Евробарометър: Все повече българи осъзнават проблема с дезинформацията

За 73% от българите фалшивите новини са проблем в национален план, но способността им да ги разпознават е под въпрос

Все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна, отчита националният доклад за България в последния "Стандартен Евробарометър", публикуван в петък. За 73% от българите дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%). Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС.

Проучването на "Евробарометър" е проведено между 18 януари и 8 февруари 2022 г в страните от ЕС и други държави в Европа от Kantar Belgium по поръчка на ЕК. В България са проведени 1036 интервюта по метода "лице в лице". Сред темите, върху които проучването се фокусира, освен медиите са доверие и очаквания за ЕС, нагласи към политики на ЕС, епидемията от коронавирус.

Българите, медиите и дезинформацията

Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Традиционно печатните медии получават значително по-ниско доверие в България - на около една трета от обществото, докато в ЕС половината население се доверява на пресата. От друга страна, сред българите доверието в телевизията е малко по-високо от средноевропейското, а доверието в интернет и социалните мрежи е значително по-високо, отколкото сред гражданите на ЕС (виж графиката). Проблемът тук е, че именно "интернет" и социалните мрежи са нерегулираното и плодородно за фалшиви новини и дезинформационни източници поле.

Друга особеност е, че малко повече от половината българи (53%) определят информацията в националните медии като достоверна, а две трети (66%) считат, че медиите представят разнообразие от гледни точки и мнения. Тези дялове са съизмерими със средноевропейските (съответно 60% и 70%), но са по-ниски. Или казано иначе - българинът вярва по-малко на официалните медийни канали, отколкото средния европеец.

По-отчетливи са различията между българите и гражданите на ЕС в оценката им за независимостта на медиите - до голяма степен очаквано предвид дългогодишните проблеми и дефицити, натрупани по този въпрос. Така например 43% европейските граждани изразяват съгласие, че информацията в медиите е свободна от търговски и политически натиск, докато в България този дял е 33%. Сравнително малко българи (28%) смятат, че обществените медии са свободни от политически натиск, отколкото гражданите на ЕС (39%).

Същевременно българите са значително по-доверчиви към политическото съдържание в социалните мрежи. На средноевропейско равнище 60% от гражданите декларират, че не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато в България този дял е само 45%. Българите са по-склонни и да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми, както и на начин да останеш в течение на политически въпроси.

Мнозинството от гражданите както в България, така и в ЕС са уверени, че са способни да разпознават фалшиви новини (съответно 52% и 63%). Възприетите нива на дезинформация в България обаче са по-ниски от тези на средноевропейско равнище. Българите например доста по-рядко декларират (54%), че попадат често на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (70%). Предвид че дезинформацията и откровено фалшивите новини в страната ни са изобилни в последните години - особено с произход от Русия, това поставя под съмнение способността на българите по-често да разпознават фалшивите новини като такива.

И все пак добрата новина е, че тенденцията е все повече да се разпознава обществената вреда от дезинформацията. Все повече българи определят фалшивите новини като проблем както в национален план (73%, или с 10% повече спрямо зима 2020- 2021), така и за демокрацията по принцип (81% - ръст със 7%).

Икономически негативизъм

Българите продължават да имат по-високо доверие в ЕС, отколкото в редица национални институции като правителство, парламент и съдебна власт. Повечето българи остават оптимисти за бъдещето на съюза, но под средното ниво в ЕС заради значителен песимизъм, генериран в последната година.

По отношение на цялостното състояние на българската икономика също се наблюдава по-висока степен на неудовлетвореност в сравнение с пролетта на 2021 г. и отчетлива разлика с нагласите на европейците спрямо състоянието на местните икономики. Докато огромното мнозинство от българите оценява ситуацията на националната икономика като лошо (85%), то на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (59%). Така
България се нарежда на предпоследно място по неудовлетвореност от местната икономика в съюза, следвана от Гърция (89%). Има нарастващ песимизъм и за състоянието на икономиката през следващата година. България отново контрастира на средната тенденция в ЕС, където песимистичните нагласи бележат по-малък ръст или са сравнително устойчиви. Все повече българи предвиждат по-лоша ситуация по отношение на финансите на домакинството им, трудовия им статус, националната икономика като цяло и заетостта в частност. Наблюдава се и отчетлив ръст на очакванията за влошаване на европейската икономика в близкото бъдеще.

Проблемите, които българите определят като важни за тях в личен план, са най-вече икономически. Както в България, така и в ЕС покачването на цените е първостепенен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото, следват финансите на домакинството, пенсиите, условията на живот и икономиката на страната. Европейските граждани за разлика от българите обаче посочват като лични и проблемите, свързани със здравеопазването и измененията в климата.

Гражданите на България и ЕС имат и различна оценка за това кой е най-важният проблем, пред който съюзът е изправен. Докато за българите това е здравеопазването, гражданите не ЕС поставят на първо място околната среда и изменението на климата.

Българите продължават да са ваксинните скептици номер едно в ЕС

Запазва се тенденцията на ниско доверие на българите към ваксините срещу коронавирус като потенциален инструмент за справяне с пандемията от ковид-19. Докато на средноевропейско равнище едва 15% от гражданите не са получили нито една доза от ваксината срещу коронавирус, в България този дял е няколко пъти по-голям и обхваща мнозинството от респонденти (56%). Така България се нарежда на последно място в ЕС по ниво на ваксинация. Малко повече от половината от българите, поддържащи скептични нагласи към ваксинацията (26%), декларират, че никога не биха се ваксинирали срещу коронавирус. Средно за ЕС същото заявяват едва 8%.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 2

    Лъжливите новини (и изводите върху тях) идват все отнякъде.
    У нас определени медийни вятрове носят предимно смрад на козяшка пърчотина..

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал