идва тази разлика. "Ражданията и умиранията в България са достоверни на 99%", казва Магдалена Костова, директор на дирекция "Население" в НСИ и отговаряща за преброяването.

Миграцията навън е това, което обърква сметките. Според годишните данни напусналите за периода са около 270 хил., а заселилите се - 244 хил. Сега се оказва, че има едни 380 хил. непреброени.

Проблемът е, че с влизането в ЕС изчезна възможността мигриралите зад граница да бъдат регистрирани и следени. По закон има задължение те да се регистрират в рамките на месец на новото място - било то в страната или в чужбина, но малцина го правят. Също така няма взаимосвързана база данни между страните от ЕС и общ адресен регистър. "Опитваме се да правим оценки през различни регистри, но както се вижда, не са точни", посочва Костова.

С други думи, като извадим отрицателния прираст за миналата година (който според НСИ ще е изключително висок - 60-70 хил. заради смъртността), тези около 310-320 хиляди души са онези, които през последното десетилетие са заминали зад граница и не сме регистрирали никъде. Те могат да се окажат и повече, когато излязат окончателните данни, а заедно с регистрираната официално миграция може да стигнат почти половин милион.

"Ако се потвърди тази оценка, излиза, че в този период са мигрирали повече хора, отколкото в предишните", казва Костова и припомня, че в предишното десетилетие тази група беше 175 хиляди души.

Последният голям спад на България

Обяснението за този феномен съдържа в себе си и обещание за бъдещето. Най-вероятните причини за тази вълна от напуснали са падането на ограниченията за работа в ЕС и Брекзит.

От 2009 г. насам постепенно всички страни - членки на ЕС, плюс страни като Швейцария и Норвегия махнаха ограниченията пред възможността българите да работят на тяхна територия. Като се вземе предвид, че студентите могат да учат равностойно навсякъде в ЕС, е разбираемо защо огромен брой хора в работна възраст са заминали.

Брекзит пък предизвика обратния ефект - затварянето на британския пазар принуди мнозина да се регистрират на Острова и да останат там, за да търсят постоянен статут. "Много хора, които по принцип са си мислили, че ще отидат, сега са решили да вземат статут. Когато имаш свободно движение, си знаеш, че можеш да пътуваш и да се връщаш. Но когато знаеш, че свършва на някаква дата, се нареждаш на опашката", казва икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество".

Според публичните данни на британското правителство малко над 282 хил. българи са подали документи за статут, но по признание на служители от статистическия институт не може да се каже колко от тях са в страната.

Според Боян Юруков, който от години изследва броя на българите в Германия, която е най-популярната дестинация и също отвори пазара си през това десетилетие, реалното число там е между 320 и 350 хил. души.

Това би трябвало да значи, че подобен драматичен спад на населението няма да се случи повече, освен ако ЕС или България не претърпят мащабни промени. Нещо повече, оттук нататък потокът би трябвало постепенно да се обръща.

"Ако например Великобритания вече не съществува като дестинация, това хлопва мандалото на емиграцията натам. Оттук нататък би трябвало да има обратна посока", смята Ангелов. Юруков пък посочва, че неговото усещане е, че огромен брой българи са се върнали покрай пандемията. Това се потвърди и от самите НСИ, които регистрираха 2020 г. като първата с позитивна миграция с около 30 хил. души. Друго обосновано предположение е, че много емигранти биха се върнали в страната, след като се пенсионират, особено като се има предвид, че пенсията от западноевропейска държава би могла да осигури по-добър стандарт в България.

Този тренд би следвало да се засилва и да обхваща и работещи, ако структурните причини - условия на живот и заплащане, продължат да се подобряват. Според Георги Ангелов няма причина това да не се случи. "Вече на практика няма безработни, които ходят в чужбина да търсят работа. Който е останал тук, вече има работа. Променя се логиката - работодателите влизат в пряка конкуренция за работници и стимулите ще трябва да се вдигат. Нашите работодатели не са свикнали на такъв живот. Те вече директно се конкурират с работодателите на Запад за едни и същи работници и служители, съответно натискът за вдигане на заплатите расте. Те досега все казваха, че трябва да натрупат капитал и тогава да вдигат заплатите, но минаха 30 години. Това оправдание свърши."

Подобно обръщане вече се наблюдава, макар и плахо, на няколко места в страната - Пловдив и Варна (общината, не областта), които растат в последните няколко години чисто механично. И, разбира се, в София.

Моделът "София и другите"

Което припомня проблема, за който нищо не се прави и за който е време да се говори - смяната на регионалния модел. В момента той се разпада и това е видимо в числата, които показват колко население е изчезнало по области.

Причините София да е единственият регион, който бележи ръст на населението, са техническа и политическа. Столицата е единственият град, отделен като област. И в него в последното десетилетие се изля дъжд от пари.

Според изчисления на "Капитал" от 2007 г, досега столицата е получила 10% от всички пари, влезли в България по европейските структурни фондове. Това значи, че като изключим доста сериозния процент пари за обща инфраструктура, другите 264 общини са разделили остатъка.

Очевидно е, че това не може да продължава. България има нужда от поне 4-5 добре развити икономически центрове, свързани с добри транспортни връзки, около които да се завърти периферия от вторични населени места. Това изисква ново планиране, ударни инвестиции и промяна на устройството. "Не може да имаме толкова общини. Трябва да се мисли за окрупняване, съвместна дейност", казва Ангелов.

Градове като София и Пловдив доминират своята периферия на много километри околовръст и не могат да продължават както досега да разпокъсват транспортни и публични услуги между много администрации. Такива като Велико Търново, Севлиево и Габрово пък могат успешно да формират клъстери, в които споделят плюсовете си и намаляват минусите - университети, земя, производство.

Добре дошли в европейската битка за талант

Битката не е просто със София - тя е за онези 300 и повече хиляди българи, които могат да бъдат спечелени обратно, както и за още нови хора. По-добри градове значи повече видимост на европейската карта. А за да направиш по-добри градове се искат доста неща и най-вече по-добри публични услуги. Много хора заминават в чужбина не толкова по икономически причини, а заради по-доброто образование, здравеопазване и т.н. И ако разликата продължава да е стряскаща, те едва ли биха се върнали в България дори и при добро заплащане.

Влизането в ЕС беше сделка, с която България неохотно се съгласи - тук дойдоха почти 50 милиарда лева за развитие, а си отидоха много хора - почти половин милион.

Ние далеч не сме единствените потърпевши, същото се случва по цялата европейска периферия - от Адриатическо до Балтийско море. Хърватия е изгубила 10% от населението си, стана ясно миналата седмица, Словакия се очаква да изгуби до 20% до 2050 г.

Но тази сделка не е окончателна - полетите от Милано до София например траят час и половина и струват 20 евро.

По-малко не значи по-лошо. България може и никога вече да не бъде 9 милиона, но това да не ѝ попречи да стане по-хубаво място за живот.