За Нери Терзиева, смелостта и уроците по луксозна журналистика

Журналистката е починала в нощта срещу четвъртък в пловдивска болница

Нери Терзиева    ©  Надежда Чипева

В четвъртък ни сполетя трагичната вест, че е починала Нери Терзиева. Журналист, водещ, сценарист, експерт по връзки с обществеността.

За кончината ѝ съобщиха нейни близки във facebook. Нери е починала в пловдивска болница в нощта срещу четвъртък вследствие усложнение на диабета, от който страдаше от години.

Нери е родена във Велинград на 21 февруари 1952 г. Завършва журналистическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1975 до 1989 г. работи като репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център (БНТ). Между 1990 и 1993 г. е продуцент и водещ на централната телевизионна емисия "По света и у нас" заедно с Асен Агов. В същия период е програмен директор на обществената медия.

Впоследствие Нери е основател и директор на Ефир 2. В периода 1996 - 2002 г. Нери Терзиева е прессекретар на президента Петър Стоянов. След това поема връзките с обществеността на "Овергаз". Това беше и работата на Нери в последните 20 години.

От 2015 г. до 2017 г. Нери Терзиева консултира създаването и работата на закритата през 2019 г. телевизия BiT.

Преподава журналистика в Пловдивския и Софийския университет.

Тя е автор на сценария за филма "Откраднати очи", за невъзможната любов на българин и туркиня по време на "възродителния процес" в България.

По време на т.нар. възродителен процес - зловещия евфемизъм за масовото изселване на хиляди български турци от България, Нери е сред "преименуваните". За събитията тя е разказвала неведнъж. И винаги е обяснявала, че търсенето на отговорност (впрочем неслучило се и до днес) не трябва да помрачава способността на човек да изпитва обич.

Загубата на Нери е непрежалима. Защото всъщност, както журналистката Силвия Великова написа - незаменими хора има.

Дотук беше лесно - със сухите биографични данни. Но пък и колко да е лесно, когато зад това изреждане на години всъщност са складирани темелите на свободната журналистика в България.

Как обаче се пише в такъв момент? Няколко пъти се опитвам да напиша моите лични няколко думи за Нери - да ги "лъсна", за да не звучат естрадно и мелодраматично. Очевидно няма как да се случи без патос, а и тя би го простила.

Ще започна малко по-отдалеч. С Нери се запознах на една тераса, след някакво събитие, на което тя беше гост, а аз отразявах.

Дори не помня какво беше. Но помня, че забелязах жената от телевизията, от моето детство (беше в компанията на Нели Огнянова, която пък ми преподаваше в университета). Та очевидно не съм можела да скрия любопитния си поглед на начинаеща репортерка към всяващата респект компания. Видяла тая работа, Нери разбута наобиколилите я хора, измъкна се от тях и буквално се спусна към мен. След което ме смачка в прегръдките си. Трябваше ми малко време да се съвзема от първоначалния шок и успях да промъцам: "Здравейте, г-жо Терзиева." От там започна разговор за журналистиката и всичко останало.

Нери имаше вкус към хората. И не пестеше обичта си. В годините всеки наш разговор завършваше с традиционното: "Обичам те, дете!" Признавам, че в един етап бях леко скептична към тия обяснения в любов. Дори съм се чудела дали не са леко преувеличени и маниерни.

Оказа се, че не са. Покрай телевизия BiT (в която Нери ни покани със Силвия Великова) установих, че обичта, която пръскаше вербално, не е поза. Не минаваше виждане в коридорите на телевизията, в което Нери да не се засили (буквално) и почти да ми счупи ребро от прегръдки.

Харесваше рошавата журналистика. Непринудените разговори. И любопитството на репортерите. "Само трябва да се пита, ама питай всичко - каквото ти скимне", казваше. И може би това е най-точната рецепта за тази професия. Четеш, слушаш и просто питаш за това, което не ти е ясно. Страховете, превземките и лицемерието умножаваш по нула (хубав и любим лаф на Нери).

Тя ценеше смелостта. Не опитваше да я маскира с "баланс", "температура на глаголите" и всякакви безумици, които опаковат в благовидност нежеланието на журналиста да си разваля отношенията със силните на деня.

Виждам, че във facebook доста колеги ѝ благодарят за уроците по телевизионна журналистика. Веднъж, в някакво колебание кого и как да поканя за събеседник в BiT я питах - ей така за съвет. Съветът гласеше: "Прави, каквото ти се прави и води разговора, както искаш. Ето това е правилното."

Така всъщност Нери ми преподаде урок не по телевизионна, а по луксозна, бутикова журналистика. Защото: 1) подобна журналистика се цени на много малко места у нас и 2) това стана (и остана) единствената журналистика, която смятам, че си струва да се прави.

Всичко това биха били много хубави думи, но само думи, ако Нери не беше показала как се действа смело, съвсем на практика. След поредица случки телевизия BiT свали двете политически рубрики, които със Силвия Великова водихме по веднъж седмично. По това време тъкмо Сашо Диков оглавяваше медията, но решенията се вземаха практически от собствениците - братя Вълневи.

Решили, че е несправедливо рубриките да липсват, без да разговарят с никого, Нери и Сашо обявяват в ефир, че има взето решение за ново предаване - "Хайд парк". Два часа политически разговори в събота преди обед, водени от двете външни на телевизията журналистки, прясно свалени от ефир - Великова и моя милост.

"Хайд парк" съществува почти година, до ликвидирането на телевизията. И го имаше заради решимостта на Нери и Сашо - да поставят собствениците пред свършен факт и да умножават пречките по нула. В медиите у нас малко хора са склонни да вземат подобни решения, защото страхът от последствията почти винаги надделява.

Нери Терзиева прегръщаше силно, обичаше и с думи, и с действия. И отгледа поколения журналисти. Някои научи на бутикoва журналистика. Но всички се опита да учи пред скоба на базова почтеност.

Светъл път, Нери!

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал