Transparency International: България пада още в класацията по усещане за корупция

Страната традиционно е в дъното на ЕС по този показател, а най-близо до нея е Унгария

Новите управляващи обявиха битката с корупцията за тотален приоритет, но докато (и ако) усилията им дадат някакъв ефект, ще мине време, а засега България остава страната от ЕС, в която населението има най-силно убеждение, че се шири масова корупция. Това показва за поредна година докладът на Transparency International за 2021 г., разпространен във вторник. Според данните страната влошава леко позицията си в глобалната класация и пада в нея с още две места спрямо 2020 г. Така заема 78-о място от 180 страни, което поделя с още три държави - Бахрейн, Буркина Фасо и Бенин.

В Индекса за възприятие на корупцията България има оценка от 42 в скала с максимални 100 точки (където 0 е най-силното възможно усещане за корупция, а 100 - най-слабото усещане за корупция). Всъщност това не е най-лошият резултат на страната. В четири от последните 10 години тя е била оценявана и с 41 точки. Заради напредъка на други държави в борбата срещу корупцията обаче те подобряват класирането си, а България пада по-назад в подредбата. Иначе от общите данни в доклада става ясно, че 48% от хората в България смятат, че усещането за корупция се е засилило през отминалата година. А 19% от ползвателите на публични услуги твърдят, че са плащали подкуп за последната година.

Конкретните оценки по различните сфери, които организацията следи, ще бъдат представени в идните дни от българското подразделение на Transparency International, но тенденциите като цяло са отдавна известни и тревожни: корупционният проблем се оценява като системен, а страната е в застой.

Общо десет доклада служат като основа за резултатите на България - сред тях са на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация "Бертелсман", Freedom House, "Световен проект за правосъдие" и др. Традиционно основните причини за лошия резултат на страната са проблемите с върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, обаче също са съществени предпоставки за недобрите оценки.

От членките на ЕС най-близо до България е Унгария - на 73-та позиция, а Румъния се е качва с едно място и вече е 66-а. Като цяло според анализа Западна Европа и ЕС е регионът в глобален мащаб, където хората имат най-малко усещане за корупция, но напредъкът в последните години е спрял. "Tревожна нова нормалност e да се пренебрегват или отслабват мерките за отчетност и прозрачност по време на пандемията, а общественото доверие намаля след скандали за обществени поръчки", пишат авторите.

Tе отбелязват, че дори и най-добре представящите се държави в Европа показват признаци на отстъпление. "Дългосрочните последици от неадекватните антикорупционни действия вече са очевидни в Унгария (43 точки) и Полша (56), с опасения, че Словения (57) скоро ще се присъедини към тях", пише в доклада. Най-отчетливо в последните години са влошили резултатите си Кипър, Унгария и Полша, докато най-видимо подобрение в индекса са постигнали Естония, Латвия, Гърция и Италия.

Иначе без изненада лидерите с най-малко усещане за корупция остават Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. Те са и сред челните 10 държави в света, като единствените неевропейски страни в тази елитна група са Нова Зеландия и Сингапур.

Сред най-тревожните явления от Transparency International отбелязват корупционните скандали в Обединеното кралство, новата национална стратегия за борба с корупцията в Португалия, която обаче не обхваща политическите партии или централната банка на страната, влошаването на върховенството на закона в региона в Полша, която ограничава правата на жените и правата на ЛГБТИ+ общността. Също и Унгария, която сериозно ограничи свободата на изразяване, а управляващата партия на Виктор Орбан разшири влиянието си върху всички клонове на властта, използвайки епидемията, за да ограничава основните права по време на извънредно положение, включително и контрола на независими институции върху изпълнителната власт.

Има обаче и добри примери: Сред тях са Естония, която методично напредва в класацията, следвайки своя цялостен план за борба с корупцията за 2021 - 2025 г. и активни политики срещу злоупотреби при лобирането и конфликта на интереси. Значителни подобрения през последното десетилетие имат Италия и Гърция, които жънат ползите от реформите за борба с корупцията. Напредъкът на Словакия също се откроява сред нейните непосредствени съседи. Успехът на страната произтича от подобрената защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, по-голямата прозрачност при подбора на високопоставени служители и по-добри резултати на съдебната система и полицията при разследване на бивши висши служители за корупционни престъпления.

В заключение Transparency International призовава за засилване на антикорупционните мерки в ЕС, за да не се позволят измами и злоупотреби със значителните средства от фондовете за възстановяване след пандемията, както и да се защитят върховенството на правото и демокрацията. "Дали ЕС ще стане по-зелен, цифровизиран и устойчив зависи от това дали страните членки ще изпълнят и ангажиментите си да защитят източниците, докладващи корупция, да се борят с прането на пари и да не позволяват да останат незабелязани трансграничните системи за корупция", пише в доклада.

Изследването се публикува от 1995 г. насам и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни.