Митът за българското русофилство: не любов, а страх и непознаване на историята

Проучване разкрива, че огромното мнозинство не познава фактите в отношенията ни с Русия, страхува се от руска агресия и затова предпочита "да се сниши"

Малцина в България познават истинската история на отношенията ни с Русия, докато огромното мнозинство от хората са несигурни за знанията си по темата и това създава благодатна почва за изкривяване на историческите факти и за ефективна руска пропаганда. Тя е факт дори в най-буквалния смисъл: над 15% от българите заявяват, че се информират за войната в Украйна пряко от руските медии. Въпреки десетилетните пропагандни усилия обаче не друго, а страхът доминира в отношението на българите към Москва и формира нагласите към случващото се в Украйна - а именно, че България трябва "да се сниши" на фона на войната.

Това показва национално представително проучване на агенция ЕСТАТ, направено в периода 16 - 28 април по поръчка на Фондация "Работилница за граждански инициативи". То на практика разбива мита за "братската" любов и естествените корени на българско русофилство. Всъщност "насажданата с години от руската пропаганда нагласа към Русия като освободител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност влияе пряко и върху преценката на българите за войната", коментира Валери Панджаров от фондацията.

В същото време проучването поставя и сериозния въпрос за качеството и проруската ориентация на българското образование, като ключови исторически събития и факти просто липсват в учебниците дори след 1990 г.

От старите учебници

Само 10% от българите са категорични, че познават историята на българо-руските отношения, докато останалите се колебаят в знанията си, сочат данните. При това въпросът не тества реалните знания на анкетираните, а по-скоро увереността им, така че тази декларирана информираност вероятно е преувеличена, т.е. действителният дял на информираните е значително по-нисък.

Голямата част от знанията на хората за отношенията ни с Русия идват от старите учебници отпреди 1990 г. (56%) - те са плод на съветската интерпретация на събитията и са повече идеологически, отколкото исторически коректни. Този източник посочват 80% от по-възрастните, живеещите на село, подкрепящите Русия и избирателите на БСП и "Възраждане". Част от тях също така се информират за историята и от руски медии (13%). Други основни източници на знания по темата са българските медии, историческа литература и филми. Социалните мрежи са приоритетни за по-младите, образованите, градските хора, каквито преобладаващо са избирателите на ПП и ДБ.

Макар че ⅓ от анкетираните заявяват, че са се информирали и от учебници след 1990 г., отговорите на няколко по-конкретни въпроси в анкетата ясно показват необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни. Така например мнозинството не знае, че Русия всъщност е била против Съединението на България, нито че на 5.09.1944 г. СССР обявява война на България (виж графиките). Едва един на пет души твърди, че този факт му е известен, но малцина знаят кога се е случило това, казват от агенцията. При тези въпроси също трябва да се има предвид, че респондентите самоопределят запознатостта си по темата и може да се предполага, че реалният дял на информираните е значително по-нисък от декларирания.

Качеството на образованието, редом с безпрепятствено ширещата се руска пропаганда, е един от актуалните стълбове на (поне привидно) проруските нагласи в страната.

В свое скорошно интервю за "Дневник" историкът проф. Евелина Келбечева отбелязва, че след много години опити "едва през 2019 г. успяхме да променим в голяма степен и учебниците по история за гимназиалния курс", но в същото време два изключително ключови исторически факта не са били допуснати на обществените дебати в Министерството на образованието да влязат в учебниците: фактът за съветската окупация на България 1944 - 1947 г с всички нейни изключително тежки икономически, обществени и морални импликации, както и процесът на постепенно превръщане на България в съветска република според предложенията на Тодор Живков към СССР през 1963 г и 1973 г. "Тези два факта не съществуват в нито един учебник по история за българското училище. Това е чиста проба политическа поръчка и инструментализиране на историята", казва тя.

Така 30 години след падането на желязната завеса историята на България в учебниците не звучи кой знае колко по-различно отпреди и това не остава незабелязано. "Учебниците по история на дъщерите ми са същите като моите преди 30 години, а тази част (за съветската окупация - бел.авт.) я няма никъде", пише в социалните мрежи по повод изследването бившият директор на новините на NOVA Дарина Сарелска.

Любов или страх?

Прави впечатление, че 3/4 от анкетираните никога не са били в Русия, което означава, че образът й в съзнанието на българите е в огромна степен формиран от външни фактори и източници и трудно може да бъде определен като обективно лично мнение.

Анкетата също така разкрива, че трудно може да се твърди, че зад българското русофилство стои любов - всъщност голяма част от българите изпитват сериозни страхове от руската агресия. Три четвърти от анкетираните разбираемо се страхуват в някаква степен от нова световна война и употреба на ядрено оръжие. Като по-малка заплаха се гледа на риска от окупиране на България и бомбардиране на обекти в страната, но все пак над половината анкетирани имат такива страхове (виж графиките).

Преобладават мненията, според които като цяло руската политика към България е користна (42%). Повече хора (37%) също така смятат, че развитието на България щеше да е по-добро, ако не беше част от Източния блок, докато 23% са на противоположното мнение.

А войната?

Отношението към Русия, към събитията в Украйна и особено към темата за българската помощ са въпроси, които поляризират общественото мнение. Все пак: повече хора са на страната на Украйна (32.4%), отколкото на Русия (23.6%); повече хора не одобряват анексирането на Крим (37.8% срещу 26.3%); и значително повече хора (21% срещу 7%) смятат, че българската позиция в конфликта трябва да е в подкрепа за Украйна. По последния въпрос обаче мнозинството се обявява за неутралитет (над 68%). Това желание е ясно свързано и със страховете от руска агресия и от ядрена война. Оттам идва и разбирането, че България трябва да се "сниши" (62%) и да избягва категорични позиции, вместо да се покаже като активен член на НАТО с всички произтичащи ангажименти (25%).

"Тезите, че оказването на военна помощ на Украйна означава да бъдем въвлечени във военни действия, затова трябва да сме неутрални, са напълно несъстоятелни и плод на целенасочена руска пропаганда. Положителното, което виждаме в това проучване, е, че въпреки всичко руската пропаганда не е толкова успешна", смята проф. Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната. Данните сочат, че все пак привържениците на членството ни в НАТО имат лек превес и мнозинството очаква подкрепа от НАТО в случай на агресия срещу страната ни.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    В училищата трябва да се изучава "Строителите на съвременна България", като родителите трябва да минат този курс с децата си.

    Нередност?
  • 2
    dkr021118013 avatar :-|
    dkr021118013
    • - 1
    • + 2

    Браво!

    Нередност?
  • 3
    icd1601909919687460 avatar :-|
    hristo rusev
    • - 3
    • + 1

    Престанете с тъпите си анализи. В случая не става въпрос за никакво русофилство а за трезво мислещи хора с реална преценка за това, кой предизвика този конфликт, какви са интересите и до къде ще ни доведе той. Българина се информира за разлика от западняците, които повечето са коне с капаци. Хубавото е, че и на запад много хора започнаха прозряват истината, въпреки усилията на официалните власти да ни заливат с едностранни мнения и да манипулират фактите.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Натрапва ми се нерадостната прилика между ЕС и Икономедия.

    И съюзът, и медията изоставиха основопалагащата си идея за икономически съюз (ЕС) и икономическа медия (Иконо) и лудо се плъзнаха по идеологическата пързалка. Горните разсъждения са кристално доказателство.

    Както ЕС жертва икономическата си сигурност за сметка на идеологически наративи, така и авторите в Капитал изобщо избягват да анализират днешната инфлация тип Виденов, не коментират отказа от гарантирани енергийни доставки, от които страната ни е зависима 85% от газа и 50% от нефта от Русия, не забелязват недъгавите външнополитически подскоци на Киро, а вместо това ни натрапват в очите абсурдното изкуствено разделение на нацията на русофоби и русофили.

    Четох това нещо онзи ден.
    На кафе и узо анкетирах със същия въпросник гръцките си приятели и съседите от махалата под Ликавитос, където живеем в момента.
    За мен не беше никаква изненада, че гърците в съотношение с българите дават 1:1 същите отговори. Без на никого в Елада да хрумва на базата на това да ги дели и противопоставя на русофили и русофоби.

    Какви са изводите?

    1. Че идеологическите пропагандатори използват историята като кощаревски свидетел - казат единствено тази част от истината, която им е нужна;
    2. Обиждат здравия разум, защото мнозина все още знаят, че по време на "съветския" си период БГ беше сред топ 20 на индустриалните нации, нямаше неграмотни, нямаше просяци и клошари, имаше армия...;
    3. Натрапчивото набиване в очите на населението на темата за някакво уж противопоставяне сред българите по линия отношенията към Русия (а защо не към САЩ или ЕС?) има елементарната цел да отвлече вниманието от това, с което се сблъскват всеки ден в магазина, аптеката, бензиностанцията. И което в Капитал не забелязват. Изобщо!

    И докато действията по отвличането на вниманието са толкова недъгави, интересът и към ЕС, и към Капитал ще изтлява.

    Просто стават досадно предвидими.
    И враждебни на разума.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал