Парламентът окончателно ликвидира спецправосъдието

Депутатите от ГЕРБ и ДПС го защитаваха до последно - с аргументите на главния прокурор Иван Гешев

Делото за "кражбата на века", както беше наречен фалитът на КТБ, престоява в специализирания наказателен съд от 2017 г.
Делото за "кражбата на века", както беше наречен фалитът на КТБ, престоява в специализирания наказателен съд от 2017 г.
Делото за "кражбата на века", както беше наречен фалитът на КТБ, престоява в специализирания наказателен съд от 2017 г.    ©  Юлия Лазарова
Делото за "кражбата на века", както беше наречен фалитът на КТБ, престоява в специализирания наказателен съд от 2017 г.    ©  Юлия Лазарова

Народното събрание окончателно закри в четвъртък специализираните съд и прокуратура и премахна кариерните и финансови бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и инспекторите към ИВСС.

За премахването на спецправосъдието гласуваха 124 народни представители, 67 бяха против, а никой не се въздържа. Очаквано срещу приемането на текстовете се обявиха ГЕРБ и ДПС, като по време на дебата партията на Бойко Борисов беше най-активният защитник на специализираните структури. Използвайки изцяло аргументите на главния прокурор Иван Гешев, от ГЕРБ няколко пъти обвиниха управляващите, че работят в полза на "олигарси" и че целят саботаж на вече започнали дела.

Дебатът

От управляващите пък поискаха да разберат кои са тези дела, които ще потънат. Изтъкнаха, че спецструктурите се закриват, защото са се превърнали в "инквизиция". За да онагледят думите си, от "Демократична България" използваха пример с бившия външен министър и настоящ заместник-председател на ГЕРБ Даниел Митов.

"Той беше обвинен по едно скалъпено обвинение на Специализираната прокуратура за самолетни билети. Слава Богу, Специализираният наказателен съд каза, че деянието е несъставомерно. Но какво става с авторитета на човека, само защото отстоява евроатлантическа позиция?", каза Атанас Славов (ДБ).

Основните аргументи на управляващите бяха, че специализираните съдилищата гледат малък брой дела от общ характер и че предимно се занимават с даване на разрешения за ползване на специални разузнавателни средства (СРС).

През цялото време дебатът беше съпроводен от подвиквания от място от депутати от ГЕРБ и от общи политически изказвания от трибуна, въпреки че проектът се разглежда на второ четене и би следвало парламентаристите да разговарят по съществото на текстовете.

В духа на общите изказвания Александър Ненков (ГЕРБ) обвини управляващите, че водят институционална война срещу специализираното правосъдие, на което представители на "Продължаваме промяната" му отвърнаха, че война има, но тя не е срещу професионалистите магистрати, а за правова държава.

"Много малко хора се вълнуват от темата, в която сте се фокусирали - фигурата на главния прокурор Иван Гешев. Закрийте специализираните структури, но това не е реформа", каза Ненков.

По-късно управляващи и опозиция изпаднаха в спор какво точно представляват олигарсите. Според Анна Александрова с този проект се правят опити да се спасят представители на олигархични кръгове. Крум Зарков ѝ разясни какво значи олигарх - човек, който се е обогатил заради близостта си с властта. "Ако на някого е било повдигнато обвинение за периода 2009-2012 г. с коя власт е бил близък?", попита Зарков.

Олигарси ли са бившите министри на ГЕРБ

Впоследствие от ГЕРБ обявиха, че преди създаването на спецсъда не е падал и косъм от главата на олигарсите. В отговор на тази констатация от "Демократична България" изброиха всички бивши министри на ГЕРБ, които са попаднали под ударите на "бухалката" на спецправосъдието.

"Симеон Дянков, Даниел Митев, Трайчо Трайков, Николай Ненчев, Нено Димов - това ли са олигарсите в България. Специализираното правосъдие е пример за поръчково правосъдие - повдигат се обвинения, след като човекът падне от власт, с едно изключение. По-голямата част бяха измислени обвинения, заради това че отстояват някаква позиция - евроатлантическа, антируска и т.н. Последните година, две се сетиха, че в България има руски шпиони и взеха да ги гонят в опит да вземат острия завой и да си спасят кожите", каза Атанас Славов. Четири от делата, изборени от него, приключиха окончателно с оправдателни присъди, като съдът обяви повдигнатите обвинения за несъставомерни, т.е. че става въпрос за дейния, които въобще не са престъпления. Делото срещу Нено Димов още е висящо.

Висящите дела

След олигарсите от ГЕРБ се прехвърлиха на друга тема - къде ще бъдат прехвърлени висящите дела след закриването на спецсъда. Дани Каназирева (ГЕРБ) припомни, че ще бъдат насочени към Софийския градски съд и попита дали там те ще приключат по-бързо. След като от залата се чу утвърдителен отговор, тя попита: "Това ли е любимият съд вече?", а след това заключи, че в СГС нямало достатъчно зали за заседанията на магистратите, което според нея се явява сериозна процесуална пречка.

Последва още един аргумент, ползван от прокуратурата през последните месеци. Изразител беше Анна Александрова (ГЕРБ), която атакува адвокатурата и каза, че на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси адвокати са защитавали проекта, а те самите вземали пари от клиенти, които са част от олигархичните кръгове.

Крум Зарков ѝ отговори, че на заседанието е присъствал зам.-председател на Висшия адвокатски съвет (става дума за Ина Лулчева), който е представил позицията на адвокатурата.

От третия път

Специализираните съд и прокуратурата заработиха в началото на 2012 г., като инициативата за създаването им беше на първото правителство на ГЕРБ. Впоследствие спецправосъдието се доказа най-вече в двойните си услуги - с отказите да се образуват досъдебни производства срещу представители на властта и с ролята на "бухалка" срещу опонентите й.

Закриването на спецструктурите беше един от основните ангажименти на управляващите формации, записан и в коалиционното споразумение като една от спешните мерки, които трябваше да се изпълнят в първите три месеца от мандата.

В неделя преди напрегнатия коалиционен съвет заради обтегнатите отношения между "Има такъв народ" и останалите три формации премиерът Кирил Петков коментира, че приемането на промените в ЗСВ е от съществено значение за управлението.

До окончателното гласуване имаше опасения, че отново закриването на специализираните структури може да не се състои. Причината беше, че на думи "Има такъв народ" винаги са декларирали, че са "за" тези промени, но в двата кратки парламента миналата година за приемането им не остана време, тъй като придвижването им беше забавено.

Заседанието в парламента продължи около 10 часа. Както в правната комисия, така и в пленарна зала спорове предизвика и кадровият статут на съдиите, прокурорите и следователите след закриване на специализираното наказателно правосъдие и условията за тяхното преназначаване.

В крайна сметка с мнозинство от 120 гласа "за" и 62 "против" управляващите подкрепиха предложението до една четвърт от съдиите в Специализирания наказателен съд да се преназначават в един окръжен съд, а до една трета от магистратите от Апелативния специализиран наказателен съд - в един апелативен съд. До една трета от спецпрокурорите и следователите пък могат да отидат в един съдебен орган. Тази мярка от ГЕРБ наричаха "принудително заселване" на магистрати в различни населени места.

В ЗСВ беше записано, че съдиите и прокурорите те ще се преназначават по реда на чл. 194, ал. 1 от закона.

В 14-дневен срок от обнародването на промените в ЗСВ магистратите трябва да подадат заявление до съответната колегия на ВСС (съдийска или прокурорска), в което да кажат дали искат да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди да бъдат назначени в спецсъда и спецпрокуратурата, или да бъдат преназначени в друг орган на съдебната власт и къде.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 5

    Едно от исканията на тези които платиха за протестите миналата година е изпълнено!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал