Въпрос за 60 хил. души

България пропуска шанса да задържи украински работници

Бежанската вълна е шанс за държавата да подсили пазара на труда. Покриването на част от разноските за новонаетите украинци е добра първа стъпка, но са нужни още усилия

Темата накратко
  • Бежанската вълна дава шанс на държавата да подсили пазара на труда.
  • Покриването на част от разноските за новонаетите украинци е добра първа стъпка.
  • Без подходящи социални услуги обаче украинците може да останат демотивирани да търсят работа у нас.

Още в началото на войната в Украйна българското правителство видя в задаващата се тогава бежанска вълна не само възможност да помогне на хората в нужда, но и да реши тежките проблеми на пазара на труда. Българският бизнес тогава заяви пред кабинета, че може да назначи поне 150 хил. души. После обаче тези намерения се сблъскаха с реалността и на етапа остават по-скоро мечта.

България се оказа в конкуренция за украинските бежанци с цяла Европа. Огромен дял от тях отиде в Полша, сериозна част се насочи и към Западна Европа. От около 6.6 милиона бежанци в България се озоваха около 100 хил. - процент и половина, като около 50 хил. от тях са в работоспособна възраст

Те са образовани (70% са с висше образование), искат да работят (70% заявяват готовност да започнат веднага) и като вземем предвид затегнатия пазар на труда в България и демографския срив, в общ интерес е колкото се може повече от тях да получат шанс за работа и да останат.

Главна роля тук играят държавата и координационният кризисен щаб под ръководството на вицепремиера Калина Константинова, а от предоставената информация за "Капитал" става ясно, че в щаба опитват да организират процесите по ефективно. Държавата обаче в случая действа повече реакционно, отколкото проактивно, а действията й изглеждат хаотични и лишени от замаха, необходим за култивирането на привлекателна работна среда за украинските бежанци.

Да се случи това, разбира се, не е лесно: от една страна е езиковата бариера, от друга - много голяма част от пребиваващите тук бежанци всъщност са майки на малки деца, при които е по-реалистично да работят на половин ден, и то, ако е създадена организация за дневна грижа за децата. Важно е и в какви икономически зони са настанени бежанците. Повечето от тях са по Черноморието и част от оставащите там ще имат възможност да се включат в туристическото обслужване с началото на сезона. Много по-различно ще е с тези, които бъдат преместени в държавни бази в по-отдалечени малки курорти или в градове из провинцията. И не на последно място - приравняването на дипломите при специализираните професии, като лекари например, е дълъг и сложен процес, за който още няма бързо решение. Освен това пряката възможност за работа не е единственото, за което трябва да се мисли - всеки човек се нуждае и от ред други социални услуги и условия, в предлагането на които западните държави се справят много по-добре.

Картината в момента не е твърде оптимистична. По данни на НАП заетите на трудов договор украински бежанци към края на април са под 5 хил., или до 8% от тези в трудоспособна възраст. Общият брой вероятно е по-висок, тъй като мнозина вероятно са на граждански договори, информация за тях обаче няма да е налична до края на годината.

За да наема бежанец

Условията за наемане на украински граждани не създават особени трудности. Статутът на временна закрила, който те получават в първата страна от ЕС, в която е подадена молба им, осигурява директен достъп до пазара на труда за период от една до две години. Те получават регистрационна карта за срока на закрилата и личен номер на чужденец.

При режима на временна закрила се прилага българското трудово и осигурително законодателство, при условие че чужденецът е започнал работа или е регистриран като търсещ работа в дирекция ''Бюро по труда'' - над 7200 души към началото на май месец са се обърнали за съдействие към институцията. България и Украйна разполагат и с предвоенно споразумение, което осигурява взаимен достъп до трудовите пазари на двете страни.

"Става въпрос за незащитените професии, а не специализираните, каквато например е лекарската", пояснява Красимира Величкова, която е съветник на вицепремиера Калина Константинова (виж карето). Агенцията по заетостта се е ангажирала с ускоряването на процеса за осигуряването на заетост, като организира пазари на работодатели по градовете.

"Разпънали са палатки в местата с много бежанци, за да ги срещнат с работодатели", казва Величкова. И добавя, че украинците с познания по английски намират и по-добре платена работа през Jobs.bg. Става въпрос за позиции най-вече в IT и аутсорсинг индустриите, които изпитват постоянен глад за кадри.

Crash course по бизнес в България

"Украински граждани отдавна регистрират фирми в България", казва Олена Шопова, член на Сдружение на украинските организации "Мати Украйна" и представител на кризисния щаб. Самата тя управлява счетоводна къща, която обслужва и украински предприемачи, които правят бизнес у нас. Става въпрос основно за компании в строителството, търговията и IT сектора. Сред бежанците от войната също има предприемачески дух. Шопова използва ситуационния център, създаден от "Мати" за провеждане на информационни сесии с украинци, които искат да стартират бизнес в България. Тя води курсове по счетоводство и данъчно облагане. Има и гост-лектори, които предоставят информация по други ключови въпроси, като например спецификите на трудовото право в България.

Някои компании набират кандидати и през дигиталните медии. Такъв подход са предприели например от Yettel, които дават възможност на засегнатите от конфликта в Украйна да кандидатстват за всички налични отворени позиции в компанията. "Към момента отворените позиции за всички кандидати са над 60", казаха от компанията за "Капитал".

Сред тях са позиции в отдели като администрация, обслужване на клиенти, маркетинг, складово обслужване, продажби, финанси, човешки ресурси, IT и разработка на софтуер - в столицата и в други градове. Yettel предлага на украинските бежанци допълнителна подкрепа в процеса по релокация "във вид на надбавка за наемане на жилище, грижи за децата, безплатни уроци по български за период от 6 месеца".

При все това на този етап няма кандидати, които да са изразили активен интерес и да са започнали работа в мобилния оператор. Вероятно това частично се дължи на езиковата бариера, но може и да се обясни и с редица други фактори.

#УкрайнаЗаБългария

Ciklum е глобална компания за дигитални услуги с украински корени. През 2022 г. компанията планира да отвори офис в София. По думите на Йевген Гриник, който е управител на местния клон, целта е да бъдат наети "стотици тукашни специалисти". С избухването на войната тази цел остава за кратко на заден фон. Вместо това компанията се фокусира над завършване на процеса по регистрацията си и прехвърлянето на част от украинския си екип в София. В резултат 100 от украинските й служители вече са започнали работа от новооткрития български офис. Компанията предоставя стандартни пакети за подкрепа при прехвърлянето, които покриват пътни разноски, разходи по придобиване на правен статут и първоначалното настаняване. Същевременно компанията запазва амбицията си да привлича български специалисти.

За още подробности четете интервюто с Гриник на сайта на "Капитал".

Връзката държава - работодатели

Държавата е изправена и пред още едно голямо предизвикателство в борбата за задържане на украински кадри - тя де факто се конкурира с държавите от Западна Европа, които имат много по-отработени социални политики и поначало са по-примамливи за бежанците.

Все пак бяха направени стъпки, които да подпомогнат значително процеса по наемането на бежанци, макар и малко късно. За тях се заговори едва в края на април, повече от два месеца след пристигането на първите вълни, бягащи от войната. Две седмици по-късно станаха ясни и параметрите на нова програма, по която държавата ще предоставя на работодателите, наемащи украински граждани, стимули - минималната работна заплата на всеки нает и осигуровки за три месеца. По думите на министъра на социалната политика Георги Гьоков парите ще са по програма "Развитие на човешките ресурси" за над 5200 украински граждани.

През работодателите за същия срок ще се изплащат на работодателите и по 400 лв. за поне частично покриване на разходите за наем на жилище. Тази мярка ще е особено удобна за хотелиерите по Черноморието, които могат да направят добра синергия, предоставяйки едновременно работа и подслон на бежанци. От курорта Албена например заявиха, че поне част от близо 1400 бежанци, настанени там, ще бъдат наети за сезона. Всъщност анкетата на Агенцията по заетостта, проведена сред самите бежанци, показва, че голяма част от тях имат нагласа за работа в туристическия сектор (виж инфографиката).

Как интегрираме лекарите и сестрите

"Няма бързо решение на този проблем", казва Красимира Величкова. По думите й езиковата бариера, която разделя медицинските специалисти от Украйна и българските пациенти, е основна трудност на първо време. На второ място е тромавата процедура по приравняване на дипломи и квалификации. И по двете държавата все пак може да вземе мерки - да насърчи ученето на език и за олекотяване на процедурата, но те няма да дадат магически резултат. "Ще работим върху улесняване признаването на квалификациите и дипломите на украинските бежанци, ще окажем и съдействие да навлязат на пазара на труда", каза наскоро за "Капитал" Марио Нави, директор на генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" към ЕК.

Междувременно може да се почерпи пример от държави като Словакия, където държавата субсидира клиники, в които украински лекари обслужват други свои сънародници.

"Всеки работодател може да се възползва от тези стимули, при това не само при наемането на бежанци, но и при наемането на българи", уточнява съветникът на вицепремиера Красимира Величкова. Става дума примерно за дългогодишно обезсърчени безработни. По думите й това са действащи и от преди програми, които се адаптират към бежанците и се ползват средства по вече съществуващи механизми за финансиране, защото това е по-бързият и гъвкав начин в сравнение с изработване на нови програми.

"България може да поиска подкрепа за засилване на интеграцията, участието в пазара на труда и мобилността на работната сила за граждани на трети страни. Това също ще даде възможност на работодателите да наемат квалифициран персонал и да запълни с пропуските на пазара на труда. Ние сме готови да подкрепим българското правителство в тази област", каза наскоро за "Капитал" и директорът на генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" към ЕК Марио Нави.

Социалните услуги

От 26 април държавата покрива здравните осигуровки на всички украинци със статут на временна закрила - три месеца за хора в работоспособна възраст, а за непълнолетните и пенсионерите - до изтичане на специалния статут, т.е. поне до края на февруари 2023 г.

При все това бежанците се сблъскват с предизвикателства при здравните грижи. Например личните лекари могат да запишат при себе си ограничен брой пациенти, а отписването им е сложен процес. Така много от джипитата отказват да поемат украинците, които в кратък срок могат да напуснат България. В отговор на това кризисният щаб е изготвил списък с всички лични лекари по населени места, за да улесни бежанците при търсенето им на специалист, който би ги поел.

Предоставянето на детски грижи е дори по-ключово за интеграцията на украинците в трудовия ни пазар, защото огромна част от тях са майки с деца. В момента обаче детските грижи са основно на доброволни начала през съществуващи и новоорганизирани, включително от доброволци, детски центрове. Това обаче не е константно решение, каквато е нужно, ако родителите започнат работа на пълен работен ден. За този проблем кризисният щаб е сформирал работна група, която по думите на Величкова има амбицията до края на юни да започне програма за насочване на средства към общини с недостиг на места за украински деца в детските градини. Част от тях ще са за увеличаване на капацитета в детски градини - пространство и персонал, а друга - за партньорства между общините и частни организации за нови пространства. Олена Шопова, която е член на Сдружение на украинските организации "Мати Украйна" и представител на кризисния щаб, допълва, че идеята е в тази дейност да се ангажират и украинки.

Предвижда се държавата да финансира и програма за украински детегледачки за деца например в ранна училищна възраст, които нямат достъп до целодневни занимания в училище. От МОН са заявили, че могат да предоставят до 60 000 места за деца на бежанци в образователната система. От кризисния център планират и езикови летни лагери, които да подпомогнат децата в прехода им към обучение на български език.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dkoz avatar :-|
    Dk
    • - 2
    • + 3

    То България собствените си кадри не може да задържи, вие за украинците се възмущавате!

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 6

    Вие сигурно се шегувате!
    Вчера мернах по някакви новини държавна чиновничка да чете, че от 1600 анкетирани украински бежанци по морето едва 150 били изразили готовност да си потърсят работа! Няма и 10%! И то след три месеца в БГ на квартира и три хранения от бюджета!

    Помня и арабските бежанци преди 5-6 г. Набутаха ги зад телените огради в Харманли, а не в петзвездки на Слънчака. Цял гр. Елин Пелин се бдигна на бунт, когато им пратиха сирийско семейство...

    Явно има петзвездни и беззвездни бежанци...

    Срамота е!

    Нередност?
  • 3
    western_ avatar :-|
    western_
    • + 4

    До коментар [#1] от "Dk":

    Собствените кадри е доказано, че не стигат и не стават за нищо. Украинците бяха единствения шанс за работна сила, а и за оцеляване на нацията, но явно ще го пропуснем

    Нередност?
  • 4
    aty16483639801110124 avatar :-?
    Gosho Georgiev
    • - 1
    • + 1

    България може да задържи пенсионерите,полицаите ,пожарникарите,държ.адми нистрация ,и учителите ,и тем подобни дето НЕ СА ЯЛИ Х..Т НА ЧАСТНИЦИТЕ РОДНИ

    Нередност?
  • 6
    aty16483639801110124 avatar :-|
    Gosho Georgiev
    • - 3
    • + 1

    До коментар [#3] от "western_":

    АСЕНЧО ВАСИЛЕВ ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА ЗАМРАЗЯВА СЪС ЗАМРАЗЕНАТА СИ ГЛАВА МИН.ЗАПЛАТА ,НЕ ДО 2025,А ДО 2030Г.И ТОГАВА ,НЕ САМО ,ЧЕ НЯМА ДА НАМЕРЯТ УКРАИНЦИ ,АМИ БЕЗПЛАТЕН ПРЕВОЗ ЗА ЖИТЕЛИ ОТ ОСТРОВ ТАМБУКТУ ДА ОСИГУРЯТ ,...НЯМА ДА ДОЙДАТ

    Нередност?
  • 7
    struto avatar :-|
    Андрей Куртенков
    • - 2
    • + 4

    Т.е., според вас това са хора ненужни на педприемачите, но въпреки това данъкоплатецът трява да субсидира наемането им? - Не ви разбирам.

    Нередност?
  • 8
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Малко хора искат да остават в България! При лошо работещи институции и повсеместна ниска култура на чиновническата армия собствения народ на държавата ще продължава да я напуска, та камо ли украинците...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал