Колко струва прокуратурата?

Държавното обвинение върши все по-малко работа, но с все повече хора

До края на мандата на Иван Гешев остават около пет години
До края на мандата на Иван Гешев остават около пет години
До края на мандата на Иван Гешев остават около пет години    ©  Цветелина Белутова
До края на мандата на Иван Гешев остават около пет години    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Внесените обвинителни актове от държавното обвинение стават все по-малко всяка година.
  • Финансирането на прокуратурата от бюджета обаче непрекъснато се увеличава.
  • Броят на заетите там расте, а някои от последните назначения трудно могат да се нарекат целесъобразни.

Де юре работник или служител се трудоустроява, когато вследствие на трудова злополука или болест не е в състояние да работи досегашната си работа, но може да изпълнява друга по-подходяща. Де факто обаче терминът отдавна е излетял от орбитата на трудовото право и широко се използва, за да се обясни, че някой е бил уреден работно.

Неотдавна например "Свободна Европа" разкри, че доскорошният председател на Съвета за електронни медии Бетина Жотева е започнала работа в отдел "Институционални и международни отношения" към пресцентъра на главния прокурор Иван Гешев. Пред медиата самата Жотева не успя да обясни каква е точната ѝ длъжност.

Назначението на Жотева, която като член и председател на медийния регулатор носи част от отговорността и за състоянието на медиите в България, е отчетлив пример за безотчетността (на прокурорски език - безстопанствеността) на държавното обвинение.

Встрани от цената, плащана от обществото заради отказа на институцията да се занимава с голямата корупция, към сметката може да се прибави и постоянно растящата издръжка на правоохранителното учреждение.

В прокуратурата работят 1519 прокурори и 435 следователи. Бюджетът на държавното обвинение за 2022 г. е 332 млн. лева. Прокуратурата разполага с над 280 автомобила и пет почивни бази. Само издръжката на станциите е 5 млн. лв. на година. За сравнение - съдът плаща 1 млн. лв.

Колкото един Министерски съвет

По данни на различни правноинформационни системи Бетина Жотева ще бъде един от 600 служители към администрацията на главния прокурор. Това е чиновническият апарат на пряко подчинение на Иван Гешев.

За сравнение - в Министерския съвет са осигурени 498 души, в Министерството на образованието - 450, а в Министерството на културата - 196.

През 2012 г. броят на чиновниците към главния прокурор е бил 412, т.е. за 10 години щатът се е надул с близо 200 души.

От пресцентъра на прокуратурата коментираха за "Капитал", че увеличението се дължи на прехвърлянето към този щат на следователите и работещите в Националната следствена служба и служителите в почивната база на следствието на Витоша, които "по щат" били общо 153.

Реално заетите бройки обаче са различни. Според информация на сайта на ВСС към 2022 г. в Националната следствена служба работят 46 следователи. Това би означавало, че останалите близо 150 души са бармани и сервитьори на базата в Златните мостове.

Няколко примера

Бетина Жотева не е единственият "трудоустроен" при главния прокурор. В началото на годината като прокурорски помощник при главния прокурор започна работа и бившият началник на "полицията на полицията" (дирекция "Вътрешна сигурност") Стефчо Банков, освободен от МВР миналата година. Като шеф на "Вътрешна сигурност" Банков пишеше псевдонаучни публикации, възхваляващи успехите на Иван Гешев и прокуратурата. Негов съавтор беше чл.-кор., проф., д-р ик.н., д-р с.н., д-р н.с., инж. Венелин Терзиев, наскоро уличен във впечатляващо по размера си плагиатство.

Пак при главния прокурор работи и жена, чиито имена съвпадат с тези на управителката на несъществуващото издание "Правен свят", придобило известност като рупор на прокуратурата. Предишният управител на изданието Веселин Иванов пък е началник на отдела за "Връзки с обществеността" на Гешев (преди "Правен свят" Иванов беше управител и на фалиралата телевизия "Би Ай Ти").

През юли 2021 г. "Свободна Европа" разкри, че Андон Андонов, бивш началник на сектор в отдел "Специализирани полицейски сили" към СДВР, наказан за насилието срещу протестиращи по време на протестите срещу правителството на Борисов през 2022 г., е бил "приютен" в Бюрото за защита на свидетели - паравоенна структура на пряко подчинение на главния прокурор, превърната от Гешев в преторианска гвардия.

Трудоустрояването продължава

Случващото се в администрацията на главния прокурор не е изолирано явление, а по-скоро характерно за прокуратурата. Завръщането на бившия главен прокурор Сотир Цацаров в държавното обвинение стана с червен килим - за него беше създаден изцяло нов отдел.

Закриването на Специализираната прокуратура предизвика вълна от кадрови решения, които трудно могат да се нарекат целесъобразни (прокурорите да бъдат назначени там където има нужда от тях). Военен магистрат разказа за "Капитал", че въпреки изключително слабата натовареност на военните прокуратури там се подготвя щат за прехвърляне на прокурори от закритата спецпрокуратура.

Така наскоро двама от зам.-началниците на Специализираната прокуратура - Калин Близнаков и Петър Белчев, бяха прехвърлени като зам.-началници във Военно-окръжна прокуратура. В същото време ВСС отказа да изпрати представител в инициираната от Полша международна комисия за разследване на военните престъпления след руската инвазия в Украйна.

При това положение защо във Военна прокуратура, пословична с ниската си натовареност, се назначават прокурори, и то на ръководни длъжности? Най-вероятният отговор е сравнително ясен - за да бъдат трудоустроени.

Два примера: Калин Близнаков беше работил по прословутото дело за хакването на НАП (по което прокуратурата съобщи, че обвиняемите са планирани да хакнат пръскачките пред Народното събрание), а Петър Белчев - по делото срещу Пламен Бобоков и президентският съветник Пламен Узунов.

Колко струва прокурорската работа?

Почивните бази, раздуването на щата и немотивираните кадрови назначения имат един резултат - повишаване на разходите на прокурорската работа. В същото време резултатите от нея не се увеличават, а трайно намаляват. През 2012 г. в съда са били внесени 41 хил. прокурорски акта, а през 2021 г. - 29 хил., или близо 30% спад.

Ако се използват обективни критерии, за да се претегли цената на прокурорската работа - внесените актове в съда и образуваните преписки (без да влизаме в детайли как се създава куха натовареност), се вижда, че прокурорската работа е поскъпнала значително през последните 10 години. Ако през 2010 г. един прокурорски акт е "струвал" (като се раздели бюджетът на прокуратурата на общия брой на внесените актове) 3.9 хил. лв., то през 2020 г. той вече "излиза" 10.2 хил. лв.

Какво е решението

За 2022 г. прокуратурата поиска близо 25 млн. лв. повече в сравнение с предходната година, но за пръв път беше отрязана от парламента. Това намерение беше заявено от правосъдния министър Надежда Йорданов в края на миналата година, когато тя заяви, че ще настоява "активно и твърдо" при формирането на бюджета на съдебната власт "особено в частта за прокуратурата, той да бъде на програмен признак".

През март главният прокурор атакува орязването на бюджета пред Конституционния съд, като го определи като посегателство срещу независимостта на прокуратурата.

Идеята на Надежда Йорданова засега не е развита със задълбочени законодателни промени. А това прави "оптимизацията" на прокурорския бюджет да изглежда като временно решение, което - видно от последните назначения - не притеснява главния прокурор.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Щом и Бетина Жотева прибраха под крилото на прокуратурата значи наистина там се концентрират кадри, които нямат нищо общо с правоприлагането на закона.

    Нередност?
Нов коментар