Краят на концесията на пловдивската гара: хотел за държавата, пари за Столарски

От "Карат-С" искат 11 млн. лв. за инвестициите си, като са спрели с обжалване големия пробив под гарата, който е важен за линията Бургас - София

Целта на пробива под жп гарата е да замени досегашната връзка между двете части на града - бетонния мост, който ще пречи на бързите влакове
Целта на пробива под жп гарата е да замени досегашната връзка между двете части на града - бетонния мост, който ще пречи на бързите влакове
Целта на пробива под жп гарата е да замени досегашната връзка между двете части на града - бетонния мост, който ще пречи на бързите влакове    ©  Надежда Чипева
Целта на пробива под жп гарата е да замени досегашната връзка между двете части на града - бетонния мост, който ще пречи на бързите влакове    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Концесията на жп гара Пловдив ще бъде прекратена по взаимно съгласие.
  • Концесионерът Миролюб Столарски иска да излезе от договора от две години основно заради пробива под гаровия комплекс на НКЖИ.
  • Негова жалба стопира проекта, като това вероятно е мотивирало допълнително държавата да прекрати договора.

Емблематичната жп гара на Пловдив е поредният концесионен договор в транспорта, подписан по времето на ГЕРБ, който е на път да бъде прекратен. Сега държавата в лицето на Национална компания "Железопътна инфраструктура", освен че ще си получи обратно царската чакалня, ще се сдобие и с автогара. А и с тризвезден хотел под бранда A&M - инициалите на концесионера Миролюб Столарски и съпругата му Антоанета.

Откуп от 11 млн. лв.

Новината за прекратяването беше съобщена първо от регионалните пловдивски медии. Пред "Капитал" концесионерът и собственик на автобусната компания "Карат-С" Миролюб Столарски заяви, че "споразумение няма и в момента си говорим празни приказки". Както и че обичайните отговори от транспортното министерство, които получава, са, че са пуснали писмо до някоя от другите институции.

Информацията обаче, че договорът между министерството и обединението "Железопътна гара Пловдив" ще бъде прекратен по взаимно съгласие между двете страни, беше потвърдена пред "Капитал" от Министерството на транспорта. "Към момента министерството извършва оценка на инвестициите, вложени в обекта, като същите ще бъдат възстановени на концесионера съгласно условията на подписания договор", написаха още от там.

По думите на Столарски инвестициите, които е направил в концесията до момента, са около 11 млн. лв. Основна причина, която той изтъква за желанието си за излизане от концесията, е пробивът, който се прави под гарата.

А основен лост за убеждаване на държавата за получаване на така дългоочакваното съгласие е обжалването на едно от строителните разрешителни от Столарски.

Съдебната процедура на практика е блокирала голяма част от работата на строителя "Трейс груп холд", а това създава голям риск от забавяне на проекта на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и риск за средствата от Европейския съюз.

Блокирането на пробива

Пробивът е част от реконструкцията на жп гара Пловдив с възложител държавната НКЖИ. Тя възложи поръчката през 2020 г. на "Трейс груп холд" в консорциум с "Балкантел" в ДЗЗД "Проект Пловдив". Стойността на договора е 89 млн. лв., а финансирането е по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Целта на проекта е както реконструкцията на самата жп гара, така и изграждането на комуникационно-транспортен пробив под жп ареала, който трябва да замени досегашната връзка между двете части на града - бетонния мост, който е негабаритен и ще пречи на бързите влакове.

Строителството е предвидено да се извърши на три етапа (северно от жп гарата, жп гара и южно от жп гарата). Същинската част от Етап II, която вече е в действие от края на ноември 2021, е де факто ремонтът на жп гарата и външната конструкция на пробива (под гаровите коловози), който започва от бул. "Васил Априлов" и трябва да излиза 850 метра по на юг - при улиците "Димитър Талев" и бул. "Македония".

Това, което се случва в момента на жп гара Пловдив, обаче е блокаж по отношение на пробива въпреки изначалните намерения на строителя да разгърне по-мащабно дейността си от януари тази година.

В края на миналата година дружеството концесионер "Железопътна гара Пловдив" подава жалба в Административен съд - Пловдив, срещу второто разрешително за строеж извън сервитута на жп гарата. То е издадено от общината в лицето на главния архитект и на практика блокира основната част от строителството, като в момента строителят "Трейс груп холд" може да работи само по коловозите на гарата, но не и по пробива, като по него извън жп ареала не се работи от началото на годината, коментираха от компанията строител.

Опциите са две - или да се реши делото по жалбата на концесионера, или да му се прекрати концесията, като явно държавата е предпочела втория вариант.

Това, което е притеснително обаче, е скоростта, с която ще се развие случаят. Строителят има срок до края на 2023 г., като при подземните работи трябва да бъдат изместени подземни комуникации, като топлопроводи и газопроводи например, а това е възможно да се случи само допреди началото на следващия отоплителен сезон. Или иначе казано, ако не се случи в този летен сезон, всичко се отлага за следващия.

Построяване на концесията

Договорът на "Железопътна гара Пловдив" за концесия за срок от 35 години на културно-историческия паметник влезе в сила през март 2015 г. Компанията беше единствен кандидат, подобно на поредица такива конкурси, организирани от ГЕРБ и Ивайло Московски. За ограничения кръг от желаещи вероятно са помогнали и високите изисквания към кандидатите - оборот 90 млн. лв. за три години, активи 30 млн. лв. И опит в превоза на пътници поне за три години и строителна дейност.

Основният участник с 95% в обединението "Карат-С" (другите 5% бяха на строителната "Биад-С", собственост по онова време на Светослав Глосов, преди да я прехвърли на децата си) има опит в обслужването на автобусните линии на софийския градски транспорт, както и междуградски и международни такива.

Кандидатът пое ангажимент да инвестира минимум 11.2 млн. лв., като от тях 9.8 млн. лв. през първите 4 години. По думите на Столарски към момента са инвестирани 11 млн. лв.

Постъпленията в бюджета до преди 1 година от концесията са близо 2 млн. лв. През 2018 г. от компанията инвеститор коментираха, че за реставрацията на жп гарата, в което влиза например и царската чакалня, са отишли 4 млн. лв.

Част от проекта е и козирката на автогарата пред историческото здание на централната жп гара и сектори за заминаващи и пристигащи. Концесионерът получи и подлеза под гарата, който свързва коловозите.

Друга съществена част от концесията беше изграждането на хотел. Тризвездният хотел до гарата е на мястото на предишното колетно и митническо бюро и е със 111 стаи, като е под бранда A&M и може да се намери в Booking. Той е от т.нар. гаров тип с по-маломерни стаи и се явява втори за Столарски, който е собственик и на хотел "Двореца" във Велинград.

Друг елемент беше да се построи многофункционална сграда от лявата страна на гарата, където е бившата транспортна болница - 5-6 етажа с офиси, търговска част и огромна зала за събития за 1000 души и паркинг. Въпросната сграда обаче би трябвало да стане, след като приключи проектът на Национална компания "Железопътна инфраструктура" на пробива под гарата, и явно няма да се случи.

Вземете си я обратно

Конфликтът започна да назрява още преди две години. Началото е с проекта за пробива, а към това се прибавя и пандемията. Според запознати със случая, въпреки че е било ясно, че пробив ще има, не е имало проект по него и не било ясно как точно ще засегне концесията.

Концесионерът пише три писма с искане да му се удължи срокът за плащане на концесионни възнаграждения. "В края на 2020 г. ме глобиха, защото съм закъснял с плащанията на 150 хил. лв.", казва Столарски. Отделно посочва, че е имало двойно увеличение на концесионното възнаграждение в края на 2020 - началото на 2021 г.

Кандидатът отправя и предложение до министъра на транспорта за прекратяване на концесионния договор по взаимно съгласие на страните. "Предложението съдържа изготвени финансови модели и финансово-икономическа обосновка с изложени мотиви", обясниха преди година от Министерството на транспорта.

Посочени са два основни аргумента. Първо, "невъзможността през следващите поне 4 години да се извършва строителство на терена, предоставен като обект на концесията, поради стартиралото реализиране на съоръжението "Комуникационно-транспортен пробив под жп ареал на централна гара Пловдив, свързващ бул. "Васил Априлов" и бул. "Македония" върху същия терен". По изчисления на концесионера това щяло да доведе до преустановяване на търговската и инвестиционната дейност в над 80% от концесионната територия.

В момента това, което работи, са половината коловози на жп гарата, автогарата пред нея и хотелът. "Те функционират, но в строителна площадка какво може да функционира. Навсякъде е разкопано", казва Столарски.

И второ, последиците от пандемията от ковид-19 и рязкото намалелите приходи на дружеството.

По неофициална информация по време на служебното управление на Христо Алексиев е бил изготвен анализ и доклад, който е трябвало да стигне до Министерския съвет. Заключенията от него били, че икономическият баланс е нарушен при всеки сценарии и концесията няма как да е на печалба.

Явно за да избегне по-големи загуби и да задвижи пробива, държавата в крайна сметка решава да се съгласи с исканията на концесионера. Случаят обаче отново демонстрира слабостите при подписването на договори с частни компании и рисковете, които се понасят обикновено от данъкоплатеца, а рядко от концесионера.

Пробивът

Проектът по изграждане на съоръжението "Комуникационно-транспортен пробив под жп ареал на централна гара Пловдив, свързващ бул. "Васил Априлов" (северно от гарата) и бул. "Македония" (южно от гарата). Железопътното трасе от Европа към Турция и Близкия изток се среща с автомобилния трафик на града точно в района на Централна гара. Проблемът е стар и първото му решение отпреди век е Бетоновият мост, построен над железопътните линии през 1930 г., а през 1980 г. е достроен. Той обаче не отговаря на новите изисквания към високоскоростните железници и се стига до решението да се направи пробив с тунел под гарата. Той е част от по-широк по обхват проект - "Развитие на железопътен възел Пловдив", финансиран по европрограмите и разделен на две задания - пробивът и коловозното развитие.

В крайна сметка заради недоволството на жителите на Пловдив, които искаха да имат и мост, общината е решила да се изгради и нов, като не е ясно откъде ще дойдат средствата за него.
Все още няма коментари
Нов коментар