Разводът във властта

3 милиарда за пътища: защо се скараха Кирил Петков и Гроздан Караджов

ИТН и "Продължаваме промяната" се сблъскаха челно по въпроса трябва ли да се плащат пари по договорите с пътните строители

Милиард и двеста милиона са парите, които МРРБ вече плаща по ремонтни дейности, извършени под прикритието на договори за поддръжка
Милиард и двеста милиона са парите, които МРРБ вече плаща по ремонтни дейности, извършени под прикритието на договори за поддръжка
Милиард и двеста милиона са парите, които МРРБ вече плаща по ремонтни дейности, извършени под прикритието на договори за поддръжка    ©  Цветелина Белутова
Милиард и двеста милиона са парите, които МРРБ вече плаща по ремонтни дейности, извършени под прикритието на договори за поддръжка    ©  Цветелина Белутова

"Тези хора бяха в управлението, за да вземат едни обществени поръчки през АПИ и когато видяха, че няма да стане, си излязоха, без никаква отговорност." Така премиерът Кирил Петков обобщи пред bTV причината според него "Има такъв народ" да се оттеглят от правителството и така да застрашат управляващата коалиция с разпад.

"Аз през живота си не съм чувал някой да изрече толкова лъжи, камо ли по мой адрес", отговори доскорошният заместник на Петков и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов.

Парите за пътища са очевидната ябълка на раздора за разпадането на четворната коалиция. Причината е проста - Агенция "Пътна инфраструктура" е най-големият единичен разпределител на държавни средства, конкуриран само от фонд "Земеделие" и Национална компания "Железопътна инфраструктура". От трите "златни кита" в държавата само АПИ е под контрола на ИТН.

Проблемът, описан както от Петков, така и от Караджов, е за допълнителни 3.4 млрд. лв., които министърът от ИТН е поискал да бъдат дадени към досегашния бюджет на МРРБ с актуализацията. Това е било отказано. Накратко, тези пари са били за разплащане на поети от правителството на ГЕРБ задължения по дългосрочни договори с пътни строители, както и за инхаус процедурите по "Хемус". Според Караджов за тях е била постигната договорка още преди два месеца. Според "Продължаваме промяната" тези пари е трябвало да хранят пътния картел, свързан с предното управление и олигархията, и "няма как да бъдат дадени".

Какво показват числата

Парите, които трябваше да разпредели агенцията за тази година според гласувания бюджет, бяха 2.5 млрд. лв. Те бяха три пъти повече от бюджета за 2021 г., което има лесно обяснение. Според самия (доскорошен) министър Караджов, а и според предшественика му Виолета Комитова години наред бюджетът на агенцията е изкуствено занижаван, за да може огромна част от истинските разходи да минават в края на годината, през постановления на Министерския съвет.

Причините за тази практика са две: първо, за да може да се крие огромния обем средства, които се дават извънредно на строителни компании без обществени поръчки, и второ, за да може тези компании непрекъснато да се държат "на верижка" и да зависят до последно от МРРБ и премиера. Милиарди левове са изтичали години наред по този начин през АПИ без никакъв контрол и без никакви поръчки.

Дотук разминавания в коалицията нямаше - всички се съгласиха, че това е огромен проблем и парите за пътна поддръжка трябва да се изсветлят, заради което е и увеличението на бюджета.

Проблемът дойде с допълнителните пари, "висящи" по предишните договори. Въпреки че ГЕРБ не е на власт, договорите от 2019 г. продължават да са валидни и според самия Караджов неразплатените, но извършени дейности по тях възлизат на 1.2 млрд. лв.

Пътните фирми излизаха на протест няколко пъти за тези пари. Договорката, която беше постигната в парламента през април, беше МРРБ да започне да изплаща половината от тези пари, а другите 50% да бъдат изплатени, след като минат ревизия в междуведомствена комисия на МФ и МРРБ, която да прецени кои дейности са били частични или пълни ремонти и като такива не е можело да бъдат възлагани по тези договори. Доклад на тази комисия още няма, което значи, че и другите 50% още не могат да се изплащат (допълнено на 09.06).

Разминаванията

"Едни 50% вече ги изплатих. В моя бюджет няма предвидено такива средства. Сега предстоят вторите 50%. Аз казах от трибуната, че тези пари ще бъдат възстановени на актуализацията", заяви Караджов пред "Капитал".

На въпрос защо е поискал увеличение с 3.4 млрд. лв. той обяснява, че има още 1.2 млрд. лв., които са за завършване на вече започнати дейности, 500 милиона за "Хемус" и 500 милиона за обещаните за общините. Тук започват разминаванията.

При гласуването в парламента бяха одобрени около 600 млн. лв., които да бъдат изплатени на пътните фирми, а другите 600 млн. - след проверка в комисията. Сега излиза, че МРРБ ще пристъпи към изплащането на вторите 50%, а отгоре на това иска и още 1.2 млрд. за дейности, които сега се извършват по същите договори. Това е силно притеснително с оглед на факта, че дейностите все още се проверяват.

Обвинението на Кирил Петков и Асен Василев е, че става дума за плащания към същите компании, които под прикритието на рамкови договори за поддържане, извършват основни ремонти без гаранции и без да са възложени по закон.

"Да, повечето са основни ремонти, признава Караджов пред "Капитал", но не можем да ги оставим така." Според него в решението на парламента е записано, че трябва да се довършат започнатите дейности.

Извън спора за точните суми проблемът тук е, че докато няма нови поръчки за пътно поддържане, в които да не се позволяват подобни разхищения, старите договори продължават да генерират безконтролни разходи. АПИ под надзора на Караджов вече пусна нови поръчки, които бяха обжалвани веднага и няма изглед да бъдат дадени поне до края на годината (а дори да бъдат дадени, най-вероятно ще бъдат спечелени от същите фирми).

"Няма нито един търг да се играе от мен и едно плащане да излезе от мен", казва той, но истината е, че това само формално е оправдание - по тази логика и Бойко Борисов, и Николай Нанков не даваха лично парите за инхаус процедурите по "Автомагистрали".

Дупката "Хемус"

И като става дума за инхауса, част от исканите от Караджов пари очевидно са за това. По собствените му думи Василев е обещал финансиране от 500 милиона по договорите за "Хемус" при актуализацията, а сега не е спазил това обещание. Трудно е да се види как би могло да се финансират дейностите на магистралата, ако става дума за авансите от 4.6 млрд. лв., раздадени на големите строители през инхаус процедури.

По време на пресконференцията на "Продължаваме промяната" министърът на вътрешните работи Бойко Рашков обясни: "Близо година се провеждат упорити и целенасочени разследвания на дейността на различни длъжностни лица от управлението на Борисов, свързани тясно с конкретни фирми, на които в противоречие с българските закони е било възложено изграждането на автомагистрали. В резултат на тези разследвания по категоричен начин се установи, че на тези фирми, стоящи, още веднъж подчертавам, близо до управляващите, близо до кабинета на Борисов, са отпуснати авансово между 50 и 80% от сумите, които е трябвало да бъдат разходвани от тези фирми "в" или "за" строителство на различни пътища."

Рашков допълни, че "не е ясно къде се намират" част от тези пари, а за други има данни, че са вложени в частни обекти. Според него желанието на МРРБ да "продължи да финансира същите тези фирми, без да потърси сметка за потъналия ресурс", изправя страната пред избор дали да се продължи така.

"Капитал" многократно е описвал договорите и фирмите по тях, като основните играчи там са "Европейски пътища", "Грома холд", "Хидрострой", "ПСТ груп" и др.

по темата работиха

Велина Господинова, Мария Дойкова

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 2
    • + 6

    Парите за пътищата беше претекст. Според мен, ябълката на раздора беше развалянето на мега-далаверата на митницата на Капитан Андреево. ДПС няма как да прости лесно това.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал