План "Дигитална България"

"Информационно обслужване", която пише (и ще пише) държавния код

Компанията вече е с нов принципал, но без структурни промени

Ивайло Филипов не пести критиките си към държавата, въпреки че я представлява
Ивайло Филипов не пести критиките си към държавата, въпреки че я представлява
Ивайло Филипов не пести критиките си към държавата, въпреки че я представлява    ©  Надежда Чипева
Ивайло Филипов не пести критиките си към държавата, въпреки че я представлява    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • "Информационно обслужване" вече е с нов принципал, но без структурни промени
  • Големият успех на компанията за последните две години е полагането на основата на електронното здравеопазване
  • Изпълнителният директор Ивайло Филипов посочва имиджа на държавата като основен проблем за привличането на специалисти

Ивайло Филипов подбира внимателно думите си. Изпълнителният директор на "Информационно обслужване", една от малкото компании, вписани директно в български закон, обичайно отказва да дава интервюта. Разговорът му с "Капитал" в края на януари е изключение, а причината е, че около компанията има насъбрани множество новини. Тя например е с нов принципал, през октомври бе атакувана с най-голямата кибератака като трафик в историята на България, а междувременно се навършиха две години, откакто бе вписана в Закона за електронното управление (ЗЕУ) като системен интегратор. И макар да подбира думите си, Филипов не спестява нищо: нито от защитата на компанията, нито от критиката към държавата, която всъщност представлява.

"Информационно обслужване" бе основната компания, която пишеше "държавния код" през последните години и тя ще остане в тази си роля и при новото правителство. В нейното поле например най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички дигитални услуги, които ще предлага администрацията.

Директната работа с администрацията е показала на Филипов, който е начело на компанията от 2015 г. насам, че основният проблем пред дигитализацията не е, че няма кой да напише държавния код, а има ли желание и възможности той да бъде използван.

"Пред държавната администрация има огромна технологична пропаст не само като инвестиции в компютри и системи, но и като компетентни хора, които владеят тези технологии", казва Филипов. "Не само като количество, но особено и като качество. Хора няма на целия пазар - не само в държавата, не само в "Информационно обслужване", но и в частния сектор. В държавата е още по-зле положението, защото не само заплащането е по-ниско, но и чисто репутационно не е добре да работиш за държавата. Никой себеуважаващ се експерт не би искал да се самооприличи с резултати, които не са ясно използвани и оценени от пазара".

Две години по-късно

Когато в края на 2019 г. управляващата тогава коалиция на ГЕРБ и "Обединени патриоти" прие промените в ЗЕУ, според които "Информационно обслужване" стана национален системен интегратор, единствен обслужващ няколко големи институции и възложител на обществени поръчки, опасенията бяха, че компанията ще се превърне в дигиталния еквивалент на "Автомагистрали" - поредният кран за източване на пари през инхаус схеми.

Разликите обаче са много. Докато "Автомагистрали" е на практика куха компания, която разпределя милиарди, "Информационно обслужване" може да посочи конкретната работа, която е свършила сама за последните две години - основите на електронното здравеопазване, електронното правосъдие и електронните обществени поръчки, заедно с хардуерна и софтуерна модернизация на институции като НАП и МВнР, в някои от които според Филипов за последните 10 години "не бе инвестирано нито един лев."

Друга разлика с "Автомагистрали" е, че когато "Информационно обслужване" пренасочва работа, тя възлага обществени поръчки. За сметка на това самите ведомства не трябва да пускат обществени поръчки към нея - практика, която новото правителство иска да промени.

Равносметката за държавата, според Филипов, е положителна. Промените в закона, гарнирани с ускорената дигитализация заради коронавируса, позволиха бързото изграждане на някои от компонентите на Националната здравно-информационна система (НЗИС). До края на 2022 г. трябва да са напълно завършени електронните прегледи, направления, досиета, пациентски листове и хоспитализации. Филипов, а в отделен разговор и министърът на електронното управление Божидар Божанов, посочват НЗИС като пример за позитивите от промените в закона - макар Божанов да смята, че законът е написан прекалено общо.

"Две години и два месеца след като "Информационно обслужване" бе определена за национален системен интегратор, създадохме основата на електронното здравеопазване. Показахме, че проблемът не е толкова голям, той е ясен и с целеустременост и компетенции можем да стигнем до 30-годишната мечта за електронно здравеопазване", казва Филипов.

Промените в ЗЕУ през 2019 г. бяха направени с две основни цели: първата бе киберсигурността на основните институции да е под една шапка, след като няколко месеца по-рано НАП бе хакната и бяха изтекли лични данни на милиони български граждани. Втората бе критично важните системи в държавата да се изграждат по-бързо, след като множество проекти бяха затънали от години в жалби. В първото направление България има спорен напредък - киберсигурността все още е болна тема за страната. Във второто обаче основната цел изглежда изпълнена.

"Никой не може да каже в момента, че платформата за обществени поръчки я няма или че не работи. Тя е там от две години и от тогава няма нито един сигнал за компрометирана ценова оферта. Десет милиона рецепти бяха направени за седем месеца в НЗИС. Това е резултат, който не може да се отрече на компанията и държавата. Никой не може да отрече, че миналата година компанията, заедно с НЗОК, направи хартиените рецептурни книжки електронни. Никой не може да отрече, че има 500 хил. електронни дела в съдебната система. Това никой не си го е и представял. Целта по задание беше до края на 2023 г. да има много по-малко електронни дела", казва Филипов.

Промените в закона се отразяват и на финансовите резултати на компанията. Между 2013 и 2018 г. приходите на компанията са почти статични, между 19 и 21 млн. лв. През 2020 г., първата пълна година под новия закон, те вече са 83 млн. лв., а през 2021 г. - 108.5 млн. лв. и 8.2 млн. лв. печалба (виж графиката). Те не са само от писане на код, но и от доставки на хардуер.

Сложната структура и лошата репутация

Въпреки всичко това, "Информационно обслужване" остава сложна структура. Tя например не е изцяло държавна - правилното определение е "акционерно дружество с мажоритарно държавно участие". Много малка част от нейните акции (под 0.1%) се намира в стотици дребни акционери. Факт, който кара министър Божанов да не изключва възможността да се наложи фирмата да бъде преоснована, ако този малък брой акционери имат възможността да блокират решения. В момента екипът на Божанов прави анализ върху структурата и работата на "Информационно обслужване", като, разбира се, е възможно да се окаже и че тези множество малки акционери не са проблем.

Вписването на "Информационно обслужване" в закона пък е направено така, че във всеки момент Министерски съвет може да превърне компанията в пълен държавен монополист, без да търси одобрение от парламента - макар вече трима премиери да не го правят. Функциите на компанията също са написани много общо, смята Божанов.

И подобно на всички държавни структури, "Информационно обслужване" страда от лоша репутация - нещо, което отбелязват и Божанов, и Филипов.

"Малко по малко трябва да подобрим негативния имидж на компанията. Понякога той е напълно незаслужен. Когато станаха проблемите с преброяването например, всички обвиниха "Информационно обслужване", а те нямаха нищо общо, освен че делят една сграда с НСИ. Инерцията е, че когато стане нещо лошо, е виновно "Информационно обслужване". Този имидж трябва да се подобри, не за друго, а за да можем да привличаме кадърни хора, които да подпомагат администрацията", казва Божанов.

Филипов е по-остър в изказа си. "Когато ние работим с държавните структури, в голяма част от тях има липса на капацитет и познание какво трябва да се случи, за да се улеснят гражданите и бизнеса. Или нежелание това да се случи, приемете го директно. И това нежелание е защото хората ги е страх от новото, страх ги е да придобият нови знания и дали ще бъдат ключови в структурите, както са били досега. Когато IT експерти на средно или високо ниво започнат да говорят с тези хора от държавни структури, не издържат много-много", казва той.

Тази липса на кадри се отразява на цялата държава, не само на "Информационно обслужване". Най-малкото заради въпроса с киберсигурността, който засяга директно всички граждани, защото България най-често е удряна от DDoS атаки, при който няма достъп до услуги. Въпросите може да са сложни, но според Филипов решението, поне по отношение на имиджа на държавата и компанията, е просто: работа и резултати.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    tanchev avatar :-(
    Georgi Tanchev

    Всеки, който си е имал зимане даване с някой от тяхните сайтове знае за какво става на въпрос..

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Народ, чиято приходна агенция я хак-ват с Injection атаки, не може да бъде унищожен.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал