Дали ако се намали скоростта по магистралите катастрофите ще са по-малко?

Ако правителството наложи спазването на Закона за движение по пътищата, това ще е най-голямата победа на законността от десетилетия

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • 147 загинали на пътя за 125 дни е равносметката от началото на годината.
  • В продължения на десетилетия България е на първите места в Европа по брой загинали в катастрофи.
  • Високата скорост, липсата на ефективен контрол и лошото състояние на пътищата са сред определящите фактори.

Изключително високият риск от катастрофи по българските пътища е от тези проблеми, които толкова дълго нямат решение, че хората, изглежда, са се уморили да искат промяна. Няма европейска държава, която толкова дълго време да е била на първо или второ място по брой загинали в катастрофи на глава от населението. На тези позиции са били и други държави, но те обикновено бързо слизат оттам, защото решенията на безумното каране са напълно ясни - трябват ефективни механизми за контрол.

Сега правителството ще се опита да направи нещо в тази посока, като започна обсъждане дали да се намали максималната скорост на движение по магистралите от 140 на 130 км/ч. Това, ако и да е някаква стъпка в правилната посока обаче, е напълно недостатъчно. В момента Законът за движение по пътищата практически не работи в България. Полицаите, които се занимават с прилагането му, са изключително малко, а системата от камери е толкова малка, че не оказва никакъв ефект.

Това е проблем, който прелива далеч извън пътищата и стотиците напълно предотвратими жертви. Масовото нарушаване на правилата за движение създава непрекъснато усещане за пълно беззаконие, което от своя страна насърчава нарушаването на други закони. Това е теорията на счупения прозорец - ако на едно място се вижда, че не се спазва едно правило, хората няма да спазват и други.

Ако държавата успее да наложи спазването на изключително лесния за налагане Закон за движение по пътищата, това може да изпрати много лесно и ефективно важното послание, че държавата отново е способна да поддържа реда. За прилагането на много други закони - като например тези, които наказват корупцията, се изисква сложна реформа на законодателството и конституцията, смяна на главния прокурор и прочее трудни действия. Налагането на ред по пътя обаче може да се свърши изцяло от изпълнителната власт с малко помощ от законодателната.

Сега правителството ще внесе няколко предложения за промени в Закона за движение по пътищата, но дали това ще бъде достатъчно? Това е един от законите, който е претърпял най-много промени. За времето от неговото първо обнародване през 1999 г. той е поправян 96 пъти.

Така за 97-ми път МВР организира публично обсъждане на проекта за промени в Закона за движение по пътищата, подготвен от ведомството и публикуван за обществено обсъждане.

Основните промени

Предлаганите промени са публикувани на страницата на Министерство на вътрешните работи и са основно в две направления. Едното е намаляване на излишните административни изисквания и дигитализация - отпадат например синият талон и стикерите за "Гражданска отговорност". Второто направление е увеличаване на наказанията за почти всички основни нарушения: превишена скорост, неправилно паркиране, липса на документи, агресивно поведение и хулигански подбуди.

Съществена промяна е намаляване на максимално разрешената скорост при движение по автомагистрала от 140 на 130 км/ч. С промените се въвежда и възможност за осъществяване на контрол с необозначени служебни коли на МВР, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане.

Нова точка в ЗДвП е нарушения за средна скорост да могат да бъдат установявани от органите чрез техническите средства на електронната система на Агенция "Пътна инфраструктура", или така известните камери на тол системата, като обменът на информация ще се осъществява чрез инструкция, създадена съвместно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

Към безнаказаните нарушения на правилата за движение тук има и още един проблем.

По-голямата част от пътищата в България (като изключим малки участъци от магистралите) са в плачевно състояние. Така са от десетки години, да не кажем повече от няколко десетилетия, въпреки упоритото и постоянно повтаряне на бившите управляващи колко много са направили в този ресор. По-лошото е, че няма изгледи да се оправят, а точно обратното, вече дори не могат да се поддържат заради стари задължения и липса на нови решения.



Висока скорост = висока смъртност

България се нарежда на тревожното второ място в Европейския съюз по брой загинали при ПТП за 2021 година, като мястото ѝ в черната класация не се е променило особено добре в годините на ковид пандемията, когато движението по пътищата беше сравнително слабо и ограничено, а точно обратното. За 2019 година данните на Европейския парламент за ПТП в съюза отреждат трето място по смъртност за страната ни (след Румъния и Латвия).

Именно високата скорост е един от параметрите, които са обект на предложение за промяна в ЗДвП. Предложенията предвиждат намаляване на максимално разрешената скорост при движение по автомагистрала от 140 на 130 километра в час. Тази скорост е повишавана плавно във времето, като първоначално през 2002 г. се вдига от 120 на 130 километра в час, а през 2012 г. максималната разрешена скорост става 140 км/ч. Едно от полуконспиративните обяснения тогава беше, че Бойко Борисов се опитва да направи услуга на търговците на горива, защото по-висока скорост на движение по магистралите увеличава разхода на колите и съответно целия пазар на бензин и дизел.

Приложените към становището на МВР данни за разрешената скорост в другите държави от ЕС показват, че единствено в България и Полша разрешената максимална скорост на движение по автомагистралите е 140 км/ч. С 10 км/ч по-ниска, или 130 км/ч, е скоростта в Германия, Гърция, Дания, но и в Румъния, която, както вече казахме, е на първо място по смъртност при ПТП.

Справка за пътнотранспортните произшествия обаче показва, че делът на смъртните случаи за 2021 година по автомагистралите е 19%, докато по първокласната пътна мрежа загиналите са 31%.

Лош път = висока опасност

Не само високата скорост обаче е определяща за ръста на тежките травми и смърт на пътя. Според анализ и изследване на Института за пътна безопасност (ИПБ) не се осъществява контрол на ремонтираните участъци по пътищата. Не се осъществява и контрол на използваните материали и фракции като камъни с достатъчна плътност. Така само след няколко месеца движение слоят асфалт се полира и няма достатъчно сцепление.

Проблемът тук е основно в контрола на пътностроителните фирми, които извършват ремонти. Според Богдан Милчев, който оглавява института, системата за пътна безопасност у нас е в критично състояние, защото "подобни изследвания за слоя на положената настилка не се извършват нито от Агенция "Пътна инфраструктура", нито от областните пътни управления, а от лаборатории, които са свързани със самите строителни фирми и са абсолютно зависими от тях".

"Асфалтът, който се полага, не отговаря на никакви нормативни изисквания и не подлежи на качествен независим контрол, поради което движението на МПС се застрашава многократно", подчерта още Милчев.

Липса на ефективен контрол = висока опасност

В официално становище на неправителствената организация (Институт за пътна безопасност - ИПБ) се изразява мнение, че наказателната процедура и по стария, и по предвидения за промяна закон е така направена, че може да бъде заобикаляна. В становището си те поясняват, че "предложението на експертите да намалят скоростта по автомагистралите на 130 км/ч и промяна на скоростния режим на различните моторни превозни средства щеше да бъде положително, ако МВР разполагаше с методология и технически средства да контролира тези разпоредби".

В отговор за "Капитал" от МВР предоставиха данни, че за контрола на движението по пътищата се грижат 1449 служители на дирекция "Пътна полиция". Към това число можем да прибавим и 1500 служители на "Охранителна полиция", които от началото на годината имат правомощия на контролиращ орган по ЗДвП. Функциониращите пък технически средства са 148 мобилни камери (в колите на пътните полицаи), 100 камери тип "триножник" и 21 стационарни камери.

Също по данни на МВР общият брой на регистрираните МПС в България в началото на годината е 3.79 млн., като най-голям брой остават автомобилите на възраст над 10 години.

Ако дори само една трета от тези автомобили се движат ежедневно по пътищата на страната, то контролните системи и органи на МВР ще трябва да проследят 1 млн. МПС за ден. На практика това показва колко мащабен е трафикът в страната, колко остарял е българският автопарк и колко малко са системите и органите за контрол. Като добавим към тези три фактора и плачевното състояние на цялата пътна мрежа в страната, се образува една голяма компонента на опасност на движение, която може да бъде променена единствено с дисциплина и спазване на закона.

За "Капитал" инж. Милчев още отбеляза, че трябва да се обърне внимание и на тежестта на нарушението и неговата ефективност по отношение на предотвратяване и намаляване на произшествията. "Обществената опасност да управляваш автомобил без шофьорска книжка и тази да управляваш без винетка е съвсем различна", посочи Милчев.

"Истинският проблем е, че караме с много висока скорост по много лоша пътна настилка", отбеляза още председателят на ИПБ.

Разбира се, че много по-ефективно и бързо е да се намали скоростта, отколкото да се ремонтират пътищата, но двата фактора са неизменно свързани и следва да вървят паралелно, за да се достигне наистина до желаното намаляване на пътнотранспортните произшествия и смъртните случаи.

Липсата на пълно осъзнаване на процеса и организацията на движение по пътищата и спазването на реда, който е установен в Закона за движение по пътищата, е ключов фактор за намаляване на критично големите стойности на смъртност, причинена на пътя.

"Ако попитаме 100 души дали са самоосъзнати, 95 ще кажат "да", но идеалното число е между 10 и 15 души. Тоест едни 85 души са напълно заблудени по отношение на собствената си осъзнатост", сподели в свое интервю за "Капитал" Димитър Илиев, зам.-председател на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Цялостната политика за контрол и намаляване на смъртността, причинена на пътя, е комплекс от редица субективни фактори като самооценка и самодисциплина, които в нашето общество не са достатъчно добре залегнали и на които следва да се обърне значително внимание.

Чувството за безнаказаност и беззаконие у хората в България е нещото, което е в основата на лошото прилагане на моделите за превенция на опасността на пътя.
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • + 3

    Липса на ум = тотален риск.
    Както от страна на управляващите/контролиращите, така и от водачите.

    Карайте разумно, Хора!

    Нередност?
  • 2
    pontius_glarus avatar :-|
    pontius_glarus
    • + 4

    "Дали ако се намали скоростта по магистралите катастрофите ще са по-малко?..."

    Разбира се! 140 км/ч е относително висока скорост, особено за нашите магистрали, които поради някои компромиси с качеството са леко нагънати, или деформирани, така че 120 км, или максимално 130!
    Но не само това! Добре ще е да се монтират повече стационарни камери (техните електронни фишове са практически неоспорими), но и ефикасен механизъм на връчването им най-много до седмица.
    Възможно ли е? Разбира се, че е възможно, но не искайте от нас, читателите акъл! Има десетки и стотици държавни служители, които за да мислят, получават пари.

    Нередност?
  • 3
    bst avatar :-|
    Стефан
    • - 4
    • + 3

    Колко ПТП има заради това че колата се движи със 140 вместо със 130, тъй като знам, ще ви кажа, НУЛА. ПТП са със скорост много над 140, и най вече, поради ниска скорост, защото движените с 80 на магистрала е много по опасно от движение със 140. Това е предната хранилка на КАТ.

    Нередност?
  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • - 4
    • + 3

    За да видим какви е влиянието на скоростта, нека да сравним относителния брой катастрофи, загинали и ранени с една държава, която няма лимит на скоростта по повечето си магистрали (Германия). Тогава най-вероятно, умен човек ще види, че скоростта не е решавашия фактор, а комбинацията от фактори като дисциплина на шофьорите, добра подготовка на водачите, добре проектирани и поддържани пътища.
    Най-импотентното решение е да забраним на водачите да шофират бързо, защото не изисква нито усилия, нито акъл за някакъв причинно следствен анализ. А относно довода по-ниска скорост = по- ниска смъртност, бих казал: Защо да оставяме доброто дело свършено на половина? Да свалим разрешената скорост на 30 км/ч! Тогава всяка катастрофа ще е безопасна и няма да има жертви!
    А сега сериозно някой замисля ли се колко хиляди човекочасояе годишно се губят в непродуктивната дейност "пътуване" ( или "общуване с държавната администрация", но това е друга тема) и как това загубено време се отразява на икономиката?

    Нередност?
  • 5
    nro16323755121077285 avatar :-|
    Атанас Атанасов
    • - 2

    Оправете най напред КАТ с всичките недъзи които има.Само парите Ви интересуват,а знаци и пътища не.

    Нередност?
  • 6
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#4] от "kratun.ko":

    Хайде стига с тя дъвка "добра подготовка за водачите" !!
    Точно поради непрекъснато повишаващите се изисквания към курсистите все повече хора карат без книжки, особено в по-малките населени места. КАТ бяха дали за 2020 г. глобени 30 000 души за шофиране без книжки. И това са само засечените, вероятно броят им е в пъти по-голям.
    Важен е последващият контрол. И няма курс за шофьори на тоя свят, който да те научи как да караш сред неспазващи правилата, няма такъв !!
    И това да променяте ежегодно Закона за движение по пътищата също е пълна глупост.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал