КПКОНПИ конфискува едва 1% от активите, които запорира

Бившият главен прокурор смята, че допускът му е отнет след сигнал на Бойко Рашков, и съобщи за проверка срещу вътрешния министър

Сотир Цацаров по време на изслушването в парламентарната антикорупционна комисия
Сотир Цацаров по време на изслушването в парламентарната антикорупционна комисия
Сотир Цацаров по време на изслушването в парламентарната антикорупционна комисия    ©  Цветелина Белутова
Сотир Цацаров по време на изслушването в парламентарната антикорупционна комисия    ©  Цветелина Белутова

Председателят на КПКОНПИ в оставка Сотир Цацаров дойде на заседанието на антикорупционната парламентарна комисия в четвъртък, но използва инициираното от депутатите изслушване за работата на оглавяваната от него комисия, за да оправдае неефективността й с несъвършенствата на закона, да разкритикува намеренията на новите управляващи за реформа на антикорупционния орган, както и да направи политически оценки за изказвания на премиера, министри от новото правителство и политически лидери.

На поредица от въпроси за дейността на комисията, зададени му от депутати от управляващото мнозинство в парламента, Цацаров или отговаряше с цитати от текстове от закона и се оправдаваше с тях или се криеше зад "класифицирана информация", или пък правеше забележка на питащите го народни представители, че цитираните от тях данни не са коректни.

За сметка на това той надълго и нашироко обясни мотивите за оставката си, описа детайлно всички действия по отнемането на допуска му до класифицирана информация и по чий сигнал се е случило това, като използва случая, за да обяви, че срещу министъра на вътрешните работи Бойко Рашков тече проверка във все още оглавяваната от него КПКОНПИ за недекларирани имоти и средства по влогове. Отговорите дойдоха след зададени от депутати от ГЕРБ и ДПС въпроси.

Цацаров подаде оставка в средата на януари, но обяви, че остава на поста до март, когато трябва да представи в парламента доклада за дейността на антикорупционната комисия. Изслушването пък беше по инициатива на депутата от "Има такъв народ" и зам.-председател на антикорупционната комисия Георги Георгиев и подкрепено от колегите му от мнозинството в нея. Въпросите им бяха предварително изпратени до Цацаров и по тях народните представители получиха две справки, които обаче се оказаха непълни, заради по думите на Цацаров "големия обем" информация, която трябвало да се обработи.

Част от тях, зададени от Георгиев, бяха свързани с конфискацията на имуществото, определено от комисията като незаконно придобито. Депутатът от ИТН се интересуваше за каква стойност е запорираното имущество, каква част от него е отнето и каква сума КПКОНПИ е осъдена да плати като обезщетения и разноски по загубени от нея съдебни дел.

Действащ инструмент ли е гражданската конфискация

От предоставената от антикорупционната комисия справка за периода от 2013 г. досега се вижда, че са наложени обезпечителни мерки (запори) върху имущество за малко над 3 млрд. лв., а в същото време реално отнетото имущество по т.нар. гражданска конфискация е за малко над 37 млн. лв. По време на изслушването Георгиев цитира тези данни, като отбеляза, че разликата между запорираното и конфискуваното имущество е близо 100 пъти и попита дали гражданската конфискация е действащ инструмент.

Проблемът в случая е, че на КПКОНПИ са дадени огромни правомощия да налага запори на имущество по неясни критерии и липса на съдебен контрол по същество. Това дава възможност органът да изпълнява наказателни акции - да блокира активи на различни хора, което може силно да ограничава техните бизнес активности. (Запори в момента са наложени на един от издателите на "Капитал" - Иво Прокопиев, както и на Галя Прокопиев, изпълнителен директор на дружеството издател на медиата)

В отговор Цацаров изреди различни оправдания - че исковата молба по тези дела е на триинстанционно производство, а и имало множество искания за тълкувателни решения, както и две дела в Люксембург, като при второто били спрени 346 граждански дела. Този отговор предизвика Георгиев да попита дали КПКОНПИ използва гражданската конфискация като "политическа бухалка". Цацаров отговори, че думата "бухалка" е от речника на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов и на министъра на правосъдието Надежда Йорданова.

От предоставената на депутатите справка става ясно, че по заведени до 2019 г. дела срещу нея комисията е изплатила обезщетения и съдебни разноски общо за близо 535 хил. лв. Тази информация обаче е непълна, тъй като много от делата продължават да се водят на различни инстанции. В предоставения списък липсват съдебните решения през 2020 и 2021 г. В някои от публично огласените има постановени солидни суми.

Така например по-рано този месец стана ясно, че КПКОНПИ е осъдена от Софийския апелативен съд да плати над186 хил. лв. разноски по дело за конфискация, което е загубила на две инстанция. Решението подлежи на обжалване във ВКС, но по друго дело, чието решение е пропуснала да обжалва, комисията е осъдена през есента на миналата година да плати рекордната сума 250 хил. лв.

Към Цацаров имаше и серия въпроси, свързани с използването на СРС от антикорупционната комисия. Депутатът от БСП Илиян Йончев попита прилагат ли се СРС във връзка с установяването на корупция и има ли завършени такива производства и придобита информация със СРС за изпълнителната и законодателната власт. Цацаров отговори, че данни, придобити чрез СРС, се използват в разработките на антикорупционната комисия, но не може да предостави конкретни данни, защото те са класифицирана информация. Отбеляза обаче, че не трябва на комисията да се предоставя възможността да прилага СРС със свои структури, а да продължи да има право само да иска разрешения за прилагането им.

За оставката

Това обаче не му попречи да обяви, че срещу вътрешния министър Бойко Рашков има проверка в КПКОНПИ заради недекларирани имоти и средства по влогове. Това стана след въпрос на Ана Александрова от ГЕРБ дали има образувана проверка по информацията в медиите за 19-те имота на Рашков и дали това има връзка с отнемането на допуска на Цацаров до класифицирана информация.

Въпросът за отнетия допуск даде повод на Цацаров да разкаже как и по какви причини се е стигнало до това. Заедно с това той се опита да разсее съмненията, че е имал предварителна информация за предстоящото отнемане на допуска и по тази причина е подал изпреварващо оставка. "Оставката ми няма нищо общо. 15 дни преди да обявя намерението си, аз уведомих лидерите на основни парламентарни сили, включително и такива, които са в управлението. След като те бяха уведомени, последва една беседа от агенти на ДАНС. Те ме уведомиха, че е свързано със сигнал за допуска, и от въпросите разбрах, че става въпрос за "Цумгейт", каза Цацаров като уточни, че предполага, че това е станало по сигнал на Рашков.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков пък го попита за мотивите му да напусне поста си. Оказа се, че е заради обвинения от Христо Иванов и Ивайло Мирчев от "Демократична България", че е "виновен за всичко в държавата". "Ако аз съм една от причините нещата да не вървят, добре. Аз съм дотук и подавам оставка. Сега тази пречка вече я няма. Оттук нататък мен ме няма", каза Цацаров.