Три причини за катастрофите, като тази до "Хемус"

Полицията, наркоразпространението, наркополитиката и съдебната система през лупата на трагедията, при която загинаха две момичета

България е на колене пред корупцията. Протест срещу бездействието на съда, прокуратурата и полицията в деня след катастрофата пред хотел "Хемус" в София
България е на колене пред корупцията. Протест срещу бездействието на съда, прокуратурата и полицията в деня след катастрофата пред хотел "Хемус" в София
България е на колене пред корупцията. Протест срещу бездействието на съда, прокуратурата и полицията в деня след катастрофата пред хотел "Хемус" в София    ©  Юлия Лазарова
България е на колене пред корупцията. Протест срещу бездействието на съда, прокуратурата и полицията в деня след катастрофата пред хотел "Хемус" в София    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Причините за огромната смъртност по пътищата в България са три:
  • 1. корупция в полицията
  • 2. безнаказаност на сериозна част от престъпленията, заради съда и прокуратурата
  • 3. неадекватна политика срещу употребата на наркотици.

България е на второ място в ЕС по жертви от пътни катастрофи на милион жители. Миналата година 561 човека са загинали в катастрофи в България. На първо място е Румъния. Двете държави се конкурират и в други класации - за бедност и за корупция.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Причините за огромната смъртност по пътищата в България са три:
  • 1. корупция в полицията
  • 2. безнаказаност на сериозна част от престъпленията, заради съда и прокуратурата
  • 3. неадекватна политика срещу употребата на наркотици.

България е на второ място в ЕС по жертви от пътни катастрофи на милион жители. Миналата година 561 човека са загинали в катастрофи в България. На първо място е Румъния. Двете държави се конкурират и в други класации - за бедност и за корупция.

Понякога катастрофите в България стават водеща новина, по-често - не.

В събота двама души загинаха след удар в дърво на Подбалканския път. В края на юни други двама губят живота си в Кресненското дефиле. За тези инциденти се появява кратка информация, понякога само в местната преса, и толкова. Често предотвратимата смърт по пътищата се е банализирала - хората са свикнали с нея.

Вече близо седмица катастрофата при хотел "Хемус" е водеща новина в централните новини. Жертвите са две млади жени, мястото разпознаваемо - хиляди минават всеки ден през това кръстовище.

Прокуратурата използва случая, за да обвини МВР и управляващите, а управляващите - да обвинят прокуратурата. Забравени герои видяха удобен момент, за да напомнят за себе си - Волен Сидеров щурмува 01 РПУ, а следователят Ясен Тодоров (и в бивш член на ВСС като номинация на партията на Сидеров) пое лично случая като щатски шериф.

Образът на обвинения за катастрофата Георги Семерджиев без съмнение е основната причина за вълната от възмущение. Обществото сякаш се опита да открие в него всички недъзи на прехода - мутрите, наркомрежите, всесилна организирана престъпност и тотално корумпираните полиция и правосъдна система. Портретирането мина отвъд реалното и стигна и до фикции, като например измислената история, че обвиняемият е наследник на ген. Атанас Семерджиев.

Възмущението обаче стъпва на съвсем реални и нерешени с десетилетия проблеми. Някои много далеч от пътната безопасност.

Криминалният профил на Семерджиев

Няколко дни след катастрофата БНТ спусна информацията, че Семерджиев е бил в обкръжението на Христофорос Аманатидис-Таки и отговарял за разпространението на кокаин в Студентски град. Това твърдение обаче е повече от пресилено, коментираха източници на "Капитал".

От Антикорупционния фонд съобщиха, че Семерджиев е прокурорски свидетел (т.е. показанията му подкрепят обвинителната теза) по делото срещу групата на т.нар. Ради Ланеца и Весо Паяка и призоваха МВР да провери дали над него е имало чадър. Делото е внесено в Специализирания съд и продължава.

Източник на "Капитал", запознат с това разследване, разказа, че преди години Семерджиев дошъл сам в прокуратурата и заявил желание да свидетелства срещу групата на Ланеца. Към онзи момент Семерджиев е бил обект на интерес на службите заради връзките с друга мрежа за разпространение на наркотици в София - тази на Иво Турчина. На практика Семерджиев е бил изпратен да натопи конкурентите си. Иво Турчина е приближен до Стефан Бонев-Сако. Последният изгря за кратко на наркопазара, след като през 2009 г. двете силни мрежи в столицата - на Златко Баретата и Таки, бяха ударени от полицията. Сако е самостоятелен играч, близък до безследно изчезналия през 2003 г. Мето Илиянски. След като е задържан през 2010 и 2012 г. Бонев излиза от играта, а един от лейтенантите му - Иво Турчина, завзема мястото му, докато не идва и неговият ред. Именно като част от тази мрежа Семерджиев е бил засичан от службите.

Източник на "Капитал", работещ по линия на борбата с наркоразпространението, описа обвиняемия като средно ниво дилър, зареждащ от всеки и продаващ предимно на лични контакти (оставял по 10-20 грама кокаин в шкафчетата по фитнес залите). Преди няколко години е задържан с кокаин и марихуана заедно с човек, близък до "София Запад". По това дело Семерджиев сключва споразумение и лежи ефективна присъда.

Източникът ни категорично отрече Семерджиев да е имал ключова роля в някоя от групите за наркоразпространение в столицата, а е бил по-скоро дребна риба.

Той разказа, че е дължал пари на много хора, а през последната година бил неадекватен и явно "закачен" към кристалите (метаамфетамин).

Георги Семерджиев е подсъдим по дело, внесено през 2013 г. в Софийския районен съд, което по неясни причини вече девета година продължава все още да е на първа инстанция.

Бил ли е Семерджиев сътрудник?

Но да се върнем на версията, че Семерджиев получавал защита, защото е сътрудничел на службите. Българското законодателство не формализира подобни отношения - всеки, за когото има достатъчно доказателства, трябва да бъде предаден на съд. Подсъдимият може да облекчи положението си само ако признае фактите, които го инкриминират, но не и ако разкрие факти по друго разследване. Това не пречи на прокуратурата от години да търгува покровителство срещу показания, защото именно така се разкрива организираната престъпност по цял свят. Единственото, което остава, е да се надяваме, че в случая прокуратурата е добросъвестна.

През седмицата Бойко Рашков разказа за защитен свидетел, осъждан 21 пъти, който МВР пази постоянно. По информация на "Капитал" става дума за професионален прокурорски свидетел, чиито показания могат да се видят по най-различни дела - от Васил Божков до Златко Баретата или за побоя над журналиста Слави Ангелов.

Магистрат, занимавал се с дела за наркоразпространение, коментира, че е възможно Семерджиев да е бил "слушалка" (сътрудник) на някоя от структурите на МВР. Днес тази дейност е далеч от общото разбиране за това как е работила Държавна сигурност - отчетност, картотека, досиета. От години сътрудничество е преди всичко в сферата на неформалното, защото полицаите се страхуват да регистрират сътрудниците си, тъй като имат съмнения, че информацията ще изтече. "Оперативните" купуват информация срещу чадър. Ако сътрудникът им загази, гледат да го оправят чрез молби до колеги, които съответно също могат да се обадят с подобна услуга. Единственото, което остава е да се надяваме, че полицаите действат добросъвестно, но едва ли.

Един пример - най-необясним изглежда съвсем пресен случай в криминалната биография на Семерджиев. През юни той е спрян в Студентски град и полицията установява, че шофира след употреба на амфетамин и метаамфетамин. Практиката на полицията в такива случаи е ясна - сваляне на номерата на автомобила, отнемане на книжката и задържане за 24 часа в районното и обвинение. Предвид съдебното минало на Семерджиев обикновено в такива случаи прокуратурата иска и постоянно задържане под стража.

Неясно защо обаче Семерджиев беше обвинен за това престъпление чак след като е задържан за катастрофата при хотел "Хемус".

Не чадър, а между капките

Според информацията, появила се след инцидента, срещу Семерджиев са издадени "47 акта и 49 наказателни постановления за различни нарушения", като книжката му е отнета още през 2013 г. поради изчерпване на контролните точки. През седмицата от МВР коментираха, че няколко пъти са докладвали на прокуратурата, че Семерджиев управлява колата си, след като книжката му е отнета. По принцип това е престъпление. Прокуратурата обаче е отказвала да образува разследвания и колкото и странно да звучи - с право. Семерджиев се възползва от дупка в закона, според която няма как някой да бъде съден, че управлява, след като му е отнета книжката, ако не е бил лично уведомен за това от МВР. В неговия случай наказателното постановление му е било връчено "неприсъствено", а съдът (включително и ВКС през 2016 г.) приема, че при това положение няма как да бъде търсена наказателна отговорност, тъй като не е сигурно, че шофьорът е знаел, че вече няма книжка.

Действащият административнонаказателен процес, т.е. правилата, по които се установяват административни нарушения като тези на правилата за движение по пътищата и се наказват техните извършители, са приети през 1969 г. Те са твърде формални, ненужно сложни и силно зависими от човешкия фактор.

Един пример - процесът по установяване и налагане на наказания на нарушения като превишена скорост, минаване на червено, каране в бус лента, без застраховка/винетка/технически преглед може да бъде изцяло автоматизиран - от заснемането на нарушението, до установяване на водача, издаване на фиша/наказателното постановление и уведомяването и проследяване на изпълнението. Дори за такъв тип нарушения системата е сложила хора - едни източват камерата с флашка, други гледат клиповете, трети трупат "преписки" на бюрото, за да им сложат (или не) резолюция. Вратичките за корупция са достатъчно.

Сбърканото управление на полицейския ресурс

Но дори корупцията да бъде изкоренена, в силовото министерство има друг проблем - липсата на обективни данни и анализ не позволява вземането на управленски решения, насочени към реалните проблеми.

Статистиката се прави с цел да покаже как всяка една година е по-добре (или по-малко зле) от предишната, а при смяна на властта - как новата власт се справя по-добре от старата. При това положение ресурсите на полицията, които са ограничени, няма как да бъдат насочени към проблемното поведение.

След катастрофата МВР започна масови проверки на пияни или водачи, управляващи след употреба на наркотични вещества (българският закон не прави разлика дали някой е пушил трева два часа или две седмици преди да бъде спрян). Същевременно по данни на МВР през 2020 г. 1.59% от тежките катастрофи в страната са настъпили заради пиян или водач, използвал наркотици. Въпреки че много медии продължават да пишат, че Семерджиев е бил дрогиран по време на катастрофата, той няма такова обвинение, а е твърде вероятно и да не получи, защото пробата му е взета близо 48 часа след катастрофата.

Същевременно през 2020 г. според МВР 28.02% от тежките катастрофи са заради несъобразена скорост, 26.12% заради отнемане на предимство, а 23.6% заради неправилни маневри. Да сте чули някога акция на "Пътна полиция" за рисково или неправилно изпреварване? През 2016 г. в Наказателния кодекс беше вкаран текст за хулиганството с автомобил, т.е. криминализира точно това нагло шофиране, което скандализира обществото (засичане, дрифтове по отворени пътища и други прояви на агресивно поведение) и виждаме почти всеки ден в социалните мрежи. При справка в правно-информационните системи като АПИС излизат по-малко от 20 съдебни акта по това обвинение за цялата страна от 2016 г. насам.

Полицията няма интерес да отделя ресурс за преследването на подобни нарушения, защото ще трябва да намали контрола на тези престъпления, които "оправят" статистиката й. Много по-лесно е произволното спиране на водачи (корупционна възможност) отколкото наблюдение на рискови места и дори рискови шофьори. В Западна Европа звената, занимаващи се опазване на обществения ред и пътната безопасност имат свои звена за "полицейско разузнаване". Така за някой с профила на Семерджиев може за няколко седмици да бъде отделен ресурс (връчване на наказателни постановления, установяване на наказания) и той да бъде "обезвреден".

Сбърканата наркополитика

Но дъвката за "дрогираните водачи" е любима и за политици, и за прокуратура. Припомняме - НК не криминализира "дрогираните водачи" (т.е. шофиращи под въздействие), а тези, каращи след употреба. Освен че дават висок процент невярно позитивни резултати, полевите тестове на МВР хващат следи от наркотика дни след като влиянието му е отминало, а последващите изследвания на кръв и урина могат да засекат употреба и седмици назад. Наказанието за подобно нарушение е затвор (първият път - условно) и е свързано с дерегистрация на колата, задържане за 24 часа и две години без книжка. Тоест държавата е дала много сериозен корупционен лост на полицаите на улицата, които са в силна позиция, но освен това пред тях има само печеливши сценарии - да получат подкуп от няколкостотин лева или да отчетат разкрито престъпление. Без това да има някакъв ефект подобряване на сигурността по пътищата.

Разликата с държавите с по-ниски нива на корупция от България (т.е. всички останали в ЕС) е, че полицията никога няма да тръгне да проверява някой, който не изглежда надрусан.

Този подход по нищо не се различава от цялостната политика на държавата по отношение на проблема с наркотиците, поставен изцяло в сферата на наказателната репресия. Поведение, което в нормалния свят е изцяло проблем на образователната, социалната и здравната система, в България е приоритет за полицията. Разбирайте - патрулиращи полицаи, джобещи младежи за един фас марихуана. Полицейски засади пред дома на дилъра, за да се хванат зависимите му клиенти.

Престъпленията, свързани с наркотици, са златна мина. Те вдигат разкриваемостта (при тях тя е почти 100%), а бройката им запълва статистиката. През 2021 г. държането на наркотици представлява над 10% от всички разкрити престъпления. Ако добавим и разкритите "дрогирани" водачи излиза, че близо 20% от разкритие от МВР престъпления през 2021 г. са свързани с наркотици.

Резултатът от тази политика? Постоянно покачващ се дял от младежите, употребили или употребяващи наркотици. Отказът от декриминализация, разбира се, ползва организираната престъпност, тъй като проблемът остава в тъмното.

За да си представите за какво точно става дума ще цитираме обвинителния акт по делото, по което Семерджиев е бил свидетел: "Организираната престъпна група отговаряла за наркоразпространението в цяла София и за страната. Конкретно за София във всеки район си имало отговорник, който се назначавал и посочвал от някой от ръководителите на организираната престъпна група. Т.нар. отговорник отговарял за продажбата на наркотици от дилърите на групата в разпределените му райони, които съвпадали с кварталите на града. Това било така, защото районите на отговорниците се определяли според територията, обслужвана от софийските районни полицейски управления." И още: "Наказателна бригада на организираната престъпна група се състояла от натренирани и силни физически участници. Такива били Люси бореца, Бушона, Савио, Щази, Телето и Телото. Тези лица се придвижвали с луксозни автомобили, взети от автокъщи с които организираната престъпна група имала отношения. Участниците от т.нар. силова бригада действали единствено по разпореждане на ръководителите на организираната престъпна група. Бригадата от силоваци била предназначена за побоища, сплашвания и всяване на респект. Главната ѝ цел била недопускането на конкуренти на организираната престъпна група в наркоразпространението."

Този модел не се е променил от 20 години насам. След приемането на България в ЕС поръчковите убийства като способ за превземане на пазара намаляват до нула. Далеч по-ефикасно е конкурентът да бъде поръчан на прокурор - "държавна" регулация на нелегалния пазар за търговия с наркотици.

Именно в този контекст прокуратурата лансира идеята за още по-тежки наказания и ги представи за панацея за намаляване на катастрофите. Сещате се какъв ще е ефектът.

Един от основните принципи в наказателното право (формулиран още през XVIII век от Чезаре Бекария) е, че не тежестта на наказанието, а вероятността то да бъде наложено е в основата на превенцията.

Някои куки май са

Не е нужно да сте гледали всички сезони на The Wire, за да знаете, че не само в България "някои куки май са много лоши мутри". Полицейската субкултура има своите особености по цял свят. Подобно на корупцията това, което отличава Българи, е мащабът.

Една от най-въздействащите сюжетни линии в историята на Семерджиев беше полицайката от 01 РПУ, която според прокуратурата му е съдействала да се укрие. Профилът ѝ в социалните мрежи предизвика възмущение, което пък означава, че хората имат завишени очаквания. А те са без основание.

Преди 15 години един зам.-директор на ГДБОП беше разобличен, че си иска ловна пушка и лаптоп. През 2015 г. колега на популярната днес полицайка си самоскъса пагона, за да набеди младо момиче и оправдае насилието над нея. През 2017 г. униформени от Козлодуй блъскат елен, дерат го в тоалетната на районното и си правят банкет. А полицаите от колоните на Министерски съвет от 2020 г.?

Един дребен детайл - на кадрите преди катастрофата се вижда, че колата, управлявана от Семерджиев, е с включена полицейска лампа. Някои са учудиха откъде той има такава. Всеки може да си купи - има ги в AliExpress. Но защо очакваме от обикновените граждани и наркодилър да не кичат колата си с буркани, без да имат право на това, ако това го правят цели институции (например ВСС, ИВСС или автомобилът на военноокръжния прокурор на София).

Рестарт, ама друг път

МВР се нуждае от рестарт - нещо, с което нито една власт не би се наела, защото като избирателна маса полицаите и техните семейства са вероятно повече от работещите в Маришкия басейн.

Всякакви опити за въвеждането на механизми на контрол също изглеждат обречени на провал. Една от антикорупционните мерки, предадени на външните наблюдатели преди 10 години, беше инсталирането на камери в патрулните автомобили. Първо полицейските коли започнаха да спират така, че камерите да не заснемат проверявания автомобил. После полицаите започнаха да забравят фуражките си. Накрая техниката започна да се чупи и амортизира. В кофата отидоха и пилотните идеи всички патрулиращи полицаи да имат видеорегистратори и всяка проверка да се заснема. В забрава потъна идеята всеки патрулен автомобил да е оборудван с камера, автоматично разпознаваща номера на автомобилите около нея и автоматично проверяваща за застраховка, преглед, невръчени актове или обявен за издирване шофьор или кола. Когато системата засече някое такова събитие, полицаите нямат вече шанс да започнат разговора с "какво ще правим, ще пишем ли", а ще трябва задължително да вземат отношение.

"Гласувайте! Нужни са 2000 коментара "Затвор" за присъда от 20 години за шофьора-убиец Георги Семерджиев." Това кликбейт заглавие в анонимен сайт генерира над 8000 коментара във Фейсбук през последната седмица. Потребителите искат мъст. На Семерджиев този път няма да му се размине. Дори и да не бъде доказано, че е бил дрогиран, докато е карал, има достатъчно други основания да получи присъда от над пет години затвор (броят на жертвите и това, че е избягал). Системните проблеми обаче няма да свършат с неговото осъждане. За тях обществото ще се сети след следващия подобен инцидент.