Новият път на България към Космоса

България насочва поглед към Космоса

Страната направи стъпка за членство в Европейската космическа агенция, но няма да бъде създавана Българска космическа асоциация

Изстрелването на телескопа за изследване на Дълбокия космос James Webb с френската Ariane 5 беше една от най-важните съвместни мисии на Европейската космическа агенция и НАСА. Членките на ЕКА могат да участват пълноправно във всяка от мисиите на агенцията, които покриват всичко от орбитални изследвания до изучаване на чужди планети
Изстрелването на телескопа за изследване на Дълбокия космос James Webb с френската Ariane 5 беше една от най-важните съвместни мисии на Европейската космическа агенция и НАСА. Членките на ЕКА могат да участват пълноправно във всяка от мисиите на агенцията, които покриват всичко от орбитални изследвания до изучаване на чужди планети
Изстрелването на телескопа за изследване на Дълбокия космос James Webb с френската Ariane 5 беше една от най-важните съвместни мисии на Европейската космическа агенция и НАСА. Членките на ЕКА могат да участват пълноправно във всяка от мисиите на агенцията, които покриват всичко от орбитални изследвания до изучаване на чужди планети    ©  Reuters
Изстрелването на телескопа за изследване на Дълбокия космос James Webb с френската Ariane 5 беше една от най-важните съвместни мисии на Европейската космическа агенция и НАСА. Членките на ЕКА могат да участват пълноправно във всяка от мисиите на агенцията, които покриват всичко от орбитални изследвания до изучаване на чужди планети    ©  Reuters

"Ще направим всичко възможно да изпратим първите български астронавти в НАСА." Помните ли това заявление на Слави Трифонов, от което сякаш мина век, а всъщност беше едва средата на миналата година. С нея лидерът на ИТН се опита да вкара мащаб в тогавашната си програма за управление (която въпреки това не успя).

Космосът, тази граница на човешкия дух, се ползва за вдъхновение отдавна - още преди онзи 12 април 1961 г., в който Юрий Гагарин премина за първи път бариерата, която никой дотогава не беше пресичал, и отвори космическата епоха на човечеството. Но много често, особено в България, тя се свежда до изпращането на хора в орбита. И до производството на храна за астронавтите.

Истината е, че хората, пресичащи линията на земната атмосфера, са само върхът на това усилие (а България вече има едно момиче, запътило се натам). Космическата индустрия води до развитието на нови технологии, продукти и услуги, с които да разрешаваме проблеми на Земята - борбата със замърсяването на въздуха, с промените в климата, транспорта, комуникациите, биологията и фармацевтиката и много други. Участие в нея вече имат някои български компании, но още много биха могли да го правят, ако България стане най-накрая член на Европейската космическа агенция.

Този път няма да е лесен, но този февруари беше направена още една стъпка по него - подписано беше споразумение за сътрудничество.

Членство до година-две?

"В България лидерският стол за Космоса е бил празен в последните 10 години", коментира министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер на среща на 8 март, на която бе обсъдено бъдещото сътрудничество с агенцията. България е една от малкото членки на ЕС, която не членува в ЕКА.

Сега диалогът трябва да се засили - подписаното разширено Споразумение за европейска кооперираща държава, което предстои да бъде ратифицирано в парламента идва като резултат от дискусиите във Франция през февруари между министър Лорер и генералния директор на ЕКА Йозеф Ашбахер. "В момента разполагаме с нулев старт и имаме шанса да направим нещо смислено", коментира министърът.

С това споразумение България не става пълноправен член, а ще има разширени задължения и възможности, подобни на досегашния и статут в организацията - PECS. Това, което ще получим, е допълнителни разширени възможности за участие в програми на ЕКА, както и експертна и техническа помощ от организацията. Новият статут ще носи със себе си и увеличение на вноската, която страната внася ежегодно - сумата ще се покачи от 1.4 млн. евро на 2.8 млн. евро. Всяка членка получава поне 80% от вложената инвестиция обратно под формата на проекти и субсидии.

Новият статус, който е фактически нещо по-скоро от типа PECS+, има една главна цел: да увеличи възможностите на българския бизнес и институции, така че да са конкурентоспособни, когато и ако влязат като пълноправни членове на общ пазар. Тъй като България прескочи именно заради това статута на асоциирана държава (виж карето), ние изглеждаме доста неподготвени.

С новото споразумение България придобива и една уникална възможност - способността да премине в следващата фаза на членство към ЕКА по-рано от крайния двегодишен период. Оценка за възможностите на страната ще бъдат направени в "Междинния преглед за изпълнимост в тръжните процедури на ЕКА".

Ако този преглед е позитивен, страната може да стане пълноправен член още догодина, което би означавало неограничен достъп до пазара на ЕКА, възможности за работа в сектора за българите, по-широк достъп до програми и партньорства и, да - евентуално българи в Космоса. За съжаление обаче ситуацията с прегледа към момента не изглежда твърде розова.

Историята дотук

Първото подписано споразумение между правителството на България и ЕКА за придобиване на статут на европейска кооперираща държава беше подписано на 8 април 2015 г.

Тогава страната прескача една от фазите на подготовка, а именно първата стъпка в процеса - "Първоначално ниво на сътрудничество" (Associate Member State). В този стадий в момента са Словения, Латвия и Литва.

Като член на това ниво държавите добиват достъп до възможни програми на ЕКА и стажове, нетуъркинг събития и инициативи и изследователски дейности. По този начин държавите развиват базово разбиране за това как ЕКА действа и какви са изискванията на организацията.

България е прескочила това ниво най-вероятно защото то включва отварянето на търговете към всички страни и по-силна конкуренция.

Пак търгове, пак проблеми

В периода от 2015 г. досега българските компании са участвали в търгове, които са затворени, т.е. само за местни компании, защото такъв е статутът на държавата и те нямат право да участват в общоевропейски. Но дори на този доста малък и неконкурентен пазар търговете не са особено добри. От общия бюджет на държавата за реализирането тези дейности и като членски внос към ЕКА за периода 2015 - 2021 г. са били заделени 8.3 милиона евро. Оползотворени са 6.2 млн. евро.

Участниците са постигнали ниско ниво на активност и изпълнение. До този момент само през една от годините са били усвоени по проекти всички възможни субсидии за страната. Изпълнени са едва 42 проекта, което прави средно по 6 на година.

По официален доклад за членството на българското представяне ЕКА констатира няколко слабости.

Главно сред тях е доминиращото присъствие по проекти на една организация - БАН - тя е заела цели 46% от одобрените за изпълнение проекти по PECS на страната, а една трета от тях са на Института за космически изследвания и технологии към академията. Най-големият проблем в тази ситуация е, че нито един от разработените от тях проекти не е в сферата на бизнеса - продукт или услуга, а са изцяло научни изследвания.

Бизнесът от своя страна показва ниско ниво на заинтересованост - едва 35% от проектите одобрени за финансиране по PECS са с цел развойна дейност. От този процент едва една фирма е сключила повече от един договор. Това не е особено изненадващо - България е на последните места в ЕС и по развойна дейност на бизнеса.

Според Райчо Райчев от EnduroSat има и друго обяснение. На скалата за технологична готовност - TRL, повечето от проектите, извършени от спечелилите, са на ниво TRL 3. Това на практика значи прототипи, без търговска реализация. Според Райчев това обрича търговете, защото:"Нито един сериозен бизнес не би бил заинтересован от Космос в България в такива условия, защото той не иска да създава бумащина, да пише документи - той иска да създаде максимално бързо конкурентен продукт или услуга и да се бори с този продукт или услуга на пазара. А сегашният формат на програмата е структуриран, изисквайки от екосистемата да създава по-скоро идейни проекти до максимум прототип от ранен стадий, вместо да пренасочи фокуса си от прототип към търговска реализация в рамките на европейската икономика. Това автоматично обезкуражава истински конкурентните компании да участват с много по-голям ентусиазъм в космически програми."

Подобно мнение има и д-р Мариана Дамова от "Мозайка" - компания, която обработва сателитна информация за водите. "Моето впечатление от това, че сме в PECS, а не сме пълноправни членки, е, че ни се затварят вратите за много интересни възможности и за развитие на потенциал. Ако бяхме членове в ЕКА, щяхме да можем да влезем в следващото ниво на ускорено развитие, включване в големите инициативи и бъдещи планове на развитите общества по отношение на космическите изследвания", смята Дамова.

Райчев е категоричен, че и в момента страната ни има абсолютно достатъчния капацитет да е пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Дирекция "Икономическа политика" в Министерството на финансите, която отговаря за партньорството с ЕКА, отговори преди няколко месеца на "Капитал", че асоциираното членство, което сме прескочили, "предоставя широки възможности за участие в избираемите програми на ЕКА и достъп до тръжните конкурси без ограниченията, характерни досега, но в условията на висока конкуренция".

С две думи - можело е да играем на този по-широк пазар, с рискът обаче парите, които предоставяме, да отиват в други държави, с по-добре развита бизнес среда. Избягването на конкуренцията обаче не изглежда да е развило местната среда. "Досегашните резултати почти изключват възможността за пълноправно членство", коментираха тогава от министерството.

Проекти по PECS България:

• За първата тръжна процедура са подадени 19 предложения и са изпълнени 5 проекта на стойност 513 000 евро;

• За втората тръжна процедура са подадени 25 проектни предложения, изпълнени са 9 проекта и е усвоена сумата 1.47 млн. евро;

• За третата тръжна процедура са подадени 8 предложения и са изпълнени 3 проекта на стойност 389 000 евро;

• За четвъртата тръжна процедура са подадени 18 предложения и одобрени за изпълнение 5 проекта на стойност 778 000 евро;

• За петата тръжна процедура са подадени 17 предложения и одобрени за изпълнение 7 проекта на стойност 574 000 евро;

• За шестата тръжна процедура, са подадени 20 предложения и одобрени 7 проекта на стойност 902 697 евро;

• За седмата тръжна процедура, са подадени 20 предложения и одобрени 5 проекта на стойност 969 347 евро.

Развитието оттук нататък

На срещата в "София тех парк" на 8 март стана ясно, че отговарящ за космическата инициатива на България ще бъде зам.-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева. Няма да бъде създавана Българска космическа асоциация - според министър Лорер и зам.-министър Ангелиева липсват експертни лица, а и няма нужда от още едно административно звено. Срещи със заинтересованите компании от сектора ще бъдат правени всеки месец, обеща зам.-министърът.

Лорер посочи, че няма да има централна визия за развитие и насока налагана от правителството, а тя ще се създава чрез нуждите и идейните проекти на участниците и чрез дълготрайна взаимна комуникация. Причината е проста - държавата няма особен капацитет да предлага политики и идеи в този сектор заради дългогодишната си незаинтересуваност от него, а бизнесът е доста по-напред.

Отварят се няколко канала, които ще финансират купуване на апаратура и образователни програми. В Плана за възстановяване според Ангелиева има заделени около 40 млн. лв. за тази цел, а отделно има Национален иновационен фонд. В плана също така е отбелязано финансиране за Центъра за аерокосмически изследвания към МВР, който вероятно ще трябва да започне по-активна работа в сътрудничество за наблюдение през сателити.

За оценка на състоянието на бизнеса в сектора вижте интервюто с Райчо Райчев от "Ендуросат".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Сякаш по-добре е да си оправим уличките и тротоарите... И да се махне мизерията от кварталите. Ама иска много работа.. от много хора.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал