План "Дигитална България"
Shutterstock/Капитал
Shutterstock/Капитал    ©  Shutterstock/Капитал

Електронното управление: Време за update на държавата

Правителството си поставя за цел ударна дигитализация на администрацията още през първата си година

Shutterstock/Капитал    ©  Shutterstock/Капитал
Темата накратко
  • Правителството си поставя за цел ударна дигитализация на държавата още през първата си година
  • Ако бъде постигната, тя ще промени административната тежест и за бизнеси, и за хора
  • Новосъздаденото министерство на електронното управление ще трябва да прави административна реформа докато още се структурира

Датата е 3 януари 2023 г. Веднага след новогодишните празници сте си отделили време за почистване на административни задачи. От телефона си заявявате нова регистрация по настоящ адрес, влизате в приложението си за електронна идентификация и удостоверявате, че сте вие. Малко по-късно, на връщане от магазина, минавате през местния клон на "Български пощи" и с личната си карта с чип и електронен подпис заявявате желанието си шофьорската ви книжка да бъде подменена. Привечер чувствате леко неразположение и след разговор с личния ви лекар получавате в телефона си електронна рецепта. В нито един момент от деня си не чувате думите "ще трябва подпечатано удостоверение", "тук не е информация" или "вижте на другото гише".

Този слабо вероятен и нереалистичен сценарий към днешна дата може да се окаже слабо вероятен, но реалистичен в началото на следващата година, ако амбициозният план за дигитализация на правителството се осъществи. За разлика от преди, когато електронното управление беше с неясен политически отговорник, България вече има цяло министерство, посветено на ъпдейтването на държавата. В началото на февруари на първо четене минаха промените в Закона за електронно управление (ЗЕУ), които предвиждат превръщането на Държавна агенция "Електронно управление" в Министерство на електронното управление.

"Планът е амбициозен, но ние затова сме тук, за да сме амбициозни", казва Божидар Божанов. Доскоро най-известният анализатор по отношение на електронното управление в България, от средата на декември Божанов вече не е експерт, а първият министър на електронното управление в България. Амбициозният план, за който говори, предвижда ударна дигитализация на страната в рамките още на тази година. С други думи, ако лозунгът по време на комунизма е бил "пет за три", то в този случай би звучал като "двайсет за една", защото Божанов и екипът му са се захванали през 2022 г. да свършат неща, които на теория се правят от двадесет години насам.

Ако планът се осъществи, то новото правителство ще докаже поне няколко неща: че причината България да няма електронно управление е изцяло политическа а не техническа; че административната реформа е възможна и страната няма нужда от армия чиновници; и че животът на граждани и бизнеси може да бъде значително по-лесен.

"Електронното правителство", както грешно се превежда термина e-government на български (правилният термин е "електронно управление"), предвижда всички административни услуги да могат да се случват в дигитална среда. Това би спестило стотици хиляди "кухи часове" на бизнеса и гражданите - време, което отива за чакане по опашки, обикаляне по гишета и разкарване от една институция до друга.

В по-широк план би довело и до по-мащабна промяна. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ) например, нивото на развитие на електронното управление корелира с нивото на преки чуждестранни инвестиции. Логиката е проста: колкото по-лесно е да се прави бизнес в една страна, толкова повече компании искат да инвестират в нея и да не си губят времето с бюрокрация.

Обещанията за истинска дигитализация досега винаги са дрънчали на кухо - през десетилетието на ГЕРБ развитието на е-управлението винаги бе в бъдеще време, поне докато не дойде коронавируса през 2020 г., когато стана ясно, че държавата може да се дигитализира, при това с бързи темпове. Стратегии имаше, като в основата на последната като експерт участва Божанов, но до изпълнението им така и не се стигна.

С други думи, както посочва Божанов в интервюто си пред "Капитал" (можете да го прочете в цялост тук или да го чуете в тазседмичния епизод на подкаста "Гласът на Капитал"), България и в момента има някои електронни услуги. Повечето от тях обаче се използват много малко, предимно защото никой не знае, че ги има. "Аз с електронния си подпис и правните си познания, мога да си заявя всяка услуга електронно, само че не е идеята само "група съветски учени" да могат да си заявяват такива услуги", казва Божанов.

България, 1 януари 2023 г.

Божанов казва, че до 1 януари 2023 г. е напълно реалистично да бъдат изпълнени следните ангажименти, поети от коалиционното правителство:

  • Изграждане на национална система за електронна идентификация, т.е. дигитална лична карта в телефона, чрез която гражданите да могат да удостоверяват, че те са от другата страна, когато правят справки или заявяват услуги. Според Божанов държавата ще създаде собствено приложение за смартфон, а няма да използва софтуер на частни разработчици (виж по-долу).
  • Отпадане на повечето удостоверения и изискването за печати върху документи.
  • Подаване на годишни финансови отчети от страна на бизнеса на едно място, вместо на три, както е сега. Освен това те ще трябва да бъдат в машинно четим табличен вид, а не като сканирани документи (следствие от отпадането на печатите). В момента те се подават на три места, като според Божанов след като отчетът бъде подаден на едно място, от там той ще може да бъде взет от другите институции.
  • Създаване на центрове, в които да могат да бъдат заявени всички административни услуги на едно място, вместо да се обикаля по различните институции. Според настоящия план това трябва да бъдат клоновете на "Български пощи".
  • Рязко свиване на хартиената бюрокрация чрез отпадане на удостоверенията и нуждата от физическо връчване на някои документи, глоби и т.н.
  • Започване на подмяната на лични карти с нови, съдържащи в себе си електронна идентификация и електронен подпис. Те ще могат да бъдат използвани за заявяване на административни услуги в центровете за такива и дори отдалечено (чрез NFC технологията на телефоните). Личните карти няма да съдържат в себе си данни извън тези, написани върху тях.
  • Електронна рецепта, направление и здравен запис. Разработването на Националната здравно-информационна система остава в полето на "Информационно обслужване", като компанията вече е с принципал Министерството на електронното управление, а не Министерството на транспорта, както досега.
  • Заедно с това Божанов поставя като задача "системите да си говорят", т.е. държавните регистри да могат да обменят информация в един и същ формат и да работят свързано.

Според Божанов планът е амбициозен, но реалистичен и основните пречки пред ударната дигитализация не е писането на код, а отпадането на няколко члена от огромен брой закони, които формализират нуждата от печати, удостоверения и физическо връчване. Другата пречка е доколко е подготвена администрацията за подобна промяна. От една страна тя няма техническите знания как да се справя в дигитална среда, а от друга изпитва сериозно недоверие, когато този, който иска административни услуги, не е пред него. И именно този проблем трябва да бъде решен чрез електронната идентификация.

Кой съм аз?

"Електронната идентификация отключва всичко", казва Божанов и поставя тази задача като първи приоритет на министерството си. Електронната идентификация, казано накратко, е дигиталният еквивалент на личен документ, който удостоверява заявителя на дадена услуга. В момента България няма унифицирана система за електронна идентификация и може да се каже, че е закъсняла с поне няколко години по темата - логиката е първо да имаш идентификация и след това услуги, а не обратното.

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст", компания за електронна идентификация и подписи, казва в разговорс "Капитал", че България сериозно е закъсняла с тази си задача. "Всеки ден, всяка година, се губят десетки или стотици хиляди часове по опашки и по обикаляне. И една от основните причини за това е, че дори да имаш електроннна услуга, от другата страна не знаят дали това си ти или не си. Частните компании приеха електронната идентификация отдавна - в момента може без проблем да си купиш нещо на лизинг без да ходиш до магазина, само чрез идентификация през телефона. Но пред държавната администрация не може", казва Димитров.

Според Димитров логичното е държавата да закупи лицензи от някой от двата български доставчика на тази услуга - "Евротръст" и "Борика", или и от двата. Така ще бъде спестено време. Божанов обаче има друг план - държавата сама да си напише кода и да разпространи сред населението безплатна електронна идентификация. Министърът казва, че работата е "специфична, но като обем не е голяма".

Без да го казва в прав текст, Божанов вероятно не иска да рискува да бъде обвинен, че държавата използва софтуера на една компания, а не на друга - нещо, от което има висок риск, когато на пазара има само два доставчика на подобни услуги. Макар това вероятно да забави известно време електронната идентификация, като първи приоритет на новото министерство тя трябва да се появи още през тази година.

По същество електронната идентификация е приложение в телефона - при частните доставчици на тази услуга например се изисква вкарване на данни, снимка на физически лични документи и снимки от няколко страни на регистриращия се. Общо процесът по получаване на електронна идентификация е няколко минути, след което в него могат да се удостоверяват заявления и документи.

Като Естония, но не точно

В интервюто си пред "Капитал" Божанов посочва Естония и Дания като държави, по които България се води по отношение на електронното управление. Естония е вероятно най-известният пример за ефективно електронно управление в Европа, но подходът на България е различен: системите в Естония са децентрализирани, докато в България електронното управление е централизирано. Добрият пример на естонците има и някои притеснителни елементи, граничещи с утопия или дистопия: една от крайните цели на електронното управление в прибалтийската държава е практически край на анонимността в интернет. Според Тоомас Хендрик Илвес, президент на Естония от 2006 до 2016 г., всичко, включително писането на коментари във форуми например, би трябвало да се синхронизира с електронната идентификация - т.е. всяка дейност от всеки потребител в интернет да може да се проследи до реалното физическо лице, което я извършва. От друга страна, за да бъде държавата отговорна, децентрализираната система позволява на гражданите да виждат кой и кога точно е искал достъп до данните им, без възможност информацията да бъде подменена.

Трудното свиване на администрацията

Божидар Божанов ще трябва да управлява процеса по дигитализация докато същевременно направлява структурирането на изцяло новото министерство, което де юре все още не съществува. По план ДАЕУ трябва да се преструктурира в министерство, но след това Божанов планира да бъде създадена нова изпълнителна агенция, която да има оперативни функции, докато самото министерство прави политики. Голяма част от държавния код ще се пише от "Информационно обслужване", която също отива към новото министерство.

Всъщност обаче структурата ще бъде по-сложна. Основната цел на електронното управление е да няма нужда от гишета, а оттам и да няма нужда от хора на гишета, т.е. да бъде намалена администрацията. По време на разговора си с "Капитал" министър Божанов бърза да каже, че макар от ДАЕУ да се родят две структури - ново министерство и агенция, няма да бъдат наети още държавни служители.

Логично, дигитализацията би трябвало да свие администрацията, а не да я раздуе още повече. Според данни от 2020 г., в България има над 142 хил. държавни служители, които изглеждат още по-внушително на фона на последното преброяване от края на 2021 г., според което в България живеят 6.5 млн. души.

Новото министерство, разбира се, не може директно да свие администрацията. Тази задача ще бъде на всички ведомства отчасти, но основен приоритет на Калина Константинова, вицепремиер по ефективно управление. На моменти тя ще дублира функциите на Божанов и ще му оказва подкрепа - да казва "може" там, където администрацията казва "не може".

Това е планът. Същевременно България и преди е чувала множество обещания за свиване на държавната администрация - Бойко Борисов например заповяда на министрите и от първия, и от втория, и от третия си кабинет да намалят броя на държавните служители, докато те всъщност се увеличаваха.

По-малко кадри, по-добри кадри

Другата задача в дигиталния план на България е не само страната и административните услуги да бъдат цифровизирани, но и самата администрация да може да работи с тях. Както казва и Божанов, един от големите проблеми на държавата в момента не е, че няма услуги, а че самата администрация не е наясно със съществуването им, как работят те и липсата на доверие във всичко, което не е на хартия.

"Свършено е много, постигнато е малко. Това е общ проблем в администрацията и при усвояването на европейски средства. Индикаторите са за свършена работа: ние изградихме толкова системи, ние изхарчихме толкова пари, направихме толкова услуги. Никой обаче не мери колко се ползват тези услуги, колко хора са достигнали, колко време са спестили. Тази нагласа за изграждането на неща е довела до това, че в момента някои неща са изградени, но не се ползват или се ползват малко", казва Божанов.

Неподготвените кадри не създават само неудобства, но и проблеми, когато става дума за киберсигурността на страната, която също попада в полето на новото министерство (досега политиката по киберсигурност беше в ДАЕУ). Божанов, който доскоро бе изпълнителен директор на основаната от него компания за киберсигурност LogSentinel казва, че основният проблем за България в това отношение са хората, а не технологиите - "хубави американски технологии" има и сега, но няма кой да ги разбира или използва.

България страда от това - освен известния случай на изтичане на данни от НАП през 2019 г., през последните две години страната бе атакувана неколкократно през т. нар. DDoS атаки, които свалят сайтове. Този тип атаки, които отказват достъпа до дадена услуга чрез фалшив трафик, пораждат преди всичко неудобства и нанасят имиджови щети, но не водят до изтичане на данни.

Изводът от всичко това е, че новото министерство започва съществуването си с пълна кошница от отговорности и проблеми. Ако то успее да върви по собствения си план и отбележи няколко бързи победи, това би се отразило на всички: и на физическите лица, и на бизнеса, и на администрацията, и на доверието към правителството на Кирил Петков. Същевременно амбициозните планове се срещат с някои опасности: например България да има софтуер и услуги, но да няма администрация и граждани, които знаят как се използват те. Планът на Божидар Божанов е системите да си говорят. Рискът е администрацията да накара цялата система да си говори сама.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Чакаме резултати, тик-так, тик-так...

    Нередност?
  • 2
    axa16446100461101806 avatar :-|
    Vasil Beev

    Д-р Хаос


    Дали ще го доживея?В момента МВР ме мори с едни процедури-ум да ви зайде.ВЪПРЕКИ,ЧЕ СЪМ С 500ХИЛ КМ -БЕЗ ПТП.Понеже съм с телк-
    всички ни пращат на трансп.комисии.МВР знаят и болестите ни.
    Телк са ни "издали".А тези комисии са връх в мед.експертиза.МЗ си трае,и за 9г.ми издадоха 5 шоф.книжки.МВР имат наредба,според която трябва да съм доживотен обект на екпертиза на тез невероятни доктори с насила доведени и насила държани жертви.
    Така,че жената ще ме вози,докато се намести съзнанието на роднатаПП.Цв.ЦВ.им го размъти.Грузия си ги излекуваха.






    и компютри

    Нередност?
  • 3
    valka69 avatar :-|
    Valentina Chervenkova

    Успех желая! Този министър мисля, че ще обхване процесите!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал