За България ли работят българските разузнавателни служби

Спецслужбите се провалиха тотално с прогнозите си за войната срещу Украйна и предизвикаха дебат за качеството на тяхната работа

Президентът Радев успя да узурпира сектора на националната сигурност по време на служебните правителства
Президентът Радев успя да узурпира сектора на националната сигурност по време на служебните правителства
Президентът Радев успя да узурпира сектора на националната сигурност по време на служебните правителства    ©  Цветелина Белутова
Президентът Радев успя да узурпира сектора на националната сигурност по време на служебните правителства    ©  Цветелина Белутова

В коридорите на Министерския съвет още се разказва как през октомври 2000 г. тогавашният премиер Иван Костов позвънил на шефа на военното разузнаване и го попитал: "Г-н генерал, какво е положението в Сърбия, ще падне ли Милошевич?" Разведката отговорил, че сръбският диктатор се държи и в съседната държава всичко е спокойно след изборите за президент въпреки фалшификациите. Буквално няколко часа по-късно, сутринта, в Сърбия избухват протести и Милошевич пада. Военното разузнаване е една от най-титулуваните служби в структурата на сигурността. И най-надценяваното.

Аналогията с войната в Украйна не е случайна. България е държава с (възпитано казано) ограничен отбранителен капацитет, за това се разчита на разузнавателните служби за изпреварваща информация, оценка на риска и превантивни действия. Уви, това не е нашият случай. От няколко седмици председателят на Комисията по вътрешен ред и сигурност Атанас Атанасов критикува работата на разузнаванията, тъй като на изслушването в парламента шефовете им са казали, че не предстои инвазия на Русия в Украйна, а струпването на руските армии по границите е само дрънкане на оръжие и военни учения. В същото време редица западни лидери предупреждаваха, че Русия ще нападне Украйна.

Всъщност анализът на българските специални служби съвпадаше с пропагандата на Москва, че руската армия няма да навлезе в украинските земи. Това не само не се случи, но и прогнозите, че руснаците ще атакуват основно Донбас и Луганск, също се оказаха не толкова верни - Русия не просто нападна Украйна, но и започна широкомащабна война по цялата й територия и обсади столицата Киев.

Няколко поколения управляващи робуват на митологията за информираността на цивилното и военното разузнаване. Разочарованието от изслушването на шефовете на служби в парламента е резултат от настоящото състояние на специалните служби, които в продължение на години бяха неглижирани и употребявани от страна на ГЕРБ основно за вътрешна употреба. Това естествено предизвика реакция, която не е особено полезна и ги направи още по-ненадеждни.

Овладяването на службите от президента

Едно от първите неща, които направи служебният кабинет на Румен Радев миналата година, беше да смени директорите на специални служби - Държавна агенция "Национална сигурност" - контраразузнаването, Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военна информация" - военното разузнаване. Тогава това беше очакван ход, защото те бяха сляпо лоялни на Бойко Борисов, а в някои случаи и дори не на него, а на лице от близкото му обкръжение.

Новите шефове на службите очаквано дойдоха от военните среди. Сегашният директор на разузнаването Антоан Гечев е завършил военното училище във Велико Търново, а начело на военното разузнаване е бригаден генерал Венелин Венев. Председателят на ДАНС Пламен Тончев също е завършил военно училище, но в Шумен. От гледна точка на "изчегъртването" на ГЕРБ тяхното назначение беше разбираемо, но има и проблеми.

Според устройствените закони на специалните служби председателите им имат петгодишен мандат. Тяхното назначаване става по предложение на правителството, но с указ на президента. Но пък самите агенции са на подчинение на министър-председателя. Замислена като добронамерена институционална обвързаност и търсене на консенсус, назначаването им при служебни правителства, предложени от президента, дава пълния контрол върху специалните служби на държавния глава.

Парламентарен гювеч

По принцип председателите на двете разузнавания и контраразузнаването си имат своя Комисия за контрол на службите, която трябва да следи за работата им. Нейното председателстване е на паритетен принцип, т.е. начело на комисията през парламентарна сесия застава член на комисията от различна партия. В момента начело е Калоян Икономов от "Продължаваме промяната" - човек с неясно отношение към тази материя. По-лошата новина е, че след него начело на комисията трябва да застане Десислава Атанасова, чийто интелектуален капацитет в тази област е силно спорен. За авторитета на тази комисия говори фактът, че на двете изслушвания заради кризата в Украйна шефът на военното разузнаване ген. Венелин Венев не е счел за необходимо да присъства, а е пратил своя заместник.

Членът на комисията Атанас Атанасов на няколко пъти, включително и пред "Капитал", заяви, че не е далеч от мисълта, че специалните служби нарочно са премълчавали или подвеждали парламента за вероятните сценарии за бушуващата вече война.

Констатирахме много сериозен провал на спецслужбите в навечерието на войната. От комисията ще поискаме да предоставят кореспонденцията с нашите партньорски служби.

Атанас Атанасов

зам.-председател на Народното събрание

Координация и анализ

В цялото уравнение има едно голямо неизвестно - Съветът по сигурност към Министерския съвет. (Да не се бърка с Консултативния съвет за национална сигурност при президента.) Той беше създаден още през 1998 година, по времето на управлението на Иван Костов, заради косовската криза. Съветът има статут на постоянно действащ консултативен орган, който трябва да заседава поне един път месечно.

Неговата задача, особено в ситуации като сегашната, е изключително важна. Ефектите от войната в Украйна са в много различни посоки, които влизат в ресорите на различни ведомства. Съветът по сигурността е мястото, където се сглобява цялата картина на случващото се и може да се обсъждат адекватните държавни и политически реакции.

Основният състав на Съвета по сигурността включва: вицепремиерите, министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи и на финансите, началника на отбраната и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби. Той се оглавява от премиера. Президентът също може да изпрати свой представител или самият той да присъства. Съгласно чл. 5 от правилника му Съветът за сигурност има следните функции и задачи: "Обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност и колективната сигурност и отбрана; дава професионална оценка и прогноза за динамиката им; планира конкретни мерки за тяхното неутрализиране; предлага решения в условия на криза;. координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становища по разпределението на ресурсите." На книга всичко, което трябва да се случва по време на криза за взимане на информирано решение от управляващите, е описано. Наскоро за секретар на този съвет е бил назначен Петър Петров, който идва там от ДАНС. Докато Стефан Янев беше министър на отбраната, е предложил друг човек на премиера Кирил Петков, но той го е отхвърлил. Предвид позицията, която зае Янев по отношение на войната в Украйна, може би е имал право.

Според пресцентъра на Министерския съвет от началото на войната в Украйна Съветът по сигурността е заседавал четири пъти. Тъй като решенията му са секретни, не е ясно какви са те. Но ако предоставените доклади от службите са като тези, които са дадени на парламентарната комисия, положението не е обнадеждаващо.

От гледна точка на реакцията за ефектите от войната в Украйна по-видимо стана действието на Кризисния център към Министерството на външните работи, чиято дейност трябва да се координира именно от Съвета по сигурност.

Пробита кофа

Един от изначалните проблеми на българските специални служби е, че те бяха създадени върху основите на Държавна сигурност - Първо главно управление стана разузнаването, Второ главно сега е ДАНС, а Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, известно като РУМНО, стана Служба "Военна информация". По правило българските разузнавателни служби по времето на социализма бяха на пряко подчинение на съответните съветски и всички работещи там минаваха на школи в Съветския съюз. През 2015 г. например 6% от командния състав на военното разузнаване бяха завършили такива школи в Съветския съюз, а 39% бяха започнали кариерата преди 1989 г. Възможно е голяма част от тях да са се пенсионирали, но подозренията остават.

Тези зависимости винаги са били разглеждани като сериозен проблем. През последните няколко години бяха афиширани няколко шпионски скандала с адрес руското посолство. В един от случаите информация изтичаше именно от военното разузнаване. При последния шпионски скандал беше арестуван пенсиониран генерал. Проблемът при всички тези разкрития е един - не е ясно откъде изтича информацията, която стига до руската резидентура. Защото прокуратурата в един момент дръпва ръчната спирачка и случаите са потулват.

Според дипломатически източници съставът на руското посолство в София е равен по брой на посолствата на Германия, Англия и Франция, взети заедно. Което показва от какво значение е София за Кремъл. Руското посолство е като склад за шпиони, само трябва да отвориш вратата и да извадиш някого оттам и да го осветиш. Впечатление прави, че въпреки демонстрираните "разкрития" руснаците не се гневят особено на това. Сякаш всичко е съгласувано с тях.

В същото време серия от саботажи и инциденти като пожара в склад за боеприпаси и оръжейни заводи, опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и още двама негови сътрудници с новичок и други примери бяха неглижирани и неразследвани. Като добавка трябва да се отбележи и тоталната зависимост от доставките на газ изцяло от Русия, която допусна ГЕРБ.

И ако има някаква сериозна заплаха за България, то тя е именно от влиянието на руските служби в България.

Според бившия директор на разузнаването ген. Димо Гяуров по време на косовската криза сме получавали абсолютно коректна и плътна информация от страните от НАТО за случващото се там, въпреки че не сме били членове на алианса. Но той добавя, че е въпрос на доверие каква информация ще дават съюзниците, защото ако нямат доверие на съответната страна, това е доста проблемно.

Именно поради тази причина зам.-председателят на парламента Атанас Атанасов заяви пред "Нова тв": "Констатирахме много сериозен провал на спецслужбите в навечерието на войната. От комисията ще поискаме да предоставят кореспонденцията с нашите партньорски служби и ако се окаже, че са знаели какво се планира в Москва, тогава..."

Проблемът с доверието в разузнавателните служби има и друг план - откъде се снабдяват с информация. Защото ако тя идва от руското посолство, тогава е ясно защо мнението им пред парламентарната комисия съвпада тотално с твърденията на Кремъл, че няма да има война. А тогава е по-добре да дръпнем щепсела.

В крайна сметка по-добре без служби, отколкото такива, които работят за друга държава, и то такава, която напълно реално заплашва България.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 7
    • + 5

    Намеците са като уличен бой, Йово - без правила и без отговорност, защото биячите/намекващите бягат/се крият зад обяснението, че това са тълкувания и те нищо такова всъщност не са написали.

    Не ви прави чест да си слагате името под толкова конформистки текст. Името, което преди години бе символ на елитарна журналистика.

    Така мисля.
    Все пак името си е ваше.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал