Време за решения и избори

Няма закони - няма еврофондове

Липсата на работещ парламент ще блокира приемането на реформите, които ще отпушат Плана за възстановяване

За 7 месеца работа Народното събрание не успя да приеме нужните за еврофондовете реформи
За 7 месеца работа Народното събрание не успя да приеме нужните за еврофондовете реформи
За 7 месеца работа Народното събрание не успя да приеме нужните за еврофондовете реформи    ©  Юлия Лазарова
За 7 месеца работа Народното събрание не успя да приеме нужните за еврофондовете реформи    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Без парламент милиарди по Плана за възстановяване и от новите европрограми няма да достигнат до бизнес и граждани.
  • Помощите срещу екстремно високите цени на газ и ток остават неясни и несигурни.
  • КЗК и КФН остават с подвластните на ГЕРБ и ДПС назначения.

"Днес не беше приет Законът за управление на европейските средства. По този начин рискувахме 2.6 млрд. лв., които без приемането на този закон няма как да влязат в икономиката по Плана за възстановяване. Срокът за приемането на закона е 30 юни. Всеки депутат, който не беше днес в пленарната зала, е отговорен за това", обясни премиерът Кирил Петков преди правителственото заседание тази седмица.

Поводът за изказването му е, че на 22 юни Народното събрание не работи, тъй като нямаше кворум - депутатите на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН не се регистрираха в залата. Това е стар похват за саботиране на управлението на страната, който ГЕРБ прилагаше по времето на кабинета "Орешарски". Но сега липсата на кворум има пряко отражение върху икономиката - губи се възможността за финансиране.

Само в рамките на тази година България трябва да приеме или промени 22 закона, за да получи първите милиарди от Плана за възстановяване, още куп нормативи трябва да се разпишат за тръгването на новите оперативни програми, по които чакаме още милиарди евро. Има и дълъг списък с нужни законови промени, свързани с подготовката за приемането на еврото, трети - със стабилизирането на енергетиката и въвеждането на механизъм за компенсиране на бизнеса. Има и нужда от реформи и по-качествени лица в регулаторите, от гласуване на актуализацията на бюджета и т.н., и т.н.

И малка част от това няма да се случи, ако депутатите саботират дейността на парламента в близкия месец или като се разпусне парламентът за предсрочни избори - по време на служебния кабинет Народното събрание не работи. Ефектът ще е негативен за икономиката и ще се усеща още повече от хората на фона на високата инфлация и кризата с енергийните цени.

План за плана

За разлика от предишните фондове на ЕС, задължително условие за достъпа до пари по Плана за възстановяване, по който България разполага с 12 млрд. лв., са реформите. Документът беше окончателно одобрен в началото на май, но няма да получим нищо от Брюксел, докато не извършим заложените десетки законодателни и институционални реформи.

Примерът със Закона за управление на средствата от ЕС от тази седмица е само един от многото. Има цял списък със задачи, които или са в много ранна фаза на изпълнение, или въобще не са започнали. А при липса на редовно правителство и парламент няма никакъв шанс те да бъдат изпълнени в рамките на тази година.

Оперативните програми за новия програмен период могат да бъдат отпушени, ако Споразумението за партньорство с ЕК (което включва въпросните програми) бъде подписано от сегашното правителство до края на юни. На фона на политическите турбуленции обаче това е малко вероятно да се случи.

Енергиен удар

Макар да не е свързана с евросредства, една от най-ключовите промени в нормативната база, които парламентът трябва да приеме до началото на лятото, е в сферата на енергетиката. Решенията са в няколко направления - регулиране на възможността да се правят свръхпечалби от енергийните дружества; създаване на автоматичен модел за компенсиране на бизнеса при екстремно високи цени на тока и газа; въвеждане на различни тарифи при определено потребление и т.н.

Ако тези промени не влязат в сила и парламентът се разпусне, рискът е държавата да не може да подпомага потребителите при продължаваща ценова криза в сектора - през последните седмици и природният газ, и електроенергията отново поскъпнаха рязко и сега са на нивата от началото на войната на Русия в Украйна.

Без регулатори

От Народното събрание зависи и преформатирането на важните държавни регулатори като комисиите за защита на конкуренцията и за финансов надзор (КФН).

Без работещ парламент, който да одобри вече внесените промени, антимонополното ведомство ще остане под контрола на назначените от ГЕРБ и ДПС комисари.

По сходен начин стои въпросът и с председателя на Комисията за финансов надзор, от който зависи контролът над милиардни бизнеси като застраховането, пенсионните фондове, борсовите дружества. Мандатът на близкия до ГЕРБ и ДПС председател Бойко Атанасов изтича в края на юли, но няма изгледи, че ще бъде задвижена процедура за избора на нов.

Еврото ще почака

Евентуалното разпускане на Народното събрание ще направи задачата по влизането в еврозоната в приетия целеви срок - 1 януари 2024 г., граничеща с невъзможното. Вече след известни политически търкания има приет план за целта с ясни задачи коя институция какво трябва да прави, така че преходът да е плавен. Проблемът е, че освен техническата работа са нужни и промени в много закони.

За целта вече има по-малко от година, тъй като за да се достигне до приемането на еврото от началото на 2024 г. по подобие на Хърватия тази година, още през юни 2023 г. трябва да се получи конвергентен доклад с положително становище от Европейската комисия и ЕЦБ, че България покрива всички критерии. В това число влиза и съответствие на законодателството, така че нужните промени в Закона за БНБ, но далеч не само, трябва да са изготвени, приети и обнародвани дотогава. Така едни предсрочни избори, дори да произведат бързо ново стабилно управляващо мнозинство с проевропейска насоченост, ще означават поне няколко месеца изоставане. В оптимистичен сценарий подготовката на пакета законодателни промени ще започне едва есента (макар традиционно голяма част от промените в банковото законодателство да се изковават в БНБ). А наваксването би било още по-трудно при по-фрагментиран парламент с по-силни евроскептични гласове в него.

Иначе, дори и при перфектно и целенасочено работещи институции в посока еврото, постигането на целта пак не е сигурно. Бурните инфлационни процеси в момента правят невъзможно да се предвиди дали България ще отговаря след година и на критерия за ценова стабилност, като засега прогнозите за нива на инфлацията в страната са надвишаващи средните в еврозоната и съответно референтните стойности. Само по себе си отлагането на датата обаче няма голямо пряко отражение върху икономиката, особено ако се предприемат нужните стъпки и се работи за по-добра икономическа среда в страната.

Дългът засега не е проблем

В сега действащия бюджет има заложен достатъчно дълг да покрие падежиращите емисии през 2022 г., както и заложения дефицит от 4.1% от БВП. Номинално сумата е 7.3 млрд. лв., като вече в първите месеци на годината бяха пласирани ДЦК на вътрешния пазар за 1.8 млрд. лв. Така че спокойно и без актуализация редовно или служебно правителство може да пласира емисия на международните пазари за около 2.5 млрд. евро.

Предложението на кабинета беше лимитът да се вдигне, така че да може да пласира по-голяма емисия сега, за да се покрият и падежите през пролетта на 2023 г. В това има известна логика, тъй като с ясно очертаното затягане на паричната политика от Федералния резерв, ЕЦБ и другите големи централни банки финансирането на всички правителства се оскъпява. Всъщност това вече се случва и нивата, на които България би могла да пласира десетгодишни облигации, са около 4% доходност. Според експерти на пазара само преди няколко седмици цената би била по-скоро около 3%, а в началото на годината, ако се съди по вторичната търговия на книжа със сходен матуритет - около 1%. Макар и голяма част от очакванията за покачване на лихви от ЕЦБ до края на годината вече да са калкулирани, през следващите месеци определено рисковете са по-скоро условията още повече да се влошат.

Така че евентуална липса на актуализация с покачване на лимита за поемане на дълг до около 10 млрд. лв. заради разпускане на парламента единствено ще върже ръцете на правителството да изтегли с около 1-1.5 млрд. евро по-голям дълг сега. Рискът е, когато има зелена светлина за това, финансирането да е по-скъпо и съответно българският данъкоплатец да трябва да плаща повече по него - 1 процентен пункт по-висока доходност на 1.5 млрд. евро дълг съответства на 15 млн. евро допълнителен годишен разход за бюджета. Тази сума, разбира се, не е тривиална, но и определено не вещае някакъв макроикономически апокалипсис.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 11

    Вие ги забавихте тези свежи пари от плана за възстановяване за българския бизнес с повече от година, за да си вземете 10% от тях да си направите завод за батерии за ВЕИ-та ви. Сега сте се притеснили за някакво забавяне от още някой ден. Спокойно идва по-читава и отговорна нова власт. Всичко ще бъде наред!

    Нередност?
  • 3
    popopo avatar :-|
    popopo
    • + 3

    До коментар [#1] от "scuby":

    Интересно кой ли си ти?
    И какъв си?

    Нередност?
  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 4

    До коментар [#3] от "popopo":

    Е как какъв е? Трол! Винаги пръв на амбразурата. Не му чета писанията, само му слагам минус и продължавам.

    Нередност?
  • 5
    hold_kjeft avatar :-|
    hold_kjeft

    До коментар [#1] от "scuby":

    Заложници на ктб

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал