ОИСР започва преговори за членство с България

"Клубът на богатите" държави е готов да приеме пакет от шест страни, сред които са още Румъния, Хърватия, Бразилия, Аржентина и Перу

Петнадесет години след като подаде молба за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България получи официална покана да започне преговори за присъединяване. На 25 януари ОИСР съобщи, че е изпратила официални писма до шест държави - България, Бразилия, Аржентина, Перу, Румъния и Хърватия.

"Предстои да бъдат изготвени индивидуални пътни карти за процеса на подробна оценка, при условие че тези страни потвърдят, че се придържат към ценностите, визията и приоритетите, отразени в Декларацията за 60-годишнината на ОИСР и изявлението на Съвета на министрите, прието миналата година", се казва в съобщението на организацията.

Специални поздравления към трите страни - членки на ЕС, отправи в Twitter и вицепрезидентът на eврокомисията Валдис Домровскис.

Това на практика означава, че България вече има реален шанс да стане част от организацията, която е приемана за своеобразен клуб на богатите нации. А новото правителство ще може да отчете първи външнополитически успех, макар реално последните дипломатически постъпления по темата да бяха от служебния кабинет.

История с продължение

Намек за тази новина имаше още през октомври, когато Reuters обяви, че новият генерален секретар на организацията Матиас Корман ще тества идеята за разширяване едновременно с пакет от шест държави. Тогава България получи официална покана, за да участва присъствено със своя делегация на годишната среща на министрите на ОИСР. Сега, три месеца по-късно, просто неофициалната информация се потвърждава и подпечатва.

"Членовете на ОИСР потвърдиха днес, че членството в организацията остава най-прекият и ефективен начин да се гарантира приемането и разпространението на нашите споделени ценности, принципи и стандарти по целия свят", заяви Корман след решението за разширяване на ОИСР. По думите му страните кандидатки ще могат да използват процеса на присъединяване за насърчаване на по-нататъшни реформи в полза на своите хора.

Няма обаче поставен краен срок за приключване на процеса по присъединяване. Той ще зависи от капацитета на всяка страна кандидатка да отговори на стандартите на организацията. Обикновено процесът отнема между 3 и 5 години.

Приемен изпит

След като бъдат получени отговори от страните кандидатки на писмото от генералния секретар, отделните пътни карти за присъединяване ще бъдат разгледани и приети от Съвета на ОИСР. В тях се определят сроковете, условията и процеса за присъединяване. Отсега е ясно, че ще има задълбочена оценка от повече от 20 технически комитета на съответствието на страната кандидатка със стандартите, политиките и практиките на ОИСР.

"В резултат на тези технически прегледи и преди всяка покана за присъединяване към организацията ще са необходими промени в законодателството, политиката и практиките на страните кандидатки", пише още в съобщението на организацията.

Техническите прегледи ще обхванат широк спектър от области като свободна търговия и инвестиции, напредък в публичното управление, почтеност и усилия за борба с корупцията, както и ефективната защита на околната среда и действията по отношение на климата.

След като всички оценки приключат, окончателното решение за присъединяване на дадена страна ще трябва да бъде взето с единодушие на всички страни - членки на ОИСР. В момента в организацията членуват 38 държави.

След 15 години чакане

България е подала официална молба за членство в ОИСР още през 2007 г. През 2019 г. страната прие и национален план за действие, който беше съгласуван с ОИСР. Впоследствие държавата се присъедини към множество правни инструменти на организацията в ключови области, беше изготвен и икономически преглед на България. При представянето му през януари 2020 г. обаче стана ясно, че няма консенсус за пълноправно присъединяване на държавата. Тогава страната получи куп препоръки и забележки: доходите могат да растат по-бързо, но за това са нужни амбициозни реформи, пречките пред конкуренцията са високи, в съдебната система са нужни повече усилия за отчетност и защита на съдебната независимост, уменията на работещите трябва да се подобрят, има големи неравенства в доходите. Част от тези препоръки няма как да се изпълнят бързо дори и при желание от страна на всички отговорни страни, но пък други са напълно постижими при наличие на политическа воля, като например тези в областта на съдебната власт.

България вече мина няколко технически прегледа, прилага и одобрен от ОИСР план за действие, както и тригодишна пътна карта за присъединяване. Членството на България в ЕС също помага, тъй като много от изискванията и стандартите на съюза се припокриват с тези на ОИСР. И все пак според хора, които са запознати с направеното по плана на България до момента - страната има още доста работа, преди да стане пълноправен член на клуба на богатите.

Защо е важно

ОИСР е престижна международна организация, създадена през 1961 г., в която членуват най-развитите държави, и не е случайно, че редица страни чакат с години да бъдат приети.

Членството в своеобразния клуб на богатите би повишило доверието на инвеститорите в страната, доколкото организацията е форум на най-развитите пазарни икономики в света. А и самата ОИСР събира и анализира критични за икономическото развитие данни за държавите членки, които биха били полезни на България, когато става въпрос за провеждане на смислени реформи в редица сфери. Пълноправното членство ще позволи на страната да участва активно в процеса на постигането на решения по важни глобални теми.

Поканата е важна и в политически план за прохождащото българско правителство, което може да отчете първи успех в международен план. Освен това крачката към членство в ОИСР вероятно ще се ползва и като аргумент пред страните - членки на еврозоната, за напредък по меките критерии за влизане в еврозоната.