Митът за българското русофилство: не любов, а страх и непознаване на историята

Проучване разкрива, че огромното мнозинство не познава фактите в отношенията ни с Русия, страхува се от руска агресия и затова предпочита "да се сниши"

Малцина в България познават истинската история на отношенията ни с Русия, докато огромното мнозинство от хората са несигурни за знанията си по темата и това създава благодатна почва за изкривяване на историческите факти и за ефективна руска пропаганда. Тя е факт дори в най-буквалния смисъл: над 15% от българите заявяват, че се информират за войната в Украйна пряко от руските медии. Въпреки десетилетните пропагандни усилия обаче не друго, а страхът доминира в отношението на българите към Москва и формира нагласите към случващото се в Украйна - а именно, че България трябва "да се сниши" на фона на войната.

Това показва национално представително проучване на агенция ЕСТАТ, направено в периода 16 - 28 април по поръчка на Фондация "Работилница за граждански инициативи". То на практика разбива мита за "братската" любов и естествените корени на българско русофилство. Всъщност "насажданата с години от руската пропаганда нагласа към Русия като освободител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност влияе пряко и върху преценката на българите за войната", коментира Валери Панджаров от фондацията.

В същото време проучването поставя и сериозния въпрос за качеството и проруската ориентация на българското образование, като ключови исторически събития и факти просто липсват в учебниците дори след 1990 г.

От старите учебници

Само 10% от българите са категорични, че познават историята на българо-руските отношения, докато останалите се колебаят в знанията си, сочат данните. При това въпросът не тества реалните знания на анкетираните, а по-скоро увереността им, така че тази декларирана информираност вероятно е преувеличена, т.е. действителният дял на информираните е значително по-нисък.

Голямата част от знанията на хората за отношенията ни с Русия идват от старите учебници отпреди 1990 г. (56%) - те са плод на съветската интерпретация на събитията и са повече идеологически, отколкото исторически коректни. Този източник посочват 80% от по-възрастните, живеещите на село, подкрепящите Русия и избирателите на БСП и "Възраждане". Част от тях също така се информират за историята и от руски медии (13%). Други основни източници на знания по темата са българските медии, историческа литература и филми. Социалните мрежи са приоритетни за по-младите, образованите, градските хора, каквито преобладаващо са избирателите на ПП и ДБ.

Макар че ⅓ от анкетираните заявяват, че са се информирали и от учебници след 1990 г., отговорите на няколко по-конкретни въпроси в анкетата ясно показват необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни. Така например мнозинството не знае, че Русия всъщност е била против Съединението на България, нито че на 5.09.1944 г. СССР обявява война на България (виж графиките). Едва един на пет души твърди, че този факт му е известен, но малцина знаят кога се е случило това, казват от агенцията. При тези въпроси също трябва да се има предвид, че респондентите самоопределят запознатостта си по темата и може да се предполага, че реалният дял на информираните е значително по-нисък от декларирания.

Качеството на образованието, редом с безпрепятствено ширещата се руска пропаганда, е един от актуалните стълбове на (поне привидно) проруските нагласи в страната.

В свое скорошно интервю за "Дневник" историкът проф. Евелина Келбечева отбелязва, че след много години опити "едва през 2019 г. успяхме да променим в голяма степен и учебниците по история за гимназиалния курс", но в същото време два изключително ключови исторически факта не са били допуснати на обществените дебати в Министерството на образованието да влязат в учебниците: фактът за съветската окупация на България 1944 - 1947 г с всички нейни изключително тежки икономически, обществени и морални импликации, както и процесът на постепенно превръщане на България в съветска република според предложенията на Тодор Живков към СССР през 1963 г и 1973 г. "Тези два факта не съществуват в нито един учебник по история за българското училище. Това е чиста проба политическа поръчка и инструментализиране на историята", казва тя.

Така 30 години след падането на желязната завеса историята на България в учебниците не звучи кой знае колко по-различно отпреди и това не остава незабелязано. "Учебниците по история на дъщерите ми са същите като моите преди 30 години, а тази част (за съветската окупация - бел.авт.) я няма никъде", пише в социалните мрежи по повод изследването бившият директор на новините на NOVA Дарина Сарелска.

Любов или страх?

Прави впечатление, че 3/4 от анкетираните никога не са били в Русия, което означава, че образът й в съзнанието на българите е в огромна степен формиран от външни фактори и източници и трудно може да бъде определен като обективно лично мнение.

Анкетата също така разкрива, че трудно може да се твърди, че зад българското русофилство стои любов - всъщност голяма част от българите изпитват сериозни страхове от руската агресия. Три четвърти от анкетираните разбираемо се страхуват в някаква степен от нова световна война и употреба на ядрено оръжие. Като по-малка заплаха се гледа на риска от окупиране на България и бомбардиране на обекти в страната, но все пак над половината анкетирани имат такива страхове (виж графиките).

Преобладават мненията, според които като цяло руската политика към България е користна (42%). Повече хора (37%) също така смятат, че развитието на България щеше да е по-добро, ако не беше част от Източния блок, докато 23% са на противоположното мнение.

А войната?

Отношението към Русия, към събитията в Украйна и особено към темата за българската помощ са въпроси, които поляризират общественото мнение. Все пак: повече хора са на страната на Украйна (32.4%), отколкото на Русия (23.6%); повече хора не одобряват анексирането на Крим (37.8% срещу 26.3%); и значително повече хора (21% срещу 7%) смятат, че българската позиция в конфликта трябва да е в подкрепа за Украйна. По последния въпрос обаче мнозинството се обявява за неутралитет (над 68%). Това желание е ясно свързано и със страховете от руска агресия и от ядрена война. Оттам идва и разбирането, че България трябва да се "сниши" (62%) и да избягва категорични позиции, вместо да се покаже като активен член на НАТО с всички произтичащи ангажименти (25%).

"Тезите, че оказването на военна помощ на Украйна означава да бъдем въвлечени във военни действия, затова трябва да сме неутрални, са напълно несъстоятелни и плод на целенасочена руска пропаганда. Положителното, което виждаме в това проучване, е, че въпреки всичко руската пропаганда не е толкова успешна", смята проф. Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната. Данните сочат, че все пак привържениците на членството ни в НАТО имат лек превес и мнозинството очаква подкрепа от НАТО в случай на агресия срещу страната ни.