"Алфа рисърч": ПП запазва електоралната си подкрепа, но колебливи стъпки в управлението крият рискове

Правителството има положителен рейтинг, но мненията са силно поляризирани по основни индикатори на дейността му

   ©  Юлия Лазарова

Два месеца след трудния избор на ново правителство мненията в българското общество са силно поляризирани по всички основни индикатори на управлението на страната. На практика идните дни ще са ключови за посоката, в която ще се развие обществената подкрепа и респективно - кредита на доверие, към новата власт.

Това се твърди в анализа на резултатите от представително проучване на "Алфа рисърч". Агенцията, отбелязва, че в практиката й много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване.

Добри новини, но и много препъникамъни

В политическо отношение управляващите разчитат на три положителни фактора:

  • Позитивното отношение към правителството все пак преобладава над негативното (35% към 23%)
  • Има очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи
  • Електоралните позиции на ПП от ноемврийските избори се запазват, при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

Същевременно, редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване и това крие риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа, отчитат социолозите. Във вътрешнополитически план стъпките към нов управленски подход се оценяват скептично, включително и от страна на коалиционните партньори. В същото време при различнията между президент и премиер, симпатиите, вкл. на привържениците на "Продължаваме промяната", клонят към страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков. Това носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.

Във външнополитически план пък липсата на ясни лидерски позиции и противоречивите изказвания за в кризисната ситуация Русия - Украйна, правят общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията споделят диаметрално противоположни позиции. Тези разделения наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония превръщат и външнополитическата тема в "горещ картоф", смятат от "Алфа рисърч".

Рейтингът на властта и институциите

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета "Петков", който стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки. Той е първият кабинет от 2009 г. (насам с положителен начален рейтинг. Аналогично, премиерът Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение.

Вече обаче се наблюдават разминавания в отношението към другите партии в коалицията. Най-висока подкрепа за заявяват избирателите на ПП (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението пада до 50% сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и ДБ е 33 - 36%.

Парламентът не изживява ново начало въпреки заявките за засилване на ролята му. Одобрението за него е 18% и е близко до одобрението на всички Народни събрания от 2009 г насам.

Президентът Радев от своя страна започва втория си мандат с високо доверие - 51% срещу 23% недоверие, като черпи подкрепа от симпатизантите на ПП (78%), БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение са привържениците на ДБ ,сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво (36% - 38%).

Причините за колебанията

Една от ключовите причини за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление, казват от "Алфа рисърч". Данните показват, че в обществото има съмнения към високата степен на професионалните компетенции на хората във новата власт, а също и солидна доза скептицизъм към обещанията за справяне с корупцията. Оптимизмът за работата на кабинета през идната година пък не е висок (виж графиката). Макар и да подкрепят правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, и "Демократична България" пък са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението.

Към този момент, макар и разногласията между правителство и президент - например по темата Сверна Македония, смените в "Булгаргаз" и пр. да не са остри, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев), показва проучването.

Електоралните нагласи се запазват

Въпреки всичко това три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна: "Продължаваме промяната" е първа на отчетлива дистанция пред ГЕРБ, чиято подкрепа търпи ерозия. Разединената БСП остава в изходна позиция - без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешнопартийната битка, Нинова, не успява да разшири общественото влияние на БСП. Продължава ерозията на "Има такъв народ", а подкрепата към ДБ е без промяна след последните избори. По редица въпроси като евроатлантическата ориентация на страната, диалога със Северна Македония, първите действия на правителството и пр. симпатизантите на ДБ са на доста по-различни позиции от останалите партии, което поставя по-високи изисквания и пред техните лидери. ДПС запазват традиционната си подкрепа, докато остро конфронтационна политика на "Възраждане", специално по отношение на зелените сертификати, повишава резултата й.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство. От това обаче как ще структурира своите действия в най-близко бъдеще и доколко ефективно ще придвижи заявените реформи, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на подкрепа на общественото мнение, казват от "Алфа рисърч".

Поляризация за НАТО и Северна Македония

Осемнайсет години след присъединяването на България към НАТО обществото е силно разделено в отношението си към военния съюз - 40% от гражданите имат положителна нагласа, а 34% - отрицателна. Според социолозите гражданите са силно повлияни от диаметрално противоположните позиции на отделните политически партии: симпатизантите на ДБ и ГЕРБ формират групата на хората с позитивни нагласи към НАТО, а привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки). При привържениците на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% : 26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на "Възраждане", 65% от които са против НАТО.

Това рефлектира върху разбиранията за това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия - Украйна. 28% искат да се засили интеграцията в НАТО, а 17% са на противоположната позиция - България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, е на двусмислени, флуидни позиции - членство в НАТО, без по-силна интеграция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти, коментират социолозите.

Подобна е ситуацията и по другата чувствителна за българското общество тема - европейското членство на Република Северна Македония. Различията в отношението към Северна Македония има и в самите партии - 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • - 1

    Водещата причина за сегашните щети е прилагания вреден за осигуряване стабилността на националната парична единица основен метод за емитиране на български банкноти и монети.
    Фактите доказват, че правителството на Кирил Петков запазва водещата причина за щетите.
    Защо министрите са за запазване на водещата причина за щетите, ала в същото време изразяват загриженост за жизненото равнище на българите?
    Ако държавната власт желае да помогне на българите е необходимо да прекрати водещата причина за възникващите щети.

    Нередност?
  • 2
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1

    До коментар [#1] от "Ivan Mitev":

    Абе много му дреме на Кирил ти Петков и на Асен ти Василев паричната политика още по-малко "жизненото равнище на българите". Киро ти и Асан ти ни ги поставиха чужди сили да им свършат работа и да ги обслужат.

    Нередност?
  • 3
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 2
    • + 1

    ПППП развиха до абсурд клиентелизма на ГЕРБ, като включиха приятели, съседи, интимни. България е имала политически акробати за министър-председатели, но сега за пръв път в историята си има клоун.
    Дано е за кратко.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал