Димитър Гочев: Конвенцията от Монтрьо ограничава оръжейната надпревара в Черно море

Преподавателят по международно публично право и депутат от ПП за ограниченията при преминаване на военни кораби през черноморските проливи

Димитър Гочев, народен представител от "Продължаваме промяната" и асистент по международно публично право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Димитър Гочев, народен представител от "Продължаваме промяната" и асистент по международно публично право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Димитър Гочев, народен представител от "Продължаваме промяната" и асистент по международно публично право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Димитър Гочев, народен представител от "Продължаваме промяната" и асистент по международно публично право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Войната в Украйна извади на бял свят темата за Конвенцията за черноморските проливи, подписана през 1936 г. в Монтрьо (Швейцария). Именно тази конвенция, известна като Конвенцията от Монтрьо, е причината, поради която в Черно море не може да има постоянно присъствие на военни кораби извън корабите на черноморските страни.

"Капитал" потърси за коментар по темата преподавателя по международно публично право Димитър Гочев, който е и депутат в 47-ото Народно събрание от "Продължаваме промяната". Зададохме му въпроси за естеството на конвенцията и подлежат ли на предоговаряне условията за преминаване на военни кораби през проливите в контекста на настоящите събития.

Димитър Гочев е асистент по международно публично право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Адвокат, член на адвокатска колегия - Варна. Член е на управителния съвет на "Сдружение за международни състезания по право". Член на парламентарната правна комисия.

Г-н Гочев, какво предвижда конвенцията?

Конвенцията от Монтрьо предвижда различни режими за преминаване през черноморските проливи - според това дали става дума за цивилни или военни кораби и според това дали сме в мирно или във военно време.

Без да влизам в подробности, основните ограничения, които конвенцията въвежда, са:

  • През проливите могат да преминават подводници само на черноморски държави, при това само с цел техническа поддръжка;
  • Максималният тонаж на всички военни кораби на всички нечерноморски държави, които в даден момент се намират в Черно море, не може да надхвърля 45 хил. тона;
  • Военни кораби на нечерноморски държави не могат да остават в Черно море за период, надвишаващ 21 дни;
  • Големи военни кораби на черноморски държави могат да минават през проливите, но само поединично.

Не съм специалист по отбрана, но от разговори със специалисти в тази сфера разбирам, че исторически до голяма степен именно Конвенцията от Монтрьо е причината Черно море да не стане арена на ожесточена оръжейна надпревара по време на студената война.

Поради това промени в този режим следва да се правят само след внимателен анализ на дългосрочните цели на България като член на ЕС и НАТО.

Има ли разлика в условията за преминаване според това дали става въпрос за мирно време или за военни действия?

Да, разлика има. По време на война военни кораби на воюващите страни не могат да преминават през проливите. Това общо правило има две изключения:

  • Кораби на воюващите страни (независимо дали са черноморски държави или не), които са се отделили от базите си, могат да преминат, за да се върнат обратно в тях.
  • Могат да преминават военни кораби на воюващите държави в случай на помощ, предоставяна на държава, жертва на агресия, по силата на договор за взаимопомощ, по който страна е Турция. В случая очевидно имаме страна, жертва на агресия - това е Украйна, но според мен другите условия за приложението на това изключение не са налице.

Kак може да се реши проблемът с ограниченията, които налага конвенцията в днешния контекст?

Въз основа на разпоредбите на Конвенцията и при тяхното стриктно спазване трудно виждам "вратичка" на този етап. В миналото кораби на САЩ и други държави от НАТО са оставали в Черно море над разрешените срокове. Това винаги е предизвиквало протести от руска страна.

Разбира се, практиката познава случаи, в които както Турция, така и Русия, са прилагали Конвенцията по начин, който е поставял под съмнение нейното коректно тълкуване. Но не съм сигурен дали е редно и ние да вървим към огъване на смисъла й.

А какви са опциите за предоговаряне?

По въпроса за предоговарянето, има три посоки на мислене, но всяка от тях поставя големи правни и технически трудности.

Първо, в самата конвенция има разпоредби относно възможно предоговаряне. Всяка държава, член на конвенцията, може да предложи промени, при което задължително се свиква конференция на държавите-страни по Конвенцията. Включително България би могла да инициира такава конференция.

Второ, възможно е да мислим за "преодоляване" на конвенцията чрез концепцията за "коренна промяна на обстоятелствата" (т.нар. "rebus sic stantibus") съгласно чл. 62 от Виенската конвенция за правото на договорите. Rebus sic stantibus позволява една държава да прекрати един международен договор, ако са настъпили фундаментални промени в обстоятелствата, които са били от значение за сключване на договора. Турция се позовава именно на коренна промяна на обстоятелствата, когато през 1936 г. иска предоговаряне на предходния режим на проливите, въведен с Лозанския договор от 1923 г. Основният аргумент на Турция е, че към онзи момент - предимно чрез действията на нацистка Германия и фашистка Италия - балансът на силите в Средиземноморието е фундаментално променен, поради което Лозанският договор не отговаря на новите реалности.

Не съм убеден, че в момента ситуацията позволява едностранното приложение на правилото за коренна промяна на обстоятелствата, тъй като не мога да идентифицирам невиждана досега промяна, която да отговаря на изискванията на Виенската конвенция за правото на договорите.

На трето място, възможно е решение да се търси и на многостранно ниво в рамките на Световната морска организация, но в този случай отново е необходимо постигане на международен консенсус.

Възможно ли е да се търси алтернативно решение?

Би било много трудно да се мисли за промяна на режим, който съществува от 1936 г. Конвенцията се прилага от близо 90 години - както по време на Втората световна война, така и през Студената война. Това говори, че дори в моменти на най-тежки сътресения балансът, заложен с конвенцията, се е запазил. Предложения за промени следва да се осмислят внимателно от гледна точка на това дали милитаризацията на Черно море ще доведе до по-добри позиции за България и нашите съюзници.

В този контекст изниква и въпросът със забавените инвестиции в бойни кораби на България.

Явен е дисбалансът на военните кораби в Черно море. Анексирането на Крим през 2014-а година промени архитектурата на сигурност в региона. Възможно алтернативно решение е България да придобие спешно бойни кораби, чиято покупка евентуално да бъде подкрепена от партньорите ни от НАТО. Но това е политически и икономически въпрос, не толкова правен.

Интервюто взе Мирела Веселинова

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал