ЕК: Проблемите в България са едни и същи - главният прокурор и ВСС

Публикуван е третият годишен доклад за върховенството на правото в страните от ЕК за 2022 г.

Темата накратко
  • Европейската комисия обяви доклада за върховенството на правото за 2022 г.
  • Проблемите, които България има да решава, са същите вече години наред
  • От изпълнението на препоръките на комисията зависи и европейското финансиране

"Дългогодишни опасения". Това е един от евфемизмите, които Европейската комисия използва в публикувания си днес годишен доклад за върховенството на правото - в частта за България, за да каже, че у нас от много години не е правено нищо в областта на съдебната реформа. "Липса на напредък", "Нужна е повече работа" - ако хората, които следят страната ни в Брюксел имат едно важно помагало, това почти сигурно е синонимният речник. От влизането ни в ЕС през 2007 г. всяка година страната ни получава приблизително едни и същи препоръки - трябва да се реформира съдебната система, за да се намали корупцията и другата престъпност по високите етажи на властта. През годините обаче това никога се случва, дори напротив - съдебната система ставаше все по-зависима и съответно - корупцията все по-нагла. И служителите от ЕК нямат друга възможност освен да наострят още синоними, за да избегнат буквалните повторения с предишните доклади.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Европейската комисия обяви доклада за върховенството на правото за 2022 г.
  • Проблемите, които България има да решава, са същите вече години наред
  • От изпълнението на препоръките на комисията зависи и европейското финансиране

"Дългогодишни опасения". Това е един от евфемизмите, които Европейската комисия използва в публикувания си днес годишен доклад за върховенството на правото - в частта за България, за да каже, че у нас от много години не е правено нищо в областта на съдебната реформа. "Липса на напредък", "Нужна е повече работа" - ако хората, които следят страната ни в Брюксел имат едно важно помагало, това почти сигурно е синонимният речник. От влизането ни в ЕС през 2007 г. всяка година страната ни получава приблизително едни и същи препоръки - трябва да се реформира съдебната система, за да се намали корупцията и другата престъпност по високите етажи на властта. През годините обаче това никога се случва, дори напротив - съдебната система ставаше все по-зависима и съответно - корупцията все по-нагла. И служителите от ЕК нямат друга възможност освен да наострят още синоними, за да избегнат буквалните повторения с предишните доклади.

Тази година основните проблеми са:

  • Създаване на ефективен механизъм за отчетност и търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници;
  • въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследване, като бъдат взети мерки за избягване на прекомерно допълнително натоварване на съдилищата и прокурорите;
  • решаване на концептуалните проблеми със състава и функционирането както на Висшия съдебен съвет, така и на Инспектората към него, като отпаднат опасенията за политическо влияние върху двата органа;
  • премахване на порочни дисциплинарни практики;
  • провеждане на редовни конкурси за повишаване на магистрати вместо да се подменят те с командироване по неясни критерии, които създават зависимости и условия за корупция;
  • решаване на предизвикателствата с цифровизацията на правосъдието и др.

Основният акцент, с който започва докладът е върху статута и отчетността на главния прокурор, като се отбелязва, че тази реформа, както и въвеждането на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да разследва, се очаква да бъде приета до средата на 2023 г. "Това би отговорило на дългогодишни опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на закона и в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП)", се казва в доклада.

Изпълнението на препоръките е обвързано с евросредствата

Комисията отчита, че ангажиментите за реформи, поети от българското правителство са амбициозни и изискват много усилия и време. Същевременно се отчита и политическата обстановка в България в момента, която може да възпрепятства навременното им изпълнение. Това ще доведе и до допълнително забавяне на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), коментира за "Капитал" източник от ЕК.

От изпълнителния орган на ЕС припомнят инструментите за действие, с които разполагат - например одитите на Европейската служба за борба с измамите OLAF, системата за ранно откриване EDES. През 2019 г. Комисията подобри цялостната си стратегия за борба с измамите за по-добро предотвратяване, разкриване и санкциониране на измами и по-голяма координация между нейните отдели. "Европейската прокуратура, която работи с 22 държави-членки, също ще промени играта в борбата срещу измамите с бюджета на ЕС.", добавят от Комисията. Европейската прокуратура вече обяви разследвания за почти 900 млн. лева в България в последния си доклад. Основна роля за правилното изразходване на европейския бюджет при спазване на върховенството на закона, ЕК залага на т.нар. "механизъм за условност", който ще се базира на изпълнението на препоръките в този доклад и с който могат да бъдат временно "замразени" европейски средства.

Предварителните анонси за тазгодишния трети доклад бяха, че важен момент в него ще бъдат препоръките към всяка отделна държава - за разлика от предишните два доклада, в които се излагаха само констатации и това беше критикувано от европарламента. Всъщност препоръките за България се оказват допълнение към основната част, а именно ангажиментите на страната, които тя е поела както с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), така и наложени в резултат на решения на Европейския съд по правата на човека от Съвета на Европа, маркираните задачи след предишните два доклада и т.н. В този смисъл, констатациите в доклада звучат в много отношения като упрек, доколкото по всяка от темите се припомня конкретно откога е идентифициран проблемът и колко години продължава неизпълнението му, включително и неуспешните опити държавата да намери решение.

Препоръките


В самия анонс на препоръките към България се казва, че те се правят "в допълнение към припомнянето на ангажиментите, поети съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани с определени аспекти на съдебната система и рамката за борба с корупцията, и оставащите ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка":


  • Осигуряване на редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни позиции, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии;
  • Придвижване на законодателните промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние, по-специално като се включат и съдебни органи в избора на неговите членове. В момента всички членове на ИВСС се избират от парламента с ⅔ мнозинство, а понеже то е непостижимо в настоящата легислатура, инспекторатът вече две години и половина работи при изтекъл мандат на членовете му. За препоръчваната промяна в начина на конструирането му обаче, е необходима промяна в Конституцията, т.е. пак ⅔ мнозинство;
  • Предприемане на стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като се вземат предвид европейските стандарти за съветите на съдебната власт - има се се предвид основно конструиране на състава на съвета с мнозинство на съдии, избрани от съдии, за което трябва пак да има конституционна промяна.
  • Продължаване на мерки за подобряване на интегритета на специфичните сектори на публичната администрация, включително в рамките на полицията и съдебната система.
  • Гарантиране, че институционалните реформи на КПКОНПИ и специализираните съдебни органи водят до подобрена ефективност на разследванията и солидни резултати от наказателното преследване, най-вече окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи.
  • Подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.


И отново всичко започва с главния прокурор

Констатациите в доклада започват с темата на темите - за липсата на механизъм за ефективно наказателно разследване на наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници, като се отбелязва, че България (за пореден път) е поела ангажимент да реши този проблем с реформите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Но се казва също така, че "липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници е отдавнашен проблем", който беше повдигнат не само от Европейската комисия - с предишните доклади за върховенството на правото, но и от Европейския съд по правата на човека - с решението по делото "Колеви" от 2010г. и от Съвета на Европа - в процедурата за проследяване на изпълнението на на това решение, в случая - неизпълнението. В доклада за пореден път се отбелязва, че "комбинацията от правомощията, притежавани от главния прокурор и неговата позиция във Висшия съдебен съвет, води до значително влияние в рамките на прокуратурата", но не само там, а и във ВСС (както в Прокурорската колегия, така и в Пленума), и в рамките на магистратурата.

Отбелязва се, че България вече е представила своята концепция за реформа в тази насока - промени в закона, с които да се въведе ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Очертават се и заявените параметри на този механизъм, което е и своеобразен сертификат за това, което се очаква от властите - независимо разследване, проведено от ад хок избран съдия, назначен временно за прокурор, като се предприемат всички гаранции за стабилността на кариерата му след това, за да не бъде накърнена неговата независимост. Правителството е заложило също така мерки за отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на наказателно производство срещу тях.

С цел ограничаване на потенциалното влияние на главния прокурор във ВСС правителството е поело ангажимент да не допуска занапред прокурори и следователи да бъдат номинирани за членове на съвета от парламентарната квота в Прокурорската колегия.

Докладът обръща внимание и на процедурите за изслушване на главния прокурор от парламента и на задължение за годишно докладване по въпроси, свързани с корупцията - един ангажимент, който от вчера вече може да се счита изпълнен, след като Конституционният съд обяви, че въведената в правилника на парламента процедура е съвместима с конституцията. Процедурата беше оспорена от Гешев като нарушаваща разделението на властите.

Междувременно буквално до дни се очаква Министерството на правосъдието да обяви проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които да се въведе механизъм за разследване и отчетност на главния прокурор, а също и отдавна обещаното обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Законопроектът трябва да бъде консултиран с органите на Съвета на Европа, се казва в доклада.

Остават притесненията и опасенията за ВСС и Инспектората към него

Решаването на въпроса за състава на ВСС чрез привеждането му в съответствие с европейските стандарти е най-важното с оглед на предстоящия край на сегашните мандати на членовете на ВСС, се казва в доклада. Припомня се, че в предишните два доклада вече е отбелязано, че съдиите, избрани от съдии, не формират мнозинство във ВСС, какъвто е стандартът на Съвета на Европа. От 1 юли 2021 г. притесненията се увеличиха, тъй като ВСС функционира само с четирима членове на съдии, избрани от съдии, след като двама подадоха оставки, а съдийската общност бойкотира изборите, се отбелязва в доклада. И се добавя, че тези притеснения за състава на ВСС и за решаващата роля на главния прокурор в него са посочвани многократно от различни органи, включително декларацията на европарламента за България, органите на съвета на Европа и др.

Опасения създава и дисциплинарната практика на ВСС, особено след като на 19 октомври 2021 г. Европейският съд по правата на човека обяви решението си по делото на съдия Мирослава Тодорова, станала жертва на преднамерен тормоз с привидно легитимна дисциплинарна процедура. В този именно контекст се припомня и че през 2021 г. Върховният административен съд е отменил няколко решения на ВСС за налагане на дисциплинарни наказания на съдии или прокурори заради недостатъчна мотивация или процесуални нарушения.

Остават опасенията относно политическото влияние и функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Тези опасения се засилват от факта, че инспекторатът все още работи с изтекъл мандат. На този фон правителството реши наскоро да създаде нова работна група, която да се фокусира върху оптимизирането на организацията и дейността на Инспектората.

Противно на очакванията на противниците на закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата, в доклада тази реформа е отразена без да е критикувана, напротив - казва се, че тя е последица от опасения, споменати в предишни доклади и повдигнати от различни страни. Освен това се казва, че механизмът за преназначаване на магистратите, работили в закритите спецоргани, предвижда ангажимент за ВСС да отвори позиции на съответно ниво според натовареността, което подлежи на съдебен контрол. Тази процедура изглежда, че предоставя достатъчни гаранции за защитата на съдебната независимост, се казва в доклада, като същевременно се отбелязва, че тя е оспорена пред КС от главния прокурор и временно спряна от ВСС.

За пречките пред свободата на медиите и медийния плурализъм

Основните опасения в областта на медийната регулация са няколко. На първо място, това е липсата на пълна политическа независимост на Съвета за електронни медии, което до голяма степен се дължи на начина, по който той се конструира. Проблемни, според доклада, са и неефективните механизми за налагане на журналистическата етика и неизпълнение на решенията на органа за саморегулиране - Националният съвет за журналистическа етика. В тази област, погледнато откъм Брюксел, другите проблеми са:

  • реалната прозрачност на медийната собственост
  • липсата на ясна регулаторна рамка по отношение на прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено когато медиите получават държавна реклама чрез посредници (медийни агенции).
  • Няма конкретни закони за медиен плурализъм, които да ограничават собствеността върху медиите и следователно потенциална медийна концентрация.
  • Законовите гаранции за независимост на обществените медии изглеждат недостатъчни.
  • Процедурата за назначаване на ръководството им от СЕМ, заедно с финансирането на обществените медии, изглежда не гарантират независимост от правителството или друго политическо влияние, затова се подготвят законови промени, които да дефинират по-подробно мисията на тези медии и свързаното с нея финансиране.

Комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс:

Защитата на върховенството на закона е по-важно от всякога

"Непровокираната и неоправдана руска военна агресия срещу Украйна показва, че защитата и насърчаването на върховенството на закона е по-важно от всякога. ЕС ще остане надежден само ако поддържаме върховенството на закона у дома и ако продължим да укрепваме културата на върховенството на закона. Радвам се да видя, че нашият доклад допринася за тази цел. Той помага за придвижването напред на важни реформи в държавите-членки."

Вера Йоурова, вицепрезидент по ценностите и прозрачността:

Дебатът за върховенството на закона в Европа бележи напредък

"Върховенството на закона остава основата на демокрацията. Войната на Русия в Украйна е още едно напомняне за важността на нашата работа за поддържане и насърчаване на върховенството на закона в ЕС и извън него. Тазгодишният доклад показва, че дебатът за върховенството на закона в Европа бележи напредък, тъй като държавите-членки правят подобрения и се занимават с въпроси, свързани с върховенството на закона. За съжаление в някои държави-членки все още остават опасенията, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт.

За първи път докладът разглежда обществените медии. Необходими са повече гаранции, за да се гарантира, че независимостта на обществените медии е защитена, че публичното финансиране е адекватно и не се използва за оказване на политически натиск върху тези медии.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pdr441109238 avatar :-|
    Ваниела

    Бистра е страшно подмолна жена и не бива да се занимавате с нея. Тя ще направи всичко възможно да ви подхлъзне да си инвестирате парите в глупости ...

    Нередност?
  • 2
    aou501110385 avatar :-|
    Наталия

    Жените сме доста злобни и манипулативни същвства, но при Бистра тези две качества са доста силно изявени. Нямам думи за нея ...

    Нередност?
  • 3
    wuf451093161 avatar :-|
    Дарина

    Новата фирма фантом е Престиж. Бистра се обажда на стави клиенти с предложения за крипто.

    Нередност?
Нов коментар