България се изкачи в класациите за медийна свобода. Трайно ли е това?

За пръв път от 2013 г. страната ни не е на последно място в ЕС по свобода на словото най-вече заради липсата на натиск от страна на властта

От тази седмица България вече не заема последното място в Европейския съюз в класацията на неправителствената организация "Репортери без граници" за медийна свобода. След промяна в методологията, но основно заради излизането на Бойко Борисов от властта, държавата ни се изкачи с близо 20 места нагоре - от 112-о до 91-во място. За последен път България е била в първите сто страни преди повече от 9 години.

Макар и оценката да обхвана миналата година, когато държавата се управляваше основно от служебни кабинети, оценката на "Репортери без граници" без съмнение ще бъде отчетена навън като постижение за правителството на Кирил Петков.

Класацията на "Репортерите" идва в ключов момент - властта е напът да конституира следващия състав на медийния регулатор, който пък ще избере генерален директор на БНТ. Същевременно правителството се опитва да отговори със законодателни промени на някои от препоръките, които бяха отправени от организацията.

Следващите месеци ще са ключови за това дали управляващите ще оправдаят оценката на международната организация "Репортери без граници" и България ще отлепи от дъното. Сложните отношения в коалицията, от една страна, и задълбочаващи се конфликт между Кирил Петков и президента Румен Радев обаче допълнително затрудняват задачата. Кои са някои от ключовите проблеми?

Без визия, но с видими скандали

В коалиционното споразумение няма нито ред за медийната свобода, а единствената законодателна промяна, формално свързана с медиите и приета до момента, беше спешно приетото изменение в Закона за МВР, с което на централата на БТА в София беше върната полицейска охрана. От първите месеци от работата на комисията бързо стана ясно, че мнозинството в парламента също няма ясна концепция как да подобри медийната свобода. На масата бяха подхвърляни идеи за наказателна отговорност за фалшиви новини.
С преживялата по-малко от 24 часа номинация на Мартин Карбовски за член на Съвета за електронни медии (СЕМ) от ИТН проблемът стана видим за всички.

Нищо ново от СЕМ, гледайте БНТ

За двете свободни места в медийния регулатор има три номинации - парламентарния секретар на Министерския съвет и експерт по конституционно и медийно право Симона Велева ("Продължаваме промяната"), дългогодишната радиожурналистка Пролет Велкова ("Демократична България") и Тодор Беленски, номиниран от "Възраждане".

Изборът е важен, доколкото се очаква тази седмица СЕМ да открие конкурс за нов генерален директор на БНТ. По непотвърдена информация постът е договорен за кандидата от ИТН и Камен Воденичаров е фаворит. Разпределението на силите в регулатора зависи не само от избора на парламента, но и от назначение от квотата на президента, което може да се окаже определящо.

Новите членове ще трябва да работят с новия председател на съвета, Соня Момчилова, която е бивш говорител на служебното правителство на Стефан Янев и беше назначена от квотата на държавния глава Румен Радев.

За да придобиете по-ясна представа - в една от последните си публични изяви Момчилова сравни призивите за блокиране на пропагандни канали на Кремъл (като Russia Today и "Спутник") с разпоредбите на Закона за защита на държавата, действал от 1924 до 1944 г.

Акцентът- анонимните медии

Като основен приоритет управляващите очевидно припознават борбата с фалшивите новини и анонимните сайтове, като за целта се обсъждат действия по увеличаване капацитета на Министерството на културата, което поддържа регистъра на медийната собственост и финансирането на медиите, създаден с поправката "Пеевски" през 2018 г.

Тази битка изглежда изначално загубена, доколкото по неофициални оценки в момента има стотици действащи анонимни интернет сайтове с българско съдържание, които имитират автентични медии. Те или използват услуги за прикриване на действителния собственик, или домейнът е регистриран на сламен човек.

Спорно е обаче дали именно анонимните сайтове са основният проблем, при положение че от националния ефир се лее невярна информация и откровена кремълска пропаганда.

По закон регулаторът има задължение да следи за това дали радиата и телевизиите изпълняват решенията на Комисията по журналистическа етика и може да налага глоби, ако те не го правят. Отиващото си мнозинство в СЕМ категорично отказа да изпълнява това си задължение, а самата Момчилова определи подобни идеи в превръщане на регулатора в "Роскомнадзор" - официалната цензура на руската държава.

Същевременно и далеч от публичността правителството е създало работни групи, които да набележат мерки от компетенциите на изпълнителната власт (като например обучението на полицаи, участващи в охраната на протести, за да се избегнат случаи като този с Димитър Кенаров), но обсъждат и необходими законодателни промени, които да допринесат за подобряване на медийната среда.

Мерки срещу делата шамари

В края на зимата Министерството на правосъдието постави на обществено обсъждане проект за промени в Наказателния кодекс, които предвиждат премахването на по-тежките санкции за клевета на длъжностно лице. Това е разпоредба, за която България е критикувана от години, включително и в решения на Европейския съд по правата на човека. Проектът, който е на междуведомствено обсъждане в правителството, е в посоката на препоръките както на "Репортери без граници", но така и на Европейската комисия за вземане мерки срещу механизмите за съдебен натиск над медии и журналисти.

Става дума за т.нар. дела шамари (SLAPP - стратегически дела срещу публичното участие), в които значително по-силни субекти (икономически и финансови групи, бизнесмени, политици) използват ресурса си, за да завеждат дела, с които да тормозят журналисти или други публични фигури.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по по ценности и прозрачност Вера Йоурова представи заедно с неправителствения сектор проекта за европейско законодателство срещу този тип дела. Предложенията предвиждат въвеждането на специална процедура за дела срещу медии и журналисти, по-кратки срокове, както и задължения за ответника да докаже, че искът му не представлява дело "шамар".

При обсъждането на промените с неправителствения сектор Йоурова изрази притесненията си, че проектът ще засегне правилата за граждански процес - нещо, което някои държави ревниво пазят.

В България подобно законодателство би имало и друг неприятен ефект, че може да отслаби единствения механизъм за защита, който имат потърпевшите от системни клеветнически кампании, водени от кафяви медии.

Проблеми с корени другаде

Въпросът дали съдът е съучастник в заглушаването на медийната свобода пряко зависи от това дали съдиите са независими и професионално подготвени. Всъщност голяма част от видимите проблеми в медийната среда имат своите проблеми в други области, където реформата изглежда още по-трудна. Съдебната система е най-красноречивият пример.

Нивото на конкуренция и съблюдаване на концентрацията е в ръцете на Комисията за защита на конкуренцията, която също изглежда част от проблема. Непазарните и непрозрачни методи на финансиране често са данъчни нарушения и т.н.

Без да погледне към тези проблеми, България много лесно може да загуби напредъка, постигнат през последната година. Който малко или много се дължи на това, че след излизането на ГЕРБ и ДПС от властта натискът върху медиите просто отслабна.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 3

    Да се смееш ли да плачеш ли. Американско НПО измерва "свободата на словото" в бедните държави. И разбира се където нашите партньори американци държат националните медии и са си поставили васално правителство изведнъж видите ли свободата на словото се вдигнала с 21 места нагоре. Свобода на словото е правителството да натисне уж независимата СЕМ да спре всички руски канали и да остави само американската пропаганда. И сега американското НПО казва на простолюдието в бедната държава - вече медиите ви са по-свободни, по-чесни трябва повече да им вярвате.
    Интересно какво се промени за една година в медийната среда, че се качихме с 21 места. А на мен все ми се струва, че положението по-зле става с медиите.

    Нередност?
Нов коментар