Българско-македонският протокол: какво има в него

На документа, който все още не е подписан, се основава френското предложение за вдигане на ветото

Един от основните въпроси, които протоколът разглежда, е въвеждането в сила на споразуменията в историческата комисия
Един от основните въпроси, които протоколът разглежда, е въвеждането в сила на споразуменията в историческата комисия
Един от основните въпроси, които протоколът разглежда, е въвеждането в сила на споразуменията в историческата комисия
Един от основните въпроси, които протоколът разглежда, е въвеждането в сила на споразуменията в историческата комисия

Бъдещето на българско-македонските отношения се съдържа в документ от 10 страници, договорен между двете външни министерства. "Капитал" се запозна със съдържанието на прословутия двустранен протокол, с който Скопие и София слагат край на настоящата вражда помежду си, за да отворят пътя на съседната държава към преговори с Европейския съюз.

Той съдържа няколко позиции, които са знаменателни и представляват сериозна стъпка напред в сравнение с досегашната ситуация.

Историята

Първо, документът приема досегашния напредък на съвместната комисия, която преглеждаше историческите спорове. Според участник в нея там почти всичко около Средновековието е изчистено, което значи, че ангажиментът всички учебни програми, учебници, надписите на паметници и табели, музеи, както и държавните електронни масиви да бъдат съобразени в срок от две години с това, е значителен напредък.

Това де факто значи, че цар Самуил например ще бъде приеман като продължител на българската царска традиция, което е най-меката форма на историческа истина, приета от Скопие. Поставянето на такава табелка в македонската столица ще бъде най-малкото революционно.

Югославският режим

Друго основно искане на българската страна - за осветляване на престъпленията срещу българи след края на Втората световна война, също е получило съгласие.

Правителството на Северна Македония се задължава да осъди и да се извини за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото пряко или косвено от югославския комунистически режим срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, включително по отношение на българите.

Нещо повече - ще бъдат отворени архивите на комунистическите служби в съседната държава. България отдавна направи това и настоява от поне 20 години същото да се случи и оттатък границата.

Въпросът с малцинствата

Скопие потвърждава също така, че няма и няма да има претенции за македонско малцинство в България. Това е основно искане на София, която отхвърля идеята за такова малцинство като опит за сепаратизъм. Такова нещо се съдържа и в Договора за добросъседство, така че няма особено разминаване.

Двете страни ще работят срещу езика на омразата и ще предприемат мерки срещу подстрекателството и насилието, което може да навреди на интересите им. Държавното финансиране на книги, филми и друго изкуство ще следи за говор на омраза и при наличие на такъв ще бъде оттегляно - нещо, което досега не беше споменавано.

Все още няма коментари
Нов коментар