Новите милиарди
Новите еврофондове тръгват: ще бъде ли различно този път?

Новите еврофондове тръгват: ще бъде ли различно този път?

След 3 години прекъсване, милиардите отново потичат към България, но ако не се оправи пробитата система на обществени поръчки, ще свършат отново като корупция

Темата накратко
  • След 3 години прекъсване европейските пари отново тръгват към България
  • В следващите 7 до 9 години страната ще има около 50 млрд. лева на разположение, което ще помогне в идващата рецесия
  • Ако не се оправи бързо и категорично пробитата система за обществени поръчки, тези пари отново ще свършат като корупция

На политиците обикновено им е трудно да обясняват икономиката и нейните цикли на хората. Да им кажеш, че бензинът поскъпва, защото петролът върви нагоре, е сравнително лесно, но опитайте да обясните на средния потребител защо нещо, станало преди години, има ефект върху неговия джоб едва сега.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След 3 години прекъсване европейските пари отново тръгват към България
  • В следващите 7 до 9 години страната ще има около 50 млрд. лева на разположение, което ще помогне в идващата рецесия
  • Ако не се оправи бързо и категорично пробитата система за обществени поръчки, тези пари отново ще свършат като корупция

На политиците обикновено им е трудно да обясняват икономиката и нейните цикли на хората. Да им кажеш, че бензинът поскъпва, защото петролът върви нагоре, е сравнително лесно, но опитайте да обясните на средния потребител защо нещо, станало преди години, има ефект върху неговия джоб едва сега.

Ето ви комична ситуация от тази седмица. България ще получи по-малко пари от Плана за възстановяване, защото преизчисляването след първите две години на ковид кризата е показало, че страната е преминала през нея по-добре от очакваното. С други думи, правителството на Бойко Борисов и служебните са се справили достатъчно адекватно, така че икономиката да не потъне. Но представете си колко глупаво би звучало това в устата на бившия премиер. Толкова добре се справихме, че сега ще вземем по-малко пари? Не звучи някак.

Далеч по-добре е това правителство и служебното правителство буквално провалиха Плана за възстановяване. Губят се милиарди от некадърност, от безотговорност, както дословно звучаха думите на Борисов онзи ден.

Заблудите и лъжите, скрити зад "милиардите от Европа", много дълго време управляваха българската реалност. Сега сме на нов вододел.

За първи път от 3 години насам ковчежето с евро отново ще се отвори. След като предишните програми изтекоха, а всичко останало бе вкарано в подкрепа за пандемията, икономиката до голяма степен остана без горивото на еврофондовете, макар въобще да не пострада от това. Сега обаче те тръгват отново - първите процедури по Плана за възстановяване вече започнаха, а тази седмица еврокомисията одобри и Споразумението за партньорство, което отваря пътя за новите европейски програми за периода 2021 - 2027 г.

България очаква да получи между 35 и 45 млрд. лева в следващите няколко години (ако не се броят заемите, които все още не сме поискали - виж интервюто). Това са ужасно много пари: равняват се почти на цялата досегашна сума, която страната е получила за 15-те години от началото на членството си в ЕС. Моментът, в който парите тръгват, също е подходящ - на прага на рецесия, комбинирана с инфлация, които ще потиснат инвестиционния цикъл за години напред. С други думи, добър приход в правилен момент.

Единственият въпрос е какво ще направим с него. Защото двете големи опасности са - да ги изхарчим за глупости или много от тези пари да свършат в нечии шкафчета. И двете сме ги виждали.

Потеглянето на новите милиарди

Тази седмица ЕК най-накрая даде одобрението си за Споразумението за партньорство с България. Преведено, това значи, че основният документ, в който София казва как ще харчи 11.5 млрд. евро в следващите 7 години, е одобрен (виж графиката). Това са парите по всички нови оперативни програми - от транспортната до образователната, които обаче отделно ще трябва да бъдат одобрени.

"3 от 10 програми вече са подадени. Още 6 ще бъдат или подадени скоро, или са в последен етап", уточниха за "Капитал" от комисията. Според нея програмите са "в много напреднал стадий", което значи, че в най-добрия случай те ще бъдат одобрени до месец-два. "Всички трябва да са приети преди края на 2022 г.", казват от комисията, което би трябвало да значи, че това е най-лошият възможен вариант.

Тези пари покриват всичко - от градско развитие и магистрали до ВиК и оборудване за фирмите. Фактът, че още другата седмица България може да осъмне отново без редовно правителство, притеснява Брюксел, но вече не толкова, колкото миналата година - основните документи са договорени. "Изключително важно е в следващите седмици и месеци да има действащо правителство, за да приключим. Но повечето от работата е свършена", казва източник от комисията.

Другият източник на пари - Планът за възстановяване, вече дори отвори първите си процедури: влаковете на БДЖ и технологична модернизация за фирми (виж карето). Тъй като в бюджета така или иначе са заложени 4 млрд. лв. за харчове по европрограми, напълно възможно е до края на годината да се отворят още доста линии на финансиране.

Този поток от пари, които тръгват, означава, че в ръцете на следващите управляващи, които и да са те, ще бъдат същите изкушения, които бяха в ръцете на ГЕРБ. За да не свършат по същия начин, е важно от самото начало да внимават за двете големи предизвикателства.

Едно наум: обществените поръчки и, да, корупцията

Ако има един механизъм, през който корупцията в България най-добре може да бъде разбрана, това са обществените поръчки. Тъй като огромна част от европейските пари минават през такива, това значи, че който контролира поръчките, контролира парите.

Два детайла дават ясна представа как този модел беше превърнат в идеология по времето на Борисов. Първият е интервюто с един от големите строители в България - Юлиян Инджов от "Иса 2000", който обясни, че "има група фирми, които печелят по-голямата част от поръчките". Това е така, защото огромна част от ресурса минава през няколко тесни места - Агенция "Пътна инфраструктура", ВиК-тата и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Който контролира тези три места, контролира милиарди левове и съответно - компаниите, които ги получават.

И вторият детайл е начинът, по който това става - чрез вкарване на измислени или нагласени условия в поръчките, на които отговарят определени компании. Така заложени, тези критерии после отсяват неудобните и помагат на правилните да спечелят. А те след това връщат "ресто".

Липсата на надзор и отговорност, както и очевидната разюзданост на корупцията в последните години на Борисов са стигнали до такива размери, че в доклад на Министерството на финансите, който настоящият зам.-министър Андрей Цеков цитира преди няколко месеца пред парламентарна комисия, става ясно, че над 50% от поръчките на големите възложители в страната са с един кандидат или от самото начало, или след отстраняване на останалите. В някои общини този процент е стигал до 90%, каза Цеков. С други думи, в огромна част от случаите възложителите са посочвали директно на кого искат да дадат парите.

Оправянето на системата за обществени поръчки е заложена като хоризонтално условие от ЕК преди пускането на новите пари (за реформите, които са нужни за отключване на финансирането вижте тук). Искат се както гаранции за участието на кандидати и качеството на конкуренцията, така и индикатори за "тръжни манипулации". Повечето от тези неща са лесно постижими и няма да наложат промени в закони, което е добре, защото изглежда, че в следващите месеци парламент няма да има.

По-големият проблем е дали ще има правителство, което ще иска да поправи тази система. Изкушенията от нея са твърде големи, както стана очевидно през последните години - не само на централно, а и на местно ниво. Поправянето ѝ ще включва рестарт на повечето проверяващи органи, засилване на функциите на Агенцията за обществени поръчки и пълна липса на политически чадър. Някои от тези неща бяха започнати от сегашното правителство: например внесени промени в ЗОП, които да гарантират повече контрол. Или първата поръчка на БДЖ за влакове, която изглежда удивително честна: пазарни консултации с над 30 световни компании и проявен интерес от тях.

Това естествено са само кълнове. Такива имаше и в първия кабинет на ГЕРБ, когато се проведе що-годе единствената честна магистрална поръчка в съвременната българска история. Критерият, по който трябва да се оценява всяко следващо правителство, е колко важен ще е този приоритет за него и как ще гарантира, че ще го спазва.

Две наум: смисълът от тези пари

Моментът, в който идват тези пари, е ирония на съдбата. Когато България започна да получава европари, светът изпадна в огромна криза. Сега той се намира на прага на рецесия (свиване на икономиката). Според повечето анализатори, в такава ще влязат големите и развити икономики през 2023 г., а някои смятат, че САЩ могат да изпаднат в техническа рецесия още тази година. Това ще бъде комбинирано с все още високите нива на инфлация, които вероятно няма да бъдат нормализирани в следващата година.

На този фон България ще трябва да се пази от резки движения и като цяло да не се надява на твърде мащабни инвестиционни потоци. Много бизнеси ще имат затруднения, така че наличието на този финансов канал може да бъде спасителен. Илияна Цанова, която е бивш вицепремиер по еврофондовете и настоящ директор в ЕК (виж интервюто с нея), припомня, че "по време на глобалната финансова криза, когато публичните инвестиции в някои страни в Европа се свиха с над 30 процента, финансовата подкрепа от ЕС имаше ключова роля за поддържане на инвестициите у нас. Тогава това смекчи съществено въздействието на кризата върху икономиката."

Но Цанова припомня също, че част от тези пари може да се ползват, за да се постигне енергийна сигурност и ефективност.

Начинът, по който ще се ползват, ще предопредели много. За периода 2007 - 2021 г. в страната са влезли малко над 47 млрд. лв., но проблемът е къде отидоха тези пари. Някаква част от тях произведоха реални резултати - например полудовършената "Струма", пречиствателните станции в повечето големи градове и, да, софийското метро.

Една немалка част обаче потънаха в земята (и в шкафове). България остава на последно място в ЕС по БВП на глава от населението и изостава все повече от влязлата заедно с нея Румъния, което показва, че нещо в този модел е сбъркано.

За да не се повтаря това, е много важно постоянно да се следи за ефекта. Европейските пари продължават в удивително голяма част да се разпределят без никаква обратна връзка от хората, в чиито градове се разходват. За тях няма обществени изслушвания или дори онлайн допитвания. Това е другата бърза и важна промяна, която трябва да се случи.

Друга любима стратегия на правителството на Бойко Борисов, освен да заблуждава публиката, беше да заблуждава Брюксел с по-ниски показатели във всякакви области, които да позволяват повече пари "за сближаване". Крайно време е да бъдем откровени със себе си и с другите.

БДЖ за пример

Докато обичайно търговете в жп сектора започват и завършват, обвити в мистерия и спорове, този път Министерството на транспорта проведе мащабно пазарно проучване за най-голямата обществена поръчка по Плана за възстановяване и устойчивост.

Планът към момента предвижда покупка на 35 едноетажни и 7 двуетажни електрически мотриси за 160 км/ч за крайградски превози, 20 влака за скорост от 200 км/ч за основните направления в страната, както и 18 електрически акумулаторни маневрени локомотива.

От Министерство на транспорта през тази седмица излязоха със съобщението, че по различните пет покани в пазарните консултации са се включили 32 компании, като крайният срок за получаване на предложения от всички заинтересовани страни изтече на 30 юни 2022 г.

Индикативни предложения са подали едни от най-големите световни производители и доставчици на подвижен състав и бордово оборудване: Alstom, CAF, Hyundai Rotem, PESA Bydgoszsz, Siemens Mobility, Skoda Transportation, Stadler Rail, FPS Poznan Fabryka Pojazdow Szynowych, KONCAR-Electric vehicles Inc., Thales, Talgo, Express Service, Vossloh Locomotives GmbH, CZ LOKO a.s. и CRRC Corporation Limited.

Сега след разглеждане на всички предложения министерството се очаква да обяви обществени поръчки по пет покани на обща стойност 1.7 млрд. лева. Надеждите са обновяването на влаковете да приключи до средата на 2026 г.

по темата работиха Моника Върбанова, Калина Горанова

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679
    • - 4
    • + 3

    Това кировото чекмедже ли е?!

    Нередност?
  • 2
    tok34356095 avatar :-|
    tok34356095
    • + 1

    До коментар [#1] от "ahj21578679":

    Test

    Нередност?
Нов коментар