Новите милиарди

Какви реформи са нужни, за да започне получаването на средствата от ЕС

През тази година Народното събрание и министерствата трябва да променят десетки закони и наредби, за да може да тръгнат европрограмите

Одобрението на Плана за възстановяване от ЕК все още не означава, че ще започнем да получаваме пари от него. Нужни са и куп реформи.
Одобрението на Плана за възстановяване от ЕК все още не означава, че ще започнем да получаваме пари от него. Нужни са и куп реформи.
Одобрението на Плана за възстановяване от ЕК все още не означава, че ще започнем да получаваме пари от него. Нужни са и куп реформи.    ©  Надежда Чипева
Одобрението на Плана за възстановяване от ЕК все още не означава, че ще започнем да получаваме пари от него. Нужни са и куп реформи.    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • За да получи достъп до новите европейски средства, България трябва да извърши конкретни реформи
  • Това се оказва трудна задача заради политическата криза и вероятната липсва на работещ парламент
  • Някои от промените в законодателството са свързани със съдебната реформа и енергийния пазар

"Има над 40 законопроекта, които трябва да бъдат приети в следващите 4 месеца, ако България иска да продължи със същия темп и милиардите евро от ЕС да могат да влязат в икономиката", заяви премиерът в оставка Кирил Петков по време на заседанието на Министерския съвет тази седмица.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • За да получи достъп до новите европейски средства, България трябва да извърши конкретни реформи
  • Това се оказва трудна задача заради политическата криза и вероятната липсва на работещ парламент
  • Някои от промените в законодателството са свързани със съдебната реформа и енергийния пазар

"Има над 40 законопроекта, които трябва да бъдат приети в следващите 4 месеца, ако България иска да продължи със същия темп и милиардите евро от ЕС да могат да влязат в икономиката", заяви премиерът в оставка Кирил Петков по време на заседанието на Министерския съвет тази седмица.

Държавите членки трябва да изпълняват така наречените хоризонтални и тематични условия за изпълнение на програмите на политиката на сближаване. И ако еврокомисията не даде положителна оценка за изпълнението на условията, няма да възстанови разходите, свързани със съответната програма.

"Държавите членки трябва да гарантират, че тези условия ще останат изпълнени през целия програмен период", се казва още в официалната позиция на ЕС по въпроса.

Придвижването на реформите е критично за отпускането на парите по Плана за възстановяване и устойчивост - общо над 13 млрд. лева. Заради все още неизпълнените 4 условия със срок 30 юни например България не може да получи първото плащане от 2.67 млрд. лева.

Затова е изключително важно ще има ли парламент или не през следващите месеци. Ако това Народно събрание продължи да действа, има шанс задължителните законопроекти да бъдат одобрени, макар че последните действия на ГЕРБ, ДПС и ИТН показват пълен саботаж в това отношение. Със служебен кабинет и нови избори наесен обаче е 100% сигурно, че нито една от необходимите реформи няма да се случи и България няма да получи през тази година така нужното в сегашната икономическа ситуация европейско финансиране. Което може да направи кризата още по-тежка.

Кои са законите, които ще отпушат европарите

През последните седмици се говореше много за това, че в рамките на тази година България трябва да приеме или промени 22 закона, за да получи първите милиарди от Плана за възстановяване. Такъв списък със закони наистина има и към момента неговото изпълнение върви повече от бавно.

Голяма част от реформите са свързани със съдебната система, което прави приемането им още по-сложно в сегашната политическа ситуация.

Друг пакет от промени пък засяга енергетиката и приемането му също е под въпрос заради кризата с енергийните цени.

Важни реформи са заложени и в закон за обществените поръчки, който впрочем трябваше да вече да се обсъжда в парламента, но заради липсата на кворум в комисиите това все още не е факт.

Има и куп други промени, свързани с биоразнообразието, електронното управление, етажната собственост и т.н.

Първите препятствия

Преди седмица все пак бяха приети измененията в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които бяха може би най-важният препъникамък за първия транш по плана.

Този законо засилва прякото участие на органите на регионално и местно равнище в управлението на средствата от ЕС при разработването и изпълнението на интегрирани териториални стратегии и проекти. Съгласно преразгледаната правна уредба регионалните съвети за развитие (които включват представители на регионалните и местните органи) трябва да функционират като териториални органи, отговарящи за изпълнението на стратегическите документи и за предварителния подбор на проекти на местно равнище.

За да се получат обаче първите 2.67 млрд. лв. от Плана за възстановяване, е нужно още да се приеме националният план за развитие на комбинирания транспорт в България до 2030 г., МВР да възложи обществените поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа. Срокът за всичко това е изтекъл на 30 юни.

Седем закона в правосъдието

До края на тази година България трябва да приеме 7 закона в сектор Правосъдие, за да има достъп до предвидените средства по Плана за възстановяване - освен първия транш със срок 31 декември 2022 г. има и второ плащане за 1.4 млрд. лв. Сред въпросните закони не влизат промените в съдебния закон за създаване на механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор - предвидено е този закон да стане действащо право от следващата година, но това означава, че по него трябва да се работи интензивно и през настоящата година, за да може да се реализира. Плановете са на 15 октомври да бъде изпратен за становище на Венецианската комисия, а колко време ще отнеме нейната експертиза няма как да се предвиди (вж. кои са другите закони в допълнителния текст).

Енергийна реформа в кратки срокове

Поетите пред Брюксел ангажименти в енергетиката изглеждат също невъзможни спрямо днешните реалности на пазара.

Става дума за това, че Националната електрическа компания трябва да спре да бъде обществен доставчик на ток. Това значи да не купува енергия по регулирани цени от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-овете, малките ВЕИ и ВЕЦ, която след това да продава на електроснабдителните дружества, а те от своя страна да я доставят на потребителите. Вместо това самите "Електрохолд" (преди ЧЕЗ), ЕВН и Енерго-про ще трябва да си купуват тока от борсата, където обаче цените полудяха през последната година.

Ако този модел се приеме - заложеният срок това да се случи е 30 септември 2022 г., държавата (чрез КЕВР) много по-трудно ще може да гарантира ниски цени на тока за бита. Това би могло да стане през компенсации за електроснабдителните дружества (по примера на субсидиите за бизнеса), но със сигурност би имало хаос и сътресения в сектора.

При първоначалните дискусии по темата през 2020 г. ситуацията беше различна и се очакваше реформата да подобри пазарната конкуренция, като понижи и цените на тока. Заради войната в Украйна и политическия ход на Москва с ограничените доставки на газ от "Газпром" обаче нищо от това няма как да се случи. Въпреки това няма данни за поискана отсрочка по тази реформа.

Сред другите задължителни условия за пускането на парите по Плана за възстановяване е либерализиране на пазара на дребно на електроенергия най-късно до 31 декември 2025 г., чрез постепенно пълно дерегулиране на цените за домакинствата възможност за смяна на доставчика. Премахването на регулираните цени за бита трябва да се случи на два етапа - съответно през 2023 и 2025 г. Но самите разпоредби трябва да бъдат одобрени до края на септември тази година.

Пак в рамките на тази година са заложени още реформи на пазара на балансираща енергия, стимули за ВЕИ, регулация за съхранението на енергия и други. Ако не се случат, България няма да получи следващите траншове от Брюксел и ще пропусне възможността да подсили икономиката си на фона на задаващата се рецесия.

Седем съдебни закона

Първата законодателна реформа в тазгодишния списък на правосъдното министерство очевидно няма да види бял свят до края на годината, а е предвидена да стане действащо право до септември т.г. Това е реформата на антикорупционната комисия КПКОНПИ, която всъщност управляващите предвиждат да се извърши с два закона - съвсем нов закон за противодействие на корупцията, който бе внесен в парламента от групата на "Продължаваме промяната" и промени в действащия закон, който да остане само за т.нар. гражданска конфискация.

За втория закон правосъдният министър Надежда Йорданова обяви, че ще бъде публикуван за обществено обсъждане в края на юли. Срещу тази реформа обаче има силна съпротива от новото мнозинство в парламента (ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане"), като зад мотивите за недоизпипаност прозира нежелание да се създаде ефективен механизъм за борба с корупцията.

  • Нов Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, беше публикуван за обществено обсъждане, а срокът на обсъждане изтече на 23 май т.г. Проектът е готов да мине на гласуване в правителството и да влезе в парламента. Срокът по плана - месец септември, е напълно постижим, но ако настоящият парламент не се разпадне. В пакет с този законопроект планът предвижда и намаляване на наказанията за обида и клевета в Наказателния кодекс, като проектът е готов още от март т.г. и предстои да бъде гласуван от МС след повторно съгласуване.
  • В плана са предвидени две промени в Търговския закон (ТЗ). Първата от тях, посветена на материята за търговската несъстоятелност, предвижда реформа на производството по стабилизация, мерки за бързина и ефективност на производството, пресичане на възможността за избор на съд по несъстоятелността чрез смяна на адреса на регистрация на дружеството, въвеждане на възможност за обявяване на несъстоятелност от определена категория физически лица - предприемачи, усъвършенстване на уредбата на дейността на синдиците. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане, срокът на който изтече на 13 юни, което означава, че има теоретична възможност законът да бъде приет до края на септември, какъвто е срокът по плана. (Още за проекта тук).

    Вторият законопроект, със срок до края на годината, предвижда създаването на нова глава в ТЗ, с която се въвежда нов тип дружество - "дружество с променлив капитал" (ДПК) като един по-гъвкав инструмент за развиване на стопанска дейност най-вече от стартиращи иновативни компании.
  • Закон за несъстоятелност на физическите лица - според плана тази мярка е с краен срок до септември т.г. (както и горните три закона). Частично обаче такава опция е и предвидената в проекта за промени в Търговския закон възможност за обявяване на несъстоятелност от определена категория физически лица - предприемачи, занаятчии, лица на свободна професия и др., както и възможност за опрощаване на задълженията на физическо лице - едноличен търговец или предприемач, спрямо който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
  • Промени в Закона за правната помощ, с които да се разшири както кръгът от лицата, които имат възможност на безплатна правна помощ, така и институциите и производствата, по повод на които се предоставя - арбитражни съдилища, специални административни органи, извънсъдебно решаване на спорове и медиация. Крайният срок за този закон е декември т.г.
  • Също със срок до края на годината са заложените промени в няколко закона, с които да се въведе задължителна съдебна медиация за страните по определени граждански и търговски спорове. Проблемът тук е с Висшия съдебен съвет, който от няколко години работи по проект, финансиран с евросредства, "за насърчаване използването на медиацията" и все още не е ясно докъде е стигнал.


Все още няма коментари
Нов коментар